Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 02.08.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин,
Пети състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА
ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 112 по
описа за 2021 година на РС Елин
Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Московска”, № 19, представлявано от Виолина Маринова Спасова - главен
изпълнителен директор и Диана Дечева Митева изпълнителен директор, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Е.И.Г. срещу ответника Й.Л.Й., ЕГН **********
***, с който се моли съдът да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 16 428,63 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 11.12.2019 г. до окончателното изплащане; редовна лихва в размер на
1505,05 лева за периода от 30.10.2016 г.
до 26.11.2019 г.; сумата от 118,94 лева обезщетение за забава за периода от
30.10.2016 г. до 26.11.2019 г., сумата от 68,45 лева обезщетение за забава за периода от
26.11.2019 г. до 11.12.2019 г.; 21,73 лева
нелихвоносно вземане от застрахователни премии за периода от 20.07.2017
г. до 14.06.2019 г..
В исковата молба се твърди, че на
11.12.2019 г. „БАНКА ДСК“ АД в качеството си на правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК“
АД е подала до Районен съд Елин Пелин заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, в която връзка е образувано гр.д. №
1022/2019 г. по описа на РС Елин Пелин срещу длъжника Й.Л.Й. за заплащане на дължими
суми произтичащи от отпуснат на ответника кредит по Договор за кредит ЕКСПРЕСО
№ 324461 от 28.11.2012 г.. Тъй като е налице забава в плащанията, продължило
повече от 90 дни, банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем след уведомяване на длъжника. Искането по депозираното заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист е
уважено изцяло от съда и е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 329/2020 г. при ЧСИ Магдалена С. с рег. № 928. След връчване на заповедта за
изпълнение, длъжникът Й.Л.Й. е подал
възражение до РС Елин Пелин по реда на чл.414 от ГПК.
В тази връзка заповедният съд е дал указания на ищеца
„БАНКА ДСК“ АД да предяви иск за установяване на вземането си спрямо длъжника Й.
в месечен срок от поучаване на съобщението, като ищецът е получил съобщението на съда на 11.01.2021 г., в която връзка е предявил
настоящия установителен иск.
Излагат се
твърдения, че по силата на сключен Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 324461 от
28.11.2021 г., „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, чиито правоприемник е „БАНКА ДСК“ АД е
предоставила на Й.Л.Й. кредит в размер на 30 000.00 лева. Банката е
изпълнила задължението си по кредитния договор, като е предоставила сумата по
разрешения кредит за усвояване по разплащателна сметка с титуляр Й.Л.Й..
Кредитът е усвоен в пълен размер, което се установява от извлечение от сметка
на ответника.
Поради допусната
забава в плащанията от страна на длъжника повече от 90 дни, банката е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем след уведомяване на
длъжника. Вследствие на тези обстоятелства и съгласно Общите условия по
договора кредитът е станал предсрочно изискуем и към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист е съществувало вземане за ищеца като правоприемник на
„ЕКСПРЕСБАНК“ АД.
Всичко това обуславя правния интерес от предявяване на настоящия установителен
иск.
Ответникът Й.Л.Й. чрез адв.С. – САК в срока
по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който сочи, че оспорва иска като
неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Оспорва се твърдението, че е налице
забава в плащанията още повече, че ищецът не ангажира доказателства
удостоверяващи такава забава, поради което неправилно кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. Ищецът като правоприемник на „Експресбанк“ АД не е обявил
кредита за предсрочно изискуем с уведомление до длъжника, което да е надлежно
получено. В този смисъл фактическият състав, пораждащ възможността кредиторът
да получи предоставена главница по кредита преди изтичане на уговорен в полза
на длъжника срок, налага позоваване на две предпоставки - обективен факт,
уговорен като основание за едностранно изменение на договора и упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало
до длъжника и това е прието с т.18 от
Т.Р. № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Срокът за
изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за
кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна
клауза, но и изявление на правоимащия кредитор, че се възползва от това право и
обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора
предваритена уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката
съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника кредитополучател. В настоящия случай, не се установява при условията
на пълно и главно доказване уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем да е достигнало до ответника – кредитополучател. Освен това не е ясно
кога точно е обявена твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост.
Оспорват се и
твърденията на ищеца, че ответника не е извършвал плащания, тъй като вноските по договора са плащани редовно през целия период до налагането на
запорите върху трудовото му възнаграждение и пенсия по изп.дело № 329 по описа
на ЧСИ Магдалена С..
Единственият
период в който ответникът не е плащал вноските е 2017-2018 г., когато е имал
здравословни проблеми, но дори и тогава в последствие е платил дължимите
вноски. През горепосочения период ответникът Й. се е лекувал и е правил множество
изследвания, поради което е бил с влошено финансово състояние и покрай
житейските проблеми е пропуснал няколко вноски. На 18.05.2018 г. ответникът
получава покана за доброволно плащане с изх. № SGE03420 от Макроадванс Дет Мениджмънт
ЕООД, че е изпаднал в забава и веднага отива в банката, като се разбира със
служителите да започне да заплаща вноските, за да погаси забавените плащания в
размер на 1476,72 лева към 17.05.2018 г., като прави следните плащания: на
09.07.2018 г. – 700.00 лева; на 07.08.2018 г.
– 500.00 лева; на 07.09.2018 г. – 200.00 лева; на 08.10.2018 г. – 200.00
лева, като към онзи момент е погасил всички дължими вноски.
В последствие
редовно е плащал вноските си по кредита до изненадващия запор, който му е
наложен по изп.дело № 329 при ЧСИ Магдалена С..
Предвид всичко
изложено твърди, че не е изпадал в забава в плащанията по договора за кредит
Експресо № 324461 и не е било налице основание, същият да бъде обявен за
предсрочно изискуем. Липсва и уведомяване на длъжника за такова обявяване.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната
фактическа обстановка: Ищецът «БАНКА ДСК» АД, в качеството
на правоприемник на „Експресбанк“
АД е депозирал
настоящия иск срещу ответника Й.Л.Й., което е видно от Удостоверение за актуално състояние от
19.05.2020 г. - че «БАНКА ДСК» АД е правоприемник на
преобразуващо се дружество „Експресбанк“
АД.
По
подадено от „Експресбанк“ АД заявление е
образувано
ч.гр.д. № 1022/2019 г. по описа на РС Елин Пелин
по реда на чл.417 от ГПК срещу ответника Й.Л.Й.,
като съдът е уважил искането и е издал заповед за незабавно изпълнение №
820/13.12.2019 г. за следните суми произтичащи от Договор за кредит ЕКСПРЕСО №
324461/28.11.2012 г.: 16 428,63 лева главница, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 11.12.2019 г. до окончателното
изплащане; редовна лихва в размер на 1505,05 лева за периода от 30.10.2016 г. до 26.11.2019 г.;
сумата от 118,94 лева обезщетение за забава за периода от 30.10.2016 г. до
26.11.2019 г., сумата от 68,45 лева
обезщетение за забава за периода от 26.11.2019 г. до 11.12.2019 г.;
21,73 лева нелихвоносно вземане от
застрахователни премии за периода от 20.07.2017 г. до 14.06.2019 г..
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника Й., който в
преклузивния двуседмичен срок от
връчването на заповедта е подал възражение по чл.414 от ГПК.
В тази връзка с определение от 29.12.2020 г. съдът е указал на заявителя „Експресбанк“ АД да предяви установителен иск за съществуване на
вземането си по чл.415, ал.1
от ГПК. Ищецът «БАНКА ДСК» АД, в качеството на правоприемник на „Експресбанк“ АД е депозирал настоящия иск срещу
ответника Й.Л.Й..
Представен е Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 324461/28.11.2012 г., от който
е видно, че същият е сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Й.Л.Й., с
който банката е отпуснала на кредитополучателя сума в размер на 30 000.00
лева с размер на погасителната месечна вноска от 527,82 лева за период от 84
месеца, с падеж на всяка погасителна вноска и лихви през гратисния период 30 число на съответния месец. Гратинсия период
е максимум до 3 месеца на една година, но не повече от
18 месеца за срока на договора след одобрение от страна на Банката. Представено
е и приложение 1 – погасителен план към договора за кредит, от който е видно,
че последната вноска по кредита се дължи на 30.11.2019 г.
От
приложеното извлечение от счетоводните книги на името на ответника Й.Л.Й. по
Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 324461/28.11.2012 г. към 11.12.2019 г. е видно, че
задълженията му към банката по горепосочения кредит възлизат на 16 428,63 лева главница, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 11.12.2019 г. до окончателното изплащане; редовна лихва в
размер на 1505,05 лева за периода от
30.10.2016 г. до 26.11.2019 г.; сумата от 118,94 лева обезщетение за забава за
периода от 30.10.2016 г. до 26.11.2019 г., сумата от 68,45 лева обезщетение за забава за периода от
26.11.2019 г. до 11.12.2019 г..
Представена
е покана изходяща от „Експресбанк“
АД № 10734-07/12.09.2019 г. адресирана до Й.Л.Й., с която го уведомяват
за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, както и пощенска разписка
удостоверяваща получаване на поканата от Й.Л.Й..
По делото са представени съобщение на основание чл.418 ал.5 от ГПК
и покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 20209280400329 по описа на ЧСИ Магдалена С., които видно от
известие за доставяне са връчени лично на Й.Л.Й. на 04.09.2020 г..
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно
дадено и от което се установява, че между страните по делото е налице сключен
договор за кредит ЕКСПРЕСО № 324461/28.11.2012 г. по който банката е
предоставила на кредитополучателя сума в размер на 30 000.00 лева,
превеждайки я по разплащателна сметка с титуляр Й.Л.Й. на 28.11.2012 г. и е
изпълнила задължението си по кредита. Кредотополучателя Й. е усвоил сумата. Погасените задължения от Й.Л.Й. по
договора за кредит са в общ размер на 28 417,92 лева, от които главница –
13571,37 лева; редовни лихви – 9784,77 лева; застрах.вноска – 1726,09 лева и
наказателни лихви – 3335,69 лева. На 30.10.2016 г. е преустановено редовното
издължаване на вноски по лихви и главница по усвоения кредит, поради което
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 26.11.2019 г. поради
допусната забава в плащанията от страна на длъжника, продължила повече от 90
дни. Към 26.11.2019 г. неплатените месечни погасителни вноски са 37 броя с дати
на падеж – 30.10.2016 г. до 30.10.2019 г. /всяко 30 число на съответния
месец/ в общ размер на 17 431,72
лева. За периода от 26.11.2019 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем/ - 11.12.2019 г. – дата на подаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК по банковата сметка на кредитополучателя е постъпила обща сума в размер
на 250.00 лева, но на експертизата не са
предоставени документи с горепосочената
сума да е погасено задължение произтичащо от процесния договор за кредит.
Размерът на непогасените задължения от
кредитополучателя към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 11.12.2019 г. са в общ размер на 18 088,43 лева, от които
главница в размер на 16428,63 лева, редовна възнаградителна лихва в размер на
1505,05 лева, наказателна лихва за забава в размер на 85,78 лева, законна лихва
за забава за периода от 26.11.2019 г. до 10.12.2019 г. в размер на 68,45 лева,
вземане от застрахователни премии в размер на 0,52 лева.
С оглед така установеното от фактическа
страна, съдът стигна до следните прави изводи:
Установява
се от Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 324461/ 28.11.2012 г., че между ищеца, в качеството на
кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател, е възникнало валидно договорно правоотношение по договор за кредит с физическо лице, по силата на който ищецът се е задължил
да предостави на ответника сума от 30000.00 лева, а последният се е
задължил да върне на ищеца предоставената му парична сума, разсрочено на 84 равни месечни вноски от по 527,82 лева. Крайният срок за издължаване на кредита е 30.11.2019 г.. Съдържанието на
процесния договор с
оглед предмета и страните, сочи,
че е налице договор за банков потребителски кредит по смисъла на чл.430 от търговския закон. Договорът е сключен
в изискуемата писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи, както и погасителния план, са изцяло съобразени със
специалната уредба на този вид договори, което кредитополучателят е удостоверил подписвайки ги. Поради това съдът приема, че договорът е
породил валидно правоотношение между страните по договора за банков потребителски кредит.
Кредитополучателят е поел и задължение да заплаща и възнаградителна лихва върху
кредита за целия период, чийто размер се установява от погасителния план. Съществуването на
задължение на кредитополучателя да заплаща лихва по сключен договор за банков
кредит, е посочено като един от съществените елементи на този вид търговска
сделка и в закона - чл.430, ал.2 от Търговския закон.
Решението на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита поради
неплащане/просрочване на дължимите вноски е съобщено на длъжника на 26.09.2019
г. видно от съдържанието на изпратената до ответника покана да внесе
доброволно задълженията си по сключения кредит, като му е указано и какъв е
размера на претендираното вземате, като поканата има и сила на изявление за предсрочна изискуемост и то
изрично е отбелязано в нея, връчена е лично на ответника, което се удостоверява
от приложената по делото пощенска разписка за връчването й. Длъжникът оспорва
изявлението на ищцовото дружеството за обявяване на предсрочната изискуемост да
е стигнало до него, но в хода на съдебното дирене доказателствената сила на
пощенската разписка за получаване на поканата за предсрочна изискуемост на бе
оборена, поради което съдът приема, че ищецът е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем съобразно предвидения ред и доводите на
ответника в тази насока останаха недоказани. Съгласно
т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, при
предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. В настоящия случай, предвид обстоятелстото,
че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, дължим се явява и
целият остатък по кредита. От
съдебно-икономическата експертиза изслушана по делото, се установи, че ищецът е
предоставил на кредитополучателя сумата от 30000.00 лева в съответствие с
договора, като кредитът е усвоен по разплащателната сметка на
кредитополучателя. Съгласно заключението на вещото лице, кредитополучателят е
преустановил редовното издължаване на вноски по лихви и главница по усвоения
кредит на 30.10.2016 г., поради което банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем на 26.11.2019 г.. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
представените от ответника банкови извлечения от системата на „Експресбанк“ АД, респективно на правоприемника
„БАНКА ДСК“ съвпадат с представените й
от ищцовото дружество. Парите постъпващи по разплащателната сметка на ответника
са служили обаче и за погасяване на други
негови задължения, като есемес известявания за сигурност, такса Дизайн карти,
застраховка Спокойствие, както и задължения по други кредити на ответника към
банката.
Ответникът твърди,
че след получаване на поканата за доброволно изпълнение е внасял суми за
погасяване на кредита, но по делото не бе установено по несъмнен и категоричен
начин за какво точно са послужили тези суми, с оглед изявлението на вещото лице
за наличие и на други задължения на ответника към същата банка. В съдебно
заседание вещото лице, заявява, че тъй като не е имало задача да изследва какви
вземания са погасявани с внесените суми от ответника след издаване на заповедта
за незабавно изпълнение, не може да каже какво е погасявано с тях. В този
смисъл съдът намира, твърденията на ищеца за погасяване на част от
претендираните вземания след този период
за недоказани. Дължима се явява и
претендираната от ищеца редовна лихва за периода от 30.10.2016 г. до 26.11.2019
г. в размер на 1505.05 лева, както и законната лихва за забава в размер на
68,45 лева за периода от 26.11.2019 г. до 10.12.2019 г. с оглед заключението на
изготвената съдебно-икономическата експертиза, която потвърди, че размера на
претендираните вземания са изчислени съобразно уговорените в кредита условия.
Ищецът не установи дължимост на претенцията за заплащане на сума в размер на 118,94 лева обезщетение за
забава за периода от 30.10.2016 г. до 26.11.2019 г. по основание и размер,
проради което искът в тази част следва да бъде отхвърлен. Относно претенцията
за заплащане на сума в размер на 21,73 лева
представляваща нелихвоносно вземане от застрахователни премии за периода
от 20.07.2017 г. до 14.06.2019 г. съдебният състав констатира, че същото не
фигурира като искане в депозираното заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК, нито в приложеното в заповедното производство
извлечение от счетоводните книги, поради което заповедният съд неправилно е
присъдил посочената сума, поради което и тази претенция подлежи на отхвърляне,
като неоснователна.
По разноските: Ищецът е направил следните разноски в исковото
производство: 362.40 лева внесена държавна такса и 300.00 лева – възнаграждение
за вещо лице, като на основание чл.25, ал.1 от НЗПП съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на представителя на ищеца в размер на 100.00 лева. С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските в исковото производство в размер на 757.39 лева,
съразмерно с уважената част от исковете. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по
чл.422, ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното
производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва да
стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на
459,37 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно отхвърлената част
от иска. Представен е списък по чл.80 от ГПК, с който ответникът
претендира заплащане на адвокатски
хонорар в исковото производство в размер на 1184.00 лева, който съдът намира,
че е съобразен с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което не
следва да бъде редуциран, предвид възражението на ищеца в тази насока. В този
смисъл съобразно размера на отхвърлената част от иска, ищецът дължи на
ответника сумата от 7,77 лева сторени по исковото производство разноски и
сумата от 3,34 лева разноски стоени в заповедното производство
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК, че Й.Л.Й., ЕГН ********** ***5 дължи на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Московска”, № 19, представлявано от Виолина Маринова
Спасова - главен изпълнителен директор и Диана Дечева Митева изпълнителен
директор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.И.Г. следните суми: 16 428,63 лева /шестнадесет хиляди
четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет и три стотиники/ главница, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 11.12.2019 г. до окончателното изплащане; редовна лихва в
размер на 1505,05 лева за периода от
30.10.2016 г. до 26.11.2019 г.; сумата от 68,45 лева обезщетение за забава за периода от
26.11.2019 г. до 11.12.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 11.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, произтичащи от Договор за кредит ЕКСПРЕСО №
324461/28.11.2012 г., за
които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение № 820/13.12.2019 г. по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1022/2019 г. по
описа на РС Елин Пелин, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта досежно претенциите за
заплащане на сумата
от 118,94 лева обезщетение за забава за периода от 30.10.2016 г. до 26.11.2019
г. и сумата от 21,73 лева нелихвоносно
вземане от застрахователни премии за периода от 20.07.2017 г. до 14.06.2019 г. като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА
Й.Л.Й., ЕГН **********
да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
********* сумата от 757,39 лева /седемстотин петдесет и
седем лева и тридесет и девет стотинки/ разноски в настоящото производство и направените в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1022/2019 г. на РС Елин Пелин разноски в
размер на 459,38 лева /четиристотин петдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА „БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
Й.Л.Й., ЕГН ********** сумата от 757,39 лева /седемстотин петдесет и
седем лева и тридесет и девет стотинки/ разноски в настоящото производство и направените в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1022/2019 г. на РС Елин Пелин
разноски в размер на 459,38 лева /четиристотин петдесет и девет лева и
тридесет и осем стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
След
влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 1022/2019 г. по описа на РС Елин Пелин,
да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото бъде приложен заверен
препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: