№ 10721
гр. София, 11.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20231110113945 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е молба от ответника за изменение на съдебното решение в частта за
разноските.
В срока и реда по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответната по молбата страна,
в който се изразява становище за неоснователност на същата.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Относно разноските в заповедното производство:
В съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноските в заповедното и исковото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Конкретиката на случая сочи, че ответникът претендира адвокатско възнаграждение.
Искането за присъждане на разноски е направено до приключване на устните състезания
(противно на застъпеното в отговора на молбата по чл. 248 ГПК становище), като са
представени доказателства за действително извършване на разноските.
Относно направеното от ищеца възражение за прекомерност:
Възражението е направено до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция (в исковата молба), което обуславя допустимостта му.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
1
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от
25.01.2024г. на СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела
C- 427/ 16 и C- 428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в
НМРАВ размер на адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното
запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на
съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes.
Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от
поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави
под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по
дело 05.10.2010г., Elchinov, C-173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на
заповедното производство не е висока, а от друга, че работата на адвоката не се изчерпва с
техническата дейност по попълване и подаване на възражението, а и с преценка на правния
спор и необходимостта от подаване на възражение (т.е. адвокатът извършва и преценката
относно основателността на възражението, доколкото при липсата на такава преценка и при
2
образуване на производство по чл. 422 ГПК, клиентът му би отговарял за разноски в много
по- висок размер от тези в заповедното, като би се натрупала и допълнителна лихва), счита,
че възнаграждение в размер на 50лв. напълно съответства на правната и фактическа
сложност на делото и на осъществената защита.
Ето защо договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева се явява
прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде
намалено на 50 лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 0,41 лева.
Относно разноските в исковото производство:
Конкретиката на случая сочи, че страните по договора за правна помощ са договорили
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като са постигнали съгласие, че същото е
платимо в брой. От представения договор се установява, че в графа “Внесена сума” е
посочено, че адвокатското възнаграждение е платено в брой. Предвид посоченото,
договорът служи като разписка, че възнаграждението е платено. Ответникът е направил
искане за присъждането им до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
Относно възражението за прекомерност:
Възражението е направено до приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция, което обуславя допустимостта му.
Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената
защита от страна на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че пред
настоящата инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, счита, че договореното
възнаграждение в размер на 400 лева съответства на фактическата и правна сложност на
делото, което обуславя извод за неоснователност на възражението за прекомерността му.
Съобразно отхвърлената част от исковете, на същия следва да се присъдят разноски в размер
на 3,30 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 20506 от 12.12.2023г., постановено по гр.д. № 13945 по описа за
2023г. на Софийски районен съд, на основание чл. 248 ГПК, като
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, да плати на Я. Н. Д., с ЕГН
**********, сумата 0,41 лева, представляваща направени в производството по ч.гр. дело №
16965/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете и сумата 3,30 лева, представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4