РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Плевен, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА Гражданско дело
№ 20244400100893 по описа за 2024 година
Искове с пр. осн. чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 432 ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от Банка ДСК АД
срещу А. В. Н. .
В исковата молба се твърди, че съгласно договор за кредит за
текущо потребление банката ищец като кредитор е предоставила на А. В. Н.
кредит в размер на 30 000 лв със срок на погасяване 120 месеца до 22.08.2032г.
Договорена е годишна възнаградителна лихва от 7,75%. Неразделна част от
договора, според ИМ, са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е приел с
подписването на договора. Излагат се част от условията на договора закредит
относно погасяването и лихвите. Твърди се, че всички средства по договора за
кредит са усвоени от ответницата по посочена в договора за кредит
разплащателна сметка. Твърди се също така, че са заплатени по погасителния
план всички дължими вноски с падеж до 20.04.2023г. Неплатени са останали
всички последващи вноски като е бил направен опит да се уведоми
ответникаца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем съобразно
условията на договора за кредит, но лицето не е било открито. Твърди се, че с
изпращането на документите банката е изпълнила своето задължение по
1
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че е било подадено
заявление до Пл РС за издаване на заповед за незабавно изпълнение, но
същото е оставено без уважение, тъй като ответницата е с настоящ адрес
извън РБ. Претендира се постановяване на решение, с което да се осъди
ответницата да заплати на ищеца главница в размер на 28 626,59 лв, неплатена
възнаградителна лихва в размер на 3607,21 лв за периода 20.05.2023 г до
10.11.2024 г, обезщетение за забава до датата на подаване на исковата молба в
размер на 120 лв за периода 20.05.2023г до 10.11.2024г и разходи при изискуем
кредит в размер на 120 лв, както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на исковата молба, както и разноските по заповедното производство,
както и разноските в настоящето исково производство, вкл. И юрк.
Възнаграждение.
В предвидения за това срок отговор е постъпил от определения от
съда особен процесуален представител на ответницата. В постъпилия отговор
на исковата молба се взема становище, че исковата молба е недопустима
поради неизпълнение на разпоредбите на чл. 127 от ГПК, както и че не става
ясно какви искове са предявени – установителни или осъдителни. Възразява
се, че е нарушена разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПК, оспорва се факта, че
положеният подпис на договора за кредит е на ответницата, вкл. И на всяка
страница от него, както и на останалите документи, носещи нейния подпис.
Оспорва се, че договорът е с шрифт, по малък от 12 и от договора не става
ясно при какви условия е сключен. Възразява се, че договорът е сключен при
неспазване на разпоредбите на чл. 11 т.1 – 14 и т.20 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК
– липсва общ размер на кредита, не е договорена методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент , не се съдържат указания как се променят
лихвените проценти при изменение на индекс Софибор, не е ясно при какви
условия потребителят може да се откаже от договора.
Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните съдът намира за установено следното:
БЕЗСПОРНО е установено по делото с оглед и извършена справка
в търговския регистър, че ищецът е юридическо лице с ЕИК ********** .
СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на сключен
договор между страните, изпълнение на същия, наличието на предсрочна
2
изискуемост, наличието на неравноправни клаузи и недействителност на
такива в процесния договор, размерът на задължението на ответницата
Видно от писменото доказателство на л.4 от изпратеното по
подсъдност дело на РС – Плевен е налице сключен договор кредит за текущо
потребление от 22.08.2022г между ищеца и ответницата с размер на кредита
от 30 000 лв и срок за издължаване 120 месеца като към договора са
приложени общите условия на банката и погасителен план при наличието на
положени подписи и от двете страни по договора.
По делото са налице възражения за неподписване на договора от
кредитополучателката като съдът приема, че същите са неоснователни с оглед
наличието на представен договор с положени подписи и липсата на
доказателства, които да установяват, че положените подписи на посочения
договор не са на ответницата.
Съдът приема също така, че не са налице нарушения на разпоредбите
на чл. 11 т.1 – 14 и т.20 от ЗПК доколкото възраженията са бланкетни , а в
процесния договор за кредит се съдържа информация относно
обстоятелствата ,посочени в цитираните разпоредби на чл. 11 от ЗПК.
Видно от приетата по делото съдебно – техническа експертиза на ВЛ
К. Т. обаче текстът на договора за кредит и общите условия са с височина на
шрифта 12 пункта, а погасителният план – 10 пункта.Съдът възприема
заключението на ВЛ като обективно, мотивирано и неоспорено от страните.
Съгласно чл. 10 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 10 ал.3 от ЗПК алинея 1 се
прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се
подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато
договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент
едностранно от страна на кредитора.
В чл. 5 от представения по делото договор се урежда начина на
плащане като изрично е посочено, че това става съгласно погасителен план,
3
който се явява приложение № 1 към договора.
Пл ОС в настоящия си състав счита, че погасителният план е
неразделна част от договора за кредит за текущо потребление доколкото
същият урежда начина на плащане, размера и падежа на вноските за
издължаване на кредита. В този смисъл съдът приема, че в законово
използваната формулировка „всички елементи на договора“ се включва и
погасителния план. Разпоредбите на чл. 10 се отнасят и за всички изменения и
допълнения към договора, което също логически предпоставя извода, че
погасителният план е съществен елемент от договора, тъй като същият има
съществено значение за това потребителят да е наясно с всички икономически
последици от сключения договор за кредит.
При този извод на съда следва да се приеме, че е налице нарушение
на разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПК, поради което съдът счита, че е налице
нищожност на процесния договор за кредит за текущо потребление поради
противоречие със закона. В този смисъл на ищеца се дължи само чистата
сума, която не е издължена от кредитополучателя по получената главница.
Видно от заключението на ВЛ В. В. по процесния договор за кредит за
текущо потребление сумата от 30 000 лв е усвоена по разплащателна сметка
на ответницата на 22.08.2022 г. По договора за кредит са постъпили плащания
в общ размер от 2 890,51 лв. ВЛ е дало заключение как са осчетоводени от
банката постъпилите суми.
Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда. Съдът го
възприема като подробно, обективно, неоспорено и съобразено с поставените
задачи. Съдът приема и наличието на предсрочна изискуемост на кредита,
която следва да се счита обявена с подаването на исковата молба и считано от
датата, посочена в нея – до получаването на препис от исковата молба, което е
станало на 7.04.2025 г.
С оглед извода на съда за нищожност на процесния договор за кредит
следва от общия размер на усвоената главница от 30 000 лв да се приспаднат
платените суми в размер на 2 890,51 лв. Предвид нищожността на договора и
дължимостта само на усвоената и невърната главница по кредита е без
значение начина на осчетоводяване на постъпилите суми от банката. Съдът
приема, че те са част от дължимата главница и ответницата следва да бъде
4
осъдена да заплати сума в размер на 27 109,49 лв заедно със законната лихва,
считано от подаването на исковата молба 11.11.2024 г до окончателното
изплащане на сумата.
При този изход на делото следва да се осъди ответницата да заплати
на ищцовата страна разноски съобразно уважената част на исковете ,както
следва: 1086,43 лв за държавна такса по заповедното производство и пред Пл
ОС като не следва да се присъждат разноските за държавна такса по частната
жалба срещу отказа за издаване на заповед с оглед неоснователността на
същата, 585,90 лв за ВЛ, 2717,74 лв за възнаграждение за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв като
съдът взема предвид вида и характера на делото, както и начина му на
протичане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 432 ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД А.
В. Н. от с- ***, ул. *** *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „БАНКА
ДСК“ АД ЕИК ********** със седалище и адрес на управление София, бул.
*** сума в размер на 27 109,49 лв / двадесет и седем хиляди сто и девет лв, 49
ст/ , представляваща неплатен остатък от главница по договор за кредит за
текущо потребление от 22.08.2022 г, заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от 11.11.2024 г до окончателното изплащане на сумата КАТО ЗА
РАЗЛИКАТА до размера от 28 626,59 лв за главницата, както и за размер от
3607,21 лв възнаградителна договорна лихва за периода 20.05.2023 г до
10.11.2024 г , както и за размер от 120 лв обезщетение за забава за периода
20.05.2023 г до 10.11.2024 г и разходи за изискуем кредит в размер на 120 лв
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА на осн. чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 432 ал.1 от ТЗ и чл. 86 от
ЗЗД А. В. Н. от с- ***, ул. *** *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
„БАНКА ДСК“ АД ЕИК ********** със седалище и адрес на управление
София, бул. *** деловодни разноски за настоящата инстанция, както следва:
- 1086,43 лв за държавна такса по заповедното производство и пред
5
Пл ОС
- 585,90 лв за ВЛ
- 2717,74 лв за възнаграждение за особен представител
- юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от съобщенията до страните за изготвянето му
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
6