№ 3637
гр. Варна, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110112776 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск от „****“ ООД с ЕИК:**** със седалище и адрес
на управление: гр. ****, ул. „Васил Левски”, бл.42, вх.А, ап.12“,
представлявано от Александър Василев, чрез адв. Б. Ф. Ф. - ВАК, против
„Електроразпределение север“ АД с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за
осъждане „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК ****, да заплати на ****“
ООД с ЕИК:**** сума в размер на 7848.00 (седем хиляди осемстотин
четиридесет и осем) лева - представляваща платена на 20.04.2022г. без
основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД
на **** към електроразпределителна мрежа средно напрежение за обект:
ФвЕЦ с инсталирана 0.1 MW, планирана за изграждане в с.****, обл. ****,
УПИ I, кв.9, **** по поръчка №****, за което плащане е издадена от
ответникът фактура №****/14.04.2022г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че със заявление от ****г., е заявил проучване
условията за присъединяване на **** (ФвЕЦ) към електроразпределителната
мрежа и по конкретно такава с номинална изходна мощност 0.1 MW,
планирана за изграждане в с.****, обл. ****, УПИ I, кв.9, ****. Твърди, че
започнал процедура по присъединяване на ФвЕЦ към
електроразпределителната мрежа, по време на която платил процесната сума
1
за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД към
електроразпределителната мрежа средно напрежение. Приема сумата за
недължима, т.к. с действията си по нейното събиране ответникът въвежда
ограничения, чрез заплащане на такса за съгласуване на ФвЕЦ с „ЕСО“ ЕАД.
Приема, че последната е произволно определена и не се следва за централи до
5 MB, т.к. не е нормативно установена, т.е не съществува законова обосновка
за нейната дължимост. В чл.116, ал.7 ЗЕ е посочено, че условията и реда за
присъединяване към съответната мрежа се определя с наредба, а в ал.8 е
указано, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже
присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз
основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на
мрежата. Поради това, събраната от ответникът такса за съгласуване на
условията за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД, се явява втора такса по платена
услуга по поръчка №**** и не съставлява проучване за условията за
присъединяване на ФвЕЦ. Съгласуването на операторите на
разпределителните мрежи с тези на преносната мрежа, на условията за
присъединяване на електрическата централа към разпределителната мрежа
средно напрежение, съгласно чл.53, ал.2 от Наредба №6/24.02.2014г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, не представлява
проучване на присъединяване на обекта към мрежата и не съответства на
включените по количества и обем разходи по одобрената от КЕВР цена по
позиция „2.1. проучване за присъединяване на електрически централи от ВИ с
обща инсталирана мощност до 15 MB включително“ на стойност 7 848.00
лева.
Ответникът „Електроразпределение Север“ АД в срока по чл. 131
ГПК поддържа, че на ****г. от ищцовото дружество депозирано заявление за
проучване условията за присъединяване на **** (ФвЕЦ) към
електроразпределителната мрежа неотговарящи на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ.
Твърди, че „Електроразпределение Север” АД е изпратило писмо от
23.12.2021г. към Енергийния системен оператор ЕАД (ECO ЕАД), с което е
подадено искане за проучване на условията за присъединяване на обекти на
оператор на разпределителната мрежа към преносната електрическа мрежа.С
писмо от 30.12.2021 г., клиента е уведомен, че от дружеството е инициирана
съгласувателна процедура с „ЕС0"ЕАД, за присъединяване на централата към
електроразпределителната мрежа средно напрежение. Процедурата за
предоставяне на становище с условията за присъединяване на изгражданата
2
ФвЕЦ ще бъде продължена след получаване на положителен отговор от
„ЕСО”ЕАД.На дата 01.04.2022г. в „Електроразпределение” Север АД
постъпва писмо на „ЕСО ЕАД”, с което се предоставя информация, че във
връзка с постъпило в ЕСО ЕАД искане за съгласуване на необходимите
условия за промяна на условията за присъединяване на електропровод 20 KV
„****" от закрита разпределителна уредба (ЗРУ) 20kV на п/с 110/20 kV
„Омуртаг", поради присъединяването към електроразпределителната мрежа
на ФвЕЦ с инсталирана мощност 0.1 MW с. ****, Община ****, Област ****,
УПИ-1, кв. 9., на основание чл.102 (3) от Наредба №6 за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, е необходимо да заплатите цена за
проучване в размер на 7848,00лв. с ДДС. Посочено е, че след предоставяне на
документ за платена цена за проучване, ЕСО ЕАД ще пристъпи към
разглеждане на искането. Предвид дадените от ЕСО ЕАД указания, от страна
на Електроразпределение Север АД е издадена проформа-фактура
№**********/04.04.2022г. С писмо ищцовото дружество е бил запознато със
становището на ЕСО ЕАД, като посочените документи - писмо на „ЕСО ЕАД
и издадената проформа - фактура на стойност 7848,00 лв. са изпратени на
ищцовото дружество
На 20.04.2022г. сумата от 7848,00лв. по издадената проформа-фактура е
заплатена от ищцовото дружество, за което ответникът издал фактура №
****/14.04,2022г.От своя страна на 20.04.2022г.. от Електроразпределение
Север АД, с преводно нареждане сумата е преведена на системния оператор.
С оглед постъпилото плащане от страна на „ЕСО”ЕАД е издадена фактура №
****/20.04.2022г. На 28.04.2022г. в Електроразпределение Север АД постъпва
писмо на ЕСО ЕАД, в което се посочва че преносния оператор не възразява
ФвЕЦ с инсталирана мощност 0.1 MB, находяща се в УПИ-1, кв. 9, с. ****,
Община ****, Област **** да се присъедини към електропровод „****" 20кВ,
извод от п/ст „Омуртаг” 110/20 kV при спазване на технически и режимни
изисквания на Правилата за управление на електроенергийната система
Предвид посоченото, след като ответното дружество не е окончателен
получател на плащането, не следва последното да носи отговорност за
връщането й.
Ответникът отправя искане до съда за привличане на трето лице -
помагач на негова страна - „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.
Излага, че ответното дружество не е окончателен реципиент на извършеното
плащане. Сочи, че е изискало плащане предвид полученото на 01.04.2022г. в
3
„Електроразпределение" Север АД писмо от „ЕСО ЕАД", с което се посочва
че искането за съгласуване на необходимите условия за промяна на условията
за присъединяване на електропровод 20 KV „****" от закрита
разпределителна уредба (ЗРУ) 20kV на п/с 110/20 kV „Омуртаг", поради
присъединяването към електроразпределителната мрежа на ФвЕЦ с
инсталирана мощност 0.1 MW с. ****, Община ****, Област ****, УПИ-1, кв.
9., на основание чл.102 (3) от Наредба №6 за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, е необходимо да заплатите цена за
проучване в размер на 7848,00лв. с ДДС. На 20.04.2022г. ответното дружество
е получило сумата от 7848,00лв. по издадената проформа-фактура
№**********/ 04.04.2022г. На 20.04.2022г. от Електроразпределение Север
АД, е заявено плащане към „ЕСО" ЕАД за сумата от 7848лв.
Плащането е прието от получателят, поради което е издадена фактура №
****/20.04.2022г. Счита, че след като ответното дружество не е окончателен
получател на плащането, не следва последното да носи отговорност за
връщането й.
Ответникът предявява обратен иск срещу „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД, в случай че бъде осъден да заплати на ищеца
претендираното обезщетение, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да
бъде осъден да му заплати присъдената сума.
Иска се отхвърляне на главния иск и евентуално уважаване на
предявения обратен иск. Претендира разноските по делото.
Съдът конституира на основание чл.219, ал.1 ГПК като трето лице -
помагач на страната на ответника „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД,
ЕИК: ****, със седалище и адреса на управление: гр. София, район „Витоша“,
бул. „Цар Борис III” 201.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: проформа фактура № **********/04.04.2022 г. на
„Електроразпределение север“ АД, фактура № ****/14.04.2022 г., на
„Електроразпределение север“ АД, уведомление с изх.№
5995528/30.12.2021г.“ от „Електроразпределение север“ АД, представените с
отговора на исковата молба писмени доказателства в заверен вид: Искане за
4
проучване ****г.; Писмо до „ЕП" ООД от 01.11.2021г., Писмо до „ЕП" ЕАД от
25.11.2021г., Искане до „ЕСО" ООД от 23.12.2021г., Писмо до „ЕП" ООД от
30.12.2021г., Писмо до „Електроразпределение Север" АД от 01.04.2022г.,
Проформа фактура от 04.04.2022г., ведно със заявка; Фактура № **** от
14.04.2022г., Платежно нареждане от 20.04.2022г. ведно със заявка, Фактура
№ ****/20.04.2022г. от ЕСО ЕАД, Писмо до „Електроразпределение Север"
АД от 26.04.2022г.,Становище относно условията за присъединяване изх. №
ПВИ 1920/02.06.2022г.
Подадено е искане от ****г., направено от ****“ ООД с ЕИК:**** до
„****“ АД за проучване условията за присъединяване на **** към
електроразпределителната мрежа (неотговарящи на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ) за
обект, находящ се в с.****, обл. ****, УПИ I, кв.9, ****, с номинална изходна
мощност на електрическата централа от 0,1МW. Декларирано е, че
произвежданата електроенергия няма да бъде използвана за собствено
потребление. В тази връзка „Електроразпределение Север” АД е изпратило
писмо от 23.12.2021г. към Енергийния системен оператор ЕАД (ECO ЕАД), с
което е подадено искане за проучване на условията за присъединяване на
обекти на оператор на разпределителната мрежа към преносната електрическа
мрежа. С писмо от 30.12.2021 г., ищцовото дружество е уведомен, че от ЕРП
Север е инициирана съгласувателна процедура с „ЕСО” ЕАД, за
присъединяване на централата към електроразпределителната мрежа средно
напрежение, като процедурата за предоставяне на становище с условията за
присъединяване на изгражданата ФвЕЦ ще бъде продължена след получаване
на положителен отговор от „ЕСО”ЕАД. На дата 01.04.2022г. в
„Електроразпределение” Север АД постъпва писмо на „ЕСО ЕАД”, с което се
предоставя информация, че във връзка с постъпило в ЕСО ЕАД искане за
съгласуване на необходимите условия за промяна на условията за
присъединяване на електропровод 20 KV „****" от закрита разпределителна
уредба (ЗРУ) 20kV на п/с 110/20 kV „Омуртаг", поради присъединяването към
електроразпределителната мрежа на ФвЕЦ с инсталирана мощност 0.1 MW с.
****, Община ****, Област ****, УПИ-1, кв. 9., на основание чл.102 (3) от
Наредба №6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, е
необходимо да заплатите цена за проучване в размер на 7848,00лв. с ДДС.
Посочено е, че след предоставяне на документ за платена цена за проучване,
ЕСО ЕАД ще пристъпи към разглеждане на искането. Предвид дадените от
ЕСО ЕАД указания, от страна на Електроразпределение Север АД е издадена
5
проформа-фактура №**********/ 04.04.2022г. на ищцовото дружество. С
писмо ищцовото дружество е бил запознато със становището на ЕСО ЕАД,
като посочените документи - писмо на „ЕСО ЕАД и издадената проформа -
фактура на стойност 7848,00 лв. са изпратени на ищцовото дружество
На 20.04.2022г. сумата от 7848,00лв. по издадената проформа-фактура е
заплатена от ищцовото дружество, за което ответникът ЕРП Север издал
фактура № ****/14.04,2022г. На 20.04.2022г. Електроразпределение Север АД,
с преводно нареждане е заплатил в полза на ЕСО ЕАД сумата. С оглед
постъпилото плащане от страна на „ЕСО”ЕАД е издадена фактура №
****/20.04.2022г. На 28.04.2022г. в Електроразпределение Север АД постъпва
писмо на ЕСО ЕАД, в което се посочва че преносния оператор не възразява
ФвЕЦ с инсталирана мощност 0.1 MB, находяща се в УПИ-1, кв. 9, с. ****,
Община ****, Област **** да се присъедини към електропровод „****" 20кВ,
извод от п/ст „Омуртаг” 110/20 kV при спазване на технически и режимни
изисквания на Правилата за управление на електроенергийната система.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова претенция по реда на чл.
55, ал. 1 ЗЗД. Предвид уважаване искането на ответника „ЕРП Север“ АД за
привличане в производството на трето лице помагач, е предявен и обратен иск
по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу
последния. Съобразно това, за успешното доказване на ищцовата претенция
ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че
е заплатил на ответника сумата от 7 848 лв. на 20.04.2022 г. При
установяването на горните обстоятелства ответникът е следвало да докаже, че
е било налице основание за заплащане и задържане на сумата от 7 748 лв., вкл.
че предвиденото съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с
оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на
електрическа централа към разпределителна мрежа средно напрежение съгл.
чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 представлява проучване на присъединяване на
обекта към преносната мрежа, което съответства на включените по количества
и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на „ЕСО“ ЕАД по позицията „2.1
Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща
инсталирана мощност до 15 MB включително", на стойност 7 848 лв.
С постановеното по делото определение №8316 от 19.06.2025 г. по чл.
140 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
извършеното от ищцовата страна - „****“ ООД, в полза на ответника „ЕРП
6
Север“ АД заплащане на сумата от 7 848 лв. от ищеца на 20.04.2022 г.
Съобразно изложеното, настоящата съдебна инстанция намира за
доказани вменените в тежест на ищцовото дружество обстоятелства, поради
което на анализ подлежат направените от ответника възражения по
съществото на спора.
По въпроса за основанието на плащането:
Съгласно чл. 116, ал. 7 от ЗЕ условията и редът за присъединяване към
съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или
снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между
електрическите съоръжения се определят с наредба, приета от комисията.
Съгласно чл.2 от Наредба № 6 от 2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, обекти на клиенти и производители
на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа
мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови
оператор. Мрежовият оператор, към чиято мрежа може да се осъществи
присъединяването, издава и договаря с лицето, поискало присъединяването 1.
становище за условията и начина на присъединяване; 2. предварителен
договор за присъединяване, когато такъв се изисква, сключен между
преносното или съответното разпределително предприятие и лицето,
поискало присъединяването; 3. договор за присъединяване, сключен между
преносното или съответното разпределително предприятие, към чиято мрежа
ще се осъществи присъединяването, и лицето, поискало присъединяването на
обекта.
В процесния случай не е налице хипотеза, в която преносният оператор
следва да извърши процедура по проучване за присъединяване по смисъла на
чл.2 от Наредбата.
В случая, видно от представеното по делото уведомление от 31.03.2022 г.
от „ЕСО“ ЕАД до „ЕРП Север“ АД, първият е предпоставил разглеждането на
искането на ответника за съгласуване на условията за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на ФЕЦ на ищеца с инсталирана мощност
0,1 MW, находяща се в с.****, обл. ****, УПИ I, кв.9, ****, от заплащането на
сумата от 7 848 лв. на основание чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6 от 2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи. Предвид това
ответникът е поискал заплащането на същата от „****“ ООД във връзка с
7
искането на последния за проучване условията за присъединяване на обект на
производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6 от 2014 г. предвижда
заплащане на проучването за присъединяване на обекти на оператори на
разпределителните мрежи към преносната мрежа по утвърден от КЕВР
ценоразпис на услугите на оператора на преносната мрежа.
Редът за присъединяване на електрически централи към електрическите
мрежи извън тези, уредени по ЗЕВИ, е развит в Глава четвърта, Раздел I от
Наредба № 6. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от Наредбата писмено искане за
проучване на условията и начина на присъединяване на електрическа централа
към електрическата мрежа се отправя до оператора на разпределителната
мрежа по местонахождение на електрическата централа, когато общата
инсталирана електрическа генераторна мощност е равна на или по-малка от 5
MW /в настоящия случай 0,1 MW/.
Нормата на чл. 53, ал. 2 от Наредбата предвижда съгласуването на
операторите на разпределителни мрежи с оператора на преносна мрежа на
условията за присъединяване на електрическа централа към
разпределителната мрежа средно напрежение. След съгласуването операторът
на преносната мрежа следва да изготви предварителен договор за
присъединяване и да изпрати писмена покана до оператора на
разпределителната мрежа за сключването му в срок от 25 дни от получаване
на поканата. Именно за това съгласуване в настоящата хипотеза операторът на
преносната мрежа „ЕСО“ ЕАД е претендирало процесната сума от 7 848 лв.,
като предпоставка за разглеждането на искането на производителя на
електрическа енергия за присъединяване на обекти към електрическата
мрежа.
Съобразно приложеното по делото становище от „ЕРП Север“ относно
условията за присъединяване на обект за производство на ел. енергия извън
тези, уредени от ЗЕВИ АД от 11.11.2022г. съдът намира, че в случая
проучването е извършено от електроразпределителното дружество, в
съответствие с чл. 56 от Наредбата, а не от оператора на преносната мрежа.
Настоящият състав счита, че не е налице равнозначност между
употребените в подзаконовия нормативен акт термини – „съгласуване“ на
условия за присъединяване на електрическа централа и „проучване“ на
условията и начина за това, доколкото самите действия по съгласуване и
проучване представляват различни етапи на процедурата по присъединяване
на обект на производител на ел. енергия към електрическата мрежа. Касае се
8
до отделни етапи в процедурата, като е необходимо първо съгласуване на
искането за присъединяване на обекта към преносната мрежа по чл. 53, ал. 2 и
ал. 3 от Наредба № 6, което съгласуване не е обусловено от заплащане на цена,
след което съгласуване се извършва проучване за присъединяване и съответно
се сключва предварителен договор за проучване с оператора на съответната
мрежа, към която ще се извърши присъединяването.
Въпреки, че не са задължителни за настоящия състав, последният
споделя доводите изложени в тази посока в Решение 1265/05.02.2024г. по адм.
д 10794/2023 г. по описа на ВАС и Решение № 7284 от 4.07.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 2490/2023 г., III отд.
В подкрепа на това се явява фактът на обособяване от страна на
законодателя на две различни разпоредби, уреждащи съответния етап и
предвиждащи различни участници в него, а именно: за съгласуване условията
между оператора на разпределителното дружество и този на преносната
мрежа досежно условията за присъединяване на обект към ел. мрежа /чл. 53 от
Наредбата/ и за проучване, което се извършва от мрежовия оператор, а в
случая от електроразпределителното дружество /чл. 56 от Наредбата/.
Посоченото навежда до извода, че доколкото нито в Наредбата е
предвидена дължимостта на такса за съгласуване, предвид това, че от „ЕСО“
ЕАД е сторено именно това, а не проучване, задължението за извършването на
което е вменено в тежест на друго лице, нито по тълкувателен път може да
бъде обосновано предположение за дължимостта на такава за извършеното
съгласуване, то искът на „****“ ООД следва да бъде уважен в пълен размер.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД съдът
намира следното:
Предвид сбъдването на вътрешно – процесуалното условие, а именно
уважаването на първоначално предявения иск, то следва да бъде разгледан
предявеният в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по него „****“ АД е доказването на получаване на
сумата от 7 848 лв. на 20.04.2022 г. от „****“ ООД, като за тази сума е издал
проформа-фактура №**********/04.04.2022г., както и че е заплатил същата
същата сума на 20.04.2022г на „ЕСО" ЕАД с преводно нареждане и с оглед
постъпилото плащане от страна на „ЕСО" ЕАД е издадена фактура №
**********/20.04.2022г.
Ответникът по обратния иск „****" ЕАД е следвало да докаже, че има
9
правно основание да събере процесната сума и да я задължи вкл., че тя е
събрана за „Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с
обща инсталирана мощност до 15 MB включително" и нормативно
установения й размер възлиза на 7 848 лв.
По делото вече е установено, а и действително не е оспорено от „ЕРП
Север“ АД получаването на сумата от 7 848 лв. на 20.04.2022 г. от „****“
ООД, като за тази сума е издал №**********/04.04.2022г., както и че е
заплатил същата същата сума на 20.04.2022г на „ЕСО" ЕАД и с оглед
постъпилото плащане от страна на „ЕСО" ЕАД е издадена фактура №
**********/20.04.2022г.
Мотиви за недължимостта в полза на „ЕСО“ ЕАД на сумата в размер на
7 848 лв., претендирана от последния като такса за проучване за
присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана
мощност до 15 MW включително, вече са изложени, поради което и не следва
да бъдат приповтаряни. Изложеното налага извод за основателност на
претенцията по обратния иск, поради което същата следва да се уважи.
По разноските:
Предвид изхода от спора право на разноски има ищецът „****“ ООД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Страната своевременно е направила искане за
присъждането на разноски и е представила доказателства за реалното им
извършване. От ищеца е заплатена държавна такса от 313,92 лв. и е
представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който
заплатеното в брой възнаграждение е в размер на 1500 лв.
От ответника „ЕРП Север“ АД не е наведено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, а направеното
възражение от ответника по обратния иск е недопустимо, доколкото той не е
страна по главния иск е не дължи и не му се следват разноски по този иск.
С оглед изхода от спора по обратния иск в полза на ищеца по него „ЕРП
Север“ АД се следва репарирането на разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Представено по делото е платежно нареждане за сумата от 313,92 лв.,
явяваща се дължима държавна такса по обратния иск, както и договор за
правна защита и съдействие от 22.11.2024 г., съобразно който уговореното
адвокатско възнаграждение е 1308 лв. с ДДС. Заплащането на същото е
следвало да се извърши по Б. път, за което е представена фактура от
18.12.2024 г. Ответникът по обратния иск е навел възражение по чл.78, ал.5
ГПК.
10
Съгласно посочената разпоредба по искане на насрещната страна съдът
може да намали размера на адвокатското възнаграждение, ако е прекомерно,
като не може да присъди по-нисък размер от минимално определения
съобразно чл. 36 ЗАдв. В т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл. 78, ал. 5
ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита
и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази
спецификата на отделния случай, след което, при несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното възнаграждение.
Минималният размер на следващото се възнаграждение в исковото
производство е 1084,80 лв., доколкото попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендираната сума от 1308 лв. надвишава по размер
предвидения минимум. След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ
минимални размери на адвокатските възнаграждения. При приложението на
чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи
на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото /Определение № 50021 от
5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 959 от
5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК /.
В конкретния случай и съобразно спецификите на производството
настоящият съдебен състав приема, че няма основания за присъждане на
разноски над посочения по-горе минимум според Наредбата, която въпреки,
че не обвързва съда може да служи за ориентир при съобразяване с
критериите, посочени в предходното изречение. Касае се за спор, при който
адвокатът на ищеца по обратния иск е осъществял представителство в едно
съдебно заседание, като не са събирани никакви доказателства, освен
представените от страните писмени такива. Материалния интерес е със средна
стойност, с оглед разглежданите от РС като първа инстанция спорове. Делото
не е с фактическа сложност.
При изложеното в полза на ищеца следва да се присъдят за разноски в
общ размер на 1415 лв.
Водим от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, ДА
ЗАПЛАТИ на ****“ ООД с ЕИК:**** сума в размер на 7848.00 (седем хиляди
осемстотин четиридесет и осем) лева - представляваща платена на
20.04.2022г. без основание стойност за съгласуване условията за
присъединяване с „ЕСО“ АД на **** към електроразпределителна мрежа
средно напрежение за обект: ФвЕЦ с инсталирана 0.1 MW, планирана за
изграждане в с.****, обл. ****, УПИ I, кв.9, **** по поръчка №****, за което
плащане е издадена от ответникът фактура №****/14.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД във
вр. с чл. 99 ЗЗД.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201, ДА ЗАПЛАТИ на „****” АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 7848,00 лв. /седем хиляди
осемстотин четиридесет и осем лева/ - представляваща платена на 20.04.2022г.
без основание стойност /цена/ за съгласуване условията за присъединяване с
„ЕСО АД“ на **** (ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа средно
напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0,1 MW, находяща се в в
с.****, обл. ****, УПИ I, кв.9, ****, което плащане е направено по фактура №
****/20.04.2022г., издадена от „****“ ЕАД, ЕИК ****, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.12.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, ПРИ УСЛОВИЕ, че „****” АД
изпълни постановеното срещу него решение по иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД във вр.
с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 848 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба по главния иск в съда - 10.10.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, ДА
ЗАПЛАТИ на ****“ ООД с ЕИК:****, сумата от 1 813,92 лв. /хиляда
осемстотин и тринадесет лева и деветдесет и 92 стотинки/, представляваща
разноски в настоящото исково производство, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201, ДА ЗАПЛАТИ на „****” АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 1415 лв. /хиляда четиристотин и
петнадесет лева/, представляваща разноски по обратния иск, на осн.чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач
12
„****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № 201 на страната на ответника „****” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13