РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 03.07.2030 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН
СЪД, осми наказателен състав на осми юни две хиляди и двадесета година в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при участието на секретар: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НАХД №128 по описа за 2020 год. на Ловешки районен
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на
вътрешните работи.
Делото е
образувано по жалба на К.К.П., ЕГН **********,***, чрез адв. В. К. от ЛАК
против Заповед за задържане на лице рег. № 1762зз-9/29.01.2020 г. издадена от
В. Г.И.Г. ***, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядано, за
срок до 24 часа да бъде задържан жалбоподателя в помещение за временно
задържане на РУ - Ловеч.
Жалбоподателят
П., лично и чрез своя пълномощник, иска от съда да постанови решение, с което
да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съобразения за
липсата на предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за
съдържание.
Ответникът
– полицейски орган при РУ на МВР гр. Ловеч – Г.Г., лично изразява становище за
неоснователност на жалбата. Аргументира становище, че издадената заповед за
задържане е правилна и законосъобразна. В даденият от съда срок процесуалният
представил на жалбоподателят е представил и писмена защита, в която е изложил
подробни аргументи за отмяна на процесната заповед.
Заинтересованата
страна ОД на МВР – Ловеч, редовно призована, не изпращат представител.
В
процеса не встъпи представител на Районна прокуратура Ловеч.
Съдът,
като разгледа направените възражения и приложената административна преписка,
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, от адресат на оспорваната заповед, пред надлежен съд, поради
което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата, е неоснователна.
Според
отразеното в Докладна записка с рег. №295р-1560/29.01.2020 г., изготвена от ОД
И. Г. /на л.58 от делото/, около 20 часа на 28.01.2020 г. по системата 112
получил сигнал, че в с. Дренов, обл. Ловеч, лице е ударило камерата с ръка на
екип на Нова телевизия, като подаващата сигнала се била представила като
госпожа И. от телефон ……. Сигнала бил предаден на ОДЧ при РУ Ловеч за
отношение. Дежурния в РУ Ловеч разговарял с подаващата сигнала И. по телефона,
която му заявила, че е спряла лице на име К.П., който управлявал лек автомобил
Фолксваген Пасат. Според нея лицето е било в нетрезво състояние и тя му е
искала обяснение защо управлява така. Според И. лицето П. ударило камерата и я
повредило. И. била запитана къде да бъде изпратен екип, но тя заявила, че вече си е тръгнала. Дежурният е
попитал къде е в момента за да се срещне с дежурния патрул за изясняване на
случая, но И. отказала да се срещне и да каже къде се намира, защото искала да
прегледа записите от камерите, за по голяма конкретност. Освен това И. била
заявила, че на следващия ден ще посети РУ Ловеч за да подаде ЗМ. За случилото
се бил информиран Директора на ОД на МВР Ловеч, като от него били получени
указания да се установи и посети лицето К. Наков за разясняване на случая. Не
след дълго било получено обаждане от Началника на Отдел ОП, който разпоредил да
се снеме подробно Обяснение от лицето П..*** посетил лицето К.П. *** като от
същия било снето Обяснение по случая, а екип на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч
съставил на П. АУАН за неправоспособност и автомобила бил е спрян от движение.
На 29.01.2020 г. около 08 часа дежурния на РУ Ловеч се свързал с И., която е отказала
да подаде ЗМ по случая.
Според
отразеното в Докладна записка с рег. №1762зм-72/29.01.2020 г., изготвена от Д.
М. /на л.61 от делото/, за времето от
08.00 ч. на 28.01.2020 г. до 08.00 ч. на 29.01.2020 г. бил на работа като мл.
ОД в ОДЧ - РУ гр. Ловеч. Около 20,49 ч. получил сигнал от ОДЧ-ОД, който му
предал, че лице на име И. се е обадила на тел. 112 от номер ********** и е заявила, че в с. Дренов лице
на име К.П. е счупило служебната им камера и същия управлява лек автомобил
„Фолксваген"' във видимо нетрезво състояние. При обаждане от негова страна
на лицето подало сигнала същата му казала, че към момента не е на място и че ще
отиде в РУ - Ловеч на сутринта, за да изпише жалба по случая, за да може да
прегледа записите и да даде подробна информация за въпросното лице и
регистрационния номер на въпросния автомобил „Фолксваген". Сутринта на
29.01.2020 г. около 08.40 ч. отново се обадил на И., за да я попита кога ще
дойде за да изпише жалбата като същата
му казала, че няма да пише жалба по случая а след като излъчи направения от нея
репортаж прокуратурата сама ще се самосезира.
Идентични
обстоятелства са описани в докладна записка от 29.01.2020 г. /л.59-60 от
делото/, докладната записка от 30.01.2020 г. /л.62 от делото/, заверено копие
на страницата от дневника на ОДЧ при РУ – Ловеч за 28.01.2020 г. /л.63 от
делото/.
Според
отразеното в писмо с рег. №10583р-148/екз.2/30/01.2020 г. на Дирекция
„Национална система
По
делото е представена и справка от Централизирана Автоматизирана информационна
система за документооборот /л.44 от делото/, от която е видно, че по случая на
29.01.2020 г., в 09.23.41 ч. е бил заведен ЗМ №17623М-72/29.01.2020 г., относно
проверка по сигнал подаден на тел. 112 в ОДЧ Ловеч, за това, че на 28.01.2020
г., около 22.00 ч. в с. Дренов НИ е счупил камера на екип на „Нова телевизия” –
чл.261, ал.1 , обр. дознание за това, че на 28.01.2020 г. в с. Дренев, чрез нанасяне
на удар с ръка била повредена – осветление на професионална камера за видео
заснемане марка марка „Сони”,
собственост на „Нова телевизия” –чл.216.
Представено
е и удостоверение с №УРИ 295р-2843/20.02.2020 г., издадено от директора на ОД
на МВР Ловеч, от което е видно, че ответникът е назначен на длъжност старши
полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред” на
сектор „Охранителна полиция” към РУ Ловеч при ОД на МВР Ловеч със заповед
№295р-614/21.03.2019 г. на директора на ОД на МВР Ловеч, считано от 21.03.2019
г. и продължава да служи на същата длъжност и към момента на изготвяне на
удостоверението.
По
делото са представени заверени копия от Декларация, приложение №1 към чл.14
ал.2 от 29.01.2020 г., 09.40 ч. / приложена на л.15 от делото/, Постановление
за образуване на ДП от 29.01.2020 г. /л.31 от делото/, Постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 14.02.2020 г. по
ДП №235/2020 г. по описа на РУ Ловеч /л.30/ медицинска справка за освидетелствуване
на задържано лице от 29.01.2020 г., според която освидетелстваният е в добро
общо състояние и може да престои в РУ
Ловеч /на л.14/, Протокол за обиск на лице от 29.01.2020 г., подписан от
полицейския орган, обискираното лице и от свидетел /л.12/, Докладна записка /
на л.13/ и разписка за върнати вещи и пари от задържано лице/ л.16/.
С
атакуваната заповед, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за срок до 24 часа,
на 29.01.2020 г. в 09.20 часа жалбоподателя е бил задържан в помещение за временно
задържане на РУ на МВР - Ловеч, като извършител на престъпление по чл.216, ал.1
от НК. Посочени са часът на задържането и освобождаването. Административният
акт е подписан от полицейския орган и от задържаното лице, което е било
освободено в 08.50 часа на 30.01.2020 г.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на материалната
му компетентност по чл.72, ал.1 от ЗМВР, в установената от закона форма.
Съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл.72, ал.1 от ЗМВР се
извършва с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за
задържане са определени в чл.74, ал.2 от ЗМВР. Оспорената заповед има
съдържанието посочено в чл.74, ал.2 от ЗМВР, като съдържа името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл.72 от ЗМВР. В оспорения
административен акт изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането си
е запознато с правата по чл.72, ал.3 и чл.73 от ЗМВР. На лицето е дадена
възможност и да ангажира адвокатска защита, от което свое право той не се е
възползвал, т. е. в конкретния случай са налице посочените предпоставки, поради
което следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие с практиката
на Европейския съд за защита на правата на човека.
Посоченото
в заповедта правно основание на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наличие на данни за
извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Спазени са условията и срока по
чл.73 от ЗМВР. Съобразно т. 2 на разпоредбата, заповедта трябва да съдържа
както фактически, така и правни основания за издаването й, т. е. актът трябва
да бъде мотивиран. В настоящият случай, заповедта е мотивирана, като в нея са
изложени фактическите и правни основания за издаването й. Изискването за
излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е
посочено в каква връзка е формирано предположението за евентуална съпричастност
на лицето. В случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички
данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката.
Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в
какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е
извършено, т. е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу
него. Видно от приложената по делото заповед, това е изпълнено от полицейските
служители.
Нормата
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в
случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от
закона. По правната си същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1,
т.1 във вр. с чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по
смисъла на чл.22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да
продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането
е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи предположение, че
лицето, срещу което се прилага мярката, е извършило престъпно деяние. В
заповедта са посочени фактически обстоятелства, че има данни за извършено от жалбоподателят
престъпление по чл.216, ал.1 от НК във вр. със ЗМ №72/29.01.2020 г. Същото се
установи и пред съда, от изисканите и приложени по делото писмени доказателства
от които се установява, че за деянието, за което е бил задържан жалбоподателя е
налице образувано ДП №72/2020 г. по описа на РУ Ловеч по което същия е бил
привлечен като обвиняем за това, че на 28.01.2020 г. в село Дренов, Община
Ловеч чрез нанасяне на удар с ръка е повредил противозаконно чужда движима вещ
– осветление марка „Dedolight” модел „DLOBML2”, използвано за професионална
камера за видео заснемане – марка „Сони”, модел „PXW – Х
С
посочената разпоредба на чл.216, ал.1 от НК, законодателят е криминализирал
деянието, за който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или
недвижима вещ. Според доказателствата по
делото на 28.01.2020 г. в 19.42.34 ч. от мобилен телефон ….. е постъпило
повикване към ЕЕНСП 112, регистрирано на 28.01.2020 г. за хулиганска проява в
с. Дренов, обл. Ловеч, като подаващата сигнала се представила като Т. И., а
инцидента бил предаден на ОДЧ на ОД на МВР Ловеч в 19.48.28 ч. и видно от заверено
копие на страницата от дневника на ОДЧ при РУ – Ловеч е бил отразен на
28.01.2020 г., като такъв. От отразеното в докладна записка с рег.
№295р-1560/29.01.2020 г., изготвена от ОД И. Ганков /на л.58 от делото/ и
Докладна записка с рег. №1762зм-72/29.01.2020 г., изготвена от Д. М. /на л.61
от делото/, е видно, че на органите на
РУ Ловеч е било известно, че предполагаемият
извършител на деянието е именно задържаният П., както и че се касае за
повреждане на чужда движима вещ, което представлява престъпление по чл.216,
ал.1 от НК. Следователно към момента на издаване на оспорваната заповед са били
налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на П., което е
основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като не
е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в
извършването на престъпление.
Не е
необходимо също така в заповедта да се излагат пространни мотиви -достатъчно е
да бъде посочено, че са налице данни за извършено престъпление. Информацията,
подкрепяща и обосноваваща издаването на заповед за задържане по чл.72 ал.1 т.1
от ЗМВР може да се съдържа в съответната административна преписка, каквато в
процесния случай е налице. Достатъчно е в преписката да се съдържат данни, от
които да може да се направи извод за евентуална съпричастност на дадено лице
към конкретно извършено престъпление. Обстоятелството, че в Централизираната
автоматизирана информационна система за документооборот сигнал е регистриран
едва на 29.01.2020 г. в 09.23.41 ч., т.е. след задържането на П., което е
станало в 09.20 ч. на 29.01.2020 г., в каквато връзка са и направените от
процесуалният представител на жалбоподателят възражения, не води до извод, че
към момента на задържането не е имало основание за това, тъй като не е бил
налице регистриран заявителски материал, тъй като събраните по делото
доказателства сочат на извод, че такъв е бил постъпил към ЕЕНСП 112 и предаден
на ОДЧ на ОДМВР Ловеч още на 28.01.2020 г. в 19.48.28 ч. и съответно отразен в
страницата от дневника на ОДЧ при РУ – Ловеч. Момента на регистриране на
постъпил сигнал в Централизираната автоматизирана информационна система за
документооборот касае организацията на работа в РУ Ловеч, като несвоевременното
регистриране в системата на последния не води до опорочаване на действията
извършени от компетентните за целта органи по извършената проверка, както и до
незаконосъобразност на действията на полицейските органи по издирване на
извършителят и съответно задържане на последния/те. Не на последно място
регистрирания ЗМ №17623М-72-29.01.2020 г. е именно относно проверка по сигнал
подаден на тел. 112 в ОДЧ Ловеч, за това, че на 28.01.2020 г., около 22.00 ч. в
с. Дренов НИ е счупил камера на екип на „Нова телевизия” – чл.261, ал.1 , обр.
дознание за това, че на 28.01.2020 г. в с. Дренев, чрез нанасяне на удар с ръка
била повредена – осветление на професионална камера за видео заснемане
марка марка „Сони”, собственост на „Нова
телевизия” – чл.216, поради което направените в тази връзка възражения се
явяват неоснователни.
Както е
посочено и по – горе, в конкретния случай е изпълнено законовото изискване по
чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, за посочване в заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
на основанието за прилагането на принудителната административна мярка
„задържане за срок до 24 часа”. В заповедта за задържане е посочено правното
основание за издаването й, а относно фактическите основания заповедта сочи
„данни за извършено престъпление по
чл.216, ал.1 от НК”.
Лицето е уведомено за основанията за
задържането му и са разяснени правата му, с което е гарантиран принципът за
защита от произвол.
Заповедта е издадена в изискуемата
писмена форма, при спазване на административно-производствените правила. В
оспорения акт има правно основание – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. В действителност фактите, описани в заповедта са оскъдни, посочва
се, че за лицето са налице данни за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, която
разпоредба регламентира престъпен състав /като се отчита фактът, че това не е
част от наказателно производство по НПК във вр. с НК, а става дума за
производство по ЗМВР във вр. с АПК/.
Органът
във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да
издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо мотивите, т.е.
фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от
административната преписка, който предхожда издаването на акта /Тълкувателно
решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК/. Като част от преписката по делото са
представени писмени доказателства, цитирани по – горе, от които са налице
данни, че към момента на задържане на П. са били налице фактически основание за
това. В подкрепа на събраните по делото доказателства са и показанията на
издалия заповедта – ВПА Г., дадени в хода на делото, от които се установява, че
на процесния ден бил на работа за времето от 08.00 часа до 20.00 часа, като на
проведения сутрешен инструктаж, в 8.30 ч., на който ги запознавали с получените
през денонощието сигнали, той и колегите му били запознати, че жалбоподателят П.
е увредил предната вечер камерата на Нова телевизия - престъпление по чл.216 от НК, за което имало заявителски материал. Установява се, че получили устна
заповед от Началника на РУ Ловеч да задържат жалб. П. в арестното помещение на
РУ Ловеч. Установява с, че за целта били определени негови колеги, които да
отидат в с. Дренов, за да установяват лицето и да го задържат. Установява се, че
той извършвайки обход по маршрут в гр. Ловеч забелязал П. *** и го задържал.
Полицейското задържане е акт, издаден в оперативен порядък и наличието на данни
за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи принудителната
административна мярка от административния орган. Предвид посоченото в заповедта
фактическо основание – данни за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК,
съдът намира, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен, с оглед нейното
основание - чл. 74 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Чрез мерките, налагани по този ред,
органите на МВР реализират законовите си правомощия, свързани с профилактиката,
разкриването и разследването на престъпления. В тази връзка достатъчно е да има
определени данни, от които може да се направи предположение за съпричастността
на определено лице към конкретно извършено престъпление, дори без да се поставя
условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително
престъплението да е безспорно и окончателно установено, което без съмнение е
предмет на друг съдебен процес.
Видно от представените по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства - докладни записки, постановление за образуване на ДП,
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение,
обяснения и сведения по случая, са налице данни, обосноваващи предположение за
извършено конкретно престъпление. Налице е предвидения в закона критерий за
издаване заповед за задържане на лице за срок от 24 часа. Целта на мярката по
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен
начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго
престъпление или да осуети наказателно преследване. Въпросът за извършителя,
вината и други обстоятелства касаещи наказателната отговорност могат да бъдат
установени в рамките на съответното наказателно производство.
Без
значение за издаване на оспорената заповед е дали задържаното лице в
последствие е било привлечено като обвиняем и разпитвано в това качество, дали
е преклалифицирано деянието или е прекратено наказателното производство.
На
следващо място обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Както бе
посочено по - горе в мотивите прилагането на принудителна административна мярка
не е налагане на наказание за престъпление, а превантивна мярка за постигане на
посочените в закона цели чрез ограничаване на правото на свободно придвижване.
Настоящият състав не споделя изложеното в жалбата, че същата е незаконосъобразна,
тъй като е издадена, без да са посочени и доказани основанията за задържане на
жалбоподателят, като аргументи за това са изложени по – горе.
Съдът не
споделя изложеното от процесуалният представител на жалбоподателят, че
процесната мярка не е пропорционална по смисъла на чл.6 от АПК. Съгласно чл.4,
ал.2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени в
закона, а чл.6 от АПК въвежда принципа на съразмерността като материалноправно
изискване за законосъобразност на административния акт. В случая полицейски
орган е осъществил полицейското задържане в съответствие с целта на ЗМВР, а
именно да се осуети прикриване на извършеното престъпление и да се ограничат
или предотвратят вредните последици от извършването му, в съответствие с
основните дейности, заложени в чл.6 т.2 т.3 т.6 т.7 и т.8 от ЗМВР. В рамките на
оперативната самостоятелност, с която административният орган разполага при
налагането на мярката, издадената заповед е съобразена и с чл.6 от АПК,
предвиждащ принципа на съразмерност. В случая, административният орган не е
излязъл извън тези рамки, не се касае за засягане на права и законни интереси в
по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която е издаден
актът, каквито твърдения са изложени в жалбата.
В
контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24
часа“ е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането
е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от
презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната
свобода. Следва да се отбележи, че се касае за противозаконно унищожаване
на чужда движима вещ, за което деяние е
предвидено наказание лишаване от свобода до пет години и което деяние е с
повишена степен на обществена опасност. В този смисъл за задържането на
жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в
името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на
личната му свобода.
Целокупният
анализ на доказателствата по делото обуславя извода, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при наличие на
законоустановените в ЗМВР материално правни предпоставки за това, при спазване
на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.
Не са налице основания за отмяната й по смисъла на чл.146 от АПК и следва да
остане в сила, а подадената срещу нея жалба да бъде отхвърлена като неоснователна
и недоказана. Налагането на принудителната административна мярка
"задържане за срок от 24 часа" в случая съда намира за законно,
оправдано и целесъобразно, предвид на това, че по делото са събрани
доказателства относно наличието на фактически основания за издаването на
оспорената заповед.
Процесуалният
представител на жалбоподателят е направил искане за присъждане на направените
съдебно деловодни разноски по делото, но с оглед изхода на процеса същото
следва да бъде оставено без уважение.
По
изложените съображения, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.К.П., ЕГН **********,***, чрез адв. В. К. от ЛАК против Заповед за
задържане на лице рег. № 1762зз-9/29.01.2020 г. издадена от В. Г.И.Г. ***.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В. К. – процесуален представител на
жалбоподателят П. за присъждане на направените съдебно деловодни разноски по
делото, с оглед изхода на процеса.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Ловеч, в 14 – дневен
срок от връчване на съобщените на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: