Решение по адм. дело №337/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.4, ал.6 от Наредба №РД-07-5/16.08.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредба №РД-07-5/16.08.2008г.) във вр. с чл.13, ал.6 от Закон за социалното подпомагане (ЗСП) във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК)

Образувано е по жалба на П. Р. П. от [населено място], [улица]против Заповед №ЗСП/Д-М-Ч/863 от 17.09.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Чипровци, потвърдена с Решение №12-РД06-0039/08.10.2025г. на Директора на РДСП-Монтана, с която на основание чл.4, ал.4 във вр. с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г. на оспорващия е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2025/2026г. в размер на 606,70 лева. В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на оспореният административен акт и се иска да бъде отменен. В съдебно заседание, оспорващият поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспореният административен акт.

Директор Дирекция “Социално подпомагане” – Чипровци, чрез пълномощника си юрисконсулт Г., оспорва жалбата и развива доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения отказ.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед №ЗСП/Д-М-Ч/863 от 17.09.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Чипровци, потвърдена с Решение №12-РД06-0039/08.10.2025г. на Директора на РДСП-Монтана, с която на основание чл.4, ал.4 във вр. с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г. на оспорващия е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2025/2026г. в размер на 606,70 лева. В мотивите на оспорения административен акт е прието, че живеещите са семейни начала лица се подпомагат като семейство, като е основание са посочени разпоредбите на §1 от ДР на Наредба №РД 07-5/16.05.2008г. и §1, ал.2 от ДР Правилник за прилагане на закон за социалните помощи (ППЗСП).

От фактическа страна се установява следното:

Видно от Заявление-Декларация вх.№ЗСП/Д-М-Ч/863/18.08.2025г. (л.16,17 по делото) подадена до Директор Дирекция “Социално подпомагане” - Чипровци, оспорващия е поискал отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво.

Видно от Протокол от 09.09.2025г. (л.14 по делото), социални работници са извършили посещение на посочения от оспорващия адрес, като са установили, че оспорващата живее на семейни начала с Г. Й. Г., който към момента е [семейно положение] за друга жена. На основание чл.27, ал.2 от ППЗСП със Социален доклад от 18.08.2025г. (л.14,15 по делото), социалните работници са посочили, че оспорващия не следва да получи исканата помощ, тъй като живее на семейни начала с Г. Й. Г..

Със Заповед №ЗСП/Д-М-Ч/863 от 17.09.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Чипровци, потвърдена с Решение №12-РД06-0039/08.10.2025г. на Директора на РДСП-Монтана, с която на основание чл.4, ал.4 във вр. с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г. на оспорващия е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2025/2026г. в размер на 606,70 лева. С жалба вх.№12-94П-00-0785/25.09.2025г. (л.9 по делото) отказа на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Чипровци е оспорен пред Директора на РДСП-Монтана, който с Решение №12-РД06-0039/08.10.2025г (л.7 по делото) го е потвърдил.

Видно от приложеното на л.8 по делото известие за доставяне на 14.10.2025г. оспорващия е надлежно уведомен за издаденото Решение №12-РД06-0039/08.10.2025г, тоест жалбата с вх.№1804/16.10.2025г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, е подадена в рамките на законоустановения срок и е допустима.

От така описаната фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:

По отношение на административния акт, който е оспорен в настоящето съдебно производство е осъществен контрол от по-горестоящия административен орган по реда на АПК (Решение №12-РД06-0039/08.10.2025г.), тоест налице са процесуалните предпоставките за осъществяване на настоящето съдебно производство по контрол за законосъобразността му.

Съгласно чл.4, ал.4 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г., в 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ на помощта, тоест административния акт е издаден от компетентен административен орган.

Административния акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите фактически и правни основания, който са мотивирали издаването му. Макар и лаконични, изложените от административния орган мотиви са обосновали основанието на което е постановил своя отказ да отпусне социална помощ на оспорващия.

Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са нарушили правото на защита на оспорващия и да са опорочили съществено воденото производство. Административния акт е издаден след провеждане на социална анкета, каквото е императивното изискване на чл.4, ал.3 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г., тоест в хода на воденото производство са спазени изискванията на специалния закон.

По разбиране на настоящият съдебен състав, основателно в жалбата се поддържа, че административния акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие на материалния закон и целта на закона. Това е така, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява, административния орган да е спазил изискването на чл.14, ал.8 от ППЗСП във вр. с чл.4, ал.1 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г., съгласно което в случаите, когато е прието заявление-декларация с нередовни или липсващи документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности или за представяне на липсващите документи. След като при спазване на изискванията на ППЗСП, социалните работници са установили, че оспорващия живее на семейни начала с Г. Й. Г., обстоятелство което не е спорно за настоящият съдебен състав, в съответствие с изискването на чл.14, ал.8 от ППЗСП във вр. с чл.4, ал.1 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г. на оспорващата е следвало изрично да се укаже, че следва да извърши корекция в подадената от нея заявление-декларация. От събраните по делото писмени доказателства не може да се приеме, че административния орган е изпълнил посоченото по-горе изискване, тоест той е издал административния акт в отклонение на изискването на чл.35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Релевантния факт, който е мотивирал административния орган да издаде оспорения административен акт е надлежно установен, но обстоятелството, че едно лице живее на семейни начала с друго лице не е положителна или отрицателна предпоставка за правото на подпомагане с исканата целева помощ за отопление, тъй като не попада в изчерпателно изброените условия на чл.10 и чл.11 от ППЗСП във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от АПК, административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин, тоест по отношение на изясняването на релевантния факт, който е свързан с отстраняване на нередовности по заявлението за подпомагане. Като не е изпълнил така описаните си задължения да изясни факти и обстоятелства от значение за случая, административния орган е постановил оспорения административен акт в противоречие с материалния закон, тъй като събраните по делото доказателства не установяват наличието на отрицателна предпоставка за уважаване на искането.

Пълната изчерпателност изисква да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г., право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 от ППЗСП. Позоваването на разпоредбата на §1, ал.2 от ППЗСП във връзка с констатацията, че след като оспорващия живее с друго лице на семейни начала отпускането на целевата социална помощ следва да е по отношение на семейство е изцяло в съответствие с приложимия закон, но не може да обоснове отказ за отпускането на исканата помощ, тъй като целта на закона е подпомагането на както на отделни лица така и на семейства, които имат необходимост от получаването на целевата помощ за отопление. В тази връзка, административния орган, който надлежно е установил релевантното обстоятелство, че оспорващия живее на семейни начала с посоченото по-горе лице, следва да укаже изрично на оспорващия да отстрани нередовността по заявлението-декларацията си за отпускане на исканата социална помощ (да посочи лицето с което живее на семейни начала), респективно следва да отпусне исканата целева помощ при съобразяване на §1, ал.2 ППЗСП (при условията за подпомагане на сейство).

С оглед горното отказа за отпускане на исканата помощ за отопление на твърдо гориво следва да бъде отменен и делото върнато като преписка на административния орган, който в рамките на правомощията си и въз основа на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона да се произнесе по подаденото от оспорващия Заявление-Декларация вх.№ЗСП/Д-М-Ч/863/18.08.2025г. Съдът, счита на необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като в тази връзка административния орган следва при издаване на административния акт да съобрази мотивите на настоящето съдебно решение.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че оспорената Заповед №ЗСП/Д-М-Ч/863 от 17.09.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Чипровци, потвърдена с Решение №12-РД06-0039/08.10.2025г. на Директора на РДСП-Монтана, с която на основание чл.4, ал.4 във вр. с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г. на оспорващия е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2025/2026г. в размер на 606,70 лева е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а жалбата да се уважи като основателна, като на основание чл.173, ал.2 от АПК административната преписка бъде върната на административния орган за произнасяне по Заявление-Декларация вх.№ЗСП/Д-М-Ч/863/18.08.2025г. подадено от оспорващия при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени в мотивите на настоящето съдебно решение.

Водим от горното, на основание чл.173, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №ЗСП/Д-М-Ч/863 от 17.09.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Чипровци.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Дирекция „Социално подпомагане”-Чипровци за произнасяне по Заявление-Декларация вх.№ЗСП/Д-М-Ч/863/18.08.2025г. подадено от П. Р. П. от [населено място], [улица], при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени в мотивите на настоящето съдебно решение.

На основание чл.16, ал.6 от ППЗСП във вр. с чл.4 ал.6 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г. решението е окончателно.