О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……………………………., гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно
заседание на тридесет и първи юли 2020 година в състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова – Даскалова
като разгледа адм.дело №1528 по описа за 2020г. на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано е по повод постъпила с вх.№8120/13.07.2020г. жалба от К.Н.В. с ЕГН ********** ***
против Акт за установяване на задължения №МД-АУ-8365/18.10.2016г. по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК издаден от ст. инспектор „КРД“в дирекция „Местни данъци“
при Община Варна, оспорен по административен ред с жалба вх. №МД
20000604ВН/14.04.2020г. пред Директора на Дирекция „МД“ при Община Варна и
потвърден мълчаливо от него. Жалбоподателят твърди, че на 07.04.2020г.
чрез работодателя си получил покана за доброволно
изпълнение с изх. №4440/02.04.2020г.
от ЧСИ с рег.№924 и район на действие Софийски градски съд с
приложен АУЗД №МД-АУ-8365/18.10.2016г. на Община Варна. Така узнал, че срещу
него има образувано изп. дело №20209240400176 за събиране на сумата в общ размер 1539,52лв. към
16.04.2020г., представляващи установени с този Акт за установяване на задължения, който до тогава не му бил връчен и такси
за ЧСИ. Така жалбоподателят твърди, че разбрал за издадения АУЗ №МД-АУ-8365 от 18.10.2016г.
на Община Варна, с който са му установени като дължими и
неплатени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил с рег.№ В 5586 СТ с двигател
№58413 и рама №********* в размер на 834,07лв. - главници и лихви в размер на
231,39лв. към 18.10.2016г. за 2011г., 2012, 2013, 2014 и 2015г. В. сочи, че в 14-дневен срок оспорил АУЗ
пред Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Варна с жалба, заведена с вх. №МД
20000604ВН/14.04.2020г. Тъй като по нея не бил постановен акт в срока по
чл.155, ал.1 от ДОПК, жалбоподателят счита, че съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК е
налице мълчаливо потвърждаване на АУЗ. С оглед на това с жалбата до съда
заявява, че на основание чл.156, ал.1 от ДОПК вр. чл.107, ал.4 от ДОПК, вр.
чл.4, ал.1 от ЗМДТ оспорва Акта за
установяване на задължения с искане да бъде отменен като
неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалните правила и
материалните норми. Подробно излага съобпраженията, поради които счита АУЗ за
нередовно връчен и за невлязъл в сила, с оглед на оспорването му било
допустимо. Счита АУЗ за постановен от лице без компетентност, в производство
проведено в нарушение на процедурните правила, при невярно установени факти и
обстоятелства, при неправилна преценка за наличеие на фактически и правни
основания за определяне на задължението и размера му. Твърди недължимост на
такъв данък за процесното МПС към Община Варна. Изтъква, че данъка за него за
2015г. е заплатен, а задълженията за данък и лихви за 2011г., за 2012г., за
2013г. и за 2014г. са погасени поради изтекла 5 годишна давност по чл.171, ал.1
от ДОПК. Поради това с жалбата сезира съда с искане да бъде отменен АУЗ за
данъка и за начислените лихви. Представя писмени доказателства. Прави особено
искане да бъде спряно изпълнението на АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. на основание
чл.157, ал.2 от ДОПК, тъй като не бил влязъл в сила; да бъде спряно
изпълнението му по изпълнително дело №20209240400176 по описа на ЧСИ с рег.№924
с район на действие Софийски градски съд и иска прилагане на 5 годишна
погасителна давност за част от задълженията.
Ответникът - Директора на Дирекция “МД“ при Община Варна с жалбата е
представил копие на административната преписка по издаването на АУЗ
№МД-АУ-8365/18.10.2016г. с доказателства за връчването му на
адресата по реда на чл.32 от ДОПК. Върху акта е отразено,
че е влязъл в сила 26.09.2017г. и е представена молбата до ЧСИ за образуване на
изпълнително дело за събиране на установените с акта задължения.
С оглед изложеното в жалбата до съда с Разпореждане №7312/13.07.2020г.
от ответника е изискано да представи копие на постъпилата
с вх. №МД 20000604ВН/14.04.2020г. жалба на В. срещу АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г.
и постановения по нея акт на решаващия орган с доказателства за връчването му.
Междувременно с молба от 16.07.2020г. от жалбоподателя са представени
доказателства за отстраняване нередовностите в жалбата, с оглед на които делото
е оставено без движение с разпореждане от 13.07.2020г. - доказателство за
заплатена държавна такса за образуване на делото и адвокатското пълномощно за
изготвянето й и за процесуално представителство. Във връзка с дадените указания
за депозиране на доказателства за направено обезпечение или предложение за
обезпечение по чл.157 ал.2 от ДОПК във връзка с искането за спиране
изпълнението на АУЗ, с молбата се сочи, че некоректно в жалбата е поискано
спиране на основание чл.157, ал.2 от ДОПК, тъй като АУЗ за разлика от
ревизионният акт не подлежи на предварително изпълнение. Тъй като процесния АУЗ
не бил влязъл в сила, а бил обжалван от В., събирането на установеното с него
задължение се явявало допуснато предварително изпълнение по чл.60 от АПК, което
се иска да бъде спряно на основание чл.166 ал.2 от АПК. Събирането на сумата установена
с акта щяло да причини на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, а
Община Варна да се обогати неоснователно.
На 20.07.2020г. от ответника чрез упълномощения гл. юрисконсулт в Дирекция „МД“
при Община Варна по делото е постъпило писмо, с което се представя заверено копие
на подадената от В. жалба вх. №МД 20000604ВН/14.04.2020г. срещу АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г.
с приложенията към нея. В жалбата подадената до директора на Дирекция „МД“ при
Община Варна К.В. оспорил АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. и заявил, че той не е
влязъл в сила на 26.05.29017г., че не е уведомен за издаването му, а узнал за
него на 07.04.2020г. когато му бил връчет с поканата за доброволно изпълнение.
Поради това го обжалвал в срок с искане този по-горестоящ административен орган
да отмени АУЗ като неправилен и незаконосъобразен. Освен това в жалбата е
направено възражение, че е изтекла погасителната давност за установените с акта
публични задължения за периода от 2011г. до 2014г., както и за лихвите върху тях.
С жалбата В. поискал от решаващият орган на основание чл.153 ал.2 от ДОПК да
бъде спряно изпълнението на АУЗ, както и да бъде спряно изпълнението по
образуваното за събиране на сумите по него изпълнително дело. В писмото
пълномощника на ответника заявява, че по тази жалба срещу АУЗ не е постановен
акт на решаващия орган, тъй като била подадена след връчване на АУЗ съгласно
чл.152 ал.1 от ДОПК и се явявала просрочена.
В случая се касае за АУЗ на Община Варна издаден служебно на основание
чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. със ЗМДТ, въз основа на собствени данни, данни,
получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване
на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия, който
съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред Директора на Дирекция “МД“ при Община Варна. В чл.144 ал.1
и ал.2 от ДОПК е разписано, че по реда за обжалване на ревизионен акт се
обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този
кодекс не е предвидено друго, както и че разпоредбите на глава ХVІІ от ДОПК се
прилагат в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на ДОПК, ако
не е предвидено друго. За АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК не е предвидено друго,
поради което за обжалването му са приложими разпоредбите на чл.145 и следв. от ДОПК.
Съгласно чл.147 ал.1 от ДОПК, когато жалбата е просрочена, с решение
компетентния да я разгледа орган я оставя без разглеждане. Това решение по чл.147
ал.1 от ДОПК се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му,
съгласно чл.148 от ДОПК и може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му
пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или
седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по
осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. Съдът
се произнася с определение в 30-дневен срок.
В случая от постъпилото по делото писмо от пълномощника на ответника – Директора
на Дирекция “МД“ при Община Варна се установява, че той е намерил жалба вх.№МД
20000604ВН/14.04.2020г. на К. В. срещу АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. за
просрочена, но не е изпълнил задълженията си по чл.147 ал.1 от ДОПК да
постанови решение, с което я оставя без разглеждане. В резултат на това на К. В.
не е връчено решение по чл.147 ал.1 от ДОПК, което съобразно чл.148 ал.1 от ДОПК той да оспори пред съда. Това решение, с което решаващият орган констатира
просрочие на жалбата срещу АУЗД е акта, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
С такъв изричен акт ДОПК изисква да се реши по цитирания ред преюдициалния въпрос
– влязъл ли е в сила АУЗ към момента на подаване на жалбата срещу него или не,
респ. просрочена ли е подадената на 14.04.2020г. жалбата срещу АУЗ или не, когато
той е спорен между страните. След приключване на този спор с влязъл в сила акт,
в случай, че подадената на 14.04.2020г. жалба срещу АУЗ бъде преценена като
подадена в срок, ще може от решаващия орган, респ. от съда да бъде разглеждан и
решаван спора между страните за правилността и законосъобразността на АУЗ, за
спиране на изпълнението му, за размера на задълженията и за това погасена ли е
част от тях по давност.
Като преценил жалбата като просрочена и не я разгледал, защото била
подадена срещу влязъл в сила на 26.05.29017г. АУЗ, но не издал писмено решение
в този смисъл съобразно изискването на чл.147, ал.1 от ДОПК, решаващият орган нарушил
процесуалните правила и препятствал възможността на подателя на жалбата да узнае,
че е налице спор относно срочността й и относно това влязъл ли е в сила и кога
АУЗ и да сезира за разрешаването му съда по реда на ДОПК. С неиздаването на
решение по чл.147, ал.1 от ДОПК, което да се връчи на В., Директорът на
Дирекция “МД“ при Община Варна създал погрешната представа у него, че жалбата
му вх.№МД 20000604ВН/ 14.04.2020г. срещу АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. е
преценена като подадена в срок, че е редовна и допустима, че е разгледана по
същество и намерена за неоснователна.
Това довело до неправилната преценка на жалбоподателя, че с изтичане на
60-дневния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК е формирано мълчаливо потвърждаване на АУЗ
№МД-АУ-8365/18.10.2016г. на Директора на Дирекция “МД“ при Община Варна, с
оглед на което депозирал жалбата срещу АУЗ, по повод на която е образувано
настоящото административно дело в Административен съд-Варна. Тази преценка е
неправилна, тъй като е недопустимо да бъде извършвана от съда проверка на АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г.
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК при наличие на неразрешен по реда в ДОПК с влязъл в
сила акт спор за срочността на жалбата срещу АУЗ до решаващия орган и по
въпроса влязъл ли е АУЗ в сила на 26.05.29017г., както е отбелязано върху него
или не.
От постъпилото по делото писмо от ответника се установява, че жалбата
подадена на 14.04.2020г. не е разгледана, защото е намерена за просрочена и
подадена срещу АУЗ, който е влязъл в сила в сила на 26.05.29017г. С оглед на
това се установява, че решаващият орган не е разгледал по същество както
жалбата, така и направените в нея особени искания за спиране на изпълнението и
възражения за погасяване на част от установените задължения по давност, поради
което считано от 15.06.2020г. не е формирано мълчалив акт за потвърждаване на АУЗ
№МД-АУ-8365/18.10.2016г.
При липсата на формиран такъв акт и наличие на неразрешен по надлежния ред
преюдициален спор между страните за това просрочена ли е жалбата вх. №МД
20000604ВН/14.04.2020г. срещу АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. или не и влязъл ли е
в сила АУЗ или не, съдебната проверка за законосъобразност и правилност на АУЗД
по реда на ДОПК е недопустима по аргумент от чл.156 ал.1 и ал.2 от ДОПК.
Поради това жалбата с вх.№8120/13.07.2020г. на К.Н.В. с ЕГН ********** ***
против Акт за установяване на задължения №МД-АУ-8365/18.10.2016г. по чл.107,
ал.3 от ДОПК издаден от ст. инспектор „КРД“в дирекция „Местни данъци“ при
Община Варна ведно с направените в нея особени искания и възражения за изтекла
погасителна 5 годишна давност се явява недопустима за разглеждане от
Административен съд-Варна и образуваното по повод на нея съдебно производство следва
да бъде прекратено на основание чл.159, т.1 от АПК.
Копие на настоящото определение следва да бъде изпратено на Директора на
Дирекция “МД“ при Община Варна, който след като е преценил, че жалбата вх.№МД
20000604ВН/14.04.2020г. срещу АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. с която е сезиран е
просрочена жалба, тъй катко е подадена срещу влязъл в сила АУЗ, незабавно в
изпълнение на задължението си по чл.147 ал.1 от ДОПК да постанови изрично
писмено мотивирано решение за оставянето
й без разглеждане, което да връчи на К.В. съобразно чл.148 ал.1 от ДОПК, за да
може той да упражни правото си да го оспори пред съда, за да бъде разрешен по
цитирания по-горе ред в ДОПК преюдициалния въпрос за допустимостта на жалбата
срещу АУЗ и за това влязъл ли е той в сила и кога.
Едва след решаване с влязъл в сила акт на спора за срочността на жалбата и
само в случай, че бъде намерено, че е подадена в законовия срок и АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г.
не е влязъл в сила на 26.05.29017г., както е отразено върху него, нито към 14.04.2020г.,
директорът на Д“МД“ като решаващ орган
ще дължи разглеждането й по същество и произнасяне по оплакванията в нея, по
исканията и възраженията в нея за изтекла погасителна давност, съобразно реда и
правомощията по чл.155 от ДОПК. Този негов акт – мълчалив или изричен, при
наличие на правен интерес за оспорване от В. ще подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност пред от администравния съд по реда на ДОПК.
В случай, че с влязъл в сила акт по чл.147 от ДОПК бъде установено, че
жалбата с вх.№МД 20000604ВН/14.04.2020г. е подадена след изтичане на срока за
оспорване на АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. и той е влязъл в сила, предвид
образуваното изпълнително дело пред ЧСИ и съгласно чл.4, ал.2 от ЗМДТ, който
регламентира, че принудителното събиране се извършва от съдебния изпълнител по
реда на Гражданския процесуален кодекс, защитата срещу актовете и действията на
ЧСИ по изпълнително дело длъжника К.В. следва да упражни по реда на ГПК пред
гражданските съдилища, тъй при влязъл в сила АУЗ и образувано изп. дело пред
ЧСИ за събирането на сумите по него са неприложими ДОПК и АПК и не са от
компетентността на административните съдилища, какъвто е Административен
съд-Варна.
Водим от изложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК вр.§ 2 от ДР на ДОПК,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№8120/13.07.2020г. на К.Н.В. с ЕГН **********
*** против Акт за установяване на задължения №МД-АУ-8365/18.10.2016г. по
чл.107, ал.3 от ДОПК издаден от ст. инспектор „КРД“в дирекция „Местни данъци“
при Община Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направените в жалба с вх.№8120/13.07.2020г. на К.Н.В.
***:
- искане за спиране на
изпълнението на Акт за установяване на задължения №МД-АУ-8365/18.10.2016г. по
чл.107, ал.3 от ДОПК;
-искане за спиране на
изпълнителното дело №20209240400176 по описа на ЧСИ с рег.№924 с район на
действие Софийски градски съд;
-искане за прилагане на
5 годишна погасителна давност за част от задълженията по АЗД
№МД-АУ-8365/18.10.2016г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №1528/2020г. по описа на
Административен съд – Варна.
ИЗПРАЩА копие на настоящото определение на Директора на Дирекция “МД“ при
Община Варна, който незабавно в изпълнение на задължението по чл.147 ал.1 от ДОПК да постанови изрично писмено мотивирано решение за оставяне на жалбата
вх.№МД 20000604ВН/14.04.2020г. на К.Н.В. срещу АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. без
разглеждане, след като я преценил за просрочена и подадена срещу АЗД №МД-АУ-8365/18.10.2016г.
по чл.107, ал.3 от ДОПК, който е влязъл в сила на 26.05.29017г., което решение да
бъде връчено на жалбоподателя съобразно
чл.148 ал.1 от ДОПК, за да може той да упражни правото си да го оспори пред
съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от
съобщаването му пред Върховен административен съд- София по реда на глава ХІІІ
от АПК.
СЪДИЯ: