№ 20056
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20241110173334 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 401321/10.12.2024 г. депозирана от В. В. В., ЕГН
**********, гр. София, ул. „Ф Ш“ № 6А, съдебен адрес в гр. София, ул. „С Н“ № 55, чрез адвокат Б.
Й., против „К“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „В“ № 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С Я и И К и „А Т“ ЕООД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от И Ш, с която са предявени субективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 предл. първо от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит № .... от 23.01.2023 г., сключен с „К“ ЕАД, поради противоречие
със закона, както и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД за програсяване
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 23.01.2023 г., сключен с „А Т“
ЕООД, поради заобикаляне на закона, в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал.1,
предл. трето от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на 23.01.2023 г. ищецът сключил с ответното дружество
„К“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ...., по силата на който са му предоставени заемни
средства в размер на 3000 лева, при фиксиран лихвен процент - 40 % и ГПР – 48,21 %, които
заемателят се е задължил да върне, ведно с дължимата договорна лихва, на 24 месечни погасителни
вноски с краен срок за погасяване – 31.01.2025 г. Поддържа, че във връзка с процесния договор за
кредит, ищецът сключил с ответника „А Т“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от
23.01.2023 г., по силата на който ищецът следвало да заплати на поръчителя възнаграждение в
размер на 2775,24 лева, дължимо за целия период на договора, платимо на месечни вноски, като
потребителят имал право да заплаща дължимото възнаграждение на поръчителя по банковата
сметка на „К“ ЕАД. Изложени са твърдения, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство не е включено при формиране на ГПР, с което заемодателят заобиколил нормата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че в процесния случай не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК – не е посочена общата сума дължима от потребителя, по договора за кредит не е включено
дължимото възнаграждение за поръчител. Формално било изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, доколкото не отразявал действителния размер на ГПР. Сочи, че възнаграждението в
полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, поради
което следва да бъде включен към общите разходи по кредита. Поддържа, че процесния договор за
1
кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК – действителния ГПР бил различен от посочения, с което действие кредиторът е заблудил
потребителя, като същото представлявало и заблуждаваща търговска практика. Сочи, че между
двете ответни дружества е налице свързаност, поради която разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя бил известен на заемодателя. Излага твърдения, че предвид недействителността на
договора за кредит, липсва основание за сключването на договора за предоставяне на
поръчителство, който се явява акцесорен. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответниците в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозират отговори на исковата молба, с които
оспорват предявените искове. Признават сключването на процесните договори, при сочените от
ищеца условия. Не оспорват, че в ГПР не е включено дължимото към поръчителя възнаграждение,
както и че при включване на същото, ГПР ще надвиши 5 пъти размера на законната лихва.
Оспорват обаче, че същото следва да бъде включено в ГПР. Излагат се твърдения, че
кредитополучателят сам е избрал кредитът да бъде обезпечен, както и вида на обезпечението, като
за него е съществувала и възможност да се откаже от кредита. Оспорват наличието на свързаност
между дружествата, както и обстоятелството, че кредитодателят е бил наясно с размера на
задължение на кредитополучателя към поръчителя. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират
разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
В открито съдебно заседание съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между ищцата и ответника „К“ ЕАД е налице сключен договор за
потребителски кредит с №..../23.01.2023 г. на осн. чл.146 ГПК.
Ответникът „А Т“ ЕООД признава и обстоятелството, че за обезпечаване на Договора за
кредит, сключен между ищеца и ответника „К“ ЕАД, е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство на 23.01.2023 г.
По делото е представени заверени от страните копия на Договор за потребителски кредит
№ .... от 23.01.2023 г., сключен с „К“ ЕАД, Договор за предоставяне на поръчителство от
23.01.2023 г., сключен с „А Т“ ЕООД, Общи условия за предоставяне на кредити на „К“ ЕАД,
Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № .... от 23.01.2023 г., ведно с погасителен
план; Договор за поръчителство от 23.01.2023 г., сключен между „К“ ЕАД и „А Т“ ЕООД;
Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство от 23.01.2023 г., като всички те
са без физически или електронен подпис на страните по тях.
Ответниците признават сключването на процесните договори при сочените от ищеца
условия. Не оспорват, че в ГПР не е включено дължимото към поръчителя възнаграждение, както и
че при включване на същото, ГПР ще надвиши 5 пъти размера на законната лихва. Оспорват обаче,
че същото следва да бъде включено в ГПР.
В представения от ищеца Договор за предоставяне на поръчителство, чл. 16, ал. 1 е
посочено, че на осн. Чл. 5 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги страните се съгласяват да бъдат обвързани от този договор, сключен чрез размяна на
електронни изявления, подписани от всяка от страните с електронен подпис, съгласно изискванията
на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а именно: изявления,
отправени до всяка от двете страни чрез онлайн системата на Поръчителя „А Т“ ЕООД, чрез
електронните пощи, посочени в договора, или чрез съобщение по мобилен телефон, чрез система за
гласово свързване, като страните се съгласяват, че подписват изявленията си с обикновен
електронен подпис, за какъвто приемат техните имейл адреси, телефонни номера, IP адреси, кодове
за достъп с потребителски имена и пароли, и/или други данни в електронна форма. Страните
изрично потвърждават, че Потребителят използва, предоставен чрез СМС от Поръчителя
индивидуално генериран код за достъп, посредством който Потребителят сключва договора.
Страните са се съгласили, че по смисъла на чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, че правната сила на електронния подпис в Договора и
приложенията към него има сила, равностойна на саморъчен подпис на всяка страница от
документа по това договорно правоотношение. Идентичен е и представения от „А Т“ ЕООД
Договор за предоставяне на поръчителство.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът „К“ ЕАД признава клаузите на договора,
2
сключен с ищеца, както и обстоятелството, че при включване на възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство в годишния процент на разходите, то същият би надвишил 5 пъти
размера на законната лихва, тоест би влязъл в противоречие с императивните изисквания на закона
и по-конкретно предвидения максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Спорният момент в отношенията между страните е дали разходите, които потребителят е
следвало да направи във връзка с Договора за потребителски кредит за обезпечаване на вземането
по този договор чрез сключване на Договор за предоставяне на поръчителство с трето лице за
Договора за потребителски кредит, следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.
Ответниците оспорват това твърдение, поради което съдът дължи извършване на проверка относно
това доколко сключването на договора за предоставяне на поръчителство обуславя възможността за
сключване на самия договор за кредит и дали се явява условие за това. Тъй като по делото няма
ангажирани доказателства за точния смисъл на клаузите по договора за потребителски кредит,
касаещи предоставянето на обезпеченията и дали предоставянето на такива обезпечения се явяват
обуславящи за предоставянето на искания от потребителя кредит, тъй като не са представени
насрещните електронни изявления на страните, нито такива, подписани по допустимите Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, съдът е лишен от възможността да
установи действителното съдържание на релевантните към спора клаузи.
При липса на установяване наличието на твърдените, които да са валидно подписани,
респективно приети чрез насрещни електронни изявления от двете страни по всеки конкретен
договор, съдът приема, че не се установяват твърдените в исковата молба клаузи, които да бъдат
проверявани и да се установява тяхното противоречие със закона, да го заобикалят или да
накърняват добрите нрави, предвид направеното оспорване от ответниците.
При недоказаност на твърдението за наличие на твърдени от ищеца клаузи, които да
нарушават императивни правни норми, да го заобикалят или да накърняват добрите нрави, съдът
счита, че неоснователни се оказват твърденията за нищожност на процесните договори и техните
клаузи, доколкото последните не са установени по безспорен начин.
Неоснователни са доводите на ищеца, изложени в Становище от 22.04.2025 г. относно това,
че тъй като ответникът „К“ ЕАД признава, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № .... от 23.01.2023 г., както и че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне
на поръчителство, дължимо и платимо на „А Т“ ЕООД не било включено като разход, както и с
оглед Решение на Съда на ЕС по дело С-337/13.03.2025 г., постановено по преюдициално
запитване, отправено от СРС, то когато потребителят е задължен да сключи допълнителен договор
за поръчителство срещу заплащане, за да получи кредита, разходите по този договор следва да се
включат в изчислението на годишния процент на разходите, то следователно исковете са доказани.
По делото не се установява клауза в Договора за потребителски кредит, с която потребителят да е
бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство и сключването на последния да
обуславя предоставянето на искания кредит. Ето защо, съдът счита, че не може само от
признанието на ответника „К“ ЕАД, че при включване на възнаграждението по Договора за
предоставяне на поръчителство размерът на ГПР по договора за потребителски кредит би
надвишил максимално допустимия по закон размер, да се приеме за доказано твърдението на
ищеца, че договорът за кредит е нищожен. Ищецът следваше чрез пълно и главно доказване да
установи, че в договора за потребителски кредит фигурират клаузи, които да го задължават да
сключи договор за предоставяне на поръчителство и че при непредоставяне на такова обезпечение
кредиторът би отказал отпускане на кредит само на това основание. Такова доказване не е
извършено, поради което съдът счита, че искът е недоказан и неоснователен.
По отношение на иска срещу „А Т“ ЕООД, съдът счита, че същият е неоснователен поради
това, че се касае за договор, който не се регулира от ЗПК, независимо, че същият е сключен във
връзка с Договора за потребителски кредит. Не се твърдят конкретни клаузи на договора за
предоставяне на поръчителство, които да заобикалят закона или да накърняват добрите нрави, нито
съдът констатира такива при извършената служебна проверка. Възнаграждението, което се твърди,
че е следвало ищецът да заплати по този договор не надвишава заемната сума по договора за
кредит, поради което не е налице и нарушение на добрите търговски практики.
С оглед изложеното следва исковата молба да бъде отхвърлена и по двата предявени иска.
При този изход на делото, само ответниците имат право на разноски. И двамата ответници
са направили искане за разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквото съдът определя в
3
размер на 50 лв. за всеки от тях, тъй като производството е разгледано в едно открито съдебно
заседание без присъствието на страните и без събиране на доказателства, различни от
представените с исковата молба и отговорите на исковата молба.
С оглед горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. В. В., ЕГН **********, гр. София, ул. „Ф Ш“ № 6А, съдебен
адрес в гр. София, ул. „С Н“ № 55, чрез адвокат Б. Й., против „К“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“,
представлявано от С Я и И К и „А Т“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И Ш, с която
са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. първо от ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № .... от 23.01.2023
г., сключен с „К“ ЕАД, поради противоречие със закона, както и с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. второ от ЗЗД за програсяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от
23.01.2023 г., сключен с „А Т“ ЕООД, поради заобикаляне на закона, в условията на евентуалност с
правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, като
неоснователни.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, гр. София, ул. „Ф Ш“ № 6А, да заплати на „К“ ЕАД,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център „България“, представлявано от С Я и И К, сумата от 50 (петдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, гр. София, ул. „Ф Ш“ № 6А, да заплати на А Т“ ЕООД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център „България“, представлявано от И Ш, сумата от 50 (петдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4