№ 29
гр. Търговище, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. П.
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20223500500269 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците С. Д. С. и П. Д. П., двамата
от гр.Търговище, действащи чрез пълномощника си адв.С. Н. от АК-Варна
против решение №307/01.07.2022г., постановено по гр.д. №1308/ 020г. на
Районен съд-Търговище, с което са осъдени на осн.чл.430 от ТЗ във вр.с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД солидарно да заплатят на „Юробанк
България”АД-гр.София, ЕИК ******* следните суми, представляващи
неизпълнени задължения по договор за ипотечен кредит №1-60/2027 от
22.01.2007 год. и анексите към него, а именно: главница в размер на 5 342.15
евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2020 год.;
договорна възнаградителна лихва в размер на 332.42 евро; мораторна лихва за
периода 12.10.2017г.-12.03.2020г. в размер на 1 508.24 евро; мораторна лихва
за периода 14.05.2020г.-12.10.2020г. в размер на 223.73 евро- частично от
общо дължимата по договора мораторна лихва по договора в размер на
2 602.21 евро; дължими такси по договора в размер на 0.09 евро- частично от
общо дължими такси в размер на 90.84 евро и имуществени застраховки в
размер на 73.16 евро- частично от общо дължими застраховки в размер на
95.69 евро, както и направените по делото разноски в размер на 2 744.61 лв. С
1
доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за
необоснованост, въззивниците молят за отмяна на обжалваното решение и за
отхвърляне на предявените искове.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна „Юробанк България“АД-гр.София оспорва основателността на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима и частично основателна.
Предявените искове по чл.430 от ТЗ във вр.с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците С. Д. С. и П. Д. П., двамата от
гр.Търговище солидарно да заплатят на „Юробанк България”АД-гр.София на
исковите суми в общ размер на 7 483.60 евро, са обосновани с неизпълнение
от тяхна страна на задълженията им по договор за ипотечен кредит №1-
60/2027 от 22.01.2007 год. и анексите към него с праводателя на ищеца „Алфа
Банка-клон България“КЧТ-гр.София, а именно: главница в размер на 5 342.15
евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2020 год.;
договорна възнаградителна лихва в размер на 332.42 евро; мораторна лихва за
периода 12.10.2017г.-12.03.2020г. в размер на 1 508.24 евро; мораторна лихва
за периода 14.05.2020г.-12.10.2020г. в размер на 223.73 евро- частично от
общо дължимата по договора мораторна лихва по договора в размер на
2 602.21 евро; дължими такси по договора в размер на 0.09 евро- частично от
общо дължими такси в размер на 90.84 евро и имуществени застраховки в
размер на 73.16 евро- частично от общо дължими застраховки в размер на
95.69 евро.
Ответниците оспорват претенциите с възражения за нищожност на
договора, поради противоречието му със закона, липса на съгласие, липса на
фактически състав на сделката и неравноправност на клаузите.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Съгласно представената в оригинал пред въззивния съд по реда на
чл.183 и чл.190 от ГПК документация, по силата на договор за ипотечен
банков кредит №1-60/2027 от 22.01.2007г. „Алфа Банка-клон България“КЧТ-
гр.София, чийто право-приемник е ищецът„Юробанк България” АД-
гр.София, предо-ставила в заем на ответника П. Д. П. сума в размер на 24 540
евро, при първоначален лихвен процент-фиксиран 4% годишно през 6-
месечния гратисен период и 12-месечен EURIBOR+надбавка от 4% годишно
до 04.11.2010г.; фиксиран 5% годишно от 05.11.2010г. до 05.11.2012г. и 3-
2
месечен EURIBOR+надбавка от 7.5% годишно до 05.11.2017г., като по силата
на анекс №2, вторият ответник С. Д. С. встъпил в дълга като съдлъжник при
условията на чл.101 от ЗЗД, задължавайки се солидарно с ответника П. П. за
целия дълг, както и по отношение на всички последици от неизпълнение на
главното задължение и разноските по неговото събиране. С посочения анекс е
актуализиран размера на кредита до 25 204.95 евро и е продължен срока за
погасяване до 06.12.2017г.
Съгласно първоначалното заключение на назначената съдебно-
счетоводна експертиза, кредитът не е погасяван редовно, като първата изцяло
непогасена вноска е от 06.06.2016 год., а към датата на изготвяне на
експертизата има непогасени 19 месечни вноски, последната с падеж
05.12.2017 год.; последното плащане е от 12.10.2020 год., като сумата от 51,01
евро е платена от втория ответник, с която сума банката е погасила договорна
лихва с падеж 06.06.2016г.- 14,52 евро и лихва за забава - 34,49 евро; на
03.11.2020 год. е направено още едно плащане от втория ответник, но то е
отнесено към погасяване на разноски в изпълнителното производство, а не за
погасяване на кредита. Непогасените задължения по договора за кредит са в
общ размер на 7 392.02 евро, от които 5 342.15 евро - главница, 317.90 евро-
договорна лихва, 1 508.24 евро-лихва за забава за периода 12.10.2017г.-
12.03.2020г. и 223.73 евро- лихва за забава за периода 14.05.2020г.-
12.10.2020г.; непогасените такси и застраховка са в размер на 95.69 евро,
респ. 90,84 евро.
По образувано изп.д. №642/2014г. на ЧСИ Анелия Загорова срещу
двамата ответника и поръчителя А. П. падежиралите към датата на издаване
на изп.лист през 2014г. непогасени вноски са платени.
Спорът е относно валидността на заемното правоотношение.
В тази насока, обстоятелството, че ответниците не са разполагали с
погасителен план, който е следвало да бъде актуализиран всяка година, не
води до извод за недействи-телност на договора за банков кредит.Към
момента на сключване на договора на 22.01.2007г. ЗПК/2006г. не е
предвиждал изискване за прилагане на погасителен план към
договора.Независимо от това, погасителен план е изготвен и е бил на
разположение на ответниците, но последните не са поискали предоставянето
му, а и същите са били наясно с падежа и размера на всяка месечна вноска,
както и с датата на влизане в действие на анекс 2, приложен в системата на
банката от 06.12.2012г., с първа падежна дата от 06.01.2013г. тъй като именно
съобразно с тези параметри са направени и доброволните им погашения. По
договора за кредит са налице всички елементи от фактическия състав на
3
сделката, включая и изразена изрична воля на страните за сключването му,
удостоверена с подписите им.
Клаузите от анекс №2 към договора за банков кредит за
преструктуриране на дълга с прилагане на новия лихвен процент 12-месечен
EURIBOR+надбавка от 3.9%, обаче, са нищожни на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД-
поради противоречие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗЗД, тъй като е налице
допуснат анатоцизъм, чрез инкорпориране на изтекли договорни лихви, лихви
за просрочие и наказателни лихви в новосформираната главница от 14 876.21
евро, доколкото Наредба №9/03.04. 2008г. или друга нормативна
регламентация на БНБ не предвижда възможност за олихвяване на изтекли
лихви (решение по чл.290 от ГПК №66/29.07.2019г. по т.д.№1504/ 2018г. на
ВКС, IIт.о.).Недействителни са и клаузите за едностранно завишение на
лихвата, поради тяхната неравноправност.При тези доводи, действителния
размер на вземанията на банката за посочените в исковата молба периоди по
ипотечния кредит от 22.01.2007г. относно главница, лихви, такси и
застраховки, следва да бъде на база първоначалния лихвен процент-фиксиран
4% годишно през 6-месечния гратисен период и 12-месечен EURIBOR
+надбавка от 4% годишно до 04.11.2010г.; фиксиран 5% годишно от
05.11.2010г. до 05.11.2012г. и 3-месечен EURIBOR +надбавка от 7.5%
годишно до 05.11.2017г., при отчитане всички погасявания по доброволен и
съдебен ред, съобразно изискванията на чл.76, ал.1 и 2 от ЗЗД.
При тези обстоятелства, без едностранното завишаване на лихвения
процент и без преструктурирането на дълга, от заключението на назначената
във въззивното производство допълнителна ССЕ се установява, че общият
размер на вземанията на банката по договора за ипотечен кредит № 1-
60/22.01.2007г. и анекс № 1/05.11.2010г. към 12.10.2020 г. е 6 828.20 евро,
която сума включва: 5 141.35 евро незаплатена главница; 1 283.27 евро-
незаплатена лихва за забава на плащанията за периода от 12.10.2017г. до
12.03.2020г. (датата преди въвеждане на извънредното положение
страната);217.08 евро незаплатена лихва за забава на плащанията за периода
от 14.05.2020 г. (датата след отменяне на извънредното положение) до
12.10.2020 г. (датата преди подаване на ИМ); 90.81 евро непогасени такси за
управление на кредита, които са начислени в системата на банката и се
отнасят за срока, договорен в анекс №1/05.11.2010 г., т.е. до 05.11.2017 г.;
22.53 евро дължимите суми за застрахователни премии, по застрахователни
4
полици, сключени през срока, договорен в анекс № 1/05.11.2010 г., т.е. до
05.11.2017 г. и 73.16 евро-след 18.02.2018г., като възнаградителната лихва е
погасена изцяло.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да
бъде отменено в частта му за разликата над посочения размер на сумите, в
която част следва да бъдат отхвърлени и претенциите на ищеца.Решението
следва да бъде отменено и в частта относно присъдените на ищеца разноски
над сумата 2 463 лв.В останалата му осъдителна част до посочения размер,
обжалваното решение е постановено в съответствие със закона и на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата
страна се присъдят направените по делото във въззивната инстанция разноски
в размер на 244.77лв., определени по съразмерност и компенсация.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №307/01.07.2022г., постановено по гр.д.
№1308/2020г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която ответниците С.
Д. С., ЕГН:******* и П. Д. П., ЕГН:**********, двамата от гр.Търговище са
осъдени на осн.чл.430 от ТЗ във вр.с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
солидарно да заплатят на „Юробанк България”АД-гр.София, ЕИК *******
следните суми, представляващи неизпълнени задължения по договор за
ипотечен кредит №1-60/2027 от 22.01.2007 год. и анексите към него, а
именно: главница в размер над сумата 5 141.35 евро до сумата 5 342.15
евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2020 год.;
договорна възнаградителна лихва в размер на 332.42 евро; мораторна
лихва за периода 12.10.2017г.-12.03.2020г. в размер над сумата 1 283.27
евро до сумата 1 508.24 евро и мораторна лихва за периода 14.05.2020г.-
12.10.2020г. в размер над сумата 217.08 евро до сумата 223.73 евро, както
и направените по делото разноски в размер над сумата 2 463 лв. до
сумата 2 744.61 лв., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца„Юробанк България“ АД-гр.София,
ЕИК ******* против ответниците С. Д. С., ЕГН:******* и П. Д. П.,
ЕГН:*********, двамата от гр.Търговище искове по чл.430 от ТЗ във вр.с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на дължими суми по договор за
5
ипотечен кредит №1-60/2027 от 22.01.2007 год. и анексите към него в частта
им, както следва: главница в размер над сумата 5 141.35 евро до сумата 5
342.15 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.10.2020 год.; договорна възнаградителна лихва в размер на 332.42
евро; мораторна лихва за периода 12.10.2017г.-12.03.2020г. в размер над
сумата 1 283.27 евро до сумата 1 508.24 евро и мораторна лихва за
периода 14.05.2020г.-12.10.2020г. в размер над сумата 217.08 евро до
сумата 223.73 евро, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №421/18.07.2019г., постано-вено по гр.д.
№162/2019г. по описа на Районен съд-Търговище в останалата му обжалвана
осъдителна част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ответниците С. Д. С., ЕГН:******* и П. Д. П.,
ЕГН:*********, двамата от гр.Търговище да заплатят на ищеца „Юробанк
България“ АД-гр.София, ЕИК ******* направените по делото във въззивната
инстанция разноски в размер на 244.77 лв., определени по съразмерност и
компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6