Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. / …………... 2019 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка И.,
като разгледа докладваното от съдия
Бажлекова
въззивно гражданско дело №
1794 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на
„Енерго-про продажби“ АД – Варна срещу решение № 3539 от 31.07.2019г.,
постановено по гр.д.№ 14137 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните,
че М.И.К. не
дължи на "Енерго-про продажби" АД сума в размер на 1935,61
лева по фактура № ********** от 30.08.2017г.,
представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за
периода от 19.01.2016 г. до 18.01.2017 г., за обект, находящ се в гр. Варна, м-ст.“Салтанат“,
№2155, с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и е осъден въззивника да заплати на М.И.К. сумата от 84,45лв., сторени от нея съдебно-деловодни
разноски пред първата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска. В
съдебно заседание жалбата се поддържа, като се навеждат доводи за недопустивост
на постановеното от ВРС решение. Излага се, че в хода на производството е било
извършено плащане по процесната фактура, поради което и производството по
предявения иск с правно основание чл.124 ГПК е недопустимо, тъй като ищецът
разполага с възможността за предяви осъдителен иск за защита на правата си.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК. С писмено становище, депозирано в съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на разноските, сторени във въззивното производство.
Настоящият състав на Варненски окръжен
съд, гражданско отделение – трети състав,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
В исковата молба ищцата излага, че е потребител на
доставяна от ответника електроенергия в имота й, находящ се в гр. Варна, м-ст.“Салтанат“, №2155, с клиентски
номер ********** и абонатен номер **********. При извършена проверка на СТИ за
обекта е съставен е констативен протокол и е констатирано неточно измерване на
консумираната електроенергия. Предвид констатациите и на основание чл.48 ПИКЕЕ
е коригирана сметката й за използвана електроенергия, при наличие на конкретен
измерител на отклонението и е начислено
допълнително количество електроенергия за периода 19.01.2016 г. до
18.01.2017г., като е издадена фактура на стойност 1935,61лв. Твърди, че не е присъствала на проверката и не са били
налице предпоставките за извършване на корекцията; не е изпълнено задължението
на ответното дружество и свързаното с него „Елекроразпределение Север“АД за
извършване на периодични проверки; периода на корекцията е определен
произволно. Излага и съображения за незаконосъобразност на предвидените в ПИКЕЕ
корекционни процедури.
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК
отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска. Твърди, че
е извършена проверка от служители на „Електроразпределение север” АД на 28.10.2017г.,
в присъствие на представител на абоната е констатирано въздействие – заварената
пломба е манипулирана. При проверката с еталонен уред е измерена грешка
„-74,58%“; електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ; При
извършената експертиза е констатирано неправомерно въздействие върху
СТИ-унищожена пломба срещу неправомерен достъп; осъществен достъп до
вътрешността на електромера-добавени мостове на трите фази; отчетена е средна
отрицателна грешка „-74,06%“;
Въз основа на констатациите и при спазване на
правилата на чл.48 от ПИКЕЕ е извършена
корекция на потребената електроенергия за периода.
Не се спори между страните, че ищецът е потребител
на електрическа енергия за посочения обект, като заплащането на доставената
енергия се дължи на ответника.
От представения по делото заверен препис от
констативен протокол от 28.10.2017г., съставен от служители на ”Енерго-про
Мрежи“ АД и подписан от наемател на обекта и един свидетел, се установява че при
проверката е констатирано, че електромерът измерва с грешка „-74,58%“; електромерът
е демонтиран и подменен с нов.
Изготвена е метрологична експертиза на демонтираното
СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Варна, за което е съставен КП № 1117/24.07.2018 г.-
АУ-Е-000029-64143/31.10.2017г., в който е документирано, че е осъществяван
достъп до вътрешността на електромера- добавени мостове на трите фази, поради
което електромерът не съответства на метрологичните характеристики и
изискванията за точност при измерване; не отговаря на техническите изисквания.
Съставена е справка за корекция на сметки от 25.07.2018г.
за обекта на потребление за периода 31.07.2017г. – 28.10.2017г.
Корекцията е извършена на основание чл. 48 от ПИКЕЕ,
като по партидата на абоната е начислено начислено допълнително количество
електроенергия за посочения период и в посоченото количество, за остойностяване
на която е издадена фактура от 30.07.2018г. за сумата от 1935,61 лева. По
делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че
начисленото количество електроенергия е с посочено основание- „служебно“.
От заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно-техническа експертиза, включително с обясненията, дадени от него, при
изслушването му в съдебно заседание, се установява, че е налице неотчитане от
измервателната система на СТИ на част от преминалата от захранващия кабел към
електроконсуматорите на абоната ел.енергия, поради извършена неправомерна
манипулация; количеството електроенергия, изчислено по корекционната справка
може реално да бъде доставено; схемата на свързване към
електроразпределителното мрежа не е променяна; дължимото количество
електроенергия за доплащане е изчислено математически вярно, съобразно
методологията на чл.48 , ал.1, б.“а“ от ПИКЕЕ.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият
състав на въззивният съд намира за неоснователни възраженията на въззивника за
недопустимост на производството по предявения отрицателен установителен иск. За
ищеца е налице интерес от предявяване на иска, тъй като същият е потребител на
доставяна от ответното дружество електроенергия, което претендира от него
заплащане на процесната сума, като стойност на доставена, но неотчетена и
незаплатена стойност на потребена електроенергия. Такъв интерес е налице,
независимо от обстоятелството, че ищецът има възможност да предяви и осъдителен
иск, предвид факта, че след подаването на исковата молба е извършил плащане на
претендираната сума. Ищецът разполага с правото на преценка относно вида и
степента на защита на правата си. Установяването на недължимостта на вземането
с влязло в сила решение би лишило ответното дружество от възможността да
твърди, че е получило вземането на годно правно основание, тъй като ще е
обвързано от пределите на присъдено нещо на решението по евентуално уважен
отрицателен установителен иск. В случая между страните съществува спор относно
дължимостта на сумата на твърдяното от ответника основание, поради което и за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на
недължимостта на вземането.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество,
поради което в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като
количество електроенергия е реално доставено на ищеца.
Съществуващите договорни отношения между страните
се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за
доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от
07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани
в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г.
След изменението на ЗЕ от 2012г. вече съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
На съда е служебно известно решение № 1500 от
06.02.2017г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с
което ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл.48 – чл. 51, като решението е
обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал.
1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в
сила на съдебното решение, тоест няма обратно действие. Според чл. 195, ал. 2
от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая
КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Поради това
и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 28.10.2017г.
проверка на средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не представляват
приложим закон.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ
като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са
представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание/.
Като извод се налага, че едностранната корекцията
на оператора е допустима при наличието
на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките
за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се
установява наличието на нито една от трите предпоставки.
При липсата на правила, уреждащи кога, през какъв
период, в присъствие на кои лица и от кого следва да се извършват проверките,
констатиращи неточно измерване, доказването на наличие на предпоставките за
извършване на корекцията не може да бъде установено и осъществен контрол за
законосъобразност от страна на съда. Недопустимо е прилагането на общите
правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията между
потребителите и доставчиците на електроенергия се регулират от специален закон
– ЗЕ.
По изложените съображения, следва да се приеме, че
липсата на регламентирани в ПИКЕЕ ред, условия и процедура за установяване на
предпоставките за извършване на корекция, води до невъзможност за прилагане на
действащите норми, уреждащи методологията при начисляване на допълнителните
количества енергия.
Законовата възможност за едностранна корекция на
сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично начисляване
на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо само и
единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са
установени. От ангажираните от ответното
дружество доказателства не се установява по безспорен начин, че процесното
количество електроенергия е действително доставено до обекта на потребителя и
наличие на виновно поведение от негова страна..
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното
дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е
извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция
на сметката на ищцата-потребител, което води до извод, че искът е основателен и
следва да се уважи.
Поради
съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния
съд следва да бъде потвърдено.
По разноските: Въз основа на отправеното
от въззиваемата искане, въззивникът следва да бъде осъден да й заплати и
направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 400 лева,
заплатени за възнаграждение на един адвокат. Същите са в размер на предвидения
минимум по Наредба №1/2004г., поради което и възражението на въззивника за
прекомерност е неоснователно
По изложените съображения и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3539 от 31.07.2019г.,
постановено по гр.д.№ 14137 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Варна – бул. Владислав Варненчик № 258,
Варна тауърс - Г да заплати на М.И.К. ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляваща
сторени в производството пред въззивната инстанция разноски, на основание чл.
78 от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.