Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 05.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на четиринадесети декември
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №7290 по описа на СГС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
е частичен иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр.
чл.45 ЗЗД.
Ищецът З.Д.Д.
твърди, че на 06.03.2014 г. на кръстовище на главен път І-7 „Силистра – Шумен –
Ямбол“ с път „SHU 1192, с. Васил Друмево“ наследодателят и А.Р.Д.е пострадал от ПТП,
вина за което има водачът на т.а. „Пежо Боксер” с рег. № ******Поддържа, че от деликта
наследодателят и получил множество телесни увреждания, които увреждания са били
несъвместими с живота и които са довели до смъртта му. Твърди, че по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗД „Е.” АД
отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Ищецът твърди още,
че е съпруга на пострадалия А.Р.Д.и след смъртта му е изгубила любим и скъп
човек, единствената опора в живота и, което е довело до силен психологически
срив, станала е плачлива, не може да спи, да се храни и да извършва обичайните
си дейности. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в
размер на 160 000,00 лв., като в рамките на настоящето производство претендира
сумата от 80 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 08.03.2014 г. до окончателното плащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът ЗД „Е.“ АД в сроковете
за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявения иск. Релевира
възражение за съпричиняване от страна на пострадалото
лице. Оспорва и размера на сочените от ищеца неимуществени вреди. Претендира
разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск
в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована от ответника, са претърпели вреди,
изразяващи се в смърт на лице, с което са в семейни или приравнени на такива
отношения, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
От представената по делото
присъда №26/01.12.2015 г., постановена по НОХД №435/2015 г. по описа на Окръжен
съд – гр. Шумен, влязла в сила на 17.12.2015 г., се установява, че на 06.03.2014 г.
на кръстовище на главен път І-7 „Силистра – Шумен – Ямбол“ с път „SHU 1192, с. Васил Друмево“, Д.П.М., управляващ т.а. „Пежо
Боксер“ с рег. № ******, е реализирал ПТП, при което е причинил смъртта на
наследодателя на ищеца А.Р.Д.. Присъдата, съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК,
е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца и от съдържащите се в него материали.
Видно от
описаната по-горе присъда, Д.П.М. е осъществил виновно деяние, съставляващо
престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 НК, като на 06.03.2014 г. на кръстовище на главен път І-7 „Силистра – Шумен –
Ямбол“ с път „SHU 1192, с. Васил Друмево“, при управление на т.а. „Пежо Боксер“ с рег. № ****** е нарушил разпоредбите на чл.15
ал.1 и чл.21 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост и е причинил смъртта на А.Р.Д..
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на т.а. „Пежо
Боксер“ с рег. № ****** Д.П.М. е извършил виновно противоправно
деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.15 ал.1 и чл.21 ал.2 ЗДвП.
По
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
към датата на процесното ПТП – 06.03.2014 г. между
ответника и собственика на т.а. „Пежо Боксер“ с рег. № ****** е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ
отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно
основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
– близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с Постановление №5 от 1969 г. – низходящите, възходящите и съпругът, взетото
за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от
различен пол, които са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака
е настъпила смъртта на едното от тях, имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на деликвента.
От
представеното по делото удостоверение за наследници №6/22.02.2016 г., издадено
от Община Шумен с. Овчарово, се установява, че ищецът е
съпруга, т.е. законен наследник на починалия при ПТП – А.Р.Д., и в това си
качество е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди.
От показанията на свид. Антоанета Маринова се установява, че ищецът и
пострадалия са били съпрузи от много години, били са прекрасно семейство с
прекрасни отношения, обичали са се и постоянно са били заедно. Свидетелят сочи
още, че след смъртта на наследодателя и ищецът се е състарила, отказала се е от
живота, не иска да яде, да пие лекарства, иска да умре, като цяло се е сринала
физически и психически.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
В резултат на процесното ПТП
е починал съпругът на ищеца. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания
свидетел, степента на родство, емоционалната близост и житейска гледна точка,
че в резултат на това ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
мъка и страдания от загубата на своя най - близък човек, които вреди са в пряка
причинно – следствена връзка с виновното противоправно
деяние на водача, управлявал т.а. „Пежо Боксер“. Доколкото смъртта поставя край на живота като
най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването и от една страна
невъзвратими, а от друга – най-големи, ако трябва да бъдат от морална гледна
точка градирани в някаква скала, то за това житейско събитие следва да се
определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок отколкото за
претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди, които не са довели до
слагане на край на живота. Ищецът е останала завинаги лишена от близостта на своя
дългогодишен партньор в живота, с когото са създали дом, семейство и са
отгледали децата си. По делото се установи, че
между тях е съществувала силна духовна връзка, взаимност, л. и уважително
отношение. Тъй като по делото безспорно се установи, че между ищеца
и починалия е поддържана емоционална връзка, изградена при взаимно
разбирателство и подкрепа като между съпруг и съпруга, и отчитайки внезапната и
неочаквана смърт, а като такава и съпроводена и с изживяване, различно от
посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване, съдът
намира, че справедливостта изисква на ищеца на бъде определено обезщетение в
размер на сумата
от 110 000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира
обаче за основателно и доказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно
разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените
в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение
по пътищата обаче е основание да
се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване
на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането,
че за да
е налице вина на участник в пътното
движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните
от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение,
но и нарушенията да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В
този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК –
напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването
е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер
на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно разпоредбата на
чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд има задължителна сила
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Трайно установената практиката на ВКС е приела, че
влязлата в сила присъда има доказателствено значение
за вината, противоправността и деянието само на
извършителя на престъплението, а поведението на пострадалия не е предмет на
присъдата, освен ако съпричиняването представлява
елемент от състава на престъплението и е било предмет на изследване по
конкретното дело /Решение №55/2009г. на ІІ ТО на ВКС по т.д. № 728/2008г./ С
друго свое решение, ВКС е приел, че присъдата е задължителна за гражданския съд
относно вида и размера на определеното с нея наказание /Решение № 25/2012 г. на
ІІ ГО на ВКС по гр.д. №798/2011 г./. Следователно задължително за гражданския
съд е установеното, въз основа на което наказателния съд е определил вида и
размера на наказанието. От това се налага извода, че ако при определяне на
наказанието, наказателният съд е отчел съпричиняване
от страна на пострадалия, то гражданският съд е обвързан от фактическите констатации
на наказателния съд, свързани с приетото съпричиняване
при определянето на наказанието. Предвид прието в посочените две решения на
ВКС, настоящият съдебен състав приема, че е длъжен да съобрази възприетите
факти, установени в присъдата на наказателния съд, свързани със съпричиняване от пострадалия в два случая – ако съпричиняването е елемент от фактическият състав на
престъплението и е било изследвано от наказателния съд и ако съпричиняването е било отчетено в наказателното
производство при определяне на наказанието. В случая по настоящото дело е
налице втората хипотеза. Ето защо, въз основа на вече констатираният механизъм
на настъпване на процесното пътно – транспортно
произшествие следва да се прецени от настоящият съдебен състав в каква степен
пострадалият е допринесъл за настъпване на пътния инцидент.
В настоящия случай, видно от описаната
по-горе присъда, е прието наличието на независимо съизвършителство от водача на
застрахования автомобил и от пострадалия, което съобразно терминологията в гражданското
право представлява съпричиняване на вредите по чл.53 ЗЗД.
В конкретната хипотеза се установява, че пострадалият освен правоимащо
лице е и делинквент, доколкото видно от постановената
присъда също е допринесъл за настъпване на ПТП, поради нарушение на чл.50 ал.1 ЗДвП.
От показанията на свид. Д.М. се установява, че процесното
ПТП е настъпило на кръстовище, като водачът на л.а. „Фолксваген“ не спрял на
знак „Стоп“, а водачът на т.а. „Пежо Боксер“ се е опитал да спре, завил е
наляво, за да избегне удара, но не е успял.
От приетото по делото заключение на комплексната СМЕ и
САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че скоростта на т.а. „Пежо
Боксер“ при удара е била 66,32 км/ч, а преди него – 74,07 км/ч, а скоростта на
л.а. „Фолксваген Голф“ при удара е била 11 км/ч. Вещото лице сочи още, че отстоянието на т.а. „Пежо Боксер“ към момента, в който л.а.
„Фолксваген Голф“ е пресичал стоп-линията, е била 97 м. и водачът на т.а. „Пежо
Боксер“ е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
произшествието, а към момента, в който л.а. „Фолксваген Голф“ е навлязъл в
лентата му за движение – 76 м., като и в този случай ударът е бил предотвратим
за водача на т.а. „Пежо Боксер“. От заключението се установява още, че водачът
на т.а. „Пежо Боксер“ е извършил спасителна маневра „завиване наляво“, за да
предотврати удара, но е реагирал за спиране със закъснение и затова е настъпил
ударът, а водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ преди да навлезе в платното на пътя
с предимство е имал обективна възможност да види приближаващия се отляво т.а.
„Пежо Боксер“ и да спре, като го пропусне да мине през кръстовището.
От приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че починалият наследодател на ищеца е бил с
предпазен колан по време на настъпване на процесното
ПТП, но ползването му не е имало значение, тъй като при процесното
ПТП травматичните увреждания са получени в резултат на удари в изпъкнали и
деформирани части на л.а. и най-вероятно на удар на главата, при което са
получени и тежките мозъчни увреждания.
По делото се установи безспорно и
категорично, че пострадалият е нарушил разпоредбите на чл.50 ал.1 ЗДвП, като не
е пропуснал движещия се по път с предимство т.а. „Пежо Боксер“, а също и че е
имал техническа възможност да види приближаващия се отляво т.а. „Пежо Боксер“ и
да спре, като го пропусне. Като не е осъществил това, пострадалият също не е
изпълнил законово предписаните задължения, в качеството му на участник в
движението по пътищата. Доколкото безспорно се установи, че поведението на
пострадалия в конкретната пътна ситуация е било неправомерно, то следва да бъде
отчетен и неговият принос за настъпване на процесното
ПТП. Ако починалият А.Р.Д.е пропуснал движещия се по път с предимство т.а.
„Пежо Боксер“ обективно не би се стигнало до настъпване на процесното
събитие. Ето защо, съдът намира, че неспазването на правилата за движение по
пътищата от страна на пострадалото лице е в причинно – следствена връзка с
настъпването на вредоносния резултат, тъй като чрез действията си то е
допринесло за осъществяването на пътно – транспортното произшествие. Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че възражението от страна на
ответника, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат
нарушавайки разпоредбата на чл.50 ал.1 ЗДвП е доказано.
Неоснователно е обаче
възражението на ответника за нарушение от страна на наследодателя на ищеца на
разпоредбата на чл.137а ЗДвП. От приетото по делото заключение на СМЕ, което
съдът кредитира напълно, се установи безспорно и категорично, че пострадалият е
бил с
предпазен колан по време на настъпване на процесното
ПТП.
С оглед на така установеното е
налице основанието на чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на присъденото по – горе
обезщетение с 50%, тъй като на толкова съответства приноса на пострадалия водач
на л.а. „Фолксваген Голф“ за настъпване на вредите – съзнателно е отнел
предимството на движещия се по път с предимство т.а. „Пежо Боксер“, доколкото
от заключението на САТЕ се установи безспорно и категорично, че преди да навлезе в платното на пътя
с предимство починалият е имал обективна възможност да види приближаващия се
отляво т.а. „Пежо Боксер“ и да спре, като го пропусне да мине през кръстовището. С оглед вмененото на водача на
увреждащия автомобил общо задължение по чл.21 ал.2 ЗДвП, което изисква да
се движи с разрешената в
конкретния пътен участък скорост, избраната скорост се явява
несъобразена с наличните пътни знаци. Неспазването на чл.21 ал.2 ЗДвП означава непроявена дължима грижа от
страна на водача на увреждащия
лек автомобил - фактор, който обуславя
и правен извод, че приносът е равен на този на пострадалия, доколкото последният преди да навлезе в платното на пътя с
предимство е имал обективна възможност да види приближаващия се т.а. „Пежо
Боксер“, да спре и пропусне да мине през кръстовището, което би предотвратило
настъпването на процесното ПТП.
Поради изложеното и според приетото съотношение на съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищеца и определеният общ размер от 110 000,00 лв., на същия е дължима сумата от 55 000,00 лв., която сума е паричния еквивалент на понесените от
ищеца неимуществени вреди.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният частичен иск се явява частично основателен до размера на
сумата от 55 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер
и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищеца на основание
чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от
иска, в размер на сумата от 2200,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 2200,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 137,50 лв., представляваща депозит за
вещо лице.
При този изход на делото и с
оглед на изрично направеното искане, на ответника, на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от иска в размер
на сумата от 187,50 лв., представляваща депозити за вещи лица, сумата от 46,88
лв., представляваща депозит за свидетел и сумата от 140,63 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД „Е.“ АД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на З.Д.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр.
чл.45 ЗЗД сумата 55 000,00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 08.03.2014 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 06.03.2014 г. на кръстовище на главен път І-7 „Силистра – Шумен
– Ямбол“ с път „SHU 1192, с. Васил
Друмево“, ПТП неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на съпруга и А.Р.Д., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 80
000,00 лв., като част от общо претендирана сума от
160 000,00 лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 2200,00 лв.,
представляваща разноски по делото, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по
сметка на СГС сумата от 2200,00
лв., представляваща държавна такса и сумата от 137,50 лв., представляваща депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА
З.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати
на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******, седалище
и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 375,01
лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: