МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 168/2017 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу
подсъдимия Б.К.С. *** за това, че: 1/ На 18/19.02.2017г. в гр.Завет, обл.Разград, като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, действайки в
условията на повторност, след предварителен сговор с Й.А.С.
и И.Ф.А.-ученици във ВУИ „Н. Й. Вапцаров" гр.Завет, чрез използване на
техническо средство - неустановено по вид е отнел от лек автомобил „Форд
Фиеста" с peг. № РР 7109 ВС чужди движими вещи -
1 бр. акумулаторна батерия марка „Еппеху" 12v,
45ah, с фабричен номер N18959ZTZ0122 на обща стойност 90,00 лева-немаловажен
случай, от владението на М.А.К. с. гр., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, т. 5 и т. 7 във вр. с
чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК; 2/ На 18/19.02.2017г. в
гр.Завет, обл.Разград като непълнолетен, но като е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си действайки в съучастие с Й.А.С. ученик във ВУИ „Н. Й. Вапцаров"
гр.Завет, като извършител, чрез повреждане на прегради здраво направени за
защита на имот - повреждане - усукване/изкривяване на багажна врата и преда
лява врата на лек автомобил, чрез използване на техническо средство -
неустановено по вид, е направил опит да отнеме чуждо МПС - лек автомобил „Сеат Толедо 1,8" с per. № РР
8228 АС на обща стойност 820,00 лева от владението на Н.Х.В. ***, без негово
съгласие с намерение да го ползва, като опита е останал недовършен поради
независещи от дееца причини, като отнемането е извършено при условията на чл.
195, ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 4, предл.
2, от НК - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 във вр.
с ал. 1 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 4, предл. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл.
18, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК;
Срещу подсъдимия И.Ф.А. *** за
това, че
1/На 18/19.02.2017г. в гр.Завет, обл.Разград,
като непълнолетен, на като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, действайки в условията на повторност, след предварителен сговор с Й.А.С. и Б.К.С. -
ученици във ВУИ „Н. Й. Вапцаров" гр.Завет, чрез използване на техническо
средство - неустановено по вид е отнел от лек автомобил „Фор Фиеста" с per. № РР 7109 ВС чужди движими вещи -1 бр.акумулаторна
батерия марка „Еппеху" 12v, 45ah, с фабричен
номер N18959ZTZ0122 на обща стойност 90,00 лева-немаловажен случай, от
владението на М.А.К. от с. гр., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.
2, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК; 2/ На 18/19.02.2017г. в гр.Завет, обл.Разград,
като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, действайки в съучастие с М.К.С. - ученик
във ВУИ „Н. Й. Вапцаров" гр.Завет, като извършител, чрез използване на
техническо средство - неустановено по вид, е направил опит да отнеме чуждо МПС
- лек автомобил „Пежо 405 ГЛ"" с per. № РР
2091АК, на обща стойност 550.00 лв. от владението на С.С.Б.
***, без нейно съгласие с намерение да го ползва, като опита е останал
недовършен поради независещи от дееца причини, като отнемането е извършено при
условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК -
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1
във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.2
във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр.
счл. 18, ал1 във вр. с чл.
63, ал. 1, т.З от НК.
Срещу
подсъдимия М.К.С.
*** за това, че 1/На 18/19.02.2017г. в гр.Завет, обл.Разград,
като непълнолетен, на като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, действайки в условията на повторност, след предварителен сговор с Й.А.С. и Г.Н.Б. -
ученици във ВУИ „Н. Й. Вапцаров" гр.Завет, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот - изкривяване на предна лява врата на лек
автомобил „Опел Астра" с peг.
№ РР 8661 АК и чрез използване на техническо средство - неустановено по вид е
отнел чужди движими вещи - 1 бр. акумулаторна батерия марка „Мон бат", 12
волта, 60 ампер часа, 1 бр. ю ес би преходник за
карти с памет, марка „siyo team"
с пет входа за памет, 1 бр. карта памет марка „hama"
с размер 2 GB; 1 бр. зарядно за мобилен апарат със
седем/осем извода, 1 бр. музикален плейър за автомобил, всичко на обща стойност
90,00 лева - немаловажен случай, от владението на В.А.М. с. гр., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 4, предл.
2, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл.
63, ал. 1, т 3 от НК;2/ На 18/19.02.2017г. в гр.Завет, обл.Разград,
като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, действайки в съучастие с И.Ф.А. - ученик
във ВУИ „Н. Й. Вапцаров" гр.Завет, като извършител, чрез използване на
техническо средство - неустановено по вид, е направил опит да отнеме чуждо МПС
- лек автомобил „Пежо 405 ГЛ"" с peг. № РР
2091 АК, на обща стойност 550,00 лв., от владението на С.С.Б.
***, без нейно съгласие с намерение да го ползва, като опита е останал
недовършен поради независещи от дееца причини, като отнемането е извършено при
условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК -
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1
във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.
2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр.
с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Срещу подсъдимия Й.А.С. *** за
това, че 1/ На 18/19.02.2017г. в гр.Завет, обл.Разград,
като непълнолетен, на като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, действайки в условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор с М.К.С., Г.Н.Б., Б.К.С.
и И.Ф.А. - ученици във ВУИ „Н. Й. Вапцаров" гр.Завет, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот - изкривяване на предна лява врата
на лек автомобил „Опел Астра" с peг. № РР 8661 АК и чрез използване на техническо средство
- неустановено по вид е отнел чужди движими вещи -1бр акумулаторна батерия
марка „Мон бат", 12 волта, 60 ампер часа, 1 бр. ю ес би преходник за карти с памет, марка „siyo
team" с пет входа за памет, 1 бр. карта памет
марка „hama" с размер 2 GB;1 бр. зарядно за мобилен апарат със седем/осем извода, 1 бр.
музикален плейър за автомобил, всичко на обща стойност 90,00 лева -немаловажен
случай, от владението на В.А.М. с. гр., и от лек автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № РР 7109 ВС - 1 бр. акумулаторна батерия марка „Еппеху“ 12v, 45ah, с фабричен номер N18959ZTZ0122 на обща
стойност 90,00 лева-немаловажен случай, от владението на М.А.К. от с. гр., обща
стойност на отнетите вещи 180,00 лева, без съгласието на собствениците, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 4, предл. 2 и т.5
във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК;
2/ На 18/19.02.2017г. в гр.Завет, обл.Разград като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, действайки в съучастие с Б.К.С. - ученик във ВУИ „Н.
Й. Вапцаров" гр.Завет, като извършител, чрез повреждане на прегради здраво
направени за защита на имот - повреждане - усукване/изкривяване на багажна
врата и преда лява врата на лек автомобил, чрез използване на техническо
средство - неустановено по вид, е направил опит да отнеме чуждо МПС - лек
автомобил „Сеат Толедо 1,8“ с peг.
№ РР 8228 АС на обща стойност 820,00 лева от владението на Н.Х.В. ***, без
негово съгласие с намерение да го ползва, като опита е останал недовършен
поради независещи от дееца причини, като отнемането е извършено при условията
на чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 4, предл. 2 от НК - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 4, предл.
2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр.
с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Срещу подсъдимия Г.Н.Б. *** за
това, че на 18/19.02.2017 г. в гр.Завет, облРазград,
като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, действайки в условията на повторност, след предварителен сговор с М.К.С. и Й.А.С. -
ученици във ВУИ „Н. Й. Вапцаров" гр.Завет, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот - изкривяване на предна лява врата на лек
автомобил „Опел Астра" с peг.
№ РР 8661 АК и чрез използване на техническо средство - неустановено по вид е
отнел чужди движими вещи - 1 бр акумулаторна батерия
марка „Монбат“, 12 волта, 6 ампер часа,1 бр. ю ес би преходник
за карти с памет, марка siyo team
с пет входа за памет, 1 бр. карта памет марка hama с
размер 2 GB; 1 бр. зарядно за мобилен апарат със
седем/ осем извода, 1 бр. музикален плейър за автомобил, всичко на обща
стойност 90,00 лева - немаловажен случай, от владението на В.А.М. с. гр., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 4, предл.
2, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било
възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство
и на съдебното следствие доказателства, установяват по безспорен начин
авторството на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние. Пледира
на всеки от подсъдимите Б.К.С., И.Ф.А., М.К.С.
и Г.Н.Б. да бъде наложено предвиденото в закона наказание лишаване от свобода
над минимума, редуцирано с 1/3 с оглед разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие, което с оглед предишните осъждания на С. и Б. те
следва да изтърпят ефективно, а С. и А. – при приложението на института на
условното осъждане. Заявява, че са налице условията за приложение на чл. 68,
ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на отложени наказания по отношение на
подсъдимите С. и Б., поради това, че деянията предмет на настоящото
наказателното производство са извършени в изпитателния срок на предходни
осъждания. По отношение на подсъдимия Й.А.С. пледира да
бъде наложено наказание пробация. Пледира, че по
отношение на подсъдимите Б.К.С., И.Ф.А., М.К.С. и Й.А.С. са налице
предпоставките и за приложение на чл.23, ал.1 от НК за определяне на общо
наказание.
Подсъдимите Б.К.С., И.Ф.А., М.К.С.,
Г.Н.Б. и Й.А.С., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание
се признават виновни в извършване на престъпленията, за които са привлечени под
наказателна отговорност. В съдебно заседание признават изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и правят искане да не се събират
доказателства за тези факти, поради което съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
Назначените им служебно от съда защитници и упълномощения от подс.А. защитник пледират за постановяване на осъдителна
присъда с оглед събраните по делото доказателства установяващи вината на подзащитния му при редукцията с 1/3 предвид разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Споделят становището на
представителя на районната прокуратура, че наложеното наказание на подсъдимите С.
и Б. следва да бъде изтърпяно ефективно,
както и че са налице предпоставките за приложение на чл.68, ал. 1 от НК и
чл.23, ал.1 от НК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс.Б.К.С. е 17-годишен, с българско
гражданство, неженен, осъждан, с начално образование.
Подс. И.Ф.А. е 17-годишен, с българско
гражданство, неженен, осъждан, с начално образование.
Подс.М.К.С. е 19-годишен, с българско
гражданство, неженен, осъждан, с начално образование, не учи и не работи.
Подс.Г.Н.Б. е 18-годишен, с българско
гражданство, неженен, осъждан, с начално образование .
Подс.Й.А.С. е 17-годишен, с българско
гражданство, неженен, неосъждан, с начално образование, ученик във ВУИ „Н. Й.
Вапцаров” гр. Завет.
Непълнолетните подсъдими Б.К.С., И.Ф.А.,
М.К.С., Й.А.С. и Г.Н.Б. към 18/19.02.2017 г. били ученици във ВУИ „Н. Й. Вапцаров“
гр.Завет, обл. Разград.
На 18.02.2017 г. С., А., С., С. и Б. се сговорили да избягат от училището, след което да
отидат в гр.Завет и да отнемат противозаконно лек автомобил, с който да се
придвижат до родните си места или до където стигне горивото.
След бягството се разделили на
групи и тръгнали из улиците на гр.Завет. Подсъдимите Б.С. и Й.С. *** и Методий
и пред дом № 70 забелязали паркирания
лек автомобил „Сеат Толедо 1,8“ с peг.
№ РР 8228 АС, собственост на св.Н.В.. С. и С. в съучастие усукали и изкривили багажната
врата и предна лява врата на моторното превозно средство и чрез неустановено по
вид техническо средство опитали да отворят багажника на колата. С ръце и крака
започнали да дърпат и блъскат, за да може да проникнат в автомобила и да го
отнемат противозаконно, за да го използват за придвижване след това, но и багажника,
и предна лява врата останали изкривени, но така и не успели да ги отворят и
напуснали местопрестъплението.
В същото време подс.А. ***, където пред дом № 4 бил паркиран лек автомобил
„Пежо 405 ГЛ“ с peг. № РР 2091 АК, собственост на св.С.Б..
Двамата решили да отнемат превозното средство и да го използват. Подс.И.Ф. и подс.М.С. в съучастие
чрез неустановено по вид техническо
средство отворили прозореца на предна лява врата на автомобила, като махнали
отвертката от външната страна която го подпирала. След това отворили вратата и
влезли в превозното средство. Опитали се да подадат контакт, но не успели и
разбрали, че автомобилът няма акумулатор. Подсъдимите съобщили това на
останалите и тогава подсъдимите С., А. и С. решили да извършат кражба на
акумулатор.
Така след като се сговорили
предварително С., А. ***, където пред дом № 11 бил паркиран лек автомобил „Форд
Фиеста“ с peг. № РР 7109 ВС, собственост на св.М.К..
Чрез използване на неустановено по вид техническо средство подсъдимите С., А. и
С. отворили предния капак на колата, след което откраднали акумулаторната батерия
марка „Еппеху“ 12v, 45a/h, с фабричен номер № 18959ZTZ0122,
на обща стойност 90.00 лева видно от заключението на изготвената експертиза.
След това подс.А. и С. поставили откраднатия
акумулатор в лекия автомобил „Пежо 405 ГЛ“ с peг. №
РР 2091 АК, но пак не успели да подадат контакт и да запалят двигателя, след
което оставили акумулатора там и избягали.
По това време - на 18/19.02.2017 г.
- подс.Й.С., подс.М. С. и подс.Г.Б. ***, където пред дом № 10, бил паркиран лек
автомобил „Опел Астра“ с peг.
№ РР 8661 АХ, собственост на св.В.М.. С., С. и Б. се
сговорили да извършат кражба на вещи от превозното средство. Като използвали неустановено по вид техническо средство,
успели да изкривят предна лява врата на лекия автомобил и влезли в него.
Отворили предния капак, след което извършили кражба на: 1 бр
акумулаторна батерия марка „Монбат“, 12 волта, 6 ампер часа, а от купето на
автомобила извършили кражба на 1 бр. ю ес би преходник
за карти с памет, марка siyo team
с пет входа за памет, 1 бр. карта памет марка hama с
размер 2 GB; 1 бр. зарядно за мобилен апарат със
седем/ осем извода, 1 бр. музикален плейър за автомобил, всичко на обща
стойност 90.00 лева - видно от заключението на изготвената по делото
експертиза.
След като извършили кражбата
петимата подсъдими поставили открадната акумулаторна батерия марка Мон бат, 12
волта, 6 ампер/часа в лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг.
№ РР 5083 АС, собственост на О.Х.Н.от гр.Завет. Всички подсъдими се качили в превозното
средство, което управлявал подс.И.А. и тръгнали в
посока гр.Русе. В с.Ново село бензина свършил и подсъдимите изоставили
автомобила. За отнетото МПС е образувано досъдебно производство под
наблюдението на РП-Русе.
В лекия автомобил, с който подсъдимите
напуснали гр.Завет и който изоставили впоследствие е била намерена
акумулаторната батерия демонтирана от л.а. „Опел астра“
с peг. № РР 8661 АХ и същата е върната на собственика
св.В.М. срещу разписка.
При разкриване на извършителите подс.Г. Б.предал с протокол за доброволно предаване част от
вещите, които откраднал от л.а.„Опел астра“ с peг. № РР 8661 АХ, а именно: 1 бр. ю ес би преходник за карти с памет, марка siyo
team с пет входа за памет; 1 бр. карта памет марка hama с размер 2 GB, които срещу разписка били върнати на
собственика св.В.М..
От заключението на изготвената
съдебно-оценъчна експертиза е видно, че стойността на откраднатите вещи възлиза
на общо 180.00 лева.
Според оценката на вещото лице
стойността на лекия автомобил „Сеат Толедо 1,8“ с peг. № РР 8228 АС, който подсъдимите направили опит да
отнемат от владението на Н.Х.В. ***,
възлиза на общо 820.00 лева.
Според оценката на вещото лице
стойността на лекия автомобил „Пежо 405 ГЛ“ с peг. №
РР 2091 АК, който подсъдимите опитали да отнемат от владението на С.С.Б. *** възлиза на стойност 550.00 лева.
По
доказателствата:
С оглед
направените от подсъдимите Б.К.С., И.Ф.А., М.К.С., Г.Н.Б. и Й.А.С.
самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства за тези факти,
съдът приема за безспорно установена изложената фактическа обстановка. Това е
така, защото самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата
събрани на досъдебното производство, а именно – обяснения на подсъдимите,
показания на свидетелите К., В., М., Б. и М., съдебно-психиатрични експертизи,
характеристични справки от ИДПС, съдебно-оценъчни експертизи, протоколи за
доброволно предаване, разписки, справки за съдимост. Тези доказателства са
събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни
доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното
деяние от подсъдимите.
От
правна страна:
При
така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че с действията си подсъдимите Б.К.С., И.Ф.А., М.К.С., Г.Н.Б.
и Й.А.С. са осъществили състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1,
т. 4, предл. 2 и т.5, във вр. с
чл. 194, ал.
1, във вр.
с чл. 26, ал. 1, във
вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК, във
вр. с чл. 194, ал.
1, а подсъдимите С., А., С. и Б. и по чл. 195, ал.
1, т.7 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като действайки като непълнолетни, но разбирайки свойството и
значението на извършеното и можейки да ръководят постъпките си, чрез използване
на неустановено по вид техническо средство и разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот, са отнели чужди движими вещи на обща стойност
180.00 лева от владението на св. М. и
св.К., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като
подсъдимите С., А., С. и Б. са действали в
условията на повторност.
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта обхващащо два
акта: прекъсване на чуждото владение и възможност деецът безпрепятствено да се
разпорежда с нея, което подсъдимият осъществил, установявайки владение върху
вещите.
От обективна страна предмет на
посегателство са чужди движими вещи – акумулаторна батерия, ю ес би карти и др.,
на стойност 180.00 лева, които били
собственост на свидетелите В.М. и М.К.. Описаните вещи са годен предмет на
престъплението с оглед факта, че същите имат определена стойност. Налице е и
втората особеност на деянието – установяване на владение върху отнетите вещи.
До момента на осъществяване на изпълнителното деяние те са се намирали във
фактическата власт на свидетеля, като след
извършването, е осъществен и престъпния резултат, като вещите са
преминали във владение на извършителя и той се разпоредил с тях като със
свои.
За да проникнат в МПС подсъдимите
са използвали неустановено по вид техническо средство и са огъвали предни леви
врати, поради което са налице признаците от състава на престъплението по чл.
195, ал.1, т.3 и т.4 от НК.
Деянията са извършени от повече
от две лица, след като предварително се сговорили, при което с оглед стойността
на откраднатите вещи и останалите квалифициращи обстоятелства, деянието не
представлява маловажен случай – чл.195, ал.1, т.5 от НК.
Видно от справките за съдимост на
подсъдимите Б.К.С., И.Ф.А., М.К.С. и Г.Н.Б., същите са били осъждани към
момента на извършване на деянието както следва.
Подсъдимият Б.К.С.: с Присъда №
48/20.12.2016 г. по НОХД № 182/2016 г. по описа на Районен съд – Кубрат, в сила
от 05.01.2017 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т. 3, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК му
е наложено наказание обществено порицание. От изложеното следва, че срокът по
чл. 30, ал. 1 от НК към датата на извършване на престъплението по настоящата
присъда не е изтекъл, поради което и с оглед на останалите квалифициращи
признаци деянието на подс.С. следва да се квалифицира
и като извършено в условията на повторност и
представлява немаловажен случай – чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр.
с чл. 28, ал. 1 от НК.
Подсъдимият И.Ф.А.: с присъда от
26.06.2016 г. по НОХД № 84/2016 г. по описа на Районен съд – Кубрат, в сила от
12.05.2016 г. за престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр.
с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4, 5 и 6 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК му е наложено наказание
обществено порицание; с присъда от 13.12.2016 г. по НОХД № 163/2016 г. по описа
на Районен съд – Кубрат, в сила от 29.12.2016 г. за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание пробация. От изложеното следва, че срокът по чл. 30, ал. 1
от НК към датата на извършване на престъплението по настоящата присъда не е
изтекъл, поради което и с оглед на останалите квалифициращи признаци деянието на подс.А.
следва да се квалифицира и като извършено в условията на повторност
и представлява немаловажен случай – чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Подсъдимият М.К.С.: със Споразумение
№ 116/21.03.2016 г. по НОХД № 4090/2015 г. по описа на Районен съд–Бургас, в
сила от 21.03.2016 г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
му е наложено наказание пробация; с Присъда №
148/08.09.2016 г. по НОХД № 430/2016 г. по описа на Районен съд – Бургас, в
сила от 27.09.2016 г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр.
с чл. 63, ал.1, т. 3 му е наложено наказание пробация;
с Присъда № 187/08.11.2016 г. по НОХД № 5702/2016 г. по описа на Районен съд – Бургас,
в сила от 24.11.2016 г. за престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание осем
месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години; със споразумение от 17.02.2017 г.
по НОХД № 1713/2016 г. по описа на Районен съд – Сливен, в сила от 17.02.2017 г.
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7 във вр.
с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
му е наложено наказание пробация. От изложеното
следва, че срокът по чл. 30, ал. 1 от НК към датата на извършване на
престъплението по настоящата присъда не е изтекъл, поради което и с оглед на
останалите квалифициращи признаци
деянието на подс.С. следва да се квалифицира и като
извършено в условията на повторност и представлява
немаловажен случай – чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с
чл. 28, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Г.Н.Б.: с Присъда №
19/17.05.2016 г. по НОХД № 102/2016г. по описа на Районен съд – Кубрат, в сила
от 02.06.2016 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл.
1, т. 4, предл. 2, т. 5 във вр.
с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
му е наложено наказание пробация; със Споразумение №
63/04.07.2016 г. по НОХД № 128/2016 г. по описа на Районен съд – Исперих, в
сила от 04.07.2016 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му
е наложено наказание обществено порицание; със Споразумение № 8/13.02.2017 г.
по НОХД № 34/2017 г. по описа на Районен
съд Кубрат, в сила от 13.02.2017 г. за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 във
вр. с ал. 1 във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с чл.
20, ал. 2 във вр. счл. 18,
ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е
наложено наказание три месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на
наказанието е отложено на основание чл. 69. ал. 1 НК за срок от 1 година. От
изложеното следва, че срокът по чл. 30, ал. 1 от НК към датата на извършване на
престъплението по настоящата присъда не е изтекъл, поради което и с оглед на
останалите квалифициращи признаци
деянието на подс.Б. следва да се квалифицира и като
извършено в условията на повторност и представлява
немаловажен случай – чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с
чл. 28, ал. 1 от НК.
При
извършване на деянието подсъдимите Б.К.С., И.Ф.А., М.К.С., Г.Н.Б.
и Й.А.С. са действали
при пряк умисъл: съзнавали общественоопасния характер
на извършеното и неговите общественоопасни последици
и целели настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано
в поведението им: съзнавали, че вещите са чужда собственост, че нямат
разрешение от собствениците да ги своят, но въпреки това, преследвайки това си намерение ги отнели
с цел да се обогатят. Подсъдимите са извършили деянието като непълнолетни, но
като са могли да разбират свойството и значението на извършеното
и да ръководят постъпките си, видно от изготвените съдебнопсихиатрични
експертизи, което ги прави годни субекти на наказателна отговорност.
Установи
се, че с действията си подсъдимите С., А., С. и С. са осъществили от обективна
и субективна страна и състава на престъпление по чл. 346, ал. 2, т.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 195,
ал.1, т. 3 и т.4 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с
чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като действайки като непълнолетни, но разбирайки свойството и
значението на извършеното и можейки да ръководят постъпките си, в съучастие като извършители, чрез използване
на техническо средство – неустановено по вид и чрез
повреждане на прегради, са направили опит да отнемат чужди МПС от владението на С.С.Б. *** и В.М.
***,
без тяхно съгласие с намерение да ги ползват, като опита е останал
недовършен поради независещи от извършителите причини, като отнемането
е извършено при условията на чл.
195, ал. 1,
т. 4 от НК.
Предприемайки бягството от училище, подсъдимите
решили да отнемат моторно превозно
средство и да го използват, за да се придвижат до родните си места. След като забелязали
паркираните леки автомобили „Сеат Толедо 1,8”, с peг.
№ РР 8228 АС на Н.Х.В. *** и „Пежо 405 ГЛ”, с peг. № РР 2091 АК на С.С.Б. ***
предприели действия да проникнат в същите и да ги приведат в движение. За да си осигурят достъп до
вътрешността на автомобилите, подсъдимите чрез неустановено по вид техническо
средство повредили багажник и предни леви врати, което квалифицира деянието на
подсъдимите по чл.346, ал.2, т.3 във вр. с чл.195
ал.1 т.3 и т.4 от НК. Подсъдимите не успели да запалят двигателите, за да
приведат превозните средства в движение. Така деянията им останали реализирани
в стадия на опита, но при постановяване на присъдата си съдът съобрази,
че не са налице предпоставките на чл.18 ал.3 от НК за ненаказуемост на
извършения от тях опит към престъпление, а именно: а) от обективна страна
деецът предварително да се е отказал да довърши
започнатото престъпление и б) от
субективна страна отказът да е резултат на собствени подбуди на дееца. Напротив
само калната настилка, която препятствала придвижването на МПС, е довела до
недовършеността на престъпното деяние, а не наличието на самоволен отказ от
подсъдимите. Ето защо съдът отчете, че за опита да се отнеме МПС, следва да се
наложи наказание като за довършено престъпление по чл.346, ал. 2 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл – подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на извършеното и
неговите общественоопасни последици и целели
настъпването на вредоносния резултат. При извършване на деянието подсъдимите са били
непълнолетни, но са могли да разбират свойството и значението на деянието
и да ръководят постъпките си, което ги
прави годни субекти на наказателна отговорност.
По
наказанията:
Предвид изложеното съдът призна подс.Б.К.С. за виновен в извършване на престъплението
по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр.
с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК, като при индивидуализацията на
наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: признанието за
виновност; млада възраст; съдействие за разкриване на обективната истина;
отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с оглед
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът отмери
наказание шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, намали с една
трета, поради което наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок
от четири месеца. Съдът отчете, че целите на наказанието ще се постигнат с
приложението на института на условното осъждане, поради което отложи
изтърпяването на така наложеното наказание за едногодишен изпитателен срок.
Предвид изложеното съдът призна подс.Б.К.С. за виновен в извършване на престъплението
по чл. 346, ал. 2, т. 3, във вр. с ал.
1 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 4, предл. 2 ,във вр. с чл.
20, ал. 2 ,във вр. с чл. 18, ал.
1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи
отговорността обстоятелства: признанието за виновност; млада възраст;
съдействие за разкриване на обективната истина; отегчаващи отговорността
обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на делото по реда
на съкратеното съдебно следствие, съдът отмери наказание шест месеца лишаване
от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр.
с чл.58а, ал.1 от НК, намали с една трета, поради което наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. Съдът отчете, че целите
на наказанието ще се постигнат с приложението на института на условното
осъждане, поради което отложи изтърпяването на така наложеното наказание за
едногодишен изпитателен срок.
Съдът на основание
чл. 23, ал. 1 от НК определи едно общо
наказание между наложените на подсъдимия
Б.К.С. с настоящата
присъда, най-тежкото, а именно – четири
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 69, ал.1 от НК отлага за
едногодишен изпитателен срок, считано от
влизане в сила на присъдата.
Предвид изложеното съдът призна подс.И.Ф.А. за виновен в извършване на престъплението
по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр.
с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК, като при индивидуализацията на
наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: признанието за
виновност; млада възраст; съдействие за разкриване на обективната истина;
отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с оглед
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът отмери
наказание шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, намали с една
трета, поради което наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок
от четири месеца. Съдът отчете, че целите на наказанието ще се постигнат с
приложението на института на условното осъждане, поради което отложи
изтърпяването на така наложеното наказание за едногодишен изпитателен срок.
Предвид изложеното съдът призна подс.И.Ф.А. за виновен в извършване на престъплението
по чл. 346, ал. 2, т. 3, във вр. с ал.
1, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.2 във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал.
1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи
отговорността обстоятелства: признанието за виновност; млада възраст;
съдействие за разкриване на обективната истина; отегчаващи отговорността
обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на делото по реда
на съкратеното съдебно следствие, съдът отмери наказание шест месеца лишаване
от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр.
с чл.58а, ал.1 от НК, намали с една трета, поради което наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. Съдът отчете, че целите
на наказанието ще се постигнат с приложението на института на условното
осъждане, поради което отложи изтърпяването на така наложеното наказание за
едногодишен изпитателен срок.
Съдът на основание
чл. 23, ал. 1 от НК определи едно общо
наказание между наложените на подсъдимия
И.Ф.А. с настоящата
присъда, най-тежкото, а именно – четири
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 69, ал. 1 от НК отлага
за едногодишен изпитателен срок, считано от влизане
в сила на присъдата.
Предвид изложеното съдът призна подс. М.К.С., за виновен в извършване на престъплението
по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 4, предл. 2, т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр.
с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК, като при индивидуализацията на
наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: признанието за
виновност; млада възраст; съдействие за разкриване на обективната истина;
отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с оглед
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът отмери
наказание шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, намали с една
трета, поради което наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок
от четири месеца, което с оглед обремененото съдебно минало на дееца следва да
бъде изтърпяно при общ режим.
Предвид изложеното съдът призна подс. М.К.С., за виновен в извършване на престъплението
по чл. 346, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал.
1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи
отговорността обстоятелства: признанието за виновност; млада възраст;
съдействие за разкриване на обективната истина; отегчаващи отговорността
обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на делото по реда
на съкратеното съдебно следствие, съдът отмери наказание шест месеца лишаване
от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр.
с чл.58а, ал.1 от НК, намали с една трета, поради което наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което с оглед
обремененото съдебно минало на дееца следва да бъде изтърпяно при общ режим.
Съдът на основание
чл. 23, ал. 1 от НК определи едно общо
наказание между наложените на подсъдимия
М.К.С. с настоящата
присъда, най-тежкото, а именно – четири
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно
при общ режим.
При постановяване на присъдата
съдът отчете, че са налице предпоставките за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК,
тъй като деянието предмет на настоящото обвинение е извършено в изпитателния
срок на поставеното с Присъда № 187/08.11.2016
г. по НОХД № 5702/2016 г. по
описа на Районен съд – Бургас наказание, видно от справката за
съдимост на лицето. Поради това съдът приведе в изпълнение отложеното наказание
по НОХД № 5702/2016 г. по описа на РС-Бургас – осем месеца лишаване от свобода, което С. следва
да изтърпи отделно от наказанието по настоящата присъда при общ режим.
Предвид изложеното съдът призна подс.Г.Н.Б. за виновен в извършване на престъплението
по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 4, предл. 2, т. 5 и
т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.
28, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази
смекчаващи отговорността обстоятелства: признанието за виновност; млада
възраст; съдействие за разкриване на обективната истина; отегчаващи
отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът отмери наказание шест
месеца лишаване от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, намали с една трета, поради което
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,
което с оглед обремененото съдебно минало на дееца следва да бъде изтърпяно при
общ режим.
При постановяване на присъдата
съдът отчете, че са налице предпоставките за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК,
тъй като деянието предмет на настоящото обвинение е извършено в изпитателния
срок на поставеното със Споразумение № 8/13.02.2017
г. по НОХД № 34/2017 г. по описа на Районен
съд – Кубрат наказание, видно от справката за
съдимост на лицето. Поради това съдът приведе в изпълнение отложеното наказание
по НОХД № 34/2017 г. по описа на РС-Кубрат – три месеца лишаване от свобода,
което Б. следва да изтърпи отделно от наказанието по настоящата присъда при общ
режим.
Предвид изложеното съдът призна подс. Й.А.С. за виновен в извършване на престъплението
по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 4, предл. 2 и т.5, във вр. с чл.
194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.
1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи
отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало; признанието за виновност;
млада възраст; съдействие за разкриване на обективната истина; отегчаващи
отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът определи наказанието при
условията на чл. 58а, ал.4 от НК и на основание чл. 55, ал.1, т.2 б. „б“ от НК
наложи наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок
от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти
седмично.2. Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок
от шест месеца.
Предвид изложеното съдът призна подс. Й.А.С. за виновен в извършване на престъплението по чл. 346, ал. 2, т.
3, във вр. с ал. 1, във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 4, предл. 2, във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал.
1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи
отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало; признанието за виновност;
млада възраст; съдействие за разкриване на обективната истина; отегчаващи
отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът определи наказанието при
условията на чл. 58а, ал.4 от НК и на основание чл. 55, ал.1, т.2 б. „б“ от НК
наложи наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок
от осем месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти
седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от осем месеца.
Съдът на основание чл. 23, ал. 1 от
НК определи едно общо наказание между наложените на подсъдимия
Й.А.С. с настоящата присъда, най-тежкото, а именно – пробация, включващо следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок
от осем месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти
седмично; 2.Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от
осем месеца.
При този изход на делото –
осъдителна присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите следва да заплатят направените по
делото разноски. Всеки от подсъдимите Г.Н.Б., И.Ф.А. и М.К.С. следва да
заплатят в полза на ОД на МВР – Разград по 129.96 лева – разноски на
досъдебното производство. Подсъдимите И.Ф.А.
и М.К.С. следва да заплатят по 150.00 лева в полза на Националното бюро за
правна помощ – за предоставената правна
помощ на досъдебното производство. Поради това, че подсъдимите Б.К.С. и Й.А.С. към датата на постановяване
на присъдата са все още непълнолетни, родителите им следва да заплатят в полза на ОДМВР гр. Разград по 129.96 лева – разноски
на досъдебното производство.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/
Ал. Великова