Решение по дело №753/2020 на Районен съд - Пазарджик

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

                        гр. Пазарджик,04.12.2020 г.                                             

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на десети ноември през две хиляди и  двадесета година  в състав:

                                               

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :  АНИ ХАРИЗАНОВА   

        

при секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№753 по описа за  2020  година и за да се произнесе  взе  предвид следното :

 

            Предявена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ....0 със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу Ю.С.К. с ЕГН ********** ***, в обстоятелствената част на която се твърди, че на 14.03.2019г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. между „БНП П. П. Ф.“ЕАД с ЕИК .... и  ищеца, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №PLUS-12800559 от 16.02.2016г. между „БНП П. П. Ф.“ЕАД и ответника е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ООД с ЕИК *********. Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която предвижда правото на кредитора да прехвърли вземането си с полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на БНП П. П. Ф.“ЕАД. Приложение№1 представлява неразделна част от договора за цесия. Съгласно договора за цесия от 27.07.2017г ищецът  в качеството на  цесионер се е задължил от името на цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия .На 20.03.2019г е изпратено първо уведомително писмо. На 13.02.2020г е изпратено второ уведомително писмо. По силата на процесния договор за кредит кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 12 000лв. Страните са сключили застраховка на плащанията в размер на 1 620лв.  като са се споразумели застрахователната премия да бъде платена директно на застрахователния агент и са се уговорили тази сума да бъде разделена на равен брой вноски и да станат част от месечната погасителна вноска. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 36 броя месечни погасителни вноски всяка вноска в размер на 454.54лв. съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от  договора.  Страните са уговорили лихвен процент от 13.79 % и годишен процент на разходите 17.57%. Първата погасителна вноска е с 20.03.2016г , а последната погасителна вноска е с падеж 20.02.2019г.Съгласно условията на договора за потребителски кредит при забава на плащанията на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.07.2018г  - датата на която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска  до датата на подаване на заявлението в съда . Общият размер на начислената лихва е 370.77лв. До момента по кредита длъжникът е заплатил сумата от 12 727.12лв. ,с която сума са погасени договорната лихва в размер на 4267.54лв. и главница в размер на 8 459.58лв.  Ищцовото дружество е подало заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното ч.гр.д.№3857/2019г по описа на РС-Пазарджик е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на ГПК. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношения на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в размер на 3 540.42лв., договорна лихва в размер на 95.90лв. и лихва за забава в размер на 370.70лв. за периода от 21.07.2018г до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и исково производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

            На ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея и в срока по чл.131 от ГПК от ответникът не е подал писмен отговор.

             С писмена молба вх.№261773/01.10.2020г ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, което искане се поддържа ив с съдебно заседание.

            Съдът прие представените от ищеца писмени доказателства и насрочи делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните, в което  ответника не се яви ,не се яви и негов представител, а пълномощникът на ищеца от своя страна поиска да се постанови неприсъствено решение, позовавайки се на чл.238, ал.1 от ГПК – ответникът  не е  подал писмен отговор и не се явява в първото  по делото съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие. Тези условия действително са налице като процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение.

            За да постанови неприсъствено решение, което не се мотивира по същество и не подлежи на обжалване, съдът преценява освен условията на чл.238 от ГПК и предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК. Първата от тях е на страните да са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание. В конкретния случай на ответника, срещу който се иска постановяване на неприсъствено решение , са били указани последиците от неподаване на отговор в срок и от неговото неявяване в първото съдебно заседание. Тези указания и по-конкретно- възможността от постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца – са били посочени в  разпореждане №4628/29.05.20208г, придружаващо преписите от исковата молба и приложенията към нея относно чието редовно връчване се изложиха съображения по-горе.

            Разпоредбата на чл.239, ал.1,т.2 от ГПК задължава съда, постановяващ неприсъствено решение  по искане на ищеца, макар да не излага мотиви по същество на спора , да прецени вероятната основателност на иска с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

            В случая изложените обстоятелства очертават допустима и основателна претенция по  422 от ГПК във вр.с с чл.415 от ГПК- положителен установителен иск. Налице е развило се заповедно производство с предмет, идентичен с предмета на исковото производство. Заповедта за изпълнение е връчена  на длъжника в хипотезата на чл.47 от ГПК.Ищецът е предявил настоящия иск в законовоустановения едномесечен срок. Предявеният иск е вероятно основателен и с оглед  посочените в исковата молба обстоятелства и представените  писмени доказателства, както и  приложеното ч.гр.д.№3857/2019г. по описа на РС-Пазарджик.

            Ето защо следва да се уважи предявения иск като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане  за следните суми, за които е издадена Заповед №2163/02.10.2019г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  по ч.гр.д № 3857/2019г. по описа на РС-Пазарджик , а именно- главница в размер на 3540.42лв., договорна лихва в размер на 95.90лв., обезщетение за забава в размер на 370.77лв. за периода от 21.07.2018г до датата на подаване на заявлението в съда -30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 30.09.2019г до окончателното изплащане на сумата.

            Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 155.14лв. разноски за заповедното производство/ от които ДТ-80.14лв. и 75лв. юрисконсултско възнаграждение  и сумата от 230.14лв. лв. разноски за исковото производство/ от които ДТ- 80.14лв.и 150лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основани чл.78, ал.8 във вр.с чл.25, ал.1 от  Наредба за правната помощ/

Воден от горното Пазарджишкият районен съд

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

             ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.С.К. с ЕГН ********** ***  че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на  „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ....0 със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев за следните суми, за които е издадена Заповед №2163/02.10.2019г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  по ч.гр.д №3857/2019г. по описа на РС-Пазарджик , а именно: главница в размер на 3540.42лв., договорна лихва в размер на 95.90лв., обезщетение за забава в размер на 370.77лв. за периода от 21.07.2018г до датата на подаване на заявлението в съда -30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 30.09.2019г до окончателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА Ю.С.К. с ЕГН ********** ***  да заплати на   „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ....0 със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев сумата от 155.14лв. разноски за заповедното производство и сумата от 230.14лв. разноски за исковото производство.

            Решението не подлежи на  обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК, но на страните следва да се изпрати съобщение за постановяването му.

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН   СЪДИЯ :