Р Е Ш Е Н И Е
№ 1944/18.5.2016г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание на 22.04.2016г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря А.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1312 по описа за 2016 год. по описа на ВРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на Г.О.Р. ЕГН **********
срещу Ш*** И.Н. ЕГН **********, с правно основание
чл.127, ал.2 от СК,
за определяне с твърдение, че е поведението на
бащата застрашава живота и здравето на детето
местоживеенето на роденото от съвместното
съжителство на страните дете
Ф*** Ш*** И. ЕГН ********** по
местоживеене на майката, на адрес: гр.Варна
ул.“Кръстю Асенов“ №5;
за предоставяне на майката
упражняването на родителските права върху детето, като на ответника, като негов
баща бъде определен следния режим на личен контакт с детето: всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 16,00
часа в неделя ; за осъждане на ответника да заплаща в
полза на детето Ф*** Ш*** И. ЕГН
**********,
чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 150,00лв./сто и петдесет лева/, считано
от завеждането на иска – 05.02.2016г., до настъпване на основания за изменение
и прекратяване на същата.
Отправя се с исковата молба и искане
за определяне привременни мерки относно упражняването на родителските права,
местоживеенето, издръжката на детето и режима му на лични контакти с неговия
баща. Такива мерки са постановени на основание чл.323 ГПК, с протоколно
определение на ВРС от с.з., проведено на 11.03.2016г., като по силата на същите
е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето Ф***
Ш*** И., ЕГН ********** на неговата майка Г.О.Р., ЕГН **********; определено е местоживеенето на
детето при нея на адрес: гр.Варна, ул.”Кръстю Асенов” №5;
определен е режим на лични контакти на
бащата Ш*** И.Н., ЕГН **********, с детето
Ф*** Ш*** И., ЕГН **********, като му е
дадена възможност да го вижда и взема при себе си, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 09,00 часа в събота
до 17,00 часа в неделя, с преспиване при
бащата, както и един месец през лятото когато майката не ползва редовен платен
годишен отпуск; на основание чл.143, ал.2 от СК е осъден Ш*** И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАЩА в полза на детето Ф*** Ш*** И. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.О.Р., ЕГН **********,
месечна
издръжка в размер на 105,00лв./сто и
пет лева/, считано от 11.03.2016г. – датата на постановяване на настоящото
определение, с падеж от първо до пето число на текущия месец, за който се дължи
издръжката, до влизане в сила на
решението по настоящото дело с предмет чл.127 ал.2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
месечна издръжка за разликата от 105,00лв. до претендираните
150.00лв., като неоснователно.
Ищцата обосновава исковата си претенция с обстоятелството, че
детето е
родено от съвместното съжителство с ответника, продължило до лятото на 2014г.,
когато тя, като майка на детето заедно с него е напуснала
ответника и се установила да живее при своите родители. Според изнесеното в
исковата молба, повод за това е бил факта, че бащата е употребявал наркотици и
упражнявал незаконна дейност като сводник. Твърди се от майката, че никога не е възпрепятствала
срещите на бащата и детето при всяко завръщане на бащата в РБългария
и при изразено негово желание да види
детето.
С горното се
обосновава от ищцата правния интерес от предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на
ответника Ш*** И.Н. ЕГН ********** не е постъпил отговор.
В с.з., ответникът е представляван от своята майка Ф*** Ш*** М***,
ЕГН **********, съгласно представено пълномощно №5151/2016г., заверено на
16.03.2016г. пред нотариус Кънчо Ицков, с р-н на
действие Районен съд-Варна,
регистрационен номер на нотариалната камара №572.
В с.з., ищцата, редовно призована не
се явява лично, като чрез процес.си представител изразява становище за
уважаване на исковата претенция. В с.з. в производството по привременните мерки
ответникът лично прави изявление за извънпартньорска
връзка на ищцата с лице от същия пол, и изказва становище за липсата на
необходимите моални качества на майката за отглежгдането на детето, както и за евентуалното й
неблагоприятно въздействие върху възпитанието на това дете.
В с.з. ответникът, чрез процесуален представител в лицето на своята
майка Ф*** Ш*** М***, ЕГН ********** настоява за определяне на най-ниската издръжка от 100лв., като представляващия лично за себе си заявява
и желание да взема детето, колкото се полага, като негова баба.
Контролиращата страна Дирекция “СП” -
гр.Варна, уведомена по реда на чл.56, ал.2 от ГПК , не изпраща представител в
с.з. по същество.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представен
заверен препис от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № ІV-76 от 10.03.2011г., страните по делото са родители на детето Ф*** Ш*** И. ЕГН **********.
Изготвен по делото
социален доклад от Дирекция “СП” - гр.Варна, представен на съда на 09.03.2016г.
е установил, че жилищата и на двамата родители са с подходящи условия за
отглеждане на дете, като детето Ф*** е показало по-силна емоционална
привързаност към своята майка.
СЪДЪТ, въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът, прави следните правни
изводи:
Между страните не се
спори,че същите живеят разделени. Не се спори и по отношение обстоятелството,
установено и в хода на социалното проучване, че детето понастоящем живее и
се отглежда от неговия баща, който сам е
извел детето от дома на родителите на майката.
Задължение на двамата родители е да осигурят в пълен
обем грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае, същевременно да
отговорят на потребностите му от
контакти, както с бащата, така и с майката. При
доказана раздяла между родителите релевантни за решаване въпроса за
упражняването на родителските права са както родителските и възпитателски
качества, които притежават родителите, а също и конкретните им възможности за
осигуряване на благоприятна среда за отглеждане на детето.
От събраните по
делото доказателства се установява, че
детето непосредствено след раздялата на страните се е отглеждало от
неговата майка, впоследствие бащата го е взел при себе си, като както сочи св.Г***
ЕГН **********/без дела и родствени връзки със страните по делото/, това
положение се е редувало. Св.Иван Пламенов Петров ЕГН ********** от своя страна сочи, че след
раздялата на страните, майката е тази, която се грижи за детето Ф***.
В хода на социалното
проучване самата ищца е споделила, че от два месеца, без нейно съгласие детето
се отглежда от бащата в неговото жилище, като срещите й с детето са умишлено
възпрепятствани. Самите социални работници в представения по делото писмен
доклад излагат, че при посещението им в дома на бащата в гр.Варна, жк”Вл.Варненчик”
бл.406, вх.21, ет.6, ап.44 и при вида на своята майка, детето Ф***, което по
това време се е готвело за следобеден сън е показало огромната си радост и
удовлетворение, прегърнало е силно своята майка, гушнало я и не се отделило
нито за миг от нея.
Посредством
социалното проучване е установено, че майката се е установила в дома на
родителите си в гр.Варна, ул.”Хан Маламир”№23, който пол0зва самостоятелно,
след извършен основен ремонт. В дома спалнята е обособена като детска стая,
като са създадени добри социално-битови условия за отглеждане на детето и за
задоволяване на всички негови базови потребности. Това според социалните
работници се отнася и до дома на ответника. И двамата родители получават помощ
и подкрепа от разширеното семейство.
Детето е на
5год.възраст, при което е безусловно необходимо е да е в контакт с майката, като майчините грижи и ласки са нужни на
първо място и с оглед пола на детето за физическото и психологическото му
развитие.
При решаване на
въпросите свързани с местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него, издръжката, съдът следва да изхожда преди всичко от интересите на детето, принцип
залегнал в чл.3,т.3 ЗЗДт и в редица разпоредби на СК
– чл.59, ал.1 СК, чл.123, ал.1 СК , чл.129, ал.1 СК , чл.130 , ал.1 СК и пр.
Както посочва
социалния доклад, майката като родител разполага с материални условия за
отглеждане на детето. Детето е все още в сравнително ниска възраст и в този
аспект съдът намира, че детето следва да живее със своята майка, като на нея да
бъдат предоставени родителските права, с оглед и събраните данни, че разполага
с възможност за обгрижва добре детето, с необходимата
грижа, която се явява достатъчна за неговото нормално психично здраве и
емоционално благополучие. При данните, събрани от гласните доказателства, че
бащата на детето при напускането на РБ поверява преките грижи за отглеждането
му на своята майка, посоченото е още един аргумент в подкрепа на становището,
че детето следва да бъде отглеждано от неговата майка.
На бащата следва да
се определи режим на лични отношения с оглед необходимостта от поддържане на
пълноценна емоционална връзка между тях, който да предвижда да вижда и взема
детето, както следва: два пъти в месеца – всяка първа и трета събота от месеца,
от 10,00ч. до 16,00ч., с преспиване;
както и един месец през лятото, когато майката на детето не ползва
редовен платен годишен отпуск.
Съдът намира, че така
определените контакти между детето и неговия баща създават възможност детето да
израсте не само под грижите и обичта на майката, но и при подкрепата и бащината
обич на бащата, след раздялата на
родителите.
Съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му
дете е безусловно, като тази особеност на задължението на родителите да
издържат децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тях и
да ги подготвят за обществено полезна дейност. Нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като
се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и
всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай,
като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено
неприемлив начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за
цели извън издръжката/в този смисъл т. 4 от ППВС № 5/1970 год./. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл. 142, ал. 1 СК. В случаите, в
които ненавършилото пълнолетие дете има лични доходи, без значение техния
източник, включително и когато детето получава парична помощ, въз основа на
някой от специалните закони – ЗСП; ЗСПЗ и др., те се взимат предвид при
решаването на въпроса дали и в каква степен ненавършилия пълнолетие се нуждае
от издръжка /т. 2 от ППВС № 5/70./.
Възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация – в този смисъл са указанията по т. 5 от ППВС № 5/1970
год. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на
всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който
се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от
родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва
да се вземат под внимание при определяне на размера на издръжката, която този
родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му
положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
получава, неговата трудоспособност, както и квалификацията му, като тази
възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Алинея втора
на чл. 142 СК посочва, че минималният размер
на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както
се посочи по–горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е
обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя, като се държи сметка и
за указанията в ППВС № 5/70 год., изложени по–горе.
В случая детето е на
5год.възраст, което обуславя извод, че потребностите му са от гледна точка на
обичайните разходи за облекло, храна и пр. жизнено необходими нужди. Не са събрани доказателства детето да притежава други
източници на издръжка.
Предвид безусловния
характер на задължението за издръжка следва да се определи адекватна на нуждите
на детето издръжка, съобразно неговата възраст. По отношение на детето не се
установени специални, по-големи от обичайните нужди и съответно разходи.
При липсата на данни
за нетрудоспособност на страните по делото, съдът приема, че всяка от тях е в
състояние да реализира доходи поне в размер на средната за страната работна заплата.
Според възрастта на детето, съдът намира, че неговата средномесечна
нужда от издръжка е в рамките на 250лв., като от тях бащата следва да осигурява
сумата от 150лв., а участието на майката да е в размер на 100лв. По-малкото
парично участие на майката е за сметка на ежедневните грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, които тя полага. Издръжката следва да се присъди, така
както е претендирана, от датата на предявяване на
исковата молба. Издръжката следва да се присъди и с падеж от първо до пето
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена
вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.
На основание чл.242,
ал.1 от ГПК, решението подлежи на предварително изпълнение в частта за издръжката.
С оглед на изхода от
делото и заявеното искане от ищцата, в
нейна полза на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени сторените
по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер на 400,00лв., представляващи
заплатено адв.възнаграждение.
Ш*** И.Н. ЕГН **********, следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса за присъдената издръжка в
размер на 216,00лева.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 от СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на
детето Ф*** Ш*** И. ЕГН ********** на неговата майка Г.О.Р. ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127, ал.2 от СК детето Ф*** Ш*** И. ЕГН ********** ДА ЖИВЕЕ при своята
майка Г.О.Р. ЕГН **********,
на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Ш*** И.Н. ЕГН ********** с детето Ф***
Ш*** И.
ЕГН **********, като
му дава възможност да го взема при себе си и да го вижда, както
следва: два пъти в месеца – всяка първа и трета събота
от месеца, от 10,00ч. до 16,00ч., с преспиване;
както и един месец през лятото, когато майката на детето не ползва
редовен платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 СК Ш*** И.Н. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА месечна
издръжка в полза на детето Ф*** Ш*** И. ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Г.О.Р. ЕГН **********, в размер на 150,00лв./сто и петдесет лева/,
считано от 05.02.2016г., с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната
лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в
частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ш*** И.Н. ЕГН **********,
с адрес:
***
ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса за присъдената издръжка в
размер на 216,00лв./двеста и шестнадесет
лева/, на основание чл.78, ал.6 от ГПК и Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ш*** И.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Г.О.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
400,00лв./четиристотин лева/,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски за
заплатено адв.възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Детето Ф*** Ш*** И. ЕГН **********,
има право на въззивна
жалба срещу решението, в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДт,
като неговите права могат да се реализират чрез Дирекция “Социално подпомагане”
гр.Варна, в двуседмичен срок датата на съобщаване на решението.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на
страните, заедно със съобщението за постановяването му.
Районен
съдия: