Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1019
гр.Бургас, 31.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 2699 по описа на
БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „*“ ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. *, ул. „*” № 29, чрез адв. Вяра Видова от АК-Бургас, срещу Наказателно
постановление № */04.02.2019г., издадено от началник отдел
"Оперативни дейности"-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл. 118, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал.
1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на
обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и
неправилност. Застъпва се, че АУАН и НП са издадени в нарушение на
правилата на ЗАНН, доколкото не ставало ясно за коя е нарушената законова
разпоредба. Също така се посочва, че не е установено проблемът да се дължи на
поведение на служители на дружеството.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Видова,
която доразвива изложените в жалбата доводи.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Карабелева, която оспорва жалбата посочвайки, че фактът на
извършеното нарушение се установява безспорно.
Съдът приема, че
жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от самото НП, същото е връчено на представител на жалбоподателя на
31.05.2019г., а жалбата е депозирана на 07.06.2019г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 09.08.2018 г., в 16:34 часа, била извършена проверка от
служители на НАП- *и С.Д.Д., на търговски обект- вход
2, каса 2 за заплащане на вход в аквапарк
„Нептун“, находящ се в с. Равадиново, община *,
стопанисван от жалбоподателя „*“ ЕООД. При проверката били извършени контролни
покупки, като били издадени фискални бонове. В обекта имало монтирано, въведено
в експлоатация, свързано дистанционно с НАП, работещо към момента на проверката
фискално устройство модел DATECS FP 2000 KL c № DT653684 и № 02653684. Установило се, че фискалното устройство не подавало
данни към НАП след извършените продажби. Впоследствие били извършени проверки,
включително с обслужващата сервизна фирма и представители на DATECS не се установила конкретната причина, поради която
данните не постъпвали в НАП. За извършената проверка били съставени ПИП с №
0269140/09.08.2018 г. и ПИП с № 0404905/13.08.2018 г.
На база горните факти
С.Д.Д. преценил, че „*“ ЕООД е нарушило разпоредба на
чл. 118, ал. 4 ЗДДС, поради което на
13.08.2018г. съставил срещу него АУАН с № F399745. Актът бил предявен на упълномощено лице, което го
подписало посочвайки, че не е съгласно и че липсва посочено нарушение.
АНО,
въз основа на съставения акт, на 04.02.2019 г. издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл. 118, ал. 4 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС наложил „Имуществена санкция” в
размер на 500 лева
Така
изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства, които съдът кредитира изцяло. На практика и страните не спорят
относно описаните в НП факти.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като
съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Независимо от това обаче, съставът намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение при съставянето на АУАН и НП, като същите не отговарят на
изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН и по-конкретно- не е посочена
нарушената законова разпоредба. В двата акта следва освен описание на фактите,
да се посочи и правната им квалификация, т.е. да се посочи нарушената правна
норма, която вменява административно задължение за съответния субект. Това
изискване произтича от чл. 83 от ЗАНН, съгласно който на юридически лица се
налага имуществена санкция за неизпълнение на задължение при изпълнение на тяхната
дейност. Следователно, трябва да бъде посочена разпоредбата, предвиждаща
задължението, което се твърди да не е изпълнено. В конкретния случай, както в
АУАН, така и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДДС, която гласи: „Министърът на
финансите издава наредба, с която се определят: 1. условията, редът и начинът
за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност; 2. сервизното
обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и
функционалните изисквания към тях; 3. изискванията, редът и начинът за
установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната
агенция за приходите; 4. издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; 5.
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; 6. условията и
редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват
техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); 7.
изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и
към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; 8.
изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин.“. Видно
от цитираната разпоредба, същата не предписва никакво задължение за задължените
по закона субекти. Чл.118, ал.4 от ЗДДС касае законовата делегация по силата на
която е издадена Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което същата е неотносима
към квалификацията на твърдяното административно нарушение (в този смисъл е и Решение № 1002 от 07.06.2017 г. по н. д. №
840 / 2017 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас). Предвид
изложеното, съдът намира, че в НП липсва посочване на нарушената законова
разпоредба, което накърнява правото на защита на жалбоподателя да разбере
обвинението от правна страна чрез посочване на относимата
разпоредба. На практика и съдът е поставен в невъзможност да установи какво
нарушение е вменено на жалбоподателя, като обжалваното НП следва да бъде
отменено на това основание.
За пълнота следва да се посочи и
че постановлението е необосновано, като вмененото нарушение е недоказано. Свидетелят
заявява, че не е била изяснена причината, поради която данните от фискалното
устройство не са постъпвали в НАП. Поради това остава неясно защо АНО е
ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, след като липсват каквито и да е доказателства, че вмененото
нарушение е следствие на действията на дружеството жалбоподател. Следва да се
отбележи, че АНО следва да докаже не просто обстоятелството, че липсва проблем
в НАП при получаване на данните, а че именно дружеството жалбоподател е
допринесло за това данните да не се получават в сървъра на приходната агенция.
В обобщение, обжалваното НП
следва да бъде отменено като процесуално и материално незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание
чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № */04.02.2019г., издадено от началник отдел
"Оперативни дейности"-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.
118, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание
чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на
„*“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. *, ул. „*”
№ 29, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.