Р Е Ш Е Н И Е
21.11.2012 г.
Номер 192 2 0 1 2 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на двадесет и трети октомври 2 0 1 2 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: С.К.
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 128 по описа за 2012 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията.
“ ***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “ ***” № 104, ет. 7, ап.12, представлявано от А. Ф., гръцки гражданин, чрез Адвокатско дружество “Ш. и Я.”, представлявано от адв. Ш., е подало жалба срещу Заповед № 702 /03.04.2012 г. на Кмета на Община Д., с която на основание чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА и чл. 195 ал. 6, във връзка с чл. 196 ал. 3 от ЗУТ, Наредба на ОС гр. Д. от 01.09.2008 г. за принудително изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях на територията на Община Д. и във връзка със съставен протокол на комисията назначена със Заповед № 2476/12.12.2011 г. на Кмета на Община Д. за обследване на сграда с идентификатор 68789.602.51 по КК на гр. Д. с адрес: гр. Д., ул. “***.”, е наредено до 15.05.2012 г., на собственика й “*** “ ЕООД С., да бъде премахната сградата, попадаща в ПИ с ид. 68789.602.51 по КК на гр. Д., с адрес гр. Д., ул. “***.”. При неизпълнение на разпореденото, то ще бъде изпълнено от Община Д., за сметка на собствениците. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на административния акт, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Прави се искане за отмЯ. на обжалваната заповед. Представена е писмена защита с вх. № 4416/05.11.2012 г.
Ответната страна в представена писмена молба от процесуалният си представител адв. С., моли да се отхвърли жалбата.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще остави в сила Заповед № 702/ 03.04.2011 г. на Кмета на Община Д., като законосъобразна. Съображенията за това са следните:
В Община Д. са постъпили писма вх. № 94-Д-73/07.03.2012 г. от Д. Д. Д. и вх. № 66-00-154/14.03.2012 г. от Началника на РУП-Д., в които се сигнализира, че сградата на бившия ресторант “Р.” е застрашена от самосрутване и създава реална опасност за живота и здравето на гражданите минаващи покрай нея.
Със Заповед № 2476/12.12.2011 г., Кметът на Община Бобов дол е назначил комисия със задача да извърши проверка на място на строежи или части от тях, намиращи се на територията на Община Д., които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за ползване, застрашени от самосрутване, създаващи условия за възникване на пожар или вредни в санитарно-хигиенно отношение.
С Констативен протокол от 09.03.2012 г., комисията от длъжностни лица към Община Д., след извършената проверка установява, че сградата не отговаря на изискванията на чл. 169 от ЗУТ, а именно: нарушена е носимоспособността й; вредна е в санитарно-хигиенно отношение; опасна е за преминаващите покрай нея граждани; не е обезопасена в противопожарно отношение; поради естественото износване и други причини не може да се хигиенизира и заздрави. В предвид естественото си износване, времето на изграждане, както и неизползването й, сградата е загубила качеството си на строеж, като не отговаря на действащите към момента норми, негодна е за ползване и е застрашена от самосрутване.
С оглед фактическото състояние на обекта, комисията е предложила на Кмета на Община Д. да издаде заповед за премахване на сградата от собственика й в срок до 20.04.2012 г. С писмо изх. № 26-00-486/19.03.2012 г. “***” ЕООД гр. С. е бил уведомено, че може да се запознае с протокола от 09.03.2012 г. до 23.03.2012 г., като е посочена конкретна стая в сградата на общината, телефон за връзка и отговорно лице. Същото е получено на 20.03.2012 г. от дружеството /приложена обратна разписка на лист 13 по делото/.
Представител на “***“ ЕООД гр. С., а именно Я. К., упълномощена да представлява дружеството /пълномощно намиращо се на лист 12 по делото/ се е запознала с този протокол на 03.04.2012 г., видно от положения подпис върху същия /лист 18 по делото/.
На 03.04.2012 г. със Заповед № 702, Кметът на Община Д. е наредил на основание чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА и чл. 195 ал. 6, във връзка с чл. 196 ал. 3 от ЗУТ и Наредба на ОС гр. Д. от 01.09.2008 г., на собственика й, а именно “***“ ЕООД, с административен адрес: гр. С. 1612, район Красно село, ул. “***” № 104, ет. 7, ап. 12 в срок до 15.05.2012 г., да премахне сградата, попадаща в ПИ с ид. 68789.602.51 по КК на гр. Д. и в УПИ – за гребна база и ресторант, кв. 2 по РП на гр. Д., с адрес: гр. Д., ул. “***.”. При неизпълнение на нареждането, от страна на Община Д. ще бъдат приложени административно-наказателните разпоредби, съгласно ЗУТ, като действията ще се извършат принудително за сметка на собствениците.
В административната преписка са класирани писмени доказателства, съгласно приложена комплектована преписка изх. № 11-03-195/15.05.2012 г. на Община Д..
По делото е била допусната съдебно - техническа експертиза, която е била заличена, поради незаплащане на определения депозит от страна на жалбоподателя.
Процесната заповед е получена от жалбоподателя на 21.04.2012 г., а жалбата срещу нея е подадена на 04.05.2012 г., т.е в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото в съответствие с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК относно предмета на съдебна проверка, счита оспорения административен акт за правилен и законосъобразен, поради което и на основание чл.172 ал.2 от АПК ще го остави в сила.
По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на Кмета на Община Д..
По съществото на спора, съдът счита, че оспорения административен акт е постановен в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Съгласно чл. 196 ал. 2 от ЗУТ/ в редакцията към датата на издаване на заповедта/, комисията по чл. 196 ал. 1 от ЗУТ е длъжна да събере служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и да изслуша заинтересованите страни. В случая, има доказателства за спазване на това изискване, а именно, че заинтересованите лица – в случая собственикът на сградата е запознат с констатациите на комисията чрез пълномощничката си Я. Б. К. на 03.04.2012 г. До собственика е изпратено и изрично писмо / лист 13 по делото /, с което е поканен да се запознае с констатациите на комисията до 23.03.2012 г., от която законова възможност се е възползвал, чрез пълномощничката си К., въпреки и след определения му за това срок. В този смисъл горецитираният собственик на сградата е уведомен за започване на административното производство по смисъла на чл. 26 от АПК. Нормата на чл. 196 ал. 2 от ЗУТ е императивна. Изслушването на заинтересованите страни от комисията е част от задължителната процедура по ЗУТ, която следва да бъде изпълнена, за да се издаде акт по чл. 195 от ЗУТ. Неизпълнението на това императивно задължение от комисията е съществено и води до незаконосъобразност на издадената заповед само на това основание, като съществено процесуално нарушение. В конкретният случай процедурата по издаване на процесната заповед е спазена.
На следващо място, съдът счита, че обжалваната заповед е постановена и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 195 ал. 6 от ЗУТ/ в редакцията към датата на издаване на заповедта/ предвижда възможност кметът на общината да издаде заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и спокойствието на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. При постановяването на заповед с такова правно основание, административният орган е длъжен да обследва наличието на горепосочените предпоставки. От доказателствата по делото се установяват фактическите основания за издаването на оспорената заповед. Първо, в издадената заповед е ясно, че става въпрос за сграда. Съгласно чл. 169 ал. 1 – 6 от ЗУТ собствениците на строежите са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на посочените в тези разпоредби, като не могат извършват и допускат извършване на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики. В конкретния случай, са налице безспорни доказателства, че предприетите мерки са в интерес на сигурността, здравето, спокойствието и живота на гражданите. Сградата е негодна за ползване, застрашена от самосрутване, създава условия за възникване на пожар, вредна е в санитарно-хигиенно отношение и има лош външен вид, което е видно и от приложения снимков материал по делото.
С оглед на изложеното, тъй като са налице материалните предпоставки по чл. 195 ал. 6 и чл. 196 ал. 3 от ЗУТ за постановяване на атакуваната заповед, същата се явява законосъобразна и правилна и като такава ще бъде оставена в сила.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “*** “ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “***” № 104, ет. 7, ап. 12, представлявано от А. Ф., гръцки гражданин , срещу Заповед № 702/ 03.04.2012 г. на Кмета на Община Д..
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: