О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 27
гр. Велико Търново, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно
заседание на двадесети януари две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
разгледа
докладвано от съдия Банев административно
дело № 31 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба с вх. № 202/ 14.01.2022 г. от деловодството на АСВТ, подадена от Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем
пребиваващ в затвора в гр. Плевен, пета група, клетка 6, срещу мълчалив отказ
по искане за предоставяне на информация от главния директор на ГД „Жандармерия“
в Министерството на вътрешните работи – предоставяне на копие от заповед, по
силата на която лишеният от свобода Г.В. е конвоиран от МВР, считано от
12.12.2017 г. и до момента на подаване на жалбата. В жалбата това не е
посочено, но на настоящия състав е служебно известно от други разглеждани от
него дела, че понастоящем жалбоподателят Г.В.В. изтърпява наказание доживотен
затвор без замяна в затвора в гр. Плевен.
Съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК, делата
по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от
административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта
адресат, съответно адресати. Съдът намира, че в случая това е Административен
съд – Плевен, доколкото жалбоподателят изтърпява наказанието си в затвора в гр.
Плевен /в този смисъл има и практика на ВАС/. Поради тази причина същият
принудително живее в посочения затвор, като фактически трайно е установено
пребиваването му там. Както е изрично посочено в жалбата, Г.В. получава
кореспонденцията си на същото място, което само по себе си е достатъчно
самостоятелно основание, за да се определи затвора в Плевен като негов адрес,
съгл. чл. 93, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация, независимо от
вписването в съответния регистър. В тази връзка следва да се отбележи, че изборът
на „постоянен адрес“ по смисъла на чл. 93 от Закона за гражданската регистрация
може да бъде направен единствено от лице, което не е с ограничено право на
свободно придвижване и може самостоятелно да определя своето местопребиваване.
В конкретния случай подобен избор е обективно законово ограничен /доколкото
съдържанието на наказанието доживотен затвор е именно ограничаване на
възможността лицето да се придвижва на място различно от мястото за изтърпяване
на наказанието/. Характерът на наложеното наказание изключва временния характер
на престоя на ищеца в затвора - т.е. същият се е установил да живее постоянно
/или поне достатъчно трайно/ в гр. Плевен, независимо дали в регистъра на
населението формално има вписан различен постоянен адрес.
Аргумент в подкрепа на горното е и
обстоятелството, че изрично уредените в специалния Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража съдебни производства, са подсъдни на административния/окръжния съд по местоизпълнение
на наказанието /единствено в чл. 277 от ЗИНЗС е дадена възможност за избор със
съда по задържането под стража, но само за производства по Част шеста от
закона, каквото не е настоящото/.
При така изложеното, настоящият състав
на съда намира, че делото образувано по жалба с вх. №
202/ 14.01.2022 г. от деловодството на АСВТ, подадена от Г.В.В.,
не му е подсъдно. Производството по същото следва да бъде прекратено пред АС -
Велико Търново и делото изпратено по подсъдност на Административен съд -
Плевен, който се явява компетентен да се произнесе по подадената от Г.В. жалба,
включително по редовността и допустимостта й.
Водим
от горното и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Прекратява
производството по административно дело № 31/ 2022 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново.
Изпраща
делото по подсъдност на Административен съд - Плевен.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на
жалбоподателя, чрез изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :