№ 23266
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20251110103640 по описа за 2025 година
Предявени са от В. Л. Б. срещу Неткредит ООД иск с правно основание
чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за недействителност на сключения
между страните Договор за потребителски кредит №
202311090113180102/09.11.2023 г. поради неправилно изчисляване на ГПР и
при условията на евентуалност искове по чл. 26 ЗЗД за прогласяване
нищожност на следните клаузи от Договор за потребителски кредит №
202311090113180102/09.11.2023 г.:
- на чл. 6, предвиждащ дължимост на неустойка при неизпълнение на
задължение за предоставяне на гаранция поради заобикаляне
императивните разпоредби на закона за определяне на ГПР;
- на чл. 10 В ЧАСТТА, предвиждаща, че при обявяване на предсрочна
изискуемост, задължението на кредитополучателя включва и разноски
свързани с управлението и събиране на кредита и нестойка поради
заобикаляне императивните разпоредби на закона за определяне на ГПР;
- на чл. 11, ал. 4, в която е посочен начин на формиране на ГПР поради
заобикаляне императивните разпоредби на закона за определяне на ГПР;
- на чл. 13, ал. 2 В ЧАСТТА, предвиждаща вземанията на кредитора за
неустойка да се запазват след прекратяване на действието на договора поради
заобикаляне императивните разпоредби на закона за определяне на ГПР;
- на чл. 24, съгласно която с подписване на договора
кредитополучателят декларира, че е запознат и се съгласява с общите условия,
които са неразделна част от договора, тъй като общите условия не са
представени на потребителя и същият не се е запознал с тях.
Ищецът В. Л. Б. твърди, че не е подписвал и не е отправял искане до
1
ответника за сключване на Договор за потребителски кредит. Счита, че
задълженията по сключения договор за заплащане на неустойка за
преодставяне на обезпечение е недействително, тъй като клаузата е
неравноправна. Счита, че погрешно посочването на ГПР в договора води до
недействителност на целия договор. Сочи, че атакуваните клаузи в договора са
неравноправни, тъй като не са индивидуално уговорени. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Неткредит ООД подава отговор на исковата молба,
ИЗВЪН срока по чл. 131 ГПК. Счита, че процесният договор отговаря на
изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Поддържа, че ГПК е правилно изчислен и
посочен, че сумата за неустойка не е включена в ГПР и евентуалната
нищожност на клаузата не влече нищожност на целия договор. Оспорва
дружеството да е начислявало неустойка. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира присъждане на разноски.
Настоящият състав на Софийският районен съд, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не следва да се обсъждат твърденията на ищеца, че не е подписвал и не е
отправял искане до ответника за сключване на Договор за потребителски
кредит. Същите противоречат на търсената защита, а и с Определение №
11860/12.03.2025 г. е върната искова молба вх. № 20645/21.01.2025 г.
подадена от В. Л. Б. срещу Неткредит ООД ПО ОТНОШЕНИЕ на
предявения отрицателен установителен иск за приемане за установено, че
между страните няма сключен Договор за потребителски кредит №
202311090113180102/09.11.2023 г. и предявения положителен установителен
иск за приемане на установено, че В. Л. Б. дължи на Неткредит ООД
единствено чистата стойност на главницата по Договор за потребителски
кредит № 202311090113180102/09.11.2023 г. в размер на 500,00 лева и е
прекратено производството по гр.д. № 3640/2025 г. по описа на СРС, II ГО,
77 състав в посочената част. Определението е влязло в сила на 27.03.2025 г.
По предявения иск по чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
недействителност на сключения между страните Договор за потребителски
кредит в тежест на ищеца е да докаже, че процесният договор за кредит е
недействителен с оглед наведените в исковата молба основания – неправилно
изчисляване на ГПР.
В тежест на ответника е да докаже, възникване на правоотношението по
договор за кредит между него и ищеца, който договор е действителен, тъй
като отговаря на императивните изисквания на ЗПК.
Представен е и приет като доказателство по делото Договор за
потребителски кредит № 202311090113180102/09.11.2023 г., сключен между
ответника Неткредит ООД и ищеца В. Л. Б.. Установява се, че заемната
парична сума възлиза на 500,00 лева, която следва да бъде върната на шест
месечни погасителни вноски, ведно с уговорената възнаградителна лихва в
размер на 58,00 лева или 38,75 % годишно. Посочен е в договора ГПР в размер
2
на 46,42 %.
В чл. 6 от Договора е предвидено заплащане на неустойка в размер на
420,00 лева при неизпълнение на задължение за предоставяне на гаранция
съобразно чл. 4, ал. 3 от Договора в срок до края на следващия ден от
сключване на договора. Неустойката се начислява на месец и се заплаща
заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно погасителния
план.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това сключеният между ищеца и
ответника договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Следователно преценката относно действителността на процесния
договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с
общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието
на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на
претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
Клаузата на чл. 6 от сключения между страните Договор за дължимост
на горепосочената неустойка изпълва характеристиките на неравноправна
такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата
попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка.
Уговореното задължение на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение чрез предоставяне на банкова гаранция или гаранция, издадена от
небанкова финансова институция има за цел кредиторът да получи
допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, което
3
представлява заобикаляне изискванията на специалния закон (ЗПК) и води до
нейната нищожност съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Кредиторът е длъжен преди
сключване на договора за кредит да оцени кредитоспособността на
потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и
ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, разполага с възможността
да откаже предоставянето на заемните средства. На практика тази клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Наред с
това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното
задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този
начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите и обезпечителна и
обезщетителна функции и цели само и единствено постигане на
неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се явява
нищожна и поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Горепосочената клауза не може да се приеме, че е индивидуално уговорена,
доколкото е част от предварително подготвен от кредитора типов договор.
Голословното твърдение на ответника, че неустойка не е начисляване на
санира установената нищожност.
Съгласно чл. 11 ЗПК, задължително изискуем реквизит на договора за
паричен потребителски заем е посочване на годишния процент на разходите.
Регламентирането на изискването да бъде посочен годишен процент на
разходите е уредено в полза на потребителя – физическо лице, който следва да
може да прецени последиците при встъпване в заемното правоотношение като
чрез посочване начина на определяне годишния процент на разходите и
посочване размера на годишния процент на разходите се цели осигуряване
възможност за заемополучателя да разбере общия размер на задължението,
съответно до каква парична сума задължението би се увеличило. За да бъдат
гарантирани правата на потребителите, необходимо и задължително условие е
годишният процент на разходите да бъде посочен точно, а ако това изискване
не бъде изпълнено, последицата е недействителността на сключения договор
за заем.
В конкретния случай в договора за заем формално е посочен размер на
годишния процент на разходите и посоченият в договора размер формално не
нарушава императивна правна норма, но съдът намира, че годишният процент
на разходите е посочен неточно, доколкото в същия е следвало да бъде
включен размера на неустойката за неосигуряване на обезпечение. Съдът
счита, че начислената неустойка отговаря на изискванията за разход по
кредита и като такъв разход същата следва да участва при определяне размера
на ГПР. С включване на неустойката към погасителния план действителният
годишен процент на разходите в настоящия случай е в размер на 145,42 %,
(изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор)
т.е. надвишава максималния допустими размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Изложените съображения, обосновават основателност на предявения
4
иск за прогласяване недействителност на договор за паричен заем поради
неправилно изчисляване на ГПР. Предвид основателността на главния иск, не
е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на предявените при
условията на евентуалност искове за недействителност на отделни договорни
клаузи.
При този изход на делото право на разноски възниква за ищеца. Следва
да се присъди в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
посочените в списъка по чл. 80 ГПК суми, както следва: 50,00 лева – държавна
такса и 500,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийският
районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по предявения от В. Л. Б.,
ЕГН ********** с адрес гр. София, ********** срещу „Неткредит“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10 иск с правно основание чл. 22 ЗПК вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК сключения между страните Договор за потребителски
кредит № 202311090113180102/09.11.2023 г. поради неправилно изчисляване
на ГПР.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10
ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. Б., ЕГН ********** с адрес гр. София, ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 550,00 лева – разноски в
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5