Решение по КНАХД №417/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Сливен, подадена чрез пълномощник, против Решение № 173 от 03.07.2025 г., постановено по АНД № 602/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 20-2500051 от 24.04.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, с което на „Трибилд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Приморско, ул. „Иглика“ № 1, за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, и е отхвърлено като неоснователно искането на процесуалния представител на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът намира за неправилен формираният от Районния съд извод, че между „Трибилд“ ЕООД и завареното да полага труд на обекта лице И. Д. И. са налице гражданскоправни, а не трудовоправни отношения, като счита, че това категорично не отговаря на установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка. Посочва, че Районен съд – Сливен е неглижирал: декларацията, попълнена от завареното да полага труд на обекта лице, представена заедно с преписката пред първоинстанционния съд, в която то е попълнило работно време – от 09:00 до 17:00 часа, трудово възнаграждение от 30.00 лв. на ден, д. - „о. р.“ - все елементи на трудов, а не на граждански договор; че в декларацията И. Д. И. е написал, че р. за „Трибилд“ ЕООД, което е елемент на трудово правоотношение, а не гражданско правоотношение; че основната дейност на предприятието „Трибилд“ ЕООД е строителство и то няма как да наема хора за строителна дейност на граждански договори. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото е депозиран отговор на касационната жалба от ответника по касация, в който са изложени съображения за неоснователност на подадената жалба, с искане същата да бъде отхвърлена и първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

В с. з. касаторът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа жалбата. Счита, че не възникват съмнения относно трудовоправния характер на правоотношенията, с оглед вписаните данни в декларацията, попълнена от лицето. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В с. з. ответникът по касационната жалба – „Трибилд“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило становище, подадено от управителя на дружеството, който заявява, че поддържа подадения отговор на касационна жалба на посочените в него основания. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Административен съд - Сливен, като взе предвид изложените от страните доводи и съображения, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, Районният съд е приел, че на 26.03.2025 г. във времето от 13:30 часа до 14:10 часа служители при Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен извършили проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на „Трибилд“ ЕООД, с обект на контрол: Строителен обект „Вилна сграда“ в ПИ № 67338.405.71, намиращ се на адрес [населено място], УПИ VII-71, кв. 58, м. „***“, СО „***“. При проверката на място установили, че на обекта р. лицето И. Д. И. с [ЕГН], което и. д., изразяващи се в п. и п. на т. По време на проверката, на И. Д. И. била предоставена декларация по чл. 402 от КТ, която попълнил и подписал собственоръчно, като декларирал, следните обстоятелства: че р. в дружеството от 26.03.2025 г. като „о. р.“, с работно време от 09:00 до 17:00 часа, при дневно трудово възнаграждение в размер на 30 лв.; почивка в работния ден - 1 час, отбелязал в декларацията, че му е проведен инструктаж по безопасност и здраве при работа. В декларацията лицето вписало дата и час: 26.03.2025 г. 13:40 часа., [населено място]. С призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от дружеството - работодател са изискани да представи в Дирекция „Инспекция по труда“ Сливен документи, свързани с осъществяване на трудовите правоотношения с установените в обекта на 26.03.2025 г. лица. Представени били граждански договор № 098/ 25.03.2025 г., сключен между „Трибилд" ЕООД и И. Д. И., трудов договор № 098/ 26.03.2025 г., неподписан от р. и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с изх. № 30Е002255868/ 26.03.2025 г.

На 28.03.2025 г. на „Трибилд“ ЕООД бил съставен АУАН № 20-2500051 за това, че в качеството си на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, е допуснал на 26.03.2025 г. лицето И. Д. И. да предоставя работна сила при установени елементи на трудово правоотношение, а именно - работно място, работно време и трудово възнаграждение, без сключен трудов договор в писмена форма. В акта било вписано възражение за наличието на сключен с И. И. граждански договор за извършване на конкретна дейност за деня на проверката.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено процесното НП.

За да постанови съдебния си акт, Районният съд е приел, че: при съставянето на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на производствените правила; НП е издадено от компетентен административен орган; спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Приел е, че при издаване на НП неправилно е приложен материалният закон, т.к. по делото не е доказано по категоричен и безспорен начин, че отношението, възникнало между дружеството и И. Д. И. има характеристиката на трудово правоотношение. Формирал е извод, че отношението, възникнало между „Трибилд“ ЕООД и И. Д. И. е облигационно, а не трудово, поради което дружеството не е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ и неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. С такива мотиви Районният съд е отменил НП.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт.

По делото на първоинстанционния съд е представена и приета като доказателство Декларация от лицето И. Д. И., попълнена на 26.03.2025 г. в 13:40 часа, в която е декларирал, че р. за „Трибилд“ от 26.03.2025 г. като о. р. на обект в [населено място], с работно време от 9:00 до 17:00 часа и получава дневно трудово възнаграждение в размер на 30 лева; проведен му е бил инструктаж за безопасност; има право на почивка в работния ден от 1 час; представените пред проверяващите на 28.03.2025 г. Граждански договор за извършена работа №098 от 25.03.2025 г.; Трудов договор №098/ 26.03.2025 г., сключен между „Трибилд“ ЕООД и И. Д. И., който не е подписан от И.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 30Е002255868/ 26.03.2025 г. от 15:17 часа, за сключен договор с И. Д. И., на д. - о. р. с. на с. По делото са представени и: призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от 26.03.2025 г.; Писмо изх. №25022056/ 28.03.2025 г.; Протокол за извършена проверка №ПР2512837/ 28.03.2025 г. С жалбата до РС-Сливен са били представени: Граждански договор за извършена работа №098 от 25.03.2025 г.; Трудов договор №098/ 26.03.2025 г., сключен между „Трибилд“ ЕООД и И. Д. И., подписан от И.; ведомост за граждански договори за м.03/2025 г. и разчетно-платежна ведомост за м.03/2025 г.

По делото на първоинстанционния съд са изслушани свидетелските показания на актосъставителя и на свидетеля, присъствал по време на извършване на проверката, от чиито показания е установено следното: по време на проверката лицето И. Д. И. е и. в обекта на контрол с. р., като е п. с. о., п. с. р., и. е с. д. по р. на т.; по време на проверката е декларирал самоличност, предприятието, в което р., работно време, трудово възнаграждение, което се изплаща на ден, почивки в работния ден; на 26.03.2025 г. „Трибилд“ ЕООД е допуснало до р. И. Д. И. без трудов договор, сключен в писмена форма.

С оглед събраните по делото доказателства, Районният съд неправилно е приел, че от „Трибилд“ ЕООД не е извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. А според чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Противно на приетото от Районния съд, настоящият касационен състав счита, че анализът на събраните писмени и гласни доказателства налага единствено възможен, обоснован и логичен извод, че от „Трибилд“ ЕООД е извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което на дружеството законосъобразно е наложена административнонаказателна санкция за процесното нарушение с обжалваното НП.

Необосновано Районният съд е приел, че не е доказано по безспорен начин, че отношението, възникнало между „Трибилд“ ЕООД и И. Д. И. има характеристиката на трудово правоотношение, като същото е облигационно, възникнало от сключения граждански договор.

Както вече се посочи, по делото е представен граждански договор, но изложеното от И. в попълнената декларация изцяло опровергава съдържанието на договора и разкрива всички елементи на трудово правоотношение между страните. Декларацията представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена и обвързваща съда сила, но цялостната преценката на съдържанието й в съвкупност с останалите налични доказателства, обосновава извода, че същата отразява действителните отношения между дружеството и декларатора, които могат да бъдат определени единствено като трудово правоотношение. Трудовият договор по своята правна природа е двустранен, възмезден договор, по силата на който възниква трудово правоотношение. Характерно за този вид договор е предоставянето на работна сила, изразяваща се в извършването на периодични действия за постигане на определен трудов резултат. Задължителни реквизити на този договор са конкретно определена работа, работно място, времетраене, размер на трудовото възнаграждение, способи за прекратяване, продължителност на работния ден или седмица и пр. Освен задължителните реквизити, този договор включва и задължителни елементи, структуриращи трудовото правоотношение като такова, при наличието на които възниква и задължението на работодателя по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда. Този вид договор не е резултативен, което го отличава от договорите, регламентирани по вид в Закона за задълженията и договорите и в частност от договора за изработка, при който се цели не престиране на трудова дейност (работна сила), а определен, конкретен и индивидуализиран резултат. За разлика от трудовия договор, договорите по ЗЗД, по – известни в практиката като „граждански договори”, са неформални сделки и обикновено се сключват с оглед личността на изпълнителя и създават облигационни отношения. При тях създадените правоотношения приключват с осъществяване на договорения резултат, с предоставяне на договорените насрещни престации, които в повечето случаи са еднократни. Друга специфика на трудовия договор е особеното йерархично отношение между работодателя и неговия съдоговорител – работник или служител, съобразно което за последната категория лица възникват задължения за спазване на предварително определени административно – организационни, технологични и дисциплинарни изисквания. От събраните пред първата инстанция доказателства, включително и административнонаказателната преписка се установява по безспорен начин, че на И. е възложено от дружеството извършване на дейност в обекта на проверка, с наличие на елементите на трудовото правоотношение (предоставяне на работна сила в рамките на фиксиран период от време, повторяемост на извършваната трудова дейност, почивни дни). Декларацията е попълнена и подписана от И., като именно изпълненият от него ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение. От показанията на разпитаните свидетели - актосъставителя и на свидетеля, присъствал по време на извършване на проверката става ясно, че И. Д. И. е р. на обекта с други работници, и. д., която следва да се и. от р. по трудово правоотношение – р. като о. р. с. р.

В подкрепа на извода, че се касае за трудово правоотношение е и трудовият договор между „Трибилд“ ЕООД и И. Д. И., сключен на датата на проверката. От писмените и гласни доказателства се установява, че първоначално трудовият договор е представен на проверяващите без положен подпис от И.; уведомлението до Националната агенция за приходите е заверено на 26.03.2025 г. - 15:17 часа; проверката е извършена на 26.03.2025 г. във времето от 13:30 до 14:10 часа, поради което съдът приема, че трудовият договор е сключен след извършената проверка. От съдържанието му е видно, че И. Д. И. е на д. о. р. с. на с. с 8-часово работно време, м. - [населено място], които данни съответстват на попълнената от него по време на проверката декларация.

Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че: ответникът по касационната жалба „Трибилд“ ЕООД е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ; в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения; АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН; НП има изискуемото от закона необходимо съдържание, съобразно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Наложената с процесното НП санкция е определена правилно по вид и в минимално предвидения от санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ размер. Поради изложеното, отговорността на „Трибилд“ ЕООД е ангажирана законосъобразно с процесното НП.

По изложените съображения, Районният съд неправилно е приел, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно е отменил същото. Решението на Районния съд е неправилно, поради нарушение на закона – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по същество, с което да се потвърди процесното НП като законосъобразно.

 

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена. С оглед заявената и пред Районния съд претенция за присъждане на разноски, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева за всяка инстанция, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /ред. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователна.

 

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 173 от 03.07.2025 г., постановено по АНД № 602/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-2500051 от 24.04.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, с което на „Трибилд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Приморско, ул. „Иглика“ № 1, за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

ОСЪЖДА „Трибилд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Приморско, ул. „Иглика“ № 1, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски в размер на 260 (двеста и шестдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.