№ 1924
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20231100101527 по описа за 2023 година
Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е предявил срещу
ответника Н. К. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
- 25 779.32 евро, представляваща непогасена падежирала главница по
Договор за банков кредит №51КР-АА-2801/11.10.2007 г., ведно със законната
лихва от 09.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата;
- 4 428.54 евро, представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2020
г. до 01.02.2023 г., дължима съобразно раздел V, т.9 от договора;
- 7 742.63 евро, представляваща обещетение за забава за периода от
01.03.2020 г. до 08.02.2023 г., дължимо на основание т.11 от раздел V от
договора. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен Договор за
банков кредит №51КР-АА-2801/11.10.2007 г., по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на сумата от 44
900.00 евро, с краен срок на погасяване 01.12.2027 г. Излага твърдения, че
ответникът е просрочил 158 вноски по главница, дължими за периода от
01.01.2010 г. до 01.02.2023 г. и 157 вноски по лихва, дължими за периода от
1
01.01.2010 г. до 01.02.2023 г., като размеръг на падежиралите неплатени
задължения възлизали на сумата от 25 779.32 евро – дължима падежирала
главница, 28 878.25 евро – договорна лихва за периода от 01.03.2020 г. до
01.02.2023 г. и 32 232.62 евро – обезщетение за забава за за периода от
01.01.2020 г. до 08.02.2023 г. Сочи, че размерът на непадежиралите неплатени
задължения към 08.02.2023 г. възлиза на сумата от 16 785.86 евро – дължима
непадежирала главница и 25.74 евро – непадежирала договорна лихва за
периода от 01.02.2023 г. до 08.02.2023 г.
Твърди, че независимо, че кредитополучателят бил неизправен, към
момента на подаване на исковата молба банката не се е възползвала от
правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника Н. К., чрез назначения
му на основание чл. 47, ал.6 ГПК особен представител, е постъпил отговор на
исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Навежда възражение
за давност.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 430
ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за заем с
посоченото съдържание и изпълнение на задължението за предоставяне на
уговорения заем.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства от
ищеца е да докаже погасяването на задължението чрез плащане в уговорените
срокове.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Установява се и от представения по делото Договор за банков кредит
№51КР-АА-2801/11.10.2007 г. сключен между страните по делото, че по
силата на горепосочения договор банката се е задължил да предостави на
ответника кредит в размер на 44 900.00 евро за покупка на недвижим имот, а
2
той се задължил да върне сумата на равни месечни вноски, включващи
главница и лихва, с краен срок на погасяване – 01.12.2027 г.
Съобразно уговореното между страните за ползвания кредит
кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на годишния
EURIBOR плюс надбавка от 2.213 пункта. Лихвата за просрочие (наказателна
лихва) по кредита е в размер на размера на лихвата за редовен дълг и надбавка
от 20 пункта на годишна база.
Погасяването на кредита следва да се извършва на равни месечни
вноски, съобразно приложения погасителен план, при краен срок – 01.12.2027
г.
От неоспореното от страните и прието заключение на вещото лице по
изслушаната ССчЕ, което настоящия състав на съда намира за компетентно и
обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че предоставения на
ответника кредит в размер на сумата от 44 900.00 евро е усвоен еднократно на
22.11.2007 г. по открита негова банкова сметка. Последното постъпление по
погасителната сметка на кредита е на 03.02.2010 г. Вещото лице е
констатирал: редовна непадежирала главница – 16 785.86 евро, просрочена
падежирала главница за периода от 01.01.2010 г. до 01.02.2023 г. – 25 779.32
евро, възнаградителна лихва в общ размер от 28 903.99 евро и наказателна
лихва в общ размер от 39 204.49 евро.
Съдът намира, че страните по делото са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по процесния Договор за банков кредит
№51КР-АА-2801/11.10.2007 г. Ищецът е изпълнил задълженията си по него,
но ответникът е преустановил плащанията след 01.01.2010 г.
В тежест на ответника, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже, че е
изпълнил задължението си за връщане на предоставения му паричен заем, тъй
като ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт на неплащането.
Съгласно т.9 от процесния договор за кредит, за ползвания кредит
Кредитополучателите заплащат на Банката годишна лихва, както следва:
Банката прилага годишна лихва в размер на годишния EURIBOR, увеличен е
надбавка от 2.213 пункта. Дължимата лихва се заплаща периодично в размер и
на падежи подробно описани в погасителния план - Приложение №1,
неразделна част от Договора. Размерът на лихвените плащания посочени в
погасителен план - Приложение № 1 е изчислен върху главницата на кредита
3
на база годишния EURIBOR при сключването на настоящия договор и не
отразява точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а
има ориентировъчен характер. Точният размер на дължимата лихва се
изчислява от банката за всеки лихвен период на падежа на съответното
лихвено плащане посочен в погасителния
план - Приложение № 1 към Договора за кредит. Дължимите лихви и други
аналогични суми се изчисляват въз основа на действителния брой дни и се
приема годината за 360 дни.
Съгласно т. 11 от процесния договора плащания, дължими, но
неизвършени в срок поради недостиг на средства по разплащателна сметка на
Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с
договорения в раздел V, т. 9, лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20
(двадесет) пункта. Тълкуването на тази клауза от договора за потребителски
кредит води до извод, че страните са уговорили наказателна лихва, дължима
от кредитополучателя при забавено плащане на месечните вноски по
главницата, съгласно погасителния план.
С оглед наведеното от ответника възражение за давност следва да бъде
съобразено постановеното Тълкувателно решение от 21.11.2024 г. по т.д.№
3/2023 на ОСГТК, ВКС, с което е прието, че при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно
изискуем 6 давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този
момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.
За вземанията за главница е приложима петгодишна погасителна
давност, а за вземанията за възнаградителна лихва тригодишна погасителна
давност – в този смисъл: решение № 50061 от 11.07.2024 г. по т. д. №
2142/2021 г. на I т. о. на ВКС, решение № 34 от 07.03.2024 г. по т. д. №
161/2023 г. на I т. о. на ВКС.
Погасени по давност в конкретния случай са всички вземания за
главница до погасителна вноска с падеж 09.02.2018 г. включително.
Ответникът в настоящето производство не е доказал плащане на
непогасените по давност вземания, а и не го твърди, поради което съдът
4
приема, че той не е изпълнил задължението си да заплати претендираните по
делото суми, както следва:
- 15 743.49 евро, представляваща непогасена падежирала главница по
Договор за банков кредит №51КР-АА-2801/11.10.2007 г., дължима за периода
от 09.02.2018 г. до 09.02.2023 г.;
- 4 428.54 евро, представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2020
г. до 01.02.2023 г., дължима съобразно раздел V, т.9 от договора;
- 7 742.63 евро, представляваща обещетение за забава за периода от
01.03.2020 г. до 08.02.2023 г., дължимо на основание т.11 от раздел V от
договора.
Посочените суми са дължими от ответника ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 09.02.2023 г. до
окончателното им изплащане.
Относно разноските по производството
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца своевременно поисканите
разноски за производството в размер на 5 677.74 лв., представляващи внесена
държавна такса, депозити за вещо лице и назначения на ответника особен
представител, и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. К., роден на ******* г., със съдебен адрес: гр. София, бул.
„*******, адв. С. К., да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе” № 111 П, на основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД следните суми: сумата от 15 743.49 евро, представляваща
непогасена падежирала главница по Договор за банков кредит №51КР-АА-
2801/11.10.2007 г., дължима за периода от 09.02.2018 г. до 09.02.2023 г.; сумата
от 4 428.54 евро, представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2020 г.
до 01.02.2023 г., дължима съобразно раздел V, т.9 от договора и сумата от 7
742.63 евро, представляваща обещетение за забава за периода от 01.03.2020 г.
5
до 08.02.2023 г., дължимо на основание т.11 от раздел V от договора, заедно
със законната лихва от 09.02.2023 г. до окончателното плащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ искът, предявен на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1
ТЗ за разликата от 15 743.49 евро до пълния предявен размер от 25 779.32
евро, представляваща частично вземане за непогасени заети парични средства
за периода от 01.02.2010 г. до 09.02.2018 г.
ОСЪЖДА Н. К., роден на ******* г., със съдебен адрес: гр. София,
бул. „*******, адв. С. К., да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе” № 111 П, сумата от 5 677.74 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6