Присъда по дело №1437/2018 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА

от 27.03.2019г.на КРС по НОХД № 1437/ 2018г.

 

Повдигнато е обвинение срещу В.К.Х. за извършено престъпление на 29.07.2016г. в гр.Кърджали по чл.325 ал.1 от НК, както и второ обвинение срещу него по чл.216 ал.1 от НК осъществено на същата дата.

Прокурорът в хода на съдебните прения поддържа обвинението спрямо подсъдимия за извършените от него престъпления по чл.325 ал.1 и чл.216 ал.1 от НК. Счита, че в хода на наказателното производство са събрани достатъчно доказателства, които водят до единствения и обоснован извод за вината на подсъдимия като фактическата обстановка е такава, каквато е описана в обвинителния акт. Счита обвинението за доказано и моли съда да се произнесе с присъда, с която да признае В.Х. за виновен в повдигнатите му обвинения, като за това по чл.325 ал.1 от НК на основание чл.54 от НК предлага да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, както и „обществено порицание“ чрез прочитане на присъдата по местното радио, а за обвинението по чл.216 ал.1 от НК на основание чл.54 от НК- 7 месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.23 ал.1 от НК на В.Х. да се наложи едно общо наказание, а именно най- тежкото от тях- 7 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК да се отложи с изпитателен срок от 3 години. На основание чл.23 ал.2 от НК към така определеното общо наказание да се присъедини и наказанието „обществено порицание“. Пледира в тежест на подсъдимия да бъдат възложени разноските по делото в размер на 65лв. за съдебно- оценителна експертиза, а веществените доказателствата да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият В.Х. не се признава за виновен. Дава обяснения, в които настоява, че е крещял на приятеля с Д.Д., както и крещял за какво бил удрян и за какво бил задържан от полицаите. Когато бил съборен от тях на земята признава, че може и да е отправил обида, но то е било по повод на това, че полицай бил стъпил на главата му. Отрича да е обиждал полицейските служители с думите „палячо, глупаци, ще видите утре кой съм аз“, както и да е отправял обидни думи в ЦСМП. Използвал през инкриминираната нощ думата „палячо“, но тя била насочена към приятеля му, тъй като те така говорели помежду си. Подсъдимият Х. заявява, че в арестното помещение не е нанасял умишлено удари по вратата, а удрял, защото искал да му се донесе вода и да му се извърши медицински преглед, тъй като не се чувствал добре.

Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, с която да бъде признат за невиновен в извършване на престъпления по чл.325 ал.1 от НК и по чл.216 ал.1 от НК. Счита, че в случая не бил налице състава на чл.325 ал.1 от НК, а се касаело евентуално за чл.146 ал.1 от НК. Ако се прецени, че престъплението по чл.325 ал.1 от НК е извършено, то настоява за приложението на чл.78а от НК. По отношение на второ деяние по чл.216 ал.1 от НК счита, че дори и да е извършено от подсъдимия, то представлявало маловажен случай по ал.4. Настоява за приложение на разпоредбата на чл.216 ал.6 от НК, тъй като деецът не е имал умисъл да чупи или кърти мазилката от външната и вътрешната страна на арестния блок. И тук пледира за чл.78а от НК, тъй като са възстановени материалните щети.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият В.К.Х., роден на ***г***, обл.Кърджали, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.

На 14.06.2018г. срещу 15.06.2018г.свидетелите С.Б. и М.В. били на работа със служебен автомобил като служители в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали. Около 03.25ч. на 15.06.2018г. дежурният при ОДЧ на РУ- Кърджали подал сигнал за лек автомобил марка „БМВ“ модел 320- кабриолет с рег.№ К0424ВК, чийто водач вероятно го управлявал в гр.Кърджали след употреба на алкохол. Поради това свидетелите Б. и В. със служебния автомобил се насочили към централната градска част, където установили подаденото МПС паркирано на ул.Екзарх Йосиф в гр.Кърджали в близост до заведение „Аура“. Те спрели със служебния автомобил на ул.Георги Кондолов в гр.Кърджали, откъдето имали видимост към БМВ- то. Скоро след това описания лек автомобил марка „БМВ“ потеглил като се насочил по ул.Булаир в града. Веднага след тях тръгнали и свидетелите С.Б. и М.В. със служебния автомобил на сектор „Пътна полиция“. Последните пуснали светлинен сигнал и се движели непосредствено след БМВ- то, но водачът му не се подчинил на сигнала за спиране. Зад служебния автомобил се движел друг патрулен автомобил на сектор „Охранителна полиция“, който също пуснал светлинен сигнал, след това изпреварил и двете превозни средства и до театър „Д. Димов“ спрял пред лекия автомобил марка „БМВ“ модел 320- кабриолет с рег.№ К0424ВК, като по този начин принудил последния да спре. В патрулния автомобил били свидетелите С.Р. и Ю.В., които слезли и се отправили към БМВ- то. В него пътували петима млади мъже, четирима от които държали чаши в ръце. Това били свидетелите: Д.Д.- водач, Н.Н. седящ на предната дясна седалка, зад него бил А.Д., зад водача се намирал Н.У., а по средата отзад бил подсъдимият В. Х.. Свидетелят С.Р. се представил на водача на автомобила и му поискал документите за проверка- неговите и на автомобила. В този момент дееца Х. заявил, че той бил собственик на превозното средство и попитал защо били спрени. Той дал съвет на приятеля си Д.Д. да не дава алкохолна проба на техническото средство. Междувременно водачът на спрения за проверка автомобил Д. дал документите, с които разполагал на свидетеля С.Р., който ги предал на колежката си от сектор „Пътна полиция“ М.В.. Тя заедно с колегата си С.Б. били спрели със служебния автомобил на разстояние около 5- 10 метра зад спрения за проверка лек автомобил марка „БМВ“. Там двамата пътни полицаи изпробвали водача Д.Д. с техническо средство, което отчело положителен резултат за употреба на алкохол. След това те на место взели отношение по установеното деяние извършено от Д., но виждали и чували случващото се там същата вечер.

През това време подсъдимият В.Х. няколко пъти заявил на  свидетеля С.Р., че не им се представил кой е той, и го попитал защо ги спират. Поради това полицейският служител многократно се представил като име и длъжност, но въпреки това деецът Х. продължил да се заяжда с него и колегата му, като им казвал, че неговата кола никой не може да я спира. Тогава свидетелят С.Р. му поискал личната карта, при което подсъдимият му казал, че няма да я даде и му отправил заканителни и обидни думи казвайки му, че ако слезе ще му завре личната карта отзад. Въпреки това полицейският служител отново му разпоредил да представи документ за самоличност. Тогава В.Х. станал и излязъл от автомобила, след което се насочил към свидетеля С.Р., застанал пред него, долепил лицето си в неговото и започнал да му крещи като включително го обиждал с думите „палячо“. Поради това полицейският служител го избутал и му разпоредил да преустанови поведението си, с което му навлиза в личното пространство. Подсъдимият В.Х. извадил портфейла от джоба си, а от там и личната си карта, при което с документа за самоличност блъснал свидетеля С.Р. по гърдите и картата паднала на земята. Поради това полицейските служители решили да го задържат, при което С.Р. хванал подсъдимия Х. за ръката, а колегата му Ю.В. се опитал да хване другата му ръка. Деецът се съпротивлявал и така не могли да му поставят белезници. Тогава свидетелят С.Р. му приложил хватка ключ, с която успял да го свали на земята и там двамата полицейски служители му поставили помощните средства. През това време подсъдимият В.Х. движел главата си и ръцете си, за да попречи на слагането на белезници, поради което си наранил лицето на асфалта. Свидетелите С.Р. и Ю.В. го вдигнали и го завели до патрулния автомобил като по пътя започнал да им вика като ги обиждал наричайки ги многократно палячовци. След това деецът В.Х. бил отведен от тях в Спешно приемно отделение при МБАЛ „Д- р Атанас Дафовски“ в гр.Кърджали. Там подсъдимият Х. продължил да се държи агресивно към двамата полицейски служители като ги приканвал да си свалят униформите, както и ги обиждал наричайки ги палячовци. Той не бил агресивен към лекаря, който го прегледал, а именно свидетелката М. С., но бил буен и възбуден, и отказал да му се измери артериалното налягане.

От там около 05.00ч. на 15.06.2018г. подсъдимият В.Х. бил отведен от свидетелите С.Р. и Ю.В. до сградата на Районно управление- Кърджали при ОДМВР- Кърджали. По пътя в служебния автомобил деецът продължил да буйства, да им се заканва и да ги обижда с думите „палячовци“. Пристигайки там тримата влезли в чакалнята на РУ- Кърджали, където поведението му не се променило. За оказване на съдействие там дошли полицейските служители Д.И. и С.С.. Те заварили колегите си С.Р. и Ю.В., които оформяли документите по задържането на подсъдимия Х., през което време последният отивал към свидетеля С.Р., блъскал се в него, заканвал му се да си свали униформата и го обиждал няколкократно наричайки го „палячо“. Поради това свидетелите Д.И. и С.С. поставяли на дееца В.Х. белезници, след което той се успокоявал, и тогава първите двама му ги сваляли. След което подсъдимият отново ставал агресивен, при което пак му били слагани помощните средства като дори го закопчали с тях към парното в чакалнята на РУ- Кърджали. След оформяне на документацията В.Х. бил отведен в Арестния блок на районното управление на МВР- Кърджали и задържан сам в помещение № 3 за задържане на мъже за срок до 24 часа по реда на ЗМВР. Там започнал да буйства като крещял и ритал многократно с крака  и ръце по металната врата в арестното помещение. За тези му действия бил предупреждаван многократно от свидетеля С.М. да ги преустанови, но се успокоил едва към 7.00ч. Тогава свидетелят М.Я. в качеството си на домакин в РУ- Кърджали констатирал повреди по имуществото на РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, а именно мазилката и от двете страни около касата на вратата отвън била разрушена, отвътре мазилката в близост до бравата на вратата била откъртена, металната врата от вътрешната страна била огъната и езикът на бравата на входната врата на помещението бил счупен.

Видно от заключението на вещото лице, извършило стоково- оценителната експертиза, стойността на нанесената щета на помещение № 3 от „Арестен блок“ при РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали възлизали на стойност 123.14лева. Тази сума подсъдимият В.Х. възстановил на собственика на датата 18.12.2018г. с банков превод.

Тази фактология е базирана на свидетелските показания дадени от С.Р., Ю.В., С.Б., М.В., Д.И., С.С., С.М., М.Я., П.Т., М. С., Г. Д., които бяха кредитирани от съда. Всички те са очевидци на случилото през инкриминираната нощ в отделни времеви отрязъци, които последователно и безпротиворечиво разказват за събитията, както и показанията им си кореспондират едни с други и по този начин изграждат една житейски логична ситуация. Тези показания са в синхрон и с веществените доказателства- дискове с видеозаписи от инкриминираната нощ в чакалнята на сградата на РУ- Кърджали и в Арестното помещение, както и с Протокол за оглед на местопроизшествие на основание чл.212 ал.2 от НПК от 15.06.2018г. Прочее единствено показанията на приятелите на подсъдимия Х., които се намирали в спрения от полицейските служители автомобил, както и неговите обяснения, дават друга фактология на събитията от 15.06.2018г. в гр.Кърджали. Настоящата инстанция обаче не ги кредитира, защото е нормално свидетелите Д.Д., А.Д., Н.Н. и Н.У. да свидетелстват в подкрепа на версията на дееца, с който са в приятелски отношения, от друга страна те не са присъствали през цялото време на случващото се на инкриминираната дата, а освен това при проверката на доказателствата не се събраха други такива, които да ги подкрепят.

Фактът, че подсъдимият В.Х. е крещял на публично място като обиждал с думите „палячо“ С.Р. и Ю.В. *** безспорно се установи от свидетелските показания на С.Р., Ю. Р., С.Б., М.В., Д.И. и С.С., които са последователни, кореспондират помежду си и не са заинтересовани от изхода на делото. И шесттимата установяват една и съща фактическа обстановка, която си кореспондира и съответства на разказите на всеки един, поради което показанията им бяха кредитирани. Единствено приятелите на дееца Х.- Д.Д., А.Д., Н.Н. и Н.У., свидетелстват, че обидната дума „палячо“ е била отправена към свидетеля Д.Д., но този факт не беше подкрепен с нито едно друго доказателство по делото, а и е нормално те като приятели на подсъдимия В.Х. да подкрепят неговата защитна теза за невиновност, поради което техните показания в тази им част не бяха кредитирани. Опора в този извод намира и обстоятелството, че свидетелят Д.Д. в показанията, които е дал на досъдебното производство и които са приобщени към доказателствения материал на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, твърди, че не е чул и видял какво се случва зад гърба му с дееца Х., както и не свидетелства, че думата „палячо“ е била отправена към него. Поради изолираността на показанията дадени в съдебно заседание и заинтересоваността от страна на свидетеля Д.Д. настоящата инстанция не им дава вяра, а кредитира тези от досъдебното производство. Последните кореспондират с показанията на разпитаните полицейски служители очевидци, включително и косвено с медицинските лица в СПО при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“- Кърджали, както и с видеозаписите от вещественото доказателство, които установяват агресивност към служители на МВР.

Индиция за тази фактология е и факта, че от всички свидетели возещи се в спрения за проверка автомобил, а именно Д.Д., А.Д., Н.Н. и Н.У., е поискана личната карта само на подсъдимия В.Х. и само на него са поставени белезници и съответно е задържан по реда на ЗМВР.

Всички тези действия от страна на дееца Х. на инкриминираната дата са довели до възмущение както на полицейските служители присъствали на хулиганските действия включително и тези които е обиждал, на медицинските лица, които са прегледали, за да бъде освидетелстван, така и на полицаите, които са били изпратени да окажат съдействие на колегите си и са присъствали при оформяне на документите по задържането спрямо дееца Х..

Безспорно се установи факта, че подсъдимият В.Х. е повредил помещение № 3 от „Арестен блок“ в сградата на РУ- Кърджали като счупил брава/ патронник и причинил вдлъбнатина на входната врата, олюпил и откъртил мазилка от външна и вътрешна страна на стената около врата. Този извод следва от всички събрани доказателства, а именно: гласните дадени от С.М., М.Я. и П.Т., писменото обективирано в Протокол за оглед на местопроизшествие на основание чл.212 ал.2 от НПК от 15.06.2018г., вещественото представляващ видеозапис от Арестното помещение от 15.06.2018г., когато е бил задържан дееца, както и от Съдебно- оценителната експертиза изготвена от вещото лице Вълчо Д., която установява стойността на щетите и Вносна бележка от 18.12.2018г. установяваща възстановяването на повреденото имущество.

Не се събраха доказателства за обвинението, че подсъдимият В.Х. е отправял обидните и заканителни думи „Глупак! Ще видиш ти утре кой съм аз!“ към С.Р. и Ю.В..

ОТ ПРАВНА СТРАНА: за обвинението по чл.325 ал.1 от НК: Обвиняемият В.Х. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 325 ал.1 от НК, тъй като на 15.06.2018г. в гр.Кърджали извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Обектът на извършеното от него са обществените отношения, основани на поведението на хората в обществения живот. От съдържанието на чл.325 ал.1 от НК се разбира, че за да се осъществи състава на престъплението хулиганство, е необходимо да се докаже, че деецът- 1.е извършил деянието си чрез действие, 2.че тези действия са умишлени; 3.че те нарушават грубо обществения ред и 4.че изразяват явно неуважение към обществото. Следователно от обективна страна трябва деянието грубо да нарушава обществения ред, а от субективна- умисълът на дееца да е насочен към явно неуважение на обществото. Като тези признаци трябва да бъдат дадени едновременно. Изпълнителното деяние в настоящия казус е извършване на непристойни действия, изразяващи се крещене на публично на обидни думи „Палячо“ към полицейските служители С.Р. и Ю.В., които са били на работа в РУ- Кърджали. Чрез тези действия подсъдимият демонстрира незачитане на установения ред като засяга установени норми на нравствеността в обществото, както и манифестира пренебрежение към утвърдения правопорядък и властта в лицето на полицейските служители, които са се грижели за опазването на този ред. В случая е налице неуважение на дееца както към личността на свидетелите С.Р. и Ю.В. като хора и като полицейски служители, така и незачитане на всички тези хора, които са възприели случилото се. От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и нравствените ценности установени в обществото и ниско правосъзнание. Освен чрез крещене на обидни думи към двамата полицейски служители подсъдимият е долепил и лицето си в това на свидетеля С.Р., освен това му казал да си завре личната карта отзад, както и го блъснал с личната си карта по гърдите.

Настоящата инстанция оправда дееца В.Х. по повдигнатото обвинение в частта за хулиганство по отношение на отправянето на обидни и заканителни думи „Глупак! Ще видиш ти утре кой съм аз!“ към С.Р. и Ю.В., тъй като не бяха събрани доказателства да са отправяне тези думи към тях, а и изобщо да са казвани на инкриминираната дата от дееца.

За обвинението по чл.216 ал.1 от НК: Повдигнато е обвинение и за унищожаване на чуждо движимо имущество, чийто обект са обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движимите и недвижимите вещи. Като предмет на това престъпление може да бъде всяка чужда движима или недвижима вещ като тя трябва да бъде реално съществуваща такава. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.216 ал.1 от НК може да се осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие, и се изразява във въздействието върху субстанцията или структурата на вещта така, че последната се променя отрицателно по отношение на първоначалното й предназначение. Като в настоящият казус бяха събрани категорични доказателства относно въздействието от страна на подсъдимия В.Х. по отношение на инкриминираната вещ, което се е изразило в повреждане чрез счупване брава/ патронник и причинил вдлъбнатина на входната врата, олюпване и откъртване мазилката от външна и вътрешна страна на стената около вратата на помещение № 3 от „Арестен блок“ в сграда собственост на РУ- Кърджали, в резултат на което вещта временно не е могла да бъде използвана пълноценно, тъй като е трябвало да се ремонтира. Поради това е изпълнен фактическия състав на престъплението от обективна страна. Налице е в случая и субективната такава. Това е така, защото подсъдимият Х. е действал при условията на евентуален умисъл. Целта му не е била да повреди помещението, в което е бил задържан. Той е бил предупреждаван многократно от свидетеля С.М. да преустанови действията си по внимава, тъй като ритал с крака и ръце по металната врата в арестното помещение, поради което бил наясно, че по този начин може да го повреди. Този умисъл, който в случая е евентуален, се извлича от негово действие, а именно удари с ръка и крака чрез засилване по вратата със сила достатъчна да счупи бравата и да падне мазилка от стената около нея, при които е съзнавал, макар и да не целял, възможността да увреди помещението, в което бил задържан. При това си действие той се е отнесъл с безразличие към настъпването на общественоопасните последици, които в казуса се изразяват в неговата повреда.

Настоящата съдебна инстанция не споделя довода на защитата, че в случая се касаело за престъпление по чл.146 ал.1 от НК, а не по чл.325 ал.1 от НК, тъй като деянието е насочено не конкретно към конкретните лица служители на РУ- Кърджали, а с действията си подсъдимият е демонстрирал незачитане на установения в страната обществен ред, с които е показал неуважението си към обществото, а не само спрямо полицейските служители, а освен това действията му са продължили дълги, на различни места и при различна обстановка и не показват отношение само спрямо тяхната личност. На следващо място не се приема и искането на защитата за приложение на чл.78а от НК, тъй като деецът Х. е извършил две деяния при условията на реална съвкупност, поради което е налице забрана за приложението на този институт съгласно чл.78а, ал.7 от НК. На последно място съдът не споделя доводите на защитата, че престъплението по чл.216 ал.1 от НК представлявало маловажен случай и било извършено по непредпазливост, предвид собствеността която е засегната, а именно на РУ- Кърджали и то арестното помещение, а по отношение на субективната страна бяха посочени по- горе изводи за това.

ПО НАКАЗАНИЕТО: по чл.325 ал.1 от НК: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична, съпоставена с обичайните престъпления от този вид; като отчете наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства- семейно и трудово ангажиран, добра характеристика, необременено съдебно минало и млада възраст; както и отегчаващите такива- престъплението е извършено спрямо двама полицейски служители, доближил се е до единия от тях като долепил лицето си в неговото и му крещял в лицето обидни думи, както и случилото се не било преустановено веднага, а агресията продължила и в болничното заведение, а след това в патрулния автомобил и в чакалнята на РУ- Кърджали, то счете че следва да наложи наказание на основание чл.54 от НК при превес на смекчаващите обстоятелства към минималния размер на предвиденото. За постигане на целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия настоящата инстанция наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което отложи за срок от 3 години, тъй като са налице условията за условно осъждане по чл.66 ал.1 от НК. Това е така, защото наложеното наказание е лишаване от свобода до 3 години, деецът Х. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане на целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е наложително да изтърпи наказанието. На подсъдимия бе наложено и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“, което следва да се изпълни чрез поставяне на присъдата на мястото за обяви в сградата на Община Кирково, където живее извършителя, за срок от 1 месец, като по този начин намери, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието заложени в чл.36 от НК.

По чл.216 ал.1 от НК: Съдът при определяне на наказанието взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична, предвид характера на извършеното; като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- семейно и трудово ангажиран, добра характеристика, необременено съдебно минало, млада възраст, не висока стойност на нанесената щета, както и факта, че е възстановил стойността на повреденото имущество; както и отегчаващите такива- вида на повреденото имущество, а именно арестно помещение собственост на РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, то счете че следва да наложи наказание на основание чл.54 от НК при превес на смекчаващите обстоятелства към абсолютния минимален размер на предвиденото. За постигане на целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия настоящата инстанция наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението на което отложи за срок от 3 години, тъй като са налице условията за условно осъждане по чл.66 ал.1 от НК. Това е така, защото наложеното наказание е лишаване от свобода до 3 години, деецът Х. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане на целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е наложително да изтърпи наказанието.

Съдът определи на основание чл.23 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия В.Х. едно общо наказание по двете престъпления, които са извършени в условията на реална съвкупност, а именно по- тежкото от двете- „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така определеното наказание за срок от 3 години, като на основание чл.23 ал.2 от НК присъедини към така определеното общо наказание и наложеното наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на мястото за обяви в сградата на Община Кирково за срок от 1 месец.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НК на подсъдимия Х. бяха възложени направените по делото разноски в размер на 65лв., които следва да се заплатят по сметка на ОДМВР- гр.Кърджали.

Съдът постанови и след влизане на присъдата в сила веществените доказателства приложени по делото представляващи два броя диска с видеозаписи да останат по делото.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                            Районен съдия: