№ 418
гр. Стара Загора, 21.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20235500500230 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по частна жалба от 21.02.2023г.,
подадена от М. Т. В. и И. Т. Х. срещу Определение № 381 от 09.02.2023г.,
постановено по гр.д. № 325/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което се връща исковата молба и се прекратява производството по делото.
Частните жалбоподатели са останали недоволни от обжалваното
определение, поради което го обжалват в срока като неправилно и
немотивирано. Излагат съображения, че районният съд неоснователно
отказал да разгледа исковата им молба поради липса на правен интерес.
Ищците считали, че техните права били нарушени във взаимоотношенията с
ответника, поради което искали същите да бъдат правно доказани и
аргументирани чрез съдебно производство и постановено по него съдебно
решение. Посочената от съда липса на хронология на изложените от ищците
обстоятелства, можело да бъде проследена от представените от тях
последователно искови молби, предвид представени нови писмени
доказателства, довели до изменение на размера на исковата претенция.
Считат, че са изпълнили изискванията на съда за посочване на
индивидуализация на имотите. Необосновано било становището на съда, че
поради нередовност на исковата молба, било нарушено правото на защита на
ответника. За страните съществували редица последващи процесуални
възможности за разрешаване на спора. Считат, че ясно и последователно
изложили обстоятелствата по делото, на които се основавало тяхното искане,
като с допълнителните искови молби преповторили и доконкретизирали
исковите си претенции, съобразявайки се с изискванията на чл. 127 ГПК за
необходимото съдържание на исковата молба, както и с изричните указания
на съда.
Молят да се отмени обжалваното определение.
1
В срока е постъпил писмен отговор от другата страна Н. К. М., чрез адв.
Д. Б., в който взема становище за неоснователност на частната жалба.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за
въззивното производство.
С обжалваното определение, районният съд е върнал исковата молба на
ищците и е прекратил производството по делото. Изложил е съображения, че
са налице предпоставките на чл. 129, ал.3 ГПК, тъй като в определения срок
ищците не са изпълнили указанията на съда и не са отстранили посочените
нередовности.
Гр.д. № 424/2021г. по описа на ЧРС е образувано по искова молба от
16.09.2022г. от М. Т. В. и И. Т. Х. против Н. К. М. с посочена цена на иска
5000 лв.
С определение от 20.09.2022г., ЧРС е оставил без движение исковата
молба с указания за поправяне на констатираните нередовности: да
конкретизира петитума на ИМ, като изрично и ясно посочи в какво се състои
искането. Ищците следва да посочат банкова сметка или друг начин на
плащане. На 30.09.2022г. в ЧРС е постъпила нова искова молба, в която
липсва обстоятелствена част на исковата молба и конкретен петитум. С
определение от 06.10.2022г. ЧРС повторно е оставил исковата молба без
движение със същите указания, както и е посочил ищците да уточнят
имотите, посочени в обстоятелствената част и да посочат дали искът е
осъдителен. В последвалата нова искова молба от 18.10.2022г. ищците отново
не изпълняват указанията и не излагат обстоятелства на исковата молба и
петитум. На 19.10.2022г. постъпва нова искова молба от ищците, в която
сочат, че предявяват иск за 5743.20 лв., поради неоснователно обогатяване на
ответника. В обстоятелствената част на исковата молба са налице
противоречиви твърдения и липсва конкретно формулиран петитум. Прилагат
нови писмени документи, които оспорват и уточняват, че предявяват
установителен иск за дължимост на вземане в размер на 5743.20 лв.
С определение № 594 от 26.10.2022г. ЧРС изпраща препис от исковата
молба на другата страна. На 22.11.2022г. по делото е постъпил отговор, в
който е направено възражение за местна неподсъдност на делото на ЧРС.
С определение № 684 от 07.12.2022г. , постановено по делото, ЧРС е
прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на РС – Стара
Загора.
След образуване на гр.д.№ 325/2023г. с разпореждане № 547 от
25.01.2023г. СтРС е констатирал нередовностите в исковата молба и е дал
2
конкретни указания: да се уточни цената на иска и да се довнесе държавна
такса; да се отразят хронологически в исковата молба отношенията между
страните, от кога и какви договорености имат, какво е изпълнил ответника и
какво не е изпълнил; да обосноват правния си интерес от предявения
установителен иск; да опишат подробно имотите по повод на продажбата, на
които са възникнали правоотношения между страните, за които от тях
ищците претендират, че не са получили продажна цена; получили ли са
въобще такава и по отношение на кои имоти.
На 07.02.2023г. ищците са представили нова искова молба, в която
отново не са отстранили констатираните нередовности и липсват описание на
обстоятелствата и петитум. Посочени са единствено писмени документи,
които се оспорват от ищците.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на районния съд,
че след поредното оставяне без движение на исковата молба с разпореждане
от 25.01.2023г., ищците отново не са представили искова молба, отговаряща
на изискванията на чл. 127 ГПК. В постъпилата в РС – Стара Загора на
07.02.2023г. искова молба отново липсва хронологично описание на
обстоятелствата, на които се основава иска, липсва и петитум. Не е обоснован
правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуване на
вземане. Налице е противоречие в размера на цената на иска и посочена сума
в обстоятелствената част.
Предвид неизпълненията на указанията на съда, дадени с разпореждане
от 25.01.2023г., въззивната инстанция, намира, че са налице предпоставките
на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на нередовната искова молба на ищците и за
прекратяване производството по делото.
Предвид изложеното съдът намира, че подадената частна жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Постановеното
определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По делото на ОС – Стара Загора е приложена молба от 15.02.2023г. от
ответника, адресирана до РС – Стара Загора, на основание чл. 248 ГПК, по
която районният съд следва да се произнесе след връщането на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 381 от 09.02.2023г., постановено по
гр.д. № 325/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се връща
исковата молба и се прекратява производството по делото.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му на страните, с частна жалба пред ВКС гр.София, при наличие
на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4