№ 49103
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110130982 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. Х. Т. срещу „Сити Кеш“
ООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Искането на ищеца по чл.190 ГПК съдът намира за допустимо и относимо,
поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено и искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза като допустимо и относимо.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.01.2026г. от 13:45 часа, за когато
да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на
ищеца- препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК „Сити Кеш“ ООД в едноседмичен срок
от получаване на настоящото определение да представи погасителния план към
Договор за потребителски кредит №1045655 от 29.03.2024г.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата
молба. Определя депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на определението по сметка на СРС.
1
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза А.
Б., със специалност счетоводство и контрол.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен
депозит.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението в
писмена молба с препис за насрещната страна да посочи банкова сметка.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл.140, ал.3 вр. чл.146, ал.1 и
ал.2 ГПК:
Предявени от А. Х. Х. срещу „Сити Кеш“ ООД са следните искове:
установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК за
признаване за установено между страните, че Договор за кредит №1045655 от
29.03.2024г. е недействителен поради противоречие със закона, а при условията
на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че следните клаузи на Договор за потребителски
кредит №1045655 от 29.03.2024г. са недействителни, а именно: клаузата,
регламентираща заплащането на възнаградителна лихва при годишен лихвен
процент посочен в договора- чл.3, ал.1, т.7, клаузата регламентираща годишния
процент на разхода по кредита- чл.3, ал.1, т.5, както и клаузата, регламентираща
заплащането на неустойка при непредоставяне на някое от посочените от
кредитора обезпечения- чл.11, ал.1 вр. чл.5.
кумулативно съединен с горепосочените искове осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50
лева, частичен иск от сума в размер на 3 310 лева, представляваща недължимо
платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит №1045655 от
29.03.2024г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба- 30.05.2025г. до окончателно й изплащане.
Ищецът твърди, че на 29.03.2024г. е сключил с ответното дружество Договор за
потребителски кредит №1045655, по силата на който му бил предоставен кредит в
размер на 1 400 лева, при фиксиран лихвен процент 50% и ГПР в размер на 62,59%.
Сочи, че в чл. 5 от договора било посочено, че страните се споразумяват, че договорът
за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения- безусловна банкова
гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на
описаните в договора условия. Съгласно чл.11 от договора ако кредитополучателят не
предоставил посоченото в чл.5 обезпечение в тридневен срок от сключване на
договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, то
кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на 1 465,56 лева.
Поддържа, че сключеният договор е изцяло недействителен на основание чл.22 ЗПК.
Твърди, че разпоредбата на чл.11 ал.1, т.10 ЗПК не е спазена, тъй като в договора не са
взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в ГПР,
нито е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно
чл.11, ал.1, т.9а. Счита, че в посочения ГПР неправилно не е включена като разход и
2
начислената съобразно чл.11, ал.1 от процесния договор за кредит неустойка. Твърди,
че с процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл.11,т.11 ЗПК
относно изискването за представяне на информация за условията за издължаване на
кредита и предоставянето на погасителен план, както и изискването на чл.10, ал.1 ЗПК
същият да е написан с размер на шрифта не по-малък от 12. Счита, че е налице
нарушение и на чл.11, ал.1, т.20, 23 и 24 ЗПК, тъй като в договора не се съдържа
информация относно наличието на право на отказ на потребителя от него, както и
условията, при които може да се упражни. В случай че съдът не приеме, че процесният
договор е изцяло недействителен, поддържа нищожност на определени негови клаузи.
Сочи, че уговорката на страните, с която е фиксиран годишен размер на
възнаградителната лихва от 50% противоречи на добрите нрави, тъй като е повече от
три път законната лихва. Намира за нищожна и клаузата на чл.5 от процесния договор
за кредит, в която е уговорено предоставянето на обезпечение от страна на
кредитополучателя и съответна неустойка, ако такова не бъде предоставено. Твърди,
че с нея кредиторът му е вменил задължение за предоставяне на някое от изрично
посочените обезпечения, отговарящи на зададените от него изисквания, което е
практически неизпълнимо. На следващо място, заявява, че е платил на кредитора сума,
която е по-голяма от задължението за главница по договора за кредит, поради което и
с оглед недействителността на целия договор, респективно на отделни негови клаузи,
същата се явява платена без основание. Въз основа на изложените съображения
отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва редовността и основателността на предявените искове. Твърди се, че
в исковата молба не е посочена банкова сметка на ищеца за плащане, поради което
същата не отговаря на изискванията за нейната редовност. Обосновава се
действителност на сключения договор за кредит, като се отбелязва, че дори и да бъде
прието, че уговорената клауза за неустойка е нищожна, същата не влече
недействителност на целия договор. Поддържа се, че с клаузата за неустойка не се
заобикаля изискването на чл.19, ал.4 ЗПК ГПР да не бъде по-висок от 5 пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Излагат се
съображения относно липсата на основание уговорената клауза за неустойка да бъде
включена в ГПР, като се подчертава, че същата би била дължима след сключване на
договора, съответно към момента на неговото подписване няма как да бъде
предвидена като разход по кредита. Отбелязва се, че съгласно чл.11, т.18 ЗПК
предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със
закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и
задълженията на страните Поддържа се, че потребителят е бил уведомен за всички
възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички
възможни хипотези на развитие на отношенията им, в това число и дължимата от него
3
неустойка при неизпълнение на задължението му да предостави обезпечение, като
същият е имал възможност да се откаже от договора без каквито и да било последици
при сключването му, както и след това. Твърди се, че за ищеца е съществувала
възможност да поиска удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез
нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо
обезпечение като издаването на запис на заповед например. Застъпва се становище, че
в случая същият не се е възползвал от нито едно от договорно и законоустановените си
права, с оглед на което може да бъде направено заключение, че същият не е имал
намерение да изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, а със
сключване на договора е целял да се обогати неоснователно от кредитора, като
впоследствие заведе множество дела срещу него. В допълнение се излагат
съображения, че между страните са били сключени общо два договора с клауза за
неустойка като процесната, което говорело за наличие на трайни отношения,
създадени на база идентични условия, с които потребителят се бил задължил
многократно по свое желание и при пълна яснота относно финансовите последици от
тях. Поддържа се, че в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва
възможността за липса на достатъчно информация за финансовите задължения на
потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните. С оглед на
изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя доказателствена тежест между
страните, както следва:
По предявения установителен иск за нищожност на Договор за
потребителски кредит №1045655 по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК: В тежест на ищеца
е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е
възникнало облигационно отношение по Договор за потребителски кредит №1045655
от 29.03.2024г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че същият е
нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно, че чрез него се
нарушават изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, чл.11 ал. 1, т.10, 11, 20, 23 и 24 ЗПК, чл.10,
ал.1 ЗПК.
По предявения в условията на евентуалност установителен иск за
нищожност на следните клаузи: чл.3, ал.1, т.7, чл.3, ал.1, т.5, както и чл.5 във вр. с
чл.11, ал.1 по чл.26, ал.1 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване уговярането на клаузи със соченото в исковата молба съдържание,
както и твърдените от него основания за тяхната действителност,
По предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД: В тежест на ищеца по предявения
иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти,
4
от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът
е получил процесната сума в размер на 50 лева.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
ОТДЕЛЯ на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото следните факти: че ищецът и ответника са страни по процесния
Договор за потребителски кредит №1045655 от 29.03.2024г., както и че в посочения в
него ГПР като разход не е включена уговорената неустойка.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5