№ 1911
гр. Плевен, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430104161 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от О. А. С., ЕГН
**********, адрес ***, чрез адв. Т. М. – ПлАК, съдебен адрес и адрес на
призоваване и кореспонденция: *** против ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК ЕООД ЕИК******** ***, представлявано от
С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл.11 ал.1 т. 10 отЗПК, чл. 55,ал.,пр.1 ЗЗД.
Съдът е сезиран със следното искане: да признае, на осн.
чл.26,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.11,ал.1 т.10 от ЗПК, сключения между О. А.
С., ЕГН **********, с адрес *** и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД,
ЕИК ******** ***, Договор за потребителски кредит №***************
за нищожен и на осн. чл.55,ал.1 пр.1 от ЗЗД да ОСЪДИ ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК********, *** да заплати на О. А. С. ЕГН
********** с адрес:***, сумата в размер на 4 945,54 /четири хиляди лева
деветстотин четиридесет и пет лева и 54 /лв. като заплатена без
основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
1
ответната страна, като се оспорва искът и се посочва, че клаузите са
уговорени индивидуално и не са неравноправни.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
безспорно от правна и фактическа страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 9, ал.1 от ЗПК, чл. 11 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, чл. 22 от
ЗПК и чл. 23 от ЗПК, чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, във връзка с чл. 26 от ЗЗД и чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:
между страните има облигационна връзка на основание сключения договор
за потребителски кредит. На 14.10.2022 година между О. А. С., ЕГН
**********, като кредитополучател и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД,
като кредитор е бил сключен Договор за потребителски кредит
№***************. При сключване на договора за потребителски кредит на
С. е предоставена паричната сума в общ размер на 5000 /пет хиляди /лева.
Параметрите на процесния договор са следните: сума по кредита: 5000 /пет
хиляди / лева; срок на договора - 36 месеца, размер на вноската по кредита:
241,33 лева; ГПР- 49,20%; годишен лихвен процент - 41,00 %; лихвен процент
на ден:0,11%. Като дължима сума по кредита е посочено - сумата от 8688,04
лв. В раздел наречени „Параметри по кредита” в частта - „По поискана и
закупена допълнителна услуга" е записано, че възнаграждението за закупената
допълнителна услуга „Фаст” е в размер на 2000 /две хиляди / лева,
възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Флекси” – 2500 лв.
Размерът на вноската на закупената допълнителна услуга е 125 /сто двадесет
и пет/ лева и е дължим заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Така общият размер на месечната вноска става 366,33 лева и общата
дължима сума по кредита е размер на 13 188.04 лева.
Сключеният договор за потребителски кредит между О. А. С. и „Профи
Кредит България” ЕООД е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22
от ЗПК вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, по следните съображения:
О. А. С. има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
2
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В
случая с отпускането на кредит в размер на 5000 лева в полза на С. като
физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т.
12 от ДР на ЗЗП. Като потребител той разполага със защита против
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП.
Съгласно пр.разпоредба на чл.11, ал.1 т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент разходите по
кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора. В настоящия случай посоченият ГПР не
съответства на действителния.Съгласно разпоредбата на параграф 1 от ДР на
ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително и лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани
с с договора за кредит. Съгласно чл,19,ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита трябва да
изразява общите разходи за потребителя - настоящи или бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Съгласно
чл.19,ал.4 от ЗПК ГПР, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения. В настоящия случай обаче ако в
първоначално заявения като процент ГПР - 49,20% се включи и
възнаграждението за допълнителни услуги може да се направи категоричен
извод, че реалният процент на ГПР по процесния ДПК е многократно
завишен и реално надхвърля значително определения от закона максимален
размер. Съгласно пр.разпоредба на чл.21 ,ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закова е нищожна. В този смисъл, след като клаузите по
задължението за заплащане на възнагражденията за допълнителни услуги,
наименувани като Фаст и Флекси в ГПР и в общата крайна дължима сума,
която потребителят следва да заплати, кредиторът е заобиколил изискванията
на закона за точно посочване на общото дължимо и изобщо за финансовата
тежест на потребителя, поради което клаузите в процесния договор за
потребителски кредит №*************** за общата дължима сума за
погасяване и годишен процент на разходите са нищожни. Ето защо, не е
спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради което процесният
3
договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен на
осн. чл.22 от ЗПК. Съгласно пр. разпоредба на чл.23 от ЗПК, когато ДПК е
обявен за недействителен, потребителят следва да върне единствено чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
настоящия случай, видно от извлечение по сметка към Договор за
потребителски кредит, към датата на подаване на настоящата искова молба
ищецът е заплатил на „Профи Кредит България” ЕООД общата сума в размер
на 9945,54 лева, а сумата в размер на 4945,54 лв, се явява недължимо платена
и подлежи на връщане.
По гореизложените съображения, съдът намира, че исковата молба е
основателна и следва да бъде уважена, като се присъдят разноските в полза
на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на осн. чл.26,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.11,ал.1 т.10 от ЗПК,
сключения между О. А. С., ЕГН **********, с адрес.*** и ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК ******** ***, Договор за потребителски
кредит №*************** за нищожен.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД, ЕИК********, ***, да заплати на О. А. С., ЕГН **********,
с адрес:***, сумата в размер на 4 945,54 лв. като заплатена без основание,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ГПК, ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД,
ЕИК********, ***, да заплати на О. А. С. ЕГН **********, с адрес:***,
сумата в размер на лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5