РЕШЕНИЕ
№ 1018
гр. Благоевград, 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20251210101903 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл.
53 Е, вх. В, чрез пълномощника си юрк. Г. Пл. А., против И. А. П., ЕГН: **********, с адрес
гр..
С исковата молба са предявени обективно и кумулативно съединени искове, с които
се иска:
- да се установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД срещу ответника, представляващо главница в размер на 1107.62 лева
/хиляда сто и седем лева и шестдесет и две ст./, представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
- да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество задължението,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № **********,
а именно главница в размер на 1895.01 лева/хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и една
ст./; договорно възнаграждение в размер на 630.03 лева/шестстотин и тридесет лева и три
ст./, дължимо за периода от 06,06,2019 г. до 06,08,2019 г. - дата на предсрочната
изискуемост.; възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер 2578.90 лв./две
хиляди петстотин седемдесет и осем лева и деветдесет ст./ и законна лихва в размер на
3637.74 лева/три хиляди шестстотин тридесет и седем лева и седемдесет и четири ст./,
дължима от 06.08.2019 година - датата на предсрочна изискуемост до 21.05.2025г., ведно със
законната лихва до изплащане на вземането.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че поради неизпълнението на договорното задължение,
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е депозирало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. А. П., с ЕГН
**********, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 1084/2025 г. на Районен съд -
1
гр.Благоевград, по което съдът е уважил частично претендираните от ищеца вземания.
В законоустановия срок и в изпълнение на Разпореждане на Районен съд - гр.
Благоевград по ч.гр.д. № 1084/2025 г., се сочи, че е предявен установителен иск относно
вземанията на заявителя срещу ответника по Договор за потребителски кредит (ДПК)
********** в общ размер на главница в размер на 1107,62 лева.
Навежда се, че с подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД заявление, въз
основа на което е било образувано ч.гр.д. № 1084/2025 г., са претендирали и отхвърлена част
от главница в размер на 1895.01 лева/хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и една ст./;
договорно възнаграждение в размер на 630.03 лева/шестстотин и тридесет лева и три ст./,
дължимо за периода от 06,06,2019 г. до 06,08,2019 г. - дата на предсрочната изискуемост.;
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер 2578.90 лв./две хиляди петстотин
седемдесет и осем лева и деветдесет ст./ и законна лихва в размер на 3637.74 лева/три
хиляди шестстотин тридесет и седем лева и седемдесет и четири ст./, дължима от 06.08.2019
година - датата на предсрочна изискуемост до 21.05.2025г., ведно със законната лихва до
изплащане на вземането, по отношение на които съдът е отхвърлил заявлението, поради
което и на основание чл. 415, ал. 1 , т. 3 от ГПК предявяват осъдителен иск за цитираното
вземане.
Излага се, че в настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се
отказва да търси претендираните с подаденото заявление: неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит, в размер на 500.00 лева, начислени на 06.08.2019 г.
Твърди се, че на 11.05.2018 г. е сключен Договор за потребителски кредит №
********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и И. А. П., при
следните параметри: Общо задължение по кредита и по Пакета от допълнителни услуги към
него - 9491.40 лева, включващо: Сума на кредита:3500.00 лв.; Срок на кредита: 36 месеца;
Размер на месечната вноска по кредита: 170.78 лева; Дата на погасяване на вноска по време
на изплащането на заема: 6-то число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %)
49.89; Годишен лихвен процент: 41.17; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по
кредита: 6148.08лв, а параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги са
както следва: Възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги: 3343.32 лева;
Размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 92.87лева. Предвид
гореизложеното, се твърди, че общото задължение по кредита и по и закупени
допълнителни услуги е както следва: общо задължение: 9491.40 лева; Общ размер на
месечна вноска по договора: 263.65 лева; Дата на погасяване: 6-ти ден от месеца.
Сочи се, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на
ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.
Твърди се, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като част от отпуснатата сума в размер на 3413.22 лева,
съгласно точка V. от ДПК е използвана за вътрешно рефинансиране, а остатъкът от сумата в
размер на 86.78 лв. е преведена на 14.05.2018г. по посочена от И. А. П. банкова сметка.
Излага се, че е изготвен погасителен план с определени 36 вноски, всяка по 263,65 лв.
с падежна дата - всяко 6-то число на месеца. Погасителния план е получен от ответника на
11.05.2018 г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация.
Навежда се, че на 25.07.2018 година е подписан Анекс номер 1 към ДПК **********,
с който се отлага погасителна вноска № 2, изготвен е нов погасителен план, а вноските се
увеличават от 36 на 37, а на 03.10.2018 година е подписан Анекс №2 към **********, с
който се отлагат погасителни вноски № 4 и 5, изготвен и приложен към анекса е нов
2
погасителен план, а вноските се увеличават от 37 на 39.
Твърди се, че ответника не е изпълнил задължението, което е поел по договора,
преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднал е в забава, като е направил
следните плащания по заема: на 08.07.2018 година - 263,65 лв.; 09.07.2018 година - 0,30
лева; 19.09.2018 година -267 лева; 18.12.2018 година - 264,30лева; 28.01.2019 година -
276,59 лева; на 16.03.2019 година - 300 лева; на 01.04.2019 година - 256,53 лева; на
12.05.2019 година - 290 лева; на 12.06.2019 година - 220 лева; на 30.09.2019 година - 63,02
лева; на 28.10.2019 година - 44,81 лева; на 24.09.2020година - 146,18 лева.
Твърди се, че към датата на подаване на заявлението общо заплатената сума е в
размер на 2392,38 лева, като с него е погасена сума в размер на 2130,66 лева, съгласно
задължението по погасителен план. Сочи се, че поради забава в плащанията, съответно
неплащане на погасителните вноски, са начислени лихви за просрочие на вноските по
погасителен план - 45.54 лева които към момента са заплатени изцяло, а с плащанията си
клиентът е заплатил и 70.00 лева начислени такси по Тарифа., както и от законната лихва
заплатени са 146.18 лв.
Поради неизпълнение на поетите договорни задължения се твърди, че ответникът е
изпаднал в забава, като договорът е прекратен, а задълженията по него обявени за
предсрочно изискуеми на 06.08.2019 г. Сочи се, че Договорът за кредит е прекратен
автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, за което И. А. П. е уведомен
чрез Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора. Отделно от това се
посочва, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК
изтича на дата 06.09.2021 г. с изтичането на който срок настъпва и изискуемостта на
задължението на длъжника в пълен размер.
Твърди се, че след обявяването на предсрочна изискуемост (06.08.2019 г.) е започнало
начисляване на обезщетение за забава, като същото е начислено съгласно уговореното в чл.
12 /12.1 от ОУ По законната лихва се твърди, че са платени 146.18 лева, а дължимото до
датата на входирането на Заявлението по чл. 410 от ГПК е 3637.74 лева, дължима от
06.08.2019 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2025 г.
Навежда се, че след прекратяването на договора размерът на задълженията става
предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на клиента да заплати всички
дължими суми по процесния договор, поради което оставащото непогасено задължение по
погасителен план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е
обединено в една последна погасителна вноска, чийто падеж е датата на обявяване на
предсрочната изискуемост - 06.08.2019 г.
Прави се уточнение, че предвид направените от длъжника плащания и обявената
предсрочна изискуемост на вземането на дата 06.08.2019 г., неизплатеното договорно
възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер 630.03 лева, дължимо за
периода от 06.06.2019 г. до до 06.08.2019 г. - дата на предсрочната изискуемост, което е
сумата за дължимата възнаградителната лихва /договорно възнаграждение до датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Навежда се, че не се претендира договорното
възнаграждение за периода след 06.08.2019 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем/.
В условията на евентуалност, в случай, че съда прецени, че ответникът не е уведомен
редовно за прекратяването на договора, респективно за обявяване на предсрочната
изискуемост, да се приемете, че същият е редовно уведомен с получаването на препис от
исковата молба.
Отделно от това се посочва, че погасителният план към ДПК е изтекъл на дата
06.09.2021 г. и предвид това, доказване на предсрочната изискуемост, не е необходимо.
Навежда се, че съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне
3
на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, ответникът дължи
възнаграждение в размер на 3343.32 лв., като от страна на длъжника са заплатени 764.42 лв.
и дължими остават 2578.90 лв. по възнаграждението за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги.
В процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги се твърди, че не е задължително за отпускането на кредита.
Навежда се, че предметът на Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит е следният: Кредиторът са
задължава да предостави на КП по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ
изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в:Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит;Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; Възможност за смяна на дата на падеж Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
Сочи се, че съгласно т.18.1. от ОУ към ДПК и Споразумението „Неразделна част от
ДПК са ОУ, погасителен план и евентуално други приложения, като, но не само
Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, в случай че КЛ/СД е сключил
такова.“
Сочи се, че съгласно т.18.2 от ОУ към ДПК и Споразумението „ДПК трябва да бъде
тълкуван винаги заедно с Приложенията, що се отнася до въпроси, свързани с тези
Приложения или отнасящи се до тях.“
Навежда се, че всяка една и всички тези услуги потребителят може да използва, ако
пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния случай се твърди, че ответникът е
пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги, като е декларирал това в искането си за
отпускане на кредит, като пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника право
да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са
свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със
закупуването на пакет от допълнителни услуги, се сочи, че ответникът си е гарантирал
приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, гарантирал си е, че при
настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му
да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой
вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността
да плаща кредит и лихвите за забава по него. Отделно от това си е гарантирал, че ако
доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски - длъжникът
може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни
вноски, както и, че ако сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще
може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Отделно от
това си е гарантирал, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може
да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи.
Всички тези възможности, които ответникът е получил и все още получава, съответно
всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му предостави със закупуването на
пакета от допълнителни услуги, се твърди, че в никакъв случай не могат да се определят
като задължителни и като част от общите разходи по кредита.
Излага се, че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието
им, за възможността (опцията) ответникът да поиска промяна в договора му за кредит във
всеки един момент от живота на договора. Предлаганите допълнителни услуги се сочи, че не
са пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на същия. С оглед на гореизложеното,
се твърди, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, първо, не е пряко
свързано с договора за кредит, тъй като такъв може да съществува в правния мир и без
4
договорените допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението е в резултат на
свободната воля и индивидуално желание на длъжника; трето, сключването на
споразумението не е задължително условие за отпускане на кредит, поради които
обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите
разходи по кредита. Сочи се, че ответникът дължи възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и за това, че се е възползвал от услугата - приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит.
Твърди, се че след като са отразени направените плащания, се дължат следните суми:
остатъчна непогасена предсрочно изискуема главница в размер на 1895.01 лева; договорно
възнаграждение в размер на 630.03 лева, дължимо за периода от 06.06.2019 г. до 06.08.2019 г.
- дата на предсрочната изискуемост.; възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в
размер 2578.90 лв. и законна лихва в размер на 3637.74 лева, дължима от 06.08.2019 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на
входиране на заявлението до изплащане на вземането.
В съответствие с изложеното, се счита, че предявеният иск е основателен и доказан и
се иска да бъде уважен. Навежда се, че от представения по делото ДПК е видно, че същият е
сключен в размер съгласно заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане
за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. Сочи се, че преди
сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски
формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт и веднъж преди сключването на самия ДПК, като от него е видно, че
дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във
форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени
същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Твърди се, че ответникът е
посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал, като
параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от
кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за
потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора, като
е изготвен и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на
ответника, ведно с Договора за потребителски кредит.
Твърди се, че ответникът в настоящото производство е имал възможност да се откаже
от договора при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да
върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от
датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно
регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за потребителския кредит. Твърди се,
че ответникът е имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на
кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това право. Твърди се, че И. А. П.
е усвоила предоставената му в заем сума, поел е изпълнение на уговореното в ДПК съгласно
погасителния план към него, поради което може да се направи обоснован извод, че
ответникът е запознат с условията на сключения с ПРОФИ КРЕДИТ България Договор за
потребителски кредит и се е съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с
получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения
и Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването на договора, към който
момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на
желанието си да се откаже от сключения договор.
С Разпореждане № 2805/03.08.2025г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание,
5
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК.
Съобщението до ответника е връчено лично на 11.08.2025г. Видно от данните по
делото на 10.09.2025г. по делото е постъпил подписан документ, от който обаче не става
ясно от кого е подаден и какво представлява, поради което с Разпореждане №
3180/11.09.2025 година съдът на основание чл. 101 ГПК е указал на ответника И. А. П., че
извършените от него процесуални действия по подаване на отговор и искане за
предоставяне на правна помощ са нередовни, както и е определил едноседмичен срок,
считано от връчването на копие от настоящото разпореждане на ответника, да отстрани
нередовността на действието по искането за предоставяне на правна помощ като от такава
може да се ползва, ако няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение като
следва да депозира пред Районен съд - Благоевград писмена молба, придружена с
доказателства относно следните обстоятелства: размера на месечните доходи,
имущественото състояние (удостоверено с декларация), здравословно състояние, трудовата
заетост към настоящия момент. Ответникът е предупреден, че при неотстраняване на
нередовността на действието в срок на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК съдът ще приеме
процесуалното действие - искане за предоставяне на правна помощ за неизвършено.
Копие от разпореждането е връчено на лично на ответника на 15.10.2025 година, като
в указания от съда срок не са отстранени указаните от съда нередовности, поради което на
основание чл. 101, ал. 3 ГПК съдът приема действието по подаване на писмен отговор и по
искането за правна помощ за неизвършено.
С оглед на горното, съдът приема, че не е депозиран писмен отговор от ответника.
С Определение № 1963/29.10.2025г. по делото е насрочено открито съдебно
заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил
им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг
способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
редовно призовано, не се явява законният представител, не се явява и процесуален
представител. Депозирана е писмена молба, с която моли да бъде даден ход на делото в
тяхно отсъствие. Поддържа исковата молба. Изразява становище по същество на делото.
Претендират се сторените по делото разноски, представен е и списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1084/2025 г. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, с вх. № 10612/29.04.2025 г. срещу длъжника И. А. П., ЕГН **********, с настоящ
адрес гр. , по което с Разпореждане № 1679/13.05.2025 г. е отхвърлено заявление, подадено
от заявителя“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представляван от Све. Н. Н.в,
Н. М. Л. и Я. К. Ч. - управители, чрез юрисконсулт срещу длъжника И. А. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане на следните суми:
-над уважения размер от 1107,62 лв. /хиляда сто и седем лева и шестдесет и две
стотинки/ до пълния предявен размер от 3002,63 лв. /три хиляди и два лева и шестдесет и
три стотинки/ - неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № ********** от 14.05.2018г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и
И. А. П., ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
6
заявлението по чл. 410 от ГПК - 29.04.2025 г. до изплащане на вземането;
-сумата от 630,03 лв. /шестстотин и тридесет лева и три стотинки/ - неплатено
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 06.06.2019 г. до 06.08.2019 г. - дата на
предсрочната изискуемост;
-сумата от 2578,90 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и осем лева и деветдесет
стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги;
-сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договора за кредит, начислени на 06.08.2019 година;
-сумата от 3637,74 лв. /три хиляди шестстотин тридесет и седем лева и седемдесет и
четири стотинки/ - законна лихва за периода от 06.08.2019 г. /датата на предсрочна
изискуемост/ до 28.04.2025 година.
Издадена е Заповед № 532/13.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът И. А. П., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.
Симитли, ул. „Руен“ № 4 да заплати на заявителя-ищец в настоящото производство следните
суми:
-сумата от 1107,62 лв. /хиляда сто и седем лева и шестдесет и две стотинки/ -
неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
********** от 14.05.2018г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и И. А. П.,
ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК - 29.04.2025 г. до изплащане на вземането;
-сумата от 22,15 лева /двадесет и два лева и петнадесет стотинки/ - държавна такса;
- сумата от 5,35 лева /пет лева и тридесет и пет стотинки/ - юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта да изпълнение е връчена на ответника на 22.05.2025г., като в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение от длъжника. Във възражението същия е посочил,
че съгласно чл. 110 ЗЗД общата давност е 5 г., кредита е от 2018г. като 2019г. е бил
предсрочно изискуем за непогасяване на вноски, като към днешна дата кредита трябва да
бъде погасен по давност.
С Разпореждане № 2134 от 16.06.2025г. съдът е указал на заявителя “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на
вземането си в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса,
както и че следва да представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок, в
противен случай съдът ще обезсили Заповедта за изпълнение.
Съобщението за постановеното разпореждане на съда е връчено на 18.06.2025г. и
видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от
връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата
искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1084/2025г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, както и е предявен осъдителен иск.
От приобщения по делото договор за потребителски кредит „Профи кредит
Стандарт“ № **********/11.05.2018г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството
му на кредитор - от една страна и И. А. П., в качеството на клиент от друга страна се
установява, че по силата на така сключения договор, кредиторът е предоставил кредит в общ
размер на 3500,00 лева, срещу задължението на клиента да върне получения потребителски
кредит в срок от 36 месеца, като размерът на всяка от месечните вноски е 170, 78 лева,
платима на 6-ти ден от месеца. На следващо място е уговорено, че кредитът се олихвява при
ГПР от 49,89 % и ГЛП от 41,17%, като лихвеният процент на ден възлиза на 0,11%. В
7
договора е отразено още- дължима сума по кредита – 6148, 08 лв.
Съгласно т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 3343, 32 лева с уговорен размер на вноската по
закупен пакет от допълнителни услуги 92, 87 лева, или общо задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги възлиза в размер на 9491, 40 лева, общ размер на вноската
263, 65 лева, дата на погасяване – 6-то число на месеца.
Към договора са приложени декларации от длъжника, Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги и Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД към
договор за потребителски кредит, всички подписани от ответника. Видно от погасителен
план към потребителски кредит № ********** и сключено споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, първата погасителна вноска е с дата 06.07.2018 г., а
последната – 06.06.2021 г., като погасителния план е подписан от ответника-
кредитополучател.
Съгласно буква „А” от договора за потребителски кредит, неразделна част от
процесния договор са Общи условия за физически лица, които са били предадени при
подписването на договора, както и че клиентът и солидарният длъжник са запознати със
същите и ги приемат, след като внимателно са се запознали със съдържанието им преди
подписването на договора за кредит. Видно е, че на клиента е предоставена информация,
касателно процесния договор за кредит, посредством Стандартен европейски формуляр, в
който са обективирани основните параметри на сключения договор за потребителски кредит
- по аргумент на буква „Г”, т. 1 от договора.
Приобщена по делото е Декларация във връзка с обработката на личните данни на
клиента от дата 11.05.2018г., както и Стандартен европейски формат за предоставяне на
информация за потребителските кредити, в който са посочени параметрите на бъдещия
договор.
Видно от Общите условия на „Профи кредит България” ЕООД към договор за
потребителски кредит е, че същите допълват клаузите на договора за потребителски кредит,
като определят взаимните права и задължения на кредитора и клиента/солидарния длъжник.
В този смисъл е уговорено, че за ползвания заем клиентът дължи на кредитора годишна
лихва, чийто процент е определен в т. VI от договора, като в т. 4.2 от Общите условия е
посочено, че лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за
периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита.
Видно от подписано Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
към договора за потребителски кредит, е, че предмет на споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги е задължението на КР да предостави на КЛ и СД по искане на
КЛ и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, едно или всички от посочените
услуги изразяващи се в: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Тези допълнителни услуги са
уредени и в Общите условия на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД съставляващи
неразделна част от договора за потребителски кредит, съгласно раздел 15 „Допълнителни
услуги“ където отново са описани условията, при които потребителят може да се възползва
от допълнителни услуги.
В чл. 15.1, приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит - всеки
КЛ пожелал и избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, ще получи приоритетно
разглеждане на искането аз отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата
сума предварително преди ДПК, без закупен пакет от допълнителни услуги. В 15.2 Отлагане
на вноски от Общите условия е посочено, че „ако договорът за потребителски кредит/ДПК/
е със срок от 3,6 или 9 месеца - клиентът може да поиска кредиторът да му отложи една
8
погасителна вноска след платена първа вноска по ДПК." По долу в същата точка е посочено,
че това е максималният брой, който може да бъде отложен и който важи за целия срок на
ДПК. Записано е, че клиентът може да поиска от кредитора да му отложи на части или накуп
допустимия брой погасителни вноски, но не може да поиска отлагане на повече от три
последователни погасителни вноски. В подточка а/ са посочени причините, поради които
клиента може да поиска отлагането на определения брой погасителни вноски като например:
Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в
домакинството му; Под дългосрочна се разбира неработоспособност, започнала най-рано от
деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от три седмици.- т.е. при
неработоспособност продължила но-малко от три седмици клиента няма право ла поиска
отлагането на заплащането на погасителна вноска,прекратен трудов договор на клиента или
на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му, Неплатен отпуск на клиента,
който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест за ползването от потребителя на услуга - отлагане на
заплащането на определен брой погасителни вноски е установена процедура, която следва
да се спази преди фактически клиента да има възможността да ползва заплатената вече от
него услуга. В подточка б/ е посочена процедурата - клиента е длъжен да представи на
кредитора собственоръчно заверено копие от изброените документи: - лекарско заключение,
показващо времетраенето на неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в
бюро по труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или
друг документ, доказващ прекратяване на трудово правоотношение; документ от
работодател за намаляване на трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане;
смъртен акт и удостоверение за наследници; документ, доказващ наличие на
застрахователни щети.
В чл.15.2.2. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните
документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от
клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната
вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението. Като отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка
от одобрението на кредитора.
В 15.2.4 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при
условията на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените
вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.3, 15.3.1,
15.3.3., 15.3.4. в Общите условия. Там в 15.3.4. е посочено, че намаляването влиза в сила от
момента на одобрение на заявлението от страна на кредитора.
На следващо място видно от Анекс № 1 към процесния договор за отлагане на вноски
от 25.07.2018г., съгласно същия на дата 24.07.2018г. Клиентът е помолил писмено за
отлагане на вноски по погасителния си план, като с посочения анекс, е уговорена промяна
на вноските, изразяваща се в отлагане на вноска № 2, поради което със сключването на
Анекса клиентът се е съгласил да изплаща заема си по нов погасителен план. Уговорено е, че
ГПР по заема става в размер на 46, 32 %, а ГЛП се запазва в размер на 41, 17%. Към Анекс
№ 1 е приложен Коригиран погасителен план към Договора за потребителски кредит, от
който се установява, че заемът се състои от 37 месечни погасителни вноски, с краен падеж
06.07.2021г.
На следващо място видно от Анекс № 2 към процесния договор за отлагане на вноски
от 03.10.2018г., съгласно същия на дата 20.09.2018г. Клиентът е помолил писмено за
отлагане на вноски по погасителния си план, като с посочения анекс, е уговорена промяна
на вноските, изразяваща се в отлагане на вноски № 4 и № 5, поради което със сключването
на Анекса клиентът се е съгласил да изплаща заема си по нов погасителен план. Уговорено
е, че ГПР по заема става в размер на 40, 81 %, а ГЛП се запазва в размер на 41, 17%. Към
9
Анекс № 2 е приложен Коригиран погасителен план към Договора за потребителски кредит,
от който се установява, че заемът се състои от 39 месечни погасителни вноски, с краен
падеж 06.09.2021г.
Установява се от Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № **********, че общата платена сума по договора към дата 18.07.2025
година е в размер на 2392, 38 лева.
Приобщен е по делото и Стандартен европейски формат за предоставяне на
информация за потребителските кредити, в който са посочени параметрите на бъдещия
договор, като същия е подписан от клиента.
По делото е прието известие за доставяне, отправено от ищеца към ответника, което е
върнато като непотърсено, но от същото не може да се установя, че касае уведомително
писмо за обявяване на предсрочна изискуемост именно на процесния договор за кредит, тъй
като липсва такива отбелязвания, както и липсва представено писмо.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно и субективно съединени искове - установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК,
във връзка с чл.240 ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и следващите от ЗПК, вр. с чл. 86
ЗЗД; осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и
следващите от ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД-доколкото последните не са предявени в едномесечния
срок.
По отношение допустимостта на исковете:
Исковете са допустими, налице е правен интерес от предявяване на установителния
иск, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 1084/2025г. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград, по което срещу ответника е издадена Заповед № 532 от 13.05.2025г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми.
Същата е връчена на ответника, като е подадено възражение в законоустановения срок, като
съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца е указано в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на вземането, предмет на заповедта.
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Осъдителния иск също е допустим, доколкото няма пречка да се предяви осъдителен
иск за суми, за които е отхвърлено заявление.
Относно иска с правно основание по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.240 ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и
следващите от ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, по реда на пълното и главно доказване,
процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, наличието на валидно
облигационно правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищецът
има качеството на кредитодател, а ответника - кредитополучателя; реалното предоставяне от
кредитодателя на заемополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; -
размер на претендираната главница, -настъпването на предсрочната изискуемост и
обявяването й на ответника преди подаване на заявлението.
За ответника - следва да докаже възраженията си, погасяване на претендираното от
ищеца вземане, представляващо главница.
Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
10
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски
кредит са потребителят и кредиторът, съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от
ЗПК.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че между „Профи Кредит
България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, от една страна, и от друга страна И. А. П. е
сключен на 11.05.2018 година Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“
№ **********, по силата на който е предоставена сума в размер на 3500,00 лева. Не се
оспорва, че ответника е получил заемната сума на 14.05.2018г. Към договора е сключено и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като съобразно договора
по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги дължимата сума е в размер на 3343,
32лв., размер на вноската по закупен пекат от допълнителни услуги – 92, 87 лв.
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институцията по смисъла
на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, тъй като отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя като кредитор
по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
От друга страна, ответника има качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК,
както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
По делото е представен процесния договор и Условия към договора, подписани от
двете страни по него, вкл. подписана всяка страница от заемателя.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните /качеството на
кредитополучателя - физическо лице, съчетано с липсата на изключенията по чл. 4, ал. 1, 2 и
3 ЗПК/ и съдържанието на правата и задълженията, се установява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 Закона за потребителския кредит. След като процесният договор
за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ следва че освен правилата на ЗПК, които важат за всички
договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на
тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи
неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор,
съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност /така постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 384 от
2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК и решение № 23/07.07.2016 г.
постановено по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о../.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
11
страните договор, съдът констатира следното:
По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити,
приложими са специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При
тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която
този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и
относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да
вземат със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит,
този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С
оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не
само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи
по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва,
комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални разходи. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги противоречат на принципите на равнопоставеност и
добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави,
поради следното:
Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги, както и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
при забава, противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на
страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:
12
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 3343,32 лв.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му
пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.
На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора
за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а
наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл. 10а,
ал. 4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът н действието, за което се събират такси
и/илн комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.“
В противоречие на императивното правило на чл. 10, ал. 4 от ЗПК в процесния
договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за
плащане в размер на 3343,32 лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето"
на изброените по-горе услуги, както е посочено и в общите условия, и е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните Договор.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на
императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от
Закона за потребителският кредит/ЗПК/. Следва да се посочи, че използване на графа за
допълнителни плащания, която да активира допълнителни услуги е явно противоречие с
изискванията на принципа за добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив
така формулиран начин на уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на
потребителя.
Видно от подписано Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
към договора за потребителски кредит, е, че предмет на споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги е задължението на КР да предостави на КЛ и СД по искане на
КЛ и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, едно или всички от посочените
услуги изразяващи се в: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Тези допълнителни услуги са
уредени и в Общите условия на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД съставляващи
неразделна част от договора за потребителски кредит, съгласно раздел 15 „Допълнителни
услуги“ където отново са описани условията, при които потребителят може да се възползва
от допълнителни услуги.
В чл. 15.1, приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит - всеки
КЛ пожелал и избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, ще получи приоритетно
разглеждане на искането аз отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата
сума предварително преди ДПК, без закупен пакет от допълнителни услуги. В 15.2 Отлагане
на вноски от Общите условия е посочено, че „ако договорът за потребителски кредит/ДПК/
е със срок от 3,6 или 9 месеца - клиентът може да поиска кредиторът да му отложи една
погасителна вноска след платена първа вноска по ДПК." По долу в същата точка е посочено,
че това е максималният брой, който може да бъде отложен и който важи за целия срок на
ДПК. Записано е, че клиентът може да поиска от кредитора да му отложи на части или накуп
допустимия брой погасителни вноски, но не може да поиска отлагане на повече от три
последователни погасителни вноски. В подточка а/ са посочени причините, поради които
клиента може да поиска отлагането на определения брой погасителни вноски като например:
Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в
13
домакинството му; Под дългосрочна се разбира неработоспособност, започнала най-рано от
деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от три седмици.- т.е. при
неработоспособност продължила но-малко от три седмици клиента няма право ла поиска
отлагането на заплащането на погасителна вноска,прекратен трудов договор на клиента или
на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му, Неплатен отпуск на клиента,
който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест за ползването от потребителя на услуга - отлагане на
заплащането на определен брой погасителни вноски е установена процедура, която следва
да се спази преди фактически клиента да има възможността да ползва заплатената вече от
него услуга. В подточка б/ е посочена процедурата - клиента е длъжен да представи на
кредитора собственоръчно заверено копие от изброените документи: - лекарско заключение,
показващо времетраенето на неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в
бюро по труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или
друг документ, доказващ прекратяване на трудово правоотношение; документ от
работодател за намаляване на трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане;
смъртен акт и удостоверение за наследници; документ, доказващ наличие на
застрахователни щети.
В чл.15.2.2. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните
документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от
клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната
вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението. Като отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка
от одобрението на кредитора.
В 15.2.4 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при
условията на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените
вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.3, 15.3.1,
15.3.3., 15.3.4. в Общите условия. Там в 15.3.4. е посочено, че намаляването влиза в сила от
момента на одобрение на заявлението от страна на кредитора.
Или от изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително
възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не достави, ако не са спазени
правилата, установени от кредитора в ОУ. Нещо повече уговорената услуга се изразява в
„може да иска“ никъде не е посочено, че дори да са спазени условията кредиторът е длъжен
да даде. Тоест за изменение на договора е нужно съгласие и изключение с тези клаузи от
това не е предвидено. Като на практика се получава, че се претендира вземане срещу услуга,
за която няма доказателства да е предоставена и реално ползвана от длъжника. Само по себе
си такава уговорка е нищожна, тъй като води до неоснователно обогатяване. Принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса
за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която
потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на
пакет от допълнителни услуги в размер на 3343,32 лв.
Нейното заплащане е следвало да бъде възложено като задължение на потребителя
едва след като той изпълни всички свои задължения, предвидени в ОУ за доставката й.
Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД урежда принципа на свободата на договаряне, но не
допуска уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в
пакета допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка с усвояването и
14
управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че за същите се дължи
възнаграждение. Още повече, че въпросните услуги реално представляват само опция, от
която кредитополучателят би могъл да се възползва в бъдеще, но независимо дали се е
възползвал или не от нея, той дължи посочената цена, която в случая е колкото размера на
отпуснатия кредит. Подобна клауза причинява вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - тоест представлява
неравноправна клауза по см. на чл. 143 от ЗЗП. Няма данни за индивидуално договаряне по
тази клауза, напротив, установява се, че въпросният "пакет" е достъпен за предлагани
кредитни услуги на търговеца, които са декларирали желание за закупуването му в искането
си за кредит. Конкретните процедури по предоставяне на услугите, част от въпросния пакет,
са описани в Общите условия на търговеца и няма данни потребителят да е имал
възможността да влияе на тяхното съдържание. Дори и да са въведени нови промени в
Общите условия, от предходните такива, в случая единствената разлика е, че е добавено
изречението „пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга“.
Съдът намира, че дори и индивидуално уговорено, подобно клауза е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, т. к. е сключено при изначална липса на еквивалентност на
насрещните престации и има за цел единствено да постави в неблагоприятно положение
икономически по-слабата страна по договора. Уговореното възнаграждение обикновено
превишава размера на възнаграждението по кредита /договорената възнаградителна лихва/,
без да представлява цена за действително предоставени услуги. С уговарянето на
посоченото възнаграждение се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Кумулирането на възнаграждението, дължимо наред с погасителните вноски по кредита,
води до скрито оскъпяване на същия, защото посоченият ГПР нараства допълнително и
обогатява неоснователно кредитора. Или от изложеното се налага извод, че потребителят
дължи предварително възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не достави,
ако не са спазени правилата, установени от кредитора в ОУ Нещо повече уговорената услуга
се изразява в „може да иска“ никъде не е посочено, че дори да са спазени условията
кредиторът е длъжен да даде. Тоест за изменение на договора е нужно съгласие и
изключение с тези клаузи от това не е предвидено. Само по себе си такава уговорка е
нищожна, тъй като води до неоснователно обогатяване.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава.
Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с
която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги. Тяхното заплащане е следвало да бъде
възложено като задължение на потребителя едва след като той изпълни всички свои
задължения, предвидени в ОУ за доставката й.
Предвид на изложеното съдът приема,че клаузите 15., 15.1., 15.2., 15.3., 15.4 и 15.5 от
Общите условите са неравноправни клаузи на основание чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП.
Отделно от горното, по отношение на закупения пакет допълнителни услуги -
предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и право на
промяна на погасителния план, същите се явяват нищожни, поради прякото противоречие
със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, според която не се допуска начисляване на разходи за
усвояване на кредита (вкл. за по-бързото му предоставяне на потребителя). Тъй като тези
услуги представляват част от задължението по договора, като са елементи от договорното
съдържание, за тяхното ползване се заплаща за предоставяне на кредита при условията,
установени в договора, вкл. датата на отпускането му, което е съществен елемент от
пазарното решение дали потребителят да избере даден вид кредит - на коя дата ще си получи
15
парите. Поради това таксите за посочените вземания следва да се приемат за част от "общия
разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр и следователно да участват по реда на чл.
19, ал. 1 ЗПКр при формиране на годишния процент на разходите (ГПР). Съобразно текста
на договора, представен по делото това не е направено - ГПР е изчислен само върху
главницата и лихвата, а таксите за "допълнителни услуги" са добавена след това, отделени са
като отделни вноски по "допълнителен" договор, и не участват при формиране на ГПР. Така
съобразно с практиката на Съда на Европейския съюз - т. 1 от Решение от 21.03.2024 г. по
дело C-714/22 срещу „Профи кредит България“ ЕООД, член 3, буква ж от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета е
взето решение, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договора за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техния размер, попада в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на посочения член 3, или те представляват конструкция,
предназначена да покрие действителните разходи по този кредит.
По същността си тези услуги представляват допълнителен разход по кредитния
договор, който по арг. от §1, т. 1 ДР на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР, което в
настоящия случай не е сторено. СЕС изрично разяснява, че строгостта на санкциите трябва
да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално
възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност. С
оглед на съществения характер на посочването на ГПР в ДПК, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването
при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция,
изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер. В конкретния казус, ако разходите за
споменатите допълнителни услуги се включат в ГПР, той многократно ще надхвърли
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което ще има за
последица нищожност поради противоречие със закона.
В решението си от 21 март 2024 г. СЕС постановява, че когато в ГПР отсъстват някои
от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - а в случая не са включени
разходите по допълнителните услуги - ДПК следва да се счита за нищожен. Отделно от това,
въпросните клаузи от ДПК, позволяващи на съответния потребител да отлага и да разсрочва
плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи,
макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочените възможности,
несъмнено имат неравноправен характер, понеже разходите за тях са явно
непропорционални на размера на отпуснатия заем, тъй като отпуснатият кредит е в размер
на 3500 лева, а закупените допълнителни услуги са в размера близък до размера на кредита -
3343,32 лева, което категорично сочи на непропорционалност /въпросното решение на СЕС
от 21 март 2024 г./.
Съгласно т. 2, член 10 параграф 2, буква ж и член 23 от Директива 2008/48 е взето
решение да се тълкува в смисъл, че когато в договора за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
16
връщането от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
В настоящата хипотеза според съда не е посочен действителният размер на ГПР и
кои компоненти са взети предвид при определянето му. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да се
приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата
на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения. Затова неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК (така
и определение № 60451 от 03.06.2021 г. по гр. д. № 850/2021 г. по описа на ВКС, III г. о.,
решение № 2449 от 16.05.2023 г. по в. гр. д. № 87/2022 г. по описа на СГС, решение № 4067
от 20.07.2023 г. по в. гр. д. № 9689/2022 г. по описа на СГС, решение № 3609 от 04.07.2023 г.
по в. гр. д. № 8049/2022 г. по описа на СГС, решение № 3939 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. №
12826/2022 г. по описа на СГС, решение № 3764 от 11.07.2023 г. по в. гр. д. № 10944/2022 г.
по описа на СГС, решение № 3868 от 13.07.2023 г. по в. гр. д. № 62/2023 г. по описа на СГС,
решение № 874 от 22.02.2023 г. по в. гр. д. № 13474/2022 г. по описа на СГС и др.).
В настоящия случай в договора е посочен ГПР, който не отговаря на действителния
размер на всички общи разходи по кредита, тъй като не включва разходите за допълнителни
услуги. Посочването в договора на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от
25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г. и др. / ГПР не се уговаря между страните. Той
представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК,
въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната,
която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Нищожните клаузи, съответно неспазването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
за посочване на действителния ГПР, не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4
ЗЗД от императивни правила. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и
нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането
на дългосрочната цел, предвидена в чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО, тъй като продавачите и
доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и
последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде
допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези
продавачи и доставчици.
Следва да се отчете и че с решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на Съда на ЕС е
прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Ето защо нарушаването
на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (неточно посочване на ГПР) води до
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, включително съгласно
17
тълкуването на европейското право, дадено с цитираното решение на СЕС от 21.03.2024 г.
по дело С714/22.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
– за определяне на ГПР. Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като
нищожна не поражда правно действие, то договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недействителен.
Тъй като не са спазени горепосочените изисквания, според чл.22 ЗПК договорът е
недействителен и заемополучателя дължи чистата стойност, но не дължи връщане на
лихвата и другите разходи по кредита /чл.23 ЗПК/.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита.
Същевременно в исковата молба ищецът твърди, че ответникът е извършил плащания
общо в размер на 2392, 38 лева.
Съгласно константната практика на ВКС, инкорпорирана в решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО, решение № 60186/28.11.2022 г. по
т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I ТО, решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д № 2024/2022 г. на
ВКС, І ТО, решение № 50259/12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение
№ 50005/21.02.2024 г. по т. д. № 1950/2022 г. на ВКС, ІІ ТО и др. / е прието, че при
установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, без
лихви и други разноски по него. Ако тази недействителност се установи в производство по
чл. 422 ГПК, съдът следва да установи в решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в разпоредбата на чл. 23 ЗПК изрично е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита в хипотезата на чл. 22 ЗПК. Съобразно
изложеното ответникът по исковете дължи връщането на чистата сума по кредита –
непогасената главница.
По делото ответникът не е подал писмен отговор, но в депозираното възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, което е подал е навел възражение за погасяване по
давност на процесните суми, което възражение исковия съд е длъжен да разгледа,
независимо, че не е подаден отговор на исковата молба. Това е така, тъй като предявения иск
се явява продължение на проведеното заповедно производство, и исковия съд е длъжен да
разгледа възраженията на длъжника в заповедното производство за недължимост на
процесните суми. Видно от входящия номер на печата върху заявлението, ищецът е подал
същото до БРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК на
18
29.04.2025 г. Последната погасителна вноска по приетия и приложен погасителен план по
делото, в съответствие уговореното между страните в Анекс № 2, е 06.09.2021 г. По делото
ищецът не е доказал да е обявил предсрочната изискуемост на ответника преди подаване на
заявлението.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Настоящия съдебен състав намира, че
процесното вземане се погасява с пет годишен давностен срок, тъй като макар и кредитора
да се е съгласил да приеме плащане на части по отношение предоставения на ответника
кредит, то дългът е един, и неговият падеж настъпва на последната дата от вноските по
погасителния план.
Както е прието в цитираната в предходния абзац съдебна практика, която настоящият
състав напълно споделя, не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде
предявено в отделно производство – по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, тъй
като би се достигнало до неоснователно обогатяване на потребителя предвид изискуемостта
на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски
кредит, и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в специалния ЗПК.
С оглед горното приложение следва да намерят постановките на т. 1 от ТР №
3/21.11.2024 г. по тълк. дело № 3/2023 г. от ОСГТК на ВКС, че при уговорено погасяване на
парично задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок
за съответната част от главницата започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноски. В конкретния казус с извършените от страна на
ответника плащания в общ размер от 2392, 38 лв. същият е погасил изцяло дължимите се
вноски по кредите до вноска с падеж 06.10.2020г. и частично вноска с падеж 06.11.2020г. в
размер на 69, 93 лв. Дължима остава сумата от 60, 45 лв. по тази вноска, както и
следващите, като размерът на неплатените вноски от 06.11.2020г. до края на срока на
договора е 1107, 62 лв. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, в случая – на 29.04.2025 г., когато теченето на погасителната давност е спряло,
към който момент петгодишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД не е изтекла по
отношение на нито една дължима сума по кредита след 06.11.2020 г., съобразно което
наведеното възражение се явява неоснователно и вземането не е погасено по давност.
Предвид гореизложеното съдът намира предявения установителен иск за основателен
изцяло и същият следва да бъде уважен, като сумата се дължи ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на зявлението по чл. 410 ГПК-29.04.2025г. до окончателното й
изплащане.
По предявените осъдителни искове:
В тежест на ищеца е да докаже, по реда на пълното и главно доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който
ищецът има качеството на кредитодател, а ответника - кредитополучателя; реалното
предоставяне от кредитодателя на заемополучателя на сумата, претендирана като главница
по договора; размер на претендираната главница, -настъпването на падежа на задължението;
Следва да докаже, че е настъпила забава в плащанията, че е обявена предсрочна
изискуемост и че същата е съобщена на длъжника, че в договора е уговорена клауза за
дължимост на договорно възнаграждение, както и настъпване на неговата изискуемост,
размер на същото; по иска за лихва за забава периода и размера на забавата; по исковете,
касаещи възнагражденията за допълнителни услуги: че в договора е уговорена клауза за
дължимост на допълнителни услуги, както и настъпване на тяхната изискуемост, размер на
същите.
19
Предявените осъдителни искове са допустими, доколкото за посочените суми не е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
С оглед приетото по-горе по отношение на установителния иск, което е ненужно да се
приповтаря, се установи, че между страните е сключен процесния договор за кредит, който е
нищожен по изложените вече съображения.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита. В случая чистата стойност, след приспадане на внесените
суми е в размер на 1107, 62 лв., за които установителния иск е уважен. Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявените осъдителни искове за заплащане на главница
в размер на 1895.01 лева/хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и една ст./; договорно
възнаграждение в размер на 630.03 лева/шестстотин и тридесет лева и три ст./, дължимо за
периода от 06,06,2019 г. до 06,08,2019 г. - дата на предсрочната изискуемост.;
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер 2578.90 лв./две хиляди петстотин
седемдесет и осем лева и деветдесет ст./ и законна лихва в размер на 3637.74 лева/три
хиляди шестстотин тридесет и седем лева и седемдесет и четири ст./, дължима от 06.08.2019
година - датата на предсрочна изискуемост до 21.05.2025г., ведно със законната лихва до
изплащане на вземането са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
По заповедното производство видно от издадената заповед за изпълнение съдът е
уважил направените разноски от ищцовото дружество в общ размер на 22, 15лв.- заплатена
държавна такса за образуване на заповедното производство и 5, 35 лева - юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото по установителния иск в полза на ищеца следва
да се присъдят разноските по заповедното в общ размер от 27, 50 лв.
Ищцовото дружество претендира и присъждане на разноски в исковото производство,
както по установителните, така и по осъдителните искове. Доколкото осъдителните искове са
изцяло отхвърлени за същите не се дължат разноски на ищеца. Относно установителните
искове ищецът е внесъл държавна такса за тях в размер на 27, 85 лв.. Ищецът е бил
представляван в процеса от юрисконсулт, поради което му се дължи и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1
от Наредба за заплащане на правната помощ дължимото юрисконсултско възнаграждение
съобразно правната и фактическа сложност на делото /доколкото е проведено едно редовно
открито съдебно заседание, за което процесуалния представител не се е явил в съдебно
заседание, а е депозирал писмено становище/ е в размер на 200, 00 лв. Предвид изложеното
сторените разноски по установителния иск от ищеца са в общ размер от 227, 85 лв. С оглед
изхода от делото по установителния искии, следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 227, 85 лв. разноски за исковото производство.
С оглед изхода на спора, право на разноски има и ответникът, но с оглед на
обстоятелството, че същият не е сторил такива, не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК по отношение на
20
ответника И. А. П., ЕГН: **********, с адрес гр. Б, ЧЕ ДЪЛЖИ на ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В,
представляван от Св.Н. Н., На. М. Л.а и Я.К. Ч. - управители с пълномощник си юрк. Г. Пв
А. следната сума, която е предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 532/13.05.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 1084/2025г. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград, както следва: сумата от 1107,62 лв. /хиляда сто и седем лева и шестдесет и две
стотинки/ - неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № ********** от 11.05.2018г. /14.05.2018г. е преведена сумата на
кредитополучателя/, сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и И. А. П., ВЕДНО
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК – 29.04.2025 г. до изплащане на вземането .
ОТХВЪРЛЯ предявените от ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********,
седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В, представляван от Св. Н.Н. На.М.Л.
и Я.К. Ч - управители с пълномощник си юрк. Г.Пл. А. против И. А. П., ЕГН: **********, с
адрес гр. осъдителни искове, с които се иска да се осъди ответника И. А. П., ЕГН:
**********, с адрес гр. да заплати на ищцовото дружество„ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК *********, следните суми на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит № **********, а именно: главница в размер на 1895, 01 лева/хиляда
осемстотин деветдесет и пет лева и една стотинка/; договорно възнаграждение в размер на
630, 03 лв. /шестстотин и тридесет лева и три стотинки/, дължимо за периода от 06.06.2019 г.
до 06.08.2019 г. - дата на предсрочната изискуемост.; възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги в размер 2578, 90 лв./две хиляди петстотин седемдесет и осем лева и
деветдесет стотинки/ и законна лихва в размер на 3637, 74 лв. /три хиляди шестстотин
тридесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/, дължима от 06.08.2019 година -
датата на предсрочна изискуемост до 21.05.2025г., ведно със законната лихва до изплащане
на вземането, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника И. А. П., ЕГН: **********, с
адрес гр. ДА ЗАПЛАТИ на ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище:
гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В, представляван от Св. Ни.Н. Н.М. Ло.и Я. К. Ч.
- управители с пълномощник си юрк. Г.П. А. сумата от 27, 50 лв. /двадесет и седем лева и
петдесет стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство съобразно уважения установителен иск и сумата от 227, 85 лв. /двеста
двадесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща сторени разноски за
исковото производство за уважения установителен иск.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК посочва банкова сметка, по която ответника
може да заплати присъдените суми на ищеца: Алианц Банк България АД - IBAN: B.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско
дело № 1084/2025г. по описа на РС-Благоевград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
21