№ 372
гр. Шумен, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500365 по описа за 2021 година
Производство е образувано по частна жалба с вх. № 6243/19.08.2021г.
(пощ. кл. от 18.08.2021г.) депозирана от „Банка ДСК“ АД с ЕИК ..... със
седалище и адрес на управление: гр. С... чрез юрисконсулт Е.Ю.М. срещу
разпореждане № 1722 от 02.08.2020г. на РС – Шумен, по ч.гр.д. №
20213630101913, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ЕЛ. Ш. Н. с ЕГН
********** от гр. Ш... за сумата от 75.00 лева – представляваща такса за
нереволвиране на кредитна карта по договор за издаване и обслужване на
кредитна карата № 13/27474157 от 06.12.2019г.
Жалбоподателят счита, разпореждането за неправилно и
незаконосъобразно и моли съдът да го отмени и да постанови издаване на ЗИ
и ИЛ за посочената сума. Излага, че за да отхвърли искането в обжалваната
част, заповедният съд е приел, че разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ОУ към
договора, в която е регламентирана дължимата такса за нереволвиране,
противоречи на чл. 10а от ЗПК, тъй като в случая нямало насрещна услуга
или действия на кредитора, за която тази такса се начислявала и, че по
същество същата представлявала форма на неустойка за неизпълнение на
договорно задължение. Сочи, че така дължимата такса е уговорена в ОУ към
подписания между банката и кредитополучателя договор и същата се дължи
при невнасяне от страна на клиента на определената минимална сума за
револвиране в размер на 3% от усвоения кредитен лимит в рамките на
определения гратисен период, като в случая дължимата сума е сбор от 5 броя
пълни такси нереволвиране или общо 75.00 лева. Твърди, че същата не
представлява такса, свързана с усвояване и управление на кредита, а е
дължима при неплащане от страна на клиента на минималната сума за
револвиране, което е условие за ползване на кредитния лимит, за който е
издадена картата. Характера на определената такса, нямала и неустоичен
1
характер и дължимостта и следвало да бъде обсъждана в исковото
производство, като се отчете специфичния начин на ползване на сумите по
кредита, приет от длъжника с подписването на договора и ОУ към него.
Претендира и разноските за настоящото производство, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от
ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:
Производството пред РС – Шумен е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т.
2 от ГПК, подадено от „Банка ДСК“ АД с ЕИК ..... чрез пълномощник
юрисконсулт Е.Ю.М. против ЕЛ. Ш. Н. с ЕГН ********** за парично
вземане, произтичащо от договор за издаване и обслужване на кредитна карта
№ 13/27474157 от 06.12.2019г. Със заявлението са поискани, сумите както
следва: 1803.32 лева – главница, 321.02 лева – договорна лихва за периода
06.10.2019г. – 07.04.2021г., 47.58 лева – законна лихва за периода от
08.04.2021г. – 12.07.2021г., заемни такси в размер на – 115.15 лева от които
40.15 лева - такси теглене от АТМ и 75.00 лева – такса за нереволвиране на
кредитна карта, както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаването на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението и направените по делото разноски.
Първоинстанционния съд е уважил заявлението и е издал заповед №
697/02.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, за
сумите 1803.32 лева – главница, ведно със законната лихва от 13.07.2021г. до
изплащане на вземането, 321.02 лева – договорна лихва за периода
06.10.2019г. – 07.04.2021г., 47.58 лева – законна лихва за периода от
08.04.2021г. – 12.07.2021г., 40.15 лева - такси теглене от АТМ, държавна
такса в размер на 44.24 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
48.36 лева, като с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане на
осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, е отхвърлил заявлението, в частта за
претендираната сума от 75.00 лева – представляваща такса нереволвиране на
кредитна карта. За да отхвърли заявлението, в тази му част,
първоинстанционният съд е приел, че начисляването на такава такса,
противоречи на чл. 10а от ЗПК от една страна, а от друга представлява не
такса, а форма на неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд.
Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави,
а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на
обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. При тази
преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които
2
произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите
нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният договор между длъжника и „Банка ДСК“ АД представлява
договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, поради което, в случая са приложими разпоредбите
на ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на
същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни
разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл.
3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са
свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на
волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно
утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта,
добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.
В сключеният между страните договор, не е предвидено заплащането на
заемни такси, каквито се претендират от длъжника – 5бр. по 15.00лева.
Жалбоподателя - заявител обосновава тази си претенция с разпоредбата на чл.
25, т.1 и т.6 от ОУ към подписаният договор за издаване и обслужване на
кредитна карта. В посочените разпоредби е предвидено, че ако клиентът не
револвира кредита си в рамките на гратисния период или револвира със сума,
по-малка от минималната сума за револвиране, се начислява такса за
нереволвиране, посочена в Условията, а в последните е предвидено, че
същата е в размер на 15.00 лева. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от
ЗПК, кредиторът не може да изисква от потребителя каквото и да е плащане,
вкл. на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за
кредит, които не са изрично посочени в него. В случая, подобна такса не е
посочена в договора и този факт не може да бъде променен от
3
обстоятелството, че такава такса фигурира в ОУ за издаване и обслужване на
кредитни карти, имащи характер на Тарифа на Банката.
Отделно от това, основанието за начисляването на таксата, е невнасянето
от страна на кредитополучателя на минимална сума за погасяване. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а според ал. 2,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Чл. 21, ал. 1
ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
настоящата хипотеза договорената такса нереволвиране, независимо от
названието й (такса), по същността си представлява установено
предварително по размер обезщетение, поради неизпълнение на
задължението за заплащане на минимална сума за револвиране в срок,
доколкото е предвидено, като условие за възникването й, единствено
неизпълнението на това задължение в срок, без за кредитора да възниква
насрещно задължение, т.е. същата има характер на неустойка за забава, както
е приел и първоинстанционния съд, в обжалваното разпореждане. Клаузите, с
които е предвидено заплащането на тази такса противоречат на изискването
на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото въвеждат задължение за заплащане на
предварително определена по размер сума при неплащане на минималната
сума за револвиране в срок. Възлагането в тежест на потребителя на
допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за
която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за
забава, противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от ЗПК и чл. 33, ал. 1
ЗПК. Освен това следва да бъде посочено, че тези клаузи са нищожни и на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП., тъй като са неревноправни по смисъла на чл.
143 от ЗЗП, за което съдът следи служебно, поради обстоятелството, че
размерът на таксата нереволвиране, не е съобразен по никакъв начин с
размера на дължимата и неплатена сума, като дори е възможно в зависимост
от конкретното неизпълнение да надвишава неплатената сума, без да
възникват каквито и да е задължения за банката. Тези договорки са във вреда
на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до
значително несъответствие между правата и задълженията на страните по
договора.
С оглед на изложеното съдът намира, че клаузите, с които е предвидено
задължение за такса неревовиране, са нищожни, тъй като се основават на
неравноправни клаузи и правилно на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, в
частта за претендираната сума от 75.00лева е отхвърлено.
Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед
по чл. 417, т. 2 от ГПК е отхвърлено в обжалваната му част е правилно и
4
следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1722 от 02.08.2020г. на РС –
Шумен, по ч.гр.д. № 20213630101913, с което е отхвърлено искането на
„Банка ДСК“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК
срещу ЕЛ. Ш. Н. с ЕГН ********** от гр. Ш... за сумата от 75.00 лева –
представляваща такса за нереволвиране на кредитна карта по договор за
издаване и обслужване на кредитна карата № 13/27474157 от 06.12.2019г.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5