РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. С., 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500395 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
122/20.06.2025г. по гр.д. № 311/24г. на НзРС, с което, на основание 349, ал.1
от ГПК е:
- ПОСТАВЕН В ДЯЛ на И. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З.,
ул.“П. М. Б.“ № **, следния недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 51809.502.1193 /петдесет и една хиляди осемстотин и
девет, точка, петстотин и две, точка, единадесет хиляди деветдесет и
три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н. З.,
одобрени със Заповед № РД-18-56/ 31.08.2010. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр.Н. З., п.к.****, ул.“П. М. Б.“ № **, с площ по
кадастралната карта от 414 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10/, със стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1193,
квартал: 57, парцел: 16, при съседи: поземлени имоти с идентификатори:
1
51809.502.1192, 51809.502.5176, 51809.502.1195, 51809.502.1175, ведно с
построените в ПИ сгради: СГРАДА с идентификатор 51809.502.1193.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н. З., одобрени със
Заповед № РД-18-56/ 31.08.2010. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес гр. Н. З., обл.С., ул.“П. М. Б.“ № **, със застроена
площ от 67 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: Жилищна сграда
еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 51809.502.1193.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н. З., одобрени със
Заповед № РД-18-56/31.08.2010. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес гр.Н. З., обл.С., ул.“П. М. Б.“ № **, със застроена
площ от 43 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: Друг вид сграда за
обитаване; СГРАДА с идентификатор 51809.502.1193.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Н. З., одобрени със Заповед № РД-18-
56 31.08.2010. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес гр.Н. З., обл.С., ул.“П. М. Б.“ № **, със застроена площ от 11 кв.м, брой
етажи: 1, с предназначение: Постройка на допълващо застрояване, с
пазарната стойност в размер на 137 400,00лв., при условие, че заплати на М.
В. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.Н. З., ул.“К. Ф.“ № **, ап. ** за уравнение
на дела й сумата от 44 902,32 лв. в шесмесечен срок от влизане на
настоящото решение в сила, ведно със законната лихва върху тази сума от
влизане в сила на решението до окончателното
изплащане.
- ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 от ГПК
лек автомобил марка „PEUGEOT” модел „RANCH”, № на рама
VF3GJRHYK95147842, двигател № RHY3009949, с регистрационен номер
******** с пазарната стойност в размер на 4 100,00 лв..
- ОТХВЪРЛЕН ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК от И. С. Б. с ЕГН **********, с
адрес: гр.Н. З., ул.“П. М. Б.“ № ** срещу М. В. Б. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Н. З., ул.“К. Ф.“ № **, ап. ** да бъде осъдена да му заплати сума в размер
на 12 450,00 лв., представляваща приспадащата й се част от изплатените
от И. С. Б. вноски по кредит, отпуснат му за закупуване на недвижимия
имот, предмет на делбата, които са в общ размер от 24 900,00 лева, ведно
със законната лихва върху сумата от предявяването й на 18.02.2025г. до
окончателното й изплащане.
2
- ОСЪДЕНА М. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З., ул.“К. Ф.“ №
**, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З., ул.“П.
М. Б.“ № **, сума в размер на 12 058,82 лв., представляваща стойността на
направените подобрения върху имота от страна на И. С. Б., съответна на
квотата на М. Б. в собствеността /32,68 %/, ведно със законната лихва от
предявяването й на 18.02.2025г. до окончателното й изплащане.
- ОСЪДЕН И. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З., ул.“П. М. Б.“ №
**, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 355, изр. първо ГПК във връзка с чл. 8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на
ГПК, държавна такса от 4% върху стойността на дела му по сметка на
Районен съд Н. З., която е в размер на 3 781,91 лв. и върху отхвърления иск
такса в размер на 498.00 лева, или общо 4 279.91 лева.
- ОСЪДЕНА М. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З., ул.“К. Ф.“ №
**, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 355, изр. първо ГПК във връзка с чл.
8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
реда на ГПК, държавна такса от 4% върху стойността на дела й по сметка
на Районен съд – Н. З. в размер на 1 878,09 лв. и върху уважения иск за
претенции за сметки по чл.346 от ГПК такса в размер на 482.35 лв., или
общо 2 360.44 лева.
- ОСЪДЕНА М. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З., ул.“К. Ф.“ №
**, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н. З., ул.
“П.. М. Б.“ № ** сума в размер на 251.95 лв., разноски по изготвените
експертизи по делото.
Против това решение са постъпили въззивни жалби от двете страни в
първоинстанционното производство.
Първата въззивна жалба е подадена от ищеца в
първоинстанционното производство, който не е доволен от
постановеното от Районен съд – Н. З. решение по гр. дело № 311/2024 г., в
частта относно приетата от съда оценка на допуснатия до делба
недвижим имот – поземлен имот и сградите в него, оценката на дяловете на
страните, паричното уравнение, което въззивникът следва да заплати на
другата страна за възложения му имот, както и в частта, в която е
отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на сумата от 12 450 лева,
представляваща половината от изплатения от него кредит, използван за
3
покупката на част от допуснатия до делба недвижим имот, заедно със
законната лихва за забава от предявяването на претенцията до
окончателното плащане, както и в частта на разноските по делото.
Сочи, че в обжалваното решение съдът е възложил на него допуснатия
до делба недвижим имот при условията на чл. 349 ал. 1 ГПК, като го е
осъдил да заплати на другата страна сумата 44 902,32 лв. в шестмесечен
срок от влизане в сила на решението, заедно със законната лихва до
окончателното изплащане. Решението за възлагане на имота е правилно, но
въззивникът счита, че сумата, която е осъден да заплати за уравнение на
дела на другата страна, е неправилно определена и не съответства на
действителната пазарна оценка на имота, дадена от вещото лице.
Въззивникът твърди, че според заключението на вещото лице общата
пазарна стойност на поземления имот и сградите в него е 68 700 лева. Тази
стойност е дадена като пазарна оценка на целия имот, включително и
сградите в него. Въпреки това, съдът е възприел двойно по-висока стойност
на имота, което е довело до неправилно определяне на дължимото парично
уравнение и на държавните такси. Въззивникът счита, че при наличието на
неяснота в заключението на вещото лице относно пазарната стойност и
описанието на сградите и имота, съдът е следвало да постави
допълнителни въпроси с цел отстраняване на евентуални противоречия или
неточности.
Неполагането на такива усилия представлява съществено процесуално
нарушение, довело до постановяване на неправилно решение при неизяснена
фактическа обстановка.
Освен това въззивникът твърди, че решението е неправилно и в
частта, в която е отхвърлена облигационната претенция за заплащане на
сумата 12 450 лева, представляваща половината от изплатен от него
кредит, използван за покупката на част от допуснатия до делба имот.
Заявява, че претенцията му не е за трансформация по смисъла на чл. 23 от
СК, а е основана на принципа на неоснователното обогатяване.
Изплащането на кредита е извършено изцяло от него със собствени
средства, което се доказва по делото с писмени доказателства. Съдът
обаче е разгледал и мотивирал решението си по друг, неприложим към
конкретния спор, правен въпрос, което е довело до неправилност на съдебния
акт.
4
С оглед изложеното въззивникът моли въззивния съд да отмени
атакуваното решение в обжалваните части и вместо него да постанови
ново, с което да приеме, че пазарната стойност на имота е 68 700 лева,
като определи сумата от 22 450,98 лв., дължима като парично уравнение на
дела на другата страна, и да осъди последната да заплати на въззивника 12
450 лв., представляваща половината от изплатения от него кредит, заедно
със законната лихва за забава до окончателното плащане.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за
изслушване на вещото лице инж. Н. П. Д. относно пазарната стойност на
процесния имот и сградите в него, с цел отстраняване на неясноти в
заключението, които имат съществено значение за правилното решаване на
спора.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по тази въззивна жалба
страна не е подала писмен отговор.
Втората въззивна жалба е подадена от ответницата в
първоинстанционното производство, която също обжалва частично
цитираното решение, като твърди, че то е неправилно в частта, в която
съдът е приел, че недвижимият имот, предмет на делбата, е с пазарна
оценка 137 400 лева — общо за дворното място и сградите в него. Според
заключението на вещото лице целият имот е 68 700 лева, поради което за
нейния дял /22450.98 лева/ дължи държавна такса в размер на 898.04 лева.
Заявява, че първоинстанционният съд неправилно е определил
държавната такса, която следва да заплати ответницата и в тази част
решението е незаконосъобразно.
Също така втората въззивница счита, че то е незаконосъобразно и по
иска на И. Б. за заплащане на половината от изплатения от него кредит, с
който е заплатена част от недвижимия имот при неговата покупка.
Изплащането на този кредит е било изцяло с лични средства на ищеца, по
времето, когато той работел в Англия, всички преводи по кредита са от
неговата лична сметка, тъй като по време на брака двамата са имали
отделен бюджет, той не е имал общо със средствата по нейните влогове, а
тя не съм имала никакъв принос в неговите, като сочи, че този факт е
признала в отговора на исковата молба. Решението на съда е неправилно,
тъй като изводите не кореспондират с претенцията по сметки, а се
5
отнасят до дяловете от имота и в този смисъл цитираната практика на
ВКС е неотносима към втората фаза на делото и облигационните
претенции между страните.
С оглед изложеното въззивницата-ответница моли да се отмени
решението и вместо него да се приеме, че пазарната оценка на допуснатия
до делба недвижим имот е 68700 лева, като ответницата бъде осъдена да
заплати държавна такса в размер на 898.04 лева върху стойността на дела
й, който е 22450.98 лева, както и да се уважи претенцията на ищеца за
изплатения от него кредит. Няма заявена претенция за разноски за тази
инстанция.
В тази въззивна жалба няма направени нови доказателствени искания
за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по втората въззивна
жалба страна е подала писмен отговор, с който заявява, че я счита за
основателна. Решението на първоинстанционния съд, в частта на приетата
от съда оценка на допуснатия до делба недвижим имот е неправилно,
дадената пазарна оценка на поземлен имот и сградите в него е общо 68700
лева, а не както е прието в решението на съда - 68700 лева за дворното
място и 68700 лева за сградите в него. Заявява, че неправилно съдът е
възприел заключението на съдебно техническата експертиза в тази част и
поради това е допусната грешка, която дава отражение не само върху
стойността на имота, но и върху паричното уравнение и размера на
дължимите от страните държавни такси.
Въззиваемият-ищец намира жалбата на другата страна за
основателна и по отношение на облигационната му претенция за заплащане
на половината от изплатения от него кредит, ползван за закупуване на част
от процесния имот. Изложените по тази претенция факти са признати от
другата страна и са доказани по делото. Мотивите на съда не
кореспондират със съществото на претенцията за заплащане на половината
от заема, а са относими към друг вид иск – за трансформация по чл.23 СК,
какъвто в случая не се разглежда.
С оглед изложеното моли въззивната инстанция да постанови решение,
с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго
по същество на ликвидиране на съсобствеността върху имота, като приеме,
6
че оценката на същия е общо 68700 лева, възложи имота на ищеца по тази
оценка и определите паричното уравнение. Моли да бъде осъдена другата
страна да му заплати 12450 лева, представляваща половината от
изплатения от него кредит, заедно със законната лихва за забава от
момента на предявяване на облигационната претенция до окончателното
плащане. Иска да се определят дължимите държавни такси съобразно
стойността на дяловете на страните.
В законовия срок не са подадени насрещни въззивни жалби.
В с.з., първият въззивник, редовно призован, не се явява и не се
представлява, с писмено становище процесуалният му представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли тя да
бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.
В с.з. втората въззивница, редовно призована, не се явява и не се
представлява.
С мотивирано определение, държано в о.с.з. въззивният съд е отхвърлил
искането на въззивника за поставяне на допълнителна задача на СТЕ.
Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими,
отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са
подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи
правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
двете въззивни жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните
доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно в
атакуваните части.
Въззивният състав намира изложената в атакувания акт фактология
за пълна и правилна, поради което препраща мотивите си към нея.
Доколкото с двете въззивни жалби се засяга едно и също, цялостно
правоотношение, съдът ще се произнесе общо по тях.
7
Настоящият състав не споделя правните изводи на първостепенния съд
относно стойността на поставения в дял на ищеца имот и сумата за
уравнение, дължима от ответницата, както и тези, касателно
претенцията по чл. 346 от ГПК.
По отношение на стойността на имота е назначена съдебна
оценителна експертиза, като вещото лице е дало заключение относно
стойността на направените от ищеца подобрения, както и относно
пазарната стойност на имота. В частта, касаеща подобренията, няма
въззивна жалба и този въпрос не влиза в обсега на инстанционния контрол.
Що се отнася до пазарната стойност, експертът е посочила такава за
целия имот, включително постройките в него – 68 700 лв. Неправилно и
необосновано първоинстанционният съд е приел, че тя е 137 400 лв. и въз
основа на така приетата стойност е определил сумата за уравнение на
дяловете, дължима от ответницата и съответстващите държавни такси,
възложени на страните. Така в тези части решението е неправилно и следва
да се отмени в тях, като се постанови ново, с което се приеме стойност на
имота 68 700 лв., като стойността на дела на ищеца, съобразно квотата му
от правото на собственост, определена с решението по допускане на
делбата – 67, 32%, е 46 248, 84 лв., върху която се дължи д.т. в размер на
1849, 95 лв., а тази на ответницата, съобразно нейната квота от 32, 68% е
22 451, 16 лв., върху която се дължи държавна такса от 898, 04 лв.
По отношение на претенцията по сметки, касаеща връщане на
половината от стойността на погасения кредит, първоинстанционното
решение също е неправилно.
Установено е, че страните са били съпрузи от 02.06.2012г. до
23.06.2021г., че по време на брака е закупен процесният имот, като за част
от цената ищецът е изтеглил кредит в размер на 20 000 лв. на 01.06.2012г.,
който изцяло е погасен по време на брака – на 20.07.2015г. Общата сума е
била 24 900 лв., като преводите и вноските са правени само от ищеца.
Най-общите положения в подобни хипотези са следните:
Когато един кредит е изтеглен за задоволяване на семейни нужди,
задължени за връщане на кредита са и двамата съпрузи, дори и ако само
единият от тях е страна по договора за кредит, като отговорността на
съпрузите спрямо кредитора е солидарна. Когато само един от съпрузите
8
погасява дълга, а другият не е заплащал нищо, от значение за
облигационните отношения помежду им е произходът на средствата. В
случай, че дългът се погасява със средства, които нямат семеен произход, то
платилият има право да търси от другия съпруг половината от платената
сума. Този извод се налага, тъй като независимо, че съпрузите се явяват
солидарно отговорни спрямо кредитора и от всеки от тях кредиторът има
право да получи пълния размер на дължимата сума, във вътрешните си
отношения всеки от съпрузите отговаря разделно, а именно до ½ от дълга.
За да има право на половината от платената сума, платилият трябва
да е платил на кредитора със средства, които нямат семеен произход. Това
са средства, за набирането, на които другият съпруг няма принос.
Приносът, от своя страна, може да се изразява не само в заработването на
парични средства, но и в помощ в домакинството и отглеждането на
децата.
В трайната и утвърдена съдебна практика е прието, че липсва принос
в набирането на средства когато страните са в лоши отношение и само
единият от тях осигурява средства и се грижи за дома и домакинството, а
другият не работи и/или не дава средства в домакинството, не се грижи за
дома и семейството, когато средствата за заплащането на кредита са
дарени само на единия съпруг от страна на трети лица, или когато
плащането на дълга е станало по време на фактическа раздяла, при която е
прекъсната физическата и икономическа връзка между съпрузите.
За да бъде основателна претенцията на платилия съпруг срещу другия
съпруг, в тежест на платилия съпруг е да докаже по съдебен ред, че липсва
принос на другия за заплащането на вноските по кредита. Тежестта на
доказване е негова, защото по закон съвместният принос се предполага до
доказването на противното, като липсата на съвместен принос може да се
доказва с всякакви доказателствени средства, включително и свидетелски
показания.
В настоящия случай се установява третата хипотеза – както от
събраните писмени доказателствени средства, така и от обясненията и
признанията на страните. Ответницата още в отговора на исковата молба
е признала факта, че връщането на кредита, макар по време на брака, е
извършено единствено от ищеца с негови средства. Във въззивната си жалба
9
поддържа това становище, като сочи още, че средствата за погасяване на
кредита са лични на ищеца, тъй като са придобити докато той е работил в
Англия, двамата са били разделени и всеки от тях е имал отделен бюджет и
тя няма принос към тези средства. Тези признания съвпадат с твърденията
на ищеца и се подкрепят от другите събрани доказателства, поради което
съдът следва да приеме, че изплащането на кредита е станало изцяло с
лични средства на ищеца.
Така платилият съпруг има право да претендира съгласно чл. 127 ал. 2
от ЗЗД, половината от дълга, който е платил със средства, които нямат
семеен произход.
Следва да се посочи, че тези отношения са облигационни и не
рефлектират върху вещното право на собственост, тъй като произходът
на средствата, с които е заплатена продажната цена /или част от нея/, е
релевантен към момента на придобиване на собственост, а към него момент
той е бил кредит, имащ характер на СИО.
С оглед изложеното претенцията на ищеца по чл. 436 от ГПК е
основателна в целия предявен размер от 12 450 лв. и следва да се уважи,
като сумата се присъди заедно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва от заявяването й – на 18.02.2025г. до окончателното
изплащане. Поради това атакуваното решение следва да се отмени като
неправилно и в тази част и вместо него да се постанови ново, с което искът
бъде уважен, както е посочено. Ответницата дължи държавна такса
върху сумата в размер на 498 лв. по сметка на съда.
В останалите, необжалвани части, първоинстанционното решение е
влязло в сила.
По отношение на разноските за тази инстанция, с оглед уважаването
и на двете въззивни жалби, всяка от страните следва да понесе своите,
както са направени – касателно внесените държавни такси. Освен това
никоя от страните не е доказала други направени разноски за тази
инстанция, тъй като няма представени адвокатски пълномощни и договори
за правна помощ и съдействие, респективно – доказателства за плащане на
адвокатско възнаграждение. За първоинстанционното производство
разноските, дължими между страните, са правилно определени съобразно
квотите им.
10
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 122/20.06.2025г. по гр.д. №
311/24г. на НзРС, в частите, с които е:
- поставен в дял на И. С. Б. с ЕГН **********, ПИ с идентификатор
51809.502.1193, с площ по кадастралната карта от 414 кв.м., ведно с
построените в ПИ сгради: сграда с идентификатор 51809.502.1193.1, сграда
с идентификатор 51809.502.1193.2, сграда с идентификатор
51809.502.1193.3 НА СТОЙНОСТ 137 400,00 ЛВ., при условие, че заплати на
М. В. Б. с ЕГН **********, за уравнение на дела й сумата от 44 902,32 лв. в
шесмесечен срок от влизане на настоящото решение в сила, ведно със
законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до
окончателното изплащане;
- отхвърлен предявеният от И. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н.
З., ул.“П. М. Б.“ № ** против М. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З.,
ул.“К.Ф.“ № **, ап. ** иск за заплащане на сума в размер на 12 450,00 лв.,
представляваща приспадащата й се част от изплатените от И. С. Б. вноски
по кредит, отпуснат му за закупуване на недвижимия имот, предмет на
делбата, които са в общ размер от 24 900,00 лева, ведно със законната лихва
върху сумата от предявяването й на 18.02.2025г. до окончателното й
изплащане.
- осъден И. С. Б. да заплати на основание чл. 355, изр. първо ГПК във
връзка с чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК, държавна такса от 4% върху стойността на
дела му по сметка на Районен съд Н. З., която е в размер на 3 781,91 лв. и
върху отхвърления иск такса в размер на 498.00 лева, или общо 4 279.91 лева.
- осъдена М. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З., ул.“К. Ф.“ № **,
ап. **, да заплати, на основание чл. 355, изр. първо ГПК във връзка с чл. 8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на
ГПК, държавна такса от 4% върху стойността на дела й по сметка на
Районен съд – Н. З. в размер на 1 878,09 лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
11
вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на И. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З., ул.“П.
М. Б.“ № **, следния недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
51809.502.1193 по КККР на гр.Н. З., одобрени със Заповед № РД-18-
56/31.08.2010. на ИД на АГКК, находящ се в гр.Н. З., п.к.****, ул.“П. М. Б.“ №
**, с площ по кадастралната карта от 414 кв.м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10/, със стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 1193, квартал: 57, парцел: 16, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 51809.502.1192, 51809.502.5176, 51809.502.1195,
51809.502.1175, ведно с построените в ПИ сгради: СГРАДА с
идентификатор 51809.502.1193.1 със застроена площ от 67 кв.м, брой
етажи: 1, с предназначение: Жилищна сграда еднофамилна; СГРАДА с
идентификатор 51809.502.1193.2 със застроена площ от 43 кв.м, брой
етажи: 1, с предназначение: Друг вид сграда за обитаване; СГРАДА с
идентификатор 51809.502.1193.3 със застроена площ от 11 кв.м, брой
етажи: 1, с предназначение: Постройка на допълващо застрояване, С
ПАЗАРНАТА СТОЙНОСТ В РАЗМЕР НА 68 700 лв., при условие, че
заплати на М. В. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.Н. З., ул.“К. Ф.“ № **, ап. **
за уравнение на дела й сумата от 22 451, 16 лв., в шесмесечен срок от влизане
на решението в сила, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата
лихва от влизане в сила на решението до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. В. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.Н. З., ул.“К. Ф.“ № **,
ап. ** да заплати на И. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З., ул.“П. М.
Б.“ № ** сумата 12 450, 00 лв., представляваща половината от изплатените
от И. С. Б. вноски по кредит в общ размер на 24 900 лв., отпуснат му за
закупуване на недвижимия имот, предмет на делбата, заедно с обезщетение
за забава в размер на законовата лихва от 18.02.2025г. до окончателното й
изплащане.
12
ОСЪЖДА И. С. Б. да заплати по сметка на съда държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 1 849, 95 лв.
ОСЪЖДА М. В. Б. да заплати по сметка на съда държавна такса
върху стойността на дела си от недвижимия имот в размер на 898, 04 лв. и
върху присъдената сума по претенцията по сметки в размер на 498 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13