Присъда по дело №828/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 7
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20201200200828
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Б., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Бункова
СъдебниВеска Терзийска

заседатели:Драгомир Драгиев
при участието на секретаря Елена Костова
и прокурора Н. Г. С.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Наказателно дело от общ
характер № 20201200200828 по описа за 2020 година

Въз основа на закона и доказателствата и на основание чл.303,ал.2 от НПК, съдът,



ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Г. З., роден на *** г. в гр. Б., българин, български гражданин,
със средно образование, разведен, безработен, осъждан, с постоянен адрес в гр. Б., ул.
„М.С.И.“ № 12, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 13.02.2020 г., около 15:00
часа в град Б., в района на „Животинския пазар“, без надлежно разрешително, изискващо се
съгласно чл. 32 ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
съгласно който производството, преработването, съхраняването и търговията в страната,
вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества от
приложения № 2 и 3 се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от
министъра на здравеопазването при условия и по ред, определени с наредба на
1
Министерския съвет, е разпространил - продал на ЮЛ. Д. М. от гр. Б., високорисково
наркотично вещество – кокаин с нетно тегло 0,29 грама със съдържание на активен
компонент кокаин база 65,4%, на стойност 63.80 /шестдесет и три лева и осемдесет
стотинки/, определена съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотични вещества по тарифа за нуждите на съдопроизводството, което наркотично
вещество е поставено под контрол, съгласно Списък І на Единната конвенция на ООН за
наркотичните средства от 1961 г., ратифицирана от Република България и Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите – Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 в списъка
на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като е
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер като изпълнението
на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК /с протоколно определение № 1451/20.02.2014
г., влязло в сила на 20.02.2014 г., постановено по НОХД № 1681/2013 г. по описа на Районен
съд – Б., с което е одобрено споразумение, съгласно което на обвиняемия З. за извършено
на 05.10.2012 г. престъпление по чл. 354а ал. 3 пр. 2 т. 1 пр. 1 от НК е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца при първоначален строг режим ; с
протоколно определение № 3676/28.08.2014 г., влязло в сила на 28.08.2014 г., постановено
по НОХД № 251/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Б., с което е одобрено споразумение,
съгласно което на обвиняемия З. за извършено на 31.01.2014 г. престъпление по чл. 354а ал.
1 изр. 1 пр. 4 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години
при първоначален строг режим и глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева; с протоколно
определение № 5939/18.12.2015, влязло в сила на 18.12.2015 г., постановено по НОХД №
534/2015 г. по описа на Б.ски окръжен съд, с което е одобрено споразумение, съгласно което
на обвиняемия З. за извършено на 09.12.2015 г. престъпление по чл. 354а ал. 2 изр. 2 пр.
последно, т. 4 вр.ал. 1 изр. 1 пр. 4 и пр.5 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ вр. чл. 26 ал. 1 от НК е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца в
затвор при строг режим на изтърпяване/ - поради което и на основание чл. 354а ал. 2 изр. 2
т. 4 вр. ал. 1 изр. 1 пр. 5 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК във вр. с чл.55,ал.1 т.1 и ал.3 от
НК го ОСЪЖДА да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.57, АЛ.1 Т.2 Б“Б“ ЗИНЗС определя първоначален „СТРОГ“ режим на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
На основание чл.59, ал.1 т.1 и 2 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години, времето през което подсъдимия Д.З. е бил с
МН „задържане под стража“, считано от 14.02.2020 год. до 28.04.2020 год.,както и времето
от 13.02.2020 год. до 14.02.2020 год., когато е бил задържан със заповед на основание чл.72
от ЗМВР, като един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода ,
както и времето през което е бил с МН „домашен арест“- от 29.04.2020 г. до 26.08.2020 г.,
2
като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
ПРИЗНАВА подсъдимия ЮЛ. Д. М., роден на *** г. в гр. Б., българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, пенсионер по болест, неосъждан
/реабилитиран/, с постоянен адрес в гр. Б., ул. „Я.С.“ ***, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН
в това, че на 13.02.2020г., около 15:00 часа в град Б., в района на „Животинския пазар“, без
надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл. 32 ал. 1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който производството, преработването,
съхраняването и търговията в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и
превозването на наркотични вещества от приложения № 2 и 3 се извършва с лицензия за
дейности, сгради и помещения, издадена от министъра на здравеопазването при условия и
по ред, определени с наредба на Министерския съвет, е придобил – закупил от Д. Г. З. от гр.
Б. и до около 15.30 часа в с. Ж., община Симитли държал високорисково наркотично
вещество – кокаин с нетно тегло 0,29 грама със съдържание на активен компонент кокаин
база 65,4%, на стойност 63.80 /шестдесет и три лева и осемдесет стотинки/, определена
съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества по тарифа
за нуждите на съдопроизводството, което наркотично вещество е поставено под контрол,
съгласно Списък І на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г.,
ратифицирана от Република България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите – Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 в списъка на „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като случаят е
маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 пр. 1 и пр. 2 т. 1 от НК във
вр. с чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ в полза на Държавата в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.354а,ал. 6 от НК ОТНЕМА в полза на Държавата наркотичното вещество,
предмет на престъплението- кокаин с нетно тегло 0,29 грама със съдържание на активен
компонент кокаин база 65,4%, предадено на съхранение в ЦМУ с приемателно-
предавателен протокол № 72820/10.08.2020 г..
ВРЪЩА на подсъдимия Д.З. вещественото доказателство-мобилен телефон марка „Самсунг
А8“ с IMEI *** със СИМ-карта на Виваком, предаден на съхранение на домакина на 01РУ-
Б..
ОСЪЖДА подсъдимите Д. Г. З. и ЮЛ. Д. М. да заплатят по равно сторените по делото
разноски общо в размер на 82,29 лв.по сметка на ОД на МВР, а всеки един от тях да заплати
сумата от пет лева за издаване на изпълнителен лист, по сметка на ОС Б..
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15 дневен срок, считано от днес пред
Софийски апелативен съд.



3
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по нохд 828/2020 год. по описа на БлОС, изготвени на 05.04.2022
год.

Пред Окръжния съд производството по делото е образувано по внесен
обвинителен акт срещу:
-подсъдимия Д. Г. З., от гр.Б., с ЕГН **********, за това, че на 13.02.2020 г.,
около 15:00 часа в град Б., в района на „Животинския пазар“, без надлежно
разрешително, изискващо се съгласно чл. 32 ал. 1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който производството,
преработването, съхраняването и търговията в страната, вносът, износът и
транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества от
приложения № 2 и 3 се извършва с лицензия за дейности, сгради и
помещения, издадена от министъра на здравеопазването при условия и по
ред, определени с наредба на Министерския съвет, е разпространил - продал
на Ю. Д. М. от гр. Б., високорисково наркотично вещество – кокаин с нетно
тегло 0,29 грама със съдържание на активен компонент кокаин база 65,4%, на
стойност 63.80 /шестдесет и три лева и осемдесет стотинки/, определена
съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични
вещества по тарифа за нуждите на съдопроизводството, което наркотично
вещество е поставено под контрол, съгласно Списък І на Единната конвенция
на ООН за наркотичните средства от 1961 г., ратифицирана от Република
България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите –
Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 в списъка на „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като е осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като
е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер като изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от
НК /с протоколно определение № 1451/20.02.2014 г., влязло в сила на
20.02.2014 г., постановено по НОХД № 1681/2013 г. по описа на Районен съд
– Б., с което е одобрено споразумение, съгласно което на обвиняемия З. за
извършено на 05.10.2012 г. престъпление по чл. 354а ал. 3 пр. 2 т. 1 пр. 1 от
НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца
при първоначален строг режим ; с протоколно определение №
3676/28.08.2014 г., влязло в сила на 28.08.2014 г., постановено по НОХД №
251/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Б., с което е одобрено
споразумение, съгласно което на обвиняемия З. за извършено на 31.01.2014 г.
престъпление по чл. 354а ал. 1 изр. 1 пр. 4 от НК е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години при първоначален строг
режим и глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева; с протоколно определение
№ 5939/18.12.2015, влязло в сила на 18.12.2015 г., постановено по НОХД №
534/2015 г. по описа на Б.ски окръжен съд, с което е одобрено споразумение,
1
съгласно което на обвиняемия З. за извършено на 09.12.2015 г. престъпление
по чл. 354а ал. 2 изр. 2 пр. последно, т. 4 вр.ал. 1 изр. 1 пр. 4 и пр.5 вр. чл. 29
ал. 1 б. „а“ вр. чл. 26 ал. 1 от НК е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца в затвор при строг режим
на изтърпяване/ - престъпление по чл. 354а ал. 2 изр. 2 т. 4 вр. ал. 1 изр. 1 пр.
5 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК
- подсъдимия Ю. Д. М., от гр. Б., с ЕГН ********** за това, че на
13.02.2020г., около 15:00 часа в град Б., в района на „Животинския пазар“,
без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл. 32 ал. 1 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който
производството, преработването, съхраняването и търговията в страната,
вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични
вещества от приложения № 2 и 3 се извършва с лицензия за дейности, сгради
и помещения, издадена от министъра на здравеопазването при условия и по
ред, определени с наредба на Министерския съвет, е придобил – закупил от Д.
Г. З. от гр. Б. и до около 15.30 часа в с. Ж., община Симитли държал
високорисково наркотично вещество – кокаин с нетно тегло 0,29 грама със
съдържание на активен компонент кокаин база 65,4%, на стойност 63.80
/шестдесет и три лева и осемдесет стотинки/, определена съгласно ПМС №
23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества по тарифа за
нуждите на съдопроизводството, което наркотично вещество е поставено под
контрол, съгласно Списък І на Единната конвенция на ООН за наркотичните
средства от 1961 г., ратифицирана от Република България и Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите – Приложение № 1 към чл. 3 ал.
2 в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина“, като случаят е маловажен-
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 пр. 1 и пр. 2 т. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвиненията, повдигнати и на двамата подсъдими. Намира, че и по
отношение на З. и по отношение на М. обвинението е доказано по несъмнен
начин. Счита, че изцяло следва да се кредитират показанията на свидетелите-
полицейски служители, които са участвали в полицейската операция за
проверка на получена оперативна информация да подсъдимия З. и така лично
и непосредствено са възприели обстоятелствата около извършване на
престъплението по разпространяване на наркотичното вещество от
подсъдимия З., както и при откриването на същото у подсъдимия М..
Прокурорът пледира деянията и от двамата подсъдими да са извършени при
условията на пряк умисъл. Предлага, съдът да наложи наказание на
подсъдимия З.- „лишаване от свобода“ в размер близък до минималния, както
и „глоба“, като се приспадне от наказанието „лишаване от свобода“, времето
през което З. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и
с „домашен арест“. По отношение на подсъдимия Минов, прокурорът намира,
че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна
2
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК.
Подсъдимия Д.З. се явява лично и с адв.Д.. Оспорват обвинението и намират,
че същото не е доказано- Според защитата дори и да се даде вяра на
полицейските служители, то същите не са видели както точно се е случило в
предвид на голямото разстояние от което са наблюдавали, а всъщност
подсъдимия З. е получил от подсъдимия М. сумата от 50 лв., която последния
му дължал. Счита, че напълно следва да се даде вяра на обясненията на този
подсъдим, тъй като твърдението му, че се е срещнал с М., за да си получи
дължимата сума от 50 лв. не се опровергава от никакви доказателства,
напротив- подкрепя се от обясненията на подсъдимия М.. Защитата пледира
подсъдимия З. да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.
В право на лична защита подсъдимия Д.З. поддържа изложеното от
защитника си.
Подсъдимия Ю.М. се явява също лично и с адв.Г.. Не оспорват, че М. на
инкриминираната дата е държал наркотично вещество, като оспорват
източника на придобиване на същото. Твърдят, че то е закупено в гр.С. от
неизвестно лице, без да се сочи и времето на придобиването му. Намират, че
обвинението е доказано и поради наличие на предпоставките на чл.78а от НК-
същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ в минимален размер, който да бъде
намален и с ½.
Подсъдимия Ю.М. в право на лична защита поддържа доводите на защитника
си.
В право на последна дума и двамата подсъдими не желаят да вземат
становище.
Окръжният съд, като първа инстанция по делото, като взе в предвид
изложеното в обвинителния акт, доказателствата по делото и становищата на
страните, намира, че от фактическа страна е установено следното:
Подсъдимия Д. Г. З. е от гр. Б.. Известен е с прякори „З.“, „З.Б.“, „Б.“,
осъждан, като последните три осъждания са за престъпления с предмет
високорискови наркотични вещества. Измежду осъжданията са и тези:
1. С протоколно определение № 1451/20.02.2014 г., влязло в сила на
20.02.2014 г., постановено по НОХД № 1681/2013 г. по описа на Районен съд
– Б., с което е одобрено споразумение, съгласно което на З. за извършено на
05.10.2012 г. престъпление по чл. 354а ал. 3 пр. 2 т. 1 пр. 1 от НК е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца при
първоначален строг режим.
2. С Протоколно определение № 3676/28.08.2014 г., влязло в сила на
28.08.2014 г., постановено по НОХД № 251/2014 г. по описа на Окръжен съд –
гр. Б., с което е одобрено споразумение, съгласно което на подсъдимия З. за
извършено на 31.01.2014 г. престъпление по чл. 354а ал. 1 изр. 1 пр. 4 от НК е
3
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години при
първоначален строг режим и глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и
3. С Протоколно определение № 5939/18.12.2015, влязло в сила на 18.12.2015
г., постановено по НОХД № 534/2015 г. по описа на Б.ски окръжен съд, с
което е одобрено споразумение, съгласно което на Д.З. за извършено на
09.12.2015 г. престъпление по чл. 354а ал. 2 изр. 2 пр. последно, т. 4 вр.ал. 1
изр. 1 пр. 4 и пр.5 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ вр. чл. 26 ал. 1 от НК е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца в
затвор при строг режим на изтърпяване.
Подсъдимия Ю. Д. М. също е от гр. Б., неосъждан /реабилитиран/, пенсионер
по болест, живее на съпружески начала със свидетелката С.Д..
Поради постъпила оперативна информация в сектор „Криминална полиция“,
че подсъдимия Д.З. разпространява високорискови наркотични вещества-
кокаин и амфетамин е поискано и с разпореждане но чнд № 511/2019 год.по
описа на ОС Б. е дадено разрешение за използване на СРС, чрез способите на
чл.5; чл.6 и чл.7 от ЗСРС, за срок от два месеца, считано от 01.11.2019 год.,
удължен с разпореждане по чнд №649/2019 год. по описа на ОС Б. с още два
месеца, считано от 02.01.2020 год.
С постановление от 24.04.2020 год. на прокурор от Окръжна прокуратура Б.,
тези материали от прилагани СРС по дело на оперативна работа, водено от
сектор „КП“ при Първо РУП Б. са приложени и приобщени към ДП №
73/2020 год. по описа на 01 РУП Б..
От ВДС „звукозапис“, изготвен след експлоатиране на СРС чрез метода
„подслушване“ е видно, че е регистрирана активна телефонна комуникация
между подсъдимия З. и абонат с тел.№ ++359*********, ползван от
подсъдимия М. за времето от 05.11.2019 год. до 13.02.2020 год. На последния
ден, двамата провели общо пет разговора, уговаряйки се да се видят и
променяйки в тях мястото на срещата. В разговора проведен в 14:55:58 часа,
подсъдимия З. посочил, че ще заведе майка си до с.Дъбрава и ще се обади пак
след около половин час. В последния разговор, проведен в 15:01:32 часа
подсъдимия З. се обадил и предложил срещата да се проведе на животинския
пазар, извън Б., на „П.ш.“.
За проверка на така получената информация за предстоящата среща на
подсъдимия З. с все още тогава неустановено лице на 13.02.2020 г.в района на
животинския пазар е проведена полицейска операция от полицейски
служители в сектор „Криминална полиция“ при 01 РУ – гр. Б., с участието на
свидетелите -П.В. – началник сектор „Криминална полиция“ при 01 РУ – гр.
Б. и Б.Ц. – разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при 01 РУ – гр. Б.,
които със служебен автомобил, без обозначителни белези се ситуирали
фронтално към пазара. В друг автомобил бил и свидетеля И.В., също
разузнавач в КП.
Малко след 15.00 часа посочените полицейски служители видели, че към
4
пазара в посока от към гр.Б. се движи и спира на пазара лек автомобил марка
„Рено Клио“ с рег. № *** , за който знаели, че се управлява от подсъдимия З..
Вторият автомобил спрял до този на З., след което З. излязъл от автомобила
си и се приближил до дясна предна част на другия автомобил, като от „Рено“-
то от шофьорското място излязла свидетелката С.Ф. и стояла до автомобила.
Преден десен прозорец на автомобила, който тя управлявала се отворил и
подсъдимия З. протегнал ръка вътре в автомобила, след което и предава
„нещо“ и прибира друго в джоба си. Установено е, че на предна дясна седалка
на „Рено“ се вози другия подсъдим- Ю.М.. След това З. се качва в автомобила
си и потегля, а свидетелката Д. също се качва на шофьорското място в „Рено“
и също потегля., като тръгва по ул. „П.ш.“, завива надясно и поема по главен
път Е-79 в посока към ГКПП – Кулата. Полицейските служители също
потеглят от Животинския пазар, следвайки управлявания от свидетелката Д.
лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с рег. № ***. Междувременно свидетеля
П.В. уведомява намиращите се в друг полицейски автомобил в района на
квартал „С.“ в Б. свидетели- Д.С., Х.П. да също да проследят лекият
автомобил „Фиат пунто“. Последният продължил да се движи, последван от
двата полицейски автомобила до отбивката за с. Ж., община Симитли, където
завил надясно по стария път за гр. Б. и спрял пред първата къща.
Непосредствено след това и още докато Д. и М. са автомобила си, зад тях
спират и полицейските автомобили, от тях излезли посочените по-горе
свидетели, които се насочили към автомобила, управляван от Д. и се
легитимирали, тъй като били и цивилни. Тогава свидетеля Б.Ц. отишъл до и
отворил предната дясна врата на автомобила, управляван от Д.. Тогава както
Ц., така и свидетелите- С. и В. видели, че подсъдимия М. държи в дясната си
ръка топче, като го стиска и едновременно с това протрива между палеца и
другите си пръсти с цел да го унищожи. Свидетеля С. хванал ръката на
подсъдимия М. и взел топчето и го оставил на предното табло на автомобила.
Поставили белезници на М..
На място полицейските служители установили самоличността както на
подсъдимия Ю. Д. М., така и на свидетелката. Последната също била изведена
от автомобила, където пред свидетелите- П.В. и Х.П., Д.С. и И.В. заявила, че
топчето, което М. стискал в ръка е наркотично вещество- кокаин, който
закупил малко преди това в района на животинския пазар в Б. от лице, което
й е известно с прякора „З.Б.“ и „Б.“.Двамата били отведени в 01 РУП, след
което свидетелката Д. била освободена.
Същевременно полицейските органи започнали действия по установяване и
задържане на подсъдимия Д.З., който е спрян от свидетеля Ив. Г. на главен
път Е-79 в района на магазин „Б.“. Малко след това на място пристигнали и
свидетелите Ц., С.. Пристигнал и разследващ и с участието на поемни лица
при условията на неотложност е извършено действие по разследване
претърсване и изземване в лекия автомобил, управляван от З.- „Рено Клио“ с
рег. № ***, при което не са иззети и приобщени предмети от значение за
делото. След това е извършено и претърсване и изземване в дома му в гр. Б.,
5
ул. „М.С.И.“ № 12, при което е иззета сума пари с различна номинална
стойност. Двата протокола за претърсване и изземване са одобрени от съда по
реда на чл.161,ал.2 от НПК. Иззетата сума пари в хода на ДП с постановление
на наблюдаващия прокурор от 20.02.2020 г. е върната на свидетеля К. Г. З. –
брат на подсъдимия З.. Последния с протокол за доброволно предаване е
предал мобилен телефон, като подсъдимия М. също с протокол за доброволно
предаване е предал един брой топче с неправилна форма, поставено в бял
полиетиленов плик, навит на фитилче в единия си край, което е с брутно
тегло 0,4 грама. Извършения полеви нарко-тест на това вещество е реагирал
положително на кокаин.
В хода на ДП е назначена и извършена от вещото лице Р.К. физико-химична
експертиза № Н-47/05.03.2020 г. на бялото прахообразно вещество. От
заключението й е видно, че то представлява кокаин със съдържание на
активен компонент кокаин база 65,4% и е с нетно тегло преди анализа 0,29
грама. Съгласно тарифа № 1 на постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на наркотичното вещество кокаин с нетно
тегло 0,29 грама е 63,80 /шестдесет и три лева и осемдесет стотинки/ лева.
Кокаинът е наркотично вещество и е поставено под международен и
национален контрол, съгласно Списък І от Единната конвенция на ООН за
наркотичните вещества от 1961 г., ратифицирана от Р България и списък № 1
към чл. 3 ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите като вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина.
Съдът прие тази фактическа обстановка за установена, въз основа на
цялостния доказателствен анализ, който в по-голямата си част /с изключение
на части от обясненията на двамата подсъдими/ е непротиворечив.
На първо място липсва основание да не се кредитират и да не се даде вяра на
показанията на полицейските служители, които са наблюдавали срещата
между двамата подсъдими, състояла се на 13.02.2020 год. в района на
животинския пазар в Б.- това са свидетелите П.В., Б.Ц. и И.В.. Това са лица,
които са изпълнявали служебните си задължения и в този смисъл няма
основание да се считат за заинтересовани от изхода на процеса. Съдът
намира, че те обективно и безпристрастно възпроизвеждат обстоятелствата,
които са възприели пряко наблюдавайки срещата между двамата подсъдими.
Всички те свидетелстват за обстоятелството, че на място първо е пристигнал
автомобила на подсъдимия З., а след него- и този, в който на предна дясна
седалка се е возил подсъдимия М.. Това обстоятелство не се оспорва и от
показанията на двамата подсъдими, които също твърдят, че такава среща е
била проведена на посоченото място в инкриминираното време. Пак всички
те- и свидетелите В., В. и Ц. и двамата подсъдими сочат, че при срещата
между тях, приятелката на подсъдимия М.- С.Д. е излязла от автомобила.
6
Срещата между тях била кратка, при което свидетелите видели протегнатата
ръка на З. вътре в автомобила към М., а в последствие и прибирането на
„нещо“ в джоба на З.. Относно това каква е причината подсъдимия З. да
протегне ръка вътре в автомобила на М. са налични противоречиви
доказателства, тъй като полицейските служители твърдят, че най-вероятно
това е наркотичното вещество кокаин открито по-късно у М., а двамата
подсъдими твърдят, че това е сума от 50 лв., която М. имал да връща на З..
Настоящият съдебен състав намира, че при тези противоречия, вяра следва да
се даде на показанията на полицейските служители, като счита, че твърдяното
от двамата подсъдими в предвид на процесуалната им роля в процеса не е
насочено към изясняване на обективната истина по делото, а е средство за
защита, тъй като се явява изолирано от останалия доказателствен материал,
поради следното: какво точно е предадено и /или взето при протягане на
ръката на З. в автомобила на М. не е възприето от полицейските служители,
наблюдаващи срещата между двамата подсъдими, тъй като в предвид на
разстоянието на което се намирали от тях, обективно това е било
невъзможно, още повече, че З. е предал веществото вътре в автомобила.
Съдът намира обаче, че това е именно предмета на престъплението –
наркотичното вещество кокаин, тъй като това се установява от верига косвени
доказателства, които в своята последователност по несъмнен начин
установяват този факт и не оставят съмнение относно това, че З. е
разпространил кокаин на М.. Това е така, поради обстоятелството, че от
момента на раздялата между двамата подсъдими, автомобила на М. се е
придвижил от това място- животинския пазар до дома на М. в района на с.Ж.,
без да спира и при непрекъснатото му наблюдение от проследяващите го
полицейски служители. Първото спиране е пред дома на М. и още докато той
и Д. са били в автомобила си, са обградени от полицейските служители, като
всички те са възприели факта, че подсъдимия държи в ръката си някакво
топче, което се опитва да унищожи чрез притриването му. Именно това топче
е изследвано още с полеви нарко-тест, като същото е дало положителен
резултат за кокаин. Че именно това наркотично вещество е закупено за 50 лв.
от подсъдимия З. се установява и от показанията на посочените по-горе трима
свидетеля полицейски служители, както и на свидетеля Д.С., също разузнавач
в сектор КП, който пристигнал на място, малко след задържането на М. пред
дома му. Там пред всички тях С.Д. е заявила, че това е кокаин, който е бил
закупен от М. при срещата му с подсъдимия З. за 50 лв., а този факт- че е
кокаин се установява както от полевия нарко-тест, така и от физико-
химичната експертиза, така и от обясненията на самия М.. Д. е описала
продавача на този кокаин като външни белези и с прякор „Б.“, „З.Б.“. Липсва
процесуална пречка показанията на посочените четирима полицейски
служители, възпроизвеждащи обясненията, които Д. е дала пред тях относно
произхода на наркотичното вещество да бъдат кредитирани, тъй като с
показанията си те възпроизвеждат обстоятелства, които са им станали
известни при разговора с Д.. Съдът изключи напълно показанията на тази
7
свидетелка, дадени в хода на ДП- веднъж пред разследващия и веднъж по
реда на чл.223 от НПК, тъй като в хода на съдебното следствие тя, както
посочи, живее на съпружески начала с подсъдимия Ю.М. и се възползва от
процесуалната й възможност по реда на чл.119 от НПК, да откаже да дава
показания. Независимо от това обаче, обстоятелствата, които е заявила пред
полицейските служители на място при спирането им от последните, следва да
бъде кредитирани като косвено доказателствено средство /факти, заявени им
от Д., които те не са възприели пряко/ и чрез тях също се установява, че З. е
продал- разпространил- на подсъдимия М. наркотично вещество, кокаин. В
този смисъл и обясненията на З., че е взел 50 лв. от подсъдимия М., съдът ги
намира за достоверни, доколкото те кореспондират и с твърдяното от Д. пред
полицейските служители, че М. е заплатил за кокаина 50 лв. Обясненията на
З. не следва да се приемат за изцяло за достоверни, тъй като противоречат на
част от ВДС, събрани чрез експлоатиране на СРС. Макар и това им
противоречие да не касае съществени за обвинението факти, то именно чрез
този анализ ще се провери изцяло достоверността на обясненията му. В хода
на съдебното следствие З. твърди, че е отишъл на животинския пазар, като не
се е движил посока от Б., както твърди обвинението, а от С.. Видно обаче от
записите на разговорите, които този ден той е провел по телефона с
подсъдимия М., в тях е сочил, че е в Б., както и че преди срещата им ще отиде
да заведе майка си в с.Д.- населено място, пътя за което изобщо не
минава/доближава пътя за С..
Подсъдимия М. също дава обяснения, като не оспорва обвинението- че е
държал наркотично вещество, но оспорва произхода на същото. Твърди, че то
е закупено в С., и тъй като останало в автомобила, решил да го вземе, за да не
го открият родителите на приятелката му- Д., които щели да чистят
автомобила. Сочи също така, че последните са незрящи. Тези обяснения
остават изолирани и в противоречие с доказателствата, които съдът кредитира
/изброени по-горе/, поради което и съдът ги намира за средство, чрез което
този подсъдим подкрепя защитната версия на подсъдимия З.- това, че
последния не е разпространил процесния кокаин. На първо място- макар и не
съществено за основните факти, предмет на доказване е твърдението на този
подсъдим, че при срещата му със З., Д. е седяла в автомобила. Тези му
обяснения противоречат на само на показанията на свидетелите- полицейски
служители, наблюдавали срещата, но и на обясненията на другия подсъдим.
Наред с това видно от съдържанието на проведените между двамата
подсъдими телефонни разговори, никъде не се обсъжда възможността за
връщане на 50 лв. и на последно място твърденията му относно наркотичното
вещество противоречат със заявеното от Д. пред полицейските служители
относно произхода и цената на кокаина.
Така с оглед на изложеното, настоящия съдебен състав намира, че
обвинението на подсъдимия Д.З. за престъплението по чл. 354а ал. 2 изр. 2 т.
4 вр. ал. 1 изр. 1 пр. 5 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК, е доказано по
несъмнен начин.
8
Деянието е извършено от З. при условията на „опасен рецидив“ , тъй като
видно от данните за предходните му осъждания той е осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер
като изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК /с
протоколно определение № 1451/20.02.2014 г., влязло в сила на 20.02.2014 г.,
постановено по НОХД № 1681/2013 г. по описа на Районен съд – Б., с което е
одобрено споразумение, съгласно което на обвиняемия З. за извършено на
05.10.2012 г. престъпление по чл. 354а ал. 3 пр. 2 т. 1 пр. 1 от НК е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца при
първоначален строг режим ; с протоколно определение № 3676/28.08.2014 г.,
влязло в сила на 28.08.2014 г., постановено по НОХД № 251/2014 г. по описа
на Окръжен съд – гр. Б., с което е одобрено споразумение, съгласно което на
обвиняемия З. за извършено на 31.01.2014 г. престъпление по чл. 354а ал. 1
изр. 1 пр. 4 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
/две/ години при първоначален строг режим и глоба в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева; с протоколно определение № 5939/18.12.2015, влязло в сила на
18.12.2015 г., постановено по НОХД № 534/2015 г. по описа на Б.ски окръжен
съд, с което е одобрено споразумение, съгласно което на обвиняемия З. за
извършено на 09.12.2015 г. престъпление по чл. 354а ал. 2 изр. 2 пр. последно,
т. 4 вр.ал. 1 изр. 1 пр. 4 и пр.5 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ вр. чл. 26 ал. 1 от НК е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6
/шест/ месеца в затвор при строг режим на изтърпяване. Установеното за тези
осъждания, мотивира и настоящия състав да приеме, че обвинението за
престъпление по чл.354а,ал.1 от НК, извършено при условията на опасен
рецидив и в хипотезата на чл.29,ал.1 б“а“ и б“б“ от НК е доказано.
По отношение на обвинението, повдигнато на подсъдимия Ю.М., от
доказателствата по делото е видно, че и то е доказано по несъмнен начин.
Обстоятелството, че същият на инкриминираната дата и място- пред дома си
в с.Ж. е държал високорисково наркотично вещество, което е придобил
същия ден, в района на животинския пазар в Б.,от подсъдимия З. се
установява както от показанията на полицейските служители, наблюдавали
срещата между подсъдимите, така и от показанията, които свидетелите В., Ц.,
В., както и С., Пърмаков дават относно начина на придобиване на кокаина,
станали им известни от заявеното пред тях от С.Д.. Относно държането на
кокаина, същото е установено с преки доказателствени средства, тъй като и
свидетеля С. и П.В. и В. и Ц. пряко, непосредствено са възприели
обстоятелството, че подсъдимия М. държи в ръката си топче, за което после е
установено от физико-химичната експертиза, заключението на която съдът
кредитира, че това е кокаин. Съдът дава вяра и на обясненията на този
подсъдим, дадени относно факта на държането на наркотичното вещество,
тъй като именно те кореспондират с показанията на посочените свидетели –
очевидци и на протокола за доброволно предаване, от който е видно, че
9
именно М. е предал кокаина на разследващите. Деянието, извършено от
подсъдимия М. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т. 9 от
НК. Съдът възприе за основателно това твърдение на прокурора и дадената
правна квалификация на деянието, тъй като от една страна е установено по
делото, че количеството на наркотичното вещество, предмет на деянието е
малко- касае се за 0,29 грама кокаин, на стойност от 63,80 лв., но наред с това
и подсъдимия М. не е осъждан и в този смисъл е лице с ниска степен на
обществена опасност, поради което и извършеното от него представлява
деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от същия вид.
По отношение на деянието, извършено от подсъдимия Д.З.- за това, че е
разпространил високорисково наркотично вещество и деянието, извършено от
подсъдимия Ю.М. и в двете форми на изпълнително деяние, се установява, че
това е станало без надлежно разрешително по чл.32 ал.1 от Закона за контрол
на наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който производството,
преработването, съхраняването и търговията в страната, вносът, износът и
транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с
лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от министъра на
здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър при
условия, определени с наредба на министъра на здравеопазването, тъй като
посочената разпоредба не предвижда такава възможност за физически лица.
Кокаинът е високорисково наркотично вещество, съгласно Единната
конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961г. то се намира в
Приложение № 1 към чл.3, Списък І-„Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.“
От субективна страна и двамата подсъдими са извършили деянията в които са
обвинени при условията на пряк умисъл- и двамата са пълнолетни, вменяеми
лица, подсъдимия- З. и осъждан за разпространение на високорискови
наркотични вещества, подсъдимия М. се опитал да унищожи кокаина при
задържането му, от което е видно, че те са съзнавали обществено опасния
характер на това което вършат и са целели настъпването на обществено
опасните последици.
Причината за извършване на деянията и за двамата подсъдими са
нежеланието им да спазват установения правов ред, свързан с контрола и
управлението на наркотични вещества, а по отношение на подсъдимия З. и
желанието му за материално облагодетелстване.
С оглед на така извършения доказателствен анализ, съдът прие, че
подсъдимия Д. Г. З. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 354а ал. 2 изр. 2 т. 4 вр. ал. 1 изр. 1 пр. 5 вр. чл. 29
ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК, а подсъдимия Ю. Д. М. е осъществил от обективна
10
и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 пр. 1
и пр. 2 т. 1 от НК, поради което и ги призна за виновни.
ПО НАКАЗАНИЯТА:
За подсъдимия Д.З., съдът при преценка на баланса между смекчаващи и
отегчаващи наказателната му отговорност обстоятелства, както и при
преценка на всички относими обстоятелства за налагане на едно справедливо
наказание, счете, че е налице изключително обстоятелство, поради което и
най-леко предвиденото в закона наказание ще се яви несъразмерно тежко за
извършеното от З., поради което му наложи наказание при условията на
чл.55,ал.1 т.1 и ал.3 от НК. Това изключително обстоятелство е малкото
количество, респ. ниската стойност на предмета на престъплението. Видно от
физико-химичната експертиза теглото на кокаина е 0,29 грама, а съгласно
Тарифа №1 на постановление №23 на МС от 29.01.1998 год. стойността му е
63,80 лв. Именно поради това минимално предвиденото в разпоредбата на
чл.354а,ал.2 т.4 от НК наказание- „лишаване от свобода“ от пет години би се
явило репресивно и не съобразено с целите, които законодателя си е поставил
в разпоредбата на чл.36 от НК. Други смекчаващи обстоятелства, извън това,
което съдът прие за изключително смекчаващо обстоятелство, не се
установиха по делото. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия З.,
съдът отчете данните за съдебното му минало и извън тези осъждания, които
са част от квалификацията по чл.29,ал.1 б“а“ и б“б“ от НК, както и събраните
доказателства /заявеното от Д. пред полицейските служители/, че и друг път
З. е продавал на М. наркотични вещества. С оглед на тези обстоятелства,
съдът счете, че наказание под минимума от пет години на наказанието
„лишаване от свобода“ , а именно – „лишаване от свобода“ за срок от две
години, ще постигне целите и на специалната и на генералната превенция,
като съответно на предмета на престъплението. Съдът счете, че са налице и
основания за приложението на чл.55,ал.3 от НК и не наложи кумулативно
предвиденото по-леко наказание „глоба“. За да вземе това си решение, съдът
се съобрази с данните за имотното състояние на подсъдимия- безработен,
помага във фирмата на брат си и издържа син, който макар и пълнолетен е
студент в Англия.
Наказанието „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи ефективно, тъй
като, видно от свидетелството за съдимост на З., не са налице законовите
предпоставки за приложението на чл.66,ал.1 от НК и на основание чл.57,ал.1
т.2 б “б“ от ЗИНЗС, това следва да стане при първоначален „строг“ режим,
тъй като подсъдимия З. е бил осъден за умишлено престъпление на наказание
„лишаване от свобода“, което е изтърпял ефективно и не са изтекли пет
години.
Съдът на основание чл.59, ал.1 т.1 и 2 от НК приспадна от така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, времето през което
подсъдимия Д.З. е бил с МН „задържане под стража“, считано от 14.02.2020
год. до 28.04.2020 год.,както и времето от 13.02.2020 год. до 14.02.2020 год.,
11
когато е бил задържан със заповед на основание чл.72 от ЗМВР, като един ден
задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода , както и
времето през което е бил с МН „домашен арест“- от 29.04.2020 г. до
26.08.2020 г., като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от
свобода.
По отношение на наказанието на подсъдимия Ю.М.:
За престъплението, в което съдът го призна за виновен се предвижда
наказанието, което се предвижда е „глоба“ до 1000 лв. В предвид
обстоятелството, че същият не е осъждан за престъпление от общ характер,
нито пък е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, както и от обстоятелството, че от
престъплението не са причинени имуществени вреди, то са налице
основанията на чл.78а от НК- поради което и съдът освободи подсъдимия М.
от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба“
в размер на 1000лв. Този размер е минимален, но съдът за да го наложи взе в
предвид факта на добрите характеристични данни и на ангажираността на
подсъдимия като състезател, който независимо от заболяването си, полага
усилия да се интегрира, както и съдът се съобрази с факта, че същият има
доходи единствено от пенсията по болест, която получава и която е в твърде
нисък размер.
С присъдата, съдът на основание чл.354а,ал. 6 от НК отне в полза на
Държавата наркотичното вещество, предмет на престъплението- кокаин с
нетно тегло 0,29 грама със съдържание на активен компонент кокаин база
65,4%, което видно от материалите по делото е предадено на съхранение в
ЦМУ с приемателно-предавателен протокол № 72820/10.08.2020 г., като също
така се произнесе и по веществените доказателства и върна на подсъдимия
Д.З. -мобилен телефон марка „Самсунг А8“ с IMEI *** със СИМ-карта на
Виваком, предаден на съхранение на домакина на 01РУ-Б..
Съдът, като взе в предвид, че призна и двамата подсъдими за виновни и на
основание чл.189,ал.3 от НПК присъди в тежест на двамата подсъдими да
заплатят по равно, сторените по делото разноски общо в размер на 82,29 лв.по
сметка на ОД на МВР, а всеки един от тях да заплати сумата от пет лева за
издаване на изпълнителен лист, по сметка на ОС Б..
По горните съображения, съдът постанови присъдата си, като обяви на
страните и срокът в който могат да я обжалват или протестират.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:




12
Съобщи за изтекли лични данни