№ 864
гр. Русе, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520101211 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 33, ал.2 от ЗС.
Производството е образувано пo предявен oт Община И.о, обл.Русе
срещу ответниците – В. А. И., К. Д. И., Й. И. П., И. Й. П., А. Й. П. и И. Ц. Ц.
иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.
Ищецът Община И.о твърди, че притежава 21 /76 кв.м в идеални части
от поземлен имот (ПИ) с идентификатор 56397.1.10 по кадастралната карта и
кадастралните рсгистри, одобрени със Заповед РД-18-10/23.05.2014 г. на изп.
директор на АГКК и последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот от 12.02.2024г., с адрес в с.Пиргово, община И.о, област Русе, ул.
„Пристанищна" № 74, с площ от 76 кв.м, с трайно прсдназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до
10м, номер по предходен план 10, квартал 5, парцел XXXVI, при съседи:
56397.1.11; 56397.1.158, 56397.1.220, 56397.1.9.
Твърди се в исковата молба, че на 05.01.2024г. първите петима от
ответниците се разпоредили с притежаваните от тях в съсобственост идеални
части от ПИ 56397.1.10, ведно с построените в имота сгради: сграда с
идентификатор 56397.1.10.1 със застроена площ от 12 кв.м, брой стажи 2,
прсдназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор
1
56397.1.10.2 със застросна площ от 6 кв.м, брой етажи 1, предназначение:
жилищна сграда еднофамилна. За разпоредителната сделка е съставен
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том I, рег. № 81,
нот. дело № 2 от 05.01.2024 г. на нотариус Любен Шилков с рег. № 624 на НК
и район на действие РС - Русе, който с вписан в Служба вписвания - Русе към
АВ с вх. рег. № 717/24.01.2024 г., акт № 53, том 2, дело № 276/2024г.
Заплатената цена по сделката от последния ответник (купувача) е в размер на
1 000,00 лева, която е заплатена в брой на продавачите.
Ищецът Община И.о счита, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Закона за собствеността (ЗС) съсобственикът може да продаде своята част от
недвижимия имот на трсто лице само след като представи пред нотариуса
писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят
тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях
не е приел това предложение, което в случая не е сторено от ответниците.
Ищецът Община И.о, твърди, че узнали за извършената разпородителна
сделка от депозирано искане с вх.№ 94И-2165-2/21.02.2024 г., с косто
последният ответник заявява желание да изкупи притежаваните от Община
И.о идеални части от процесният имот. Към заявлението е приложен и
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том I, рег.№81,
нот. дело № 2 от 05.01.2024г. на нотариус Любен Шилков с рег. № 624 на НК и
район на действие РС - Русе, който е вписан в Служба вписвания - Русе към
АВ с вх. рег. №717/24.01.2024г., акт №53, том 2, дело № 276/2024г.
Твърди се, че първите петима ответници в нарушение на разпоредба на
чл.33, ал. 1 от ЗС се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от
имота, тъй като не са заявявили пред Община И.о желанието си да се
разпоредят с тях и не са направили предложение съгласно изискването на
посочената императивна разпоредба. Разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС
предвижда едно субективно потестативно право на съсобственика да изкупи
притежаваната от другия съсобственик идеална част от недвижим имот,
когато този друг съсобственик се е разпоредил с нея чрез продажба в полза на
трето на съсобствеността лице, без преди това да е предложил на
съсобственика си да изкупи дела му при същите условия, които е предложил
на третото лице.
Ищецът Община И.о моли съда да постанови решение, с което на
2
основание чл.33, ал.2 от ЗС да допусне изкупуване в полза на Община И.о,
при уговорената между ответниците продажна цена от 1000,00 лева за
притежаваните от тях в съсобственост 55/76 идеални части от ПИ с
идентификатор 56397.1.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-10/23.05.2014 г. на изп.директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 12.02.2024 г., с
адрес на ПИ в село Пиргово, община И.о, област Русе, ул. „Пристанищна" 74,
с площ от 76 квадратни метра, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м, номер по
предходен план 10, квартал 5, парцел XXXVI, при съседи: 56397.1.11;
56397.1.158, 56397.1.220, 56397.1.9, ведно с построените в имота сгради:
сграда с идентификатор 56397.1.10.1 със застроена площ от 12 кв.м, брой
етажи 2, предназначение: друГ вид сграда за обитаване и сграда с
идентификатор 56397.1.10.2 със застроена площ от 6 кв.м, брой етажи 1,
предназначение жилищна сграда еднофамилна.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Претендират
се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците В. А. И., К. Д. И., Й. И. П.,
И. Й. П. и А. Й. П. са депозирали писмен отговор, с който са развити
съображения за неоснователност на предявените искове. Представени са
писмени доказателства. Направени са доказателствени искания. Претендират
се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника И. Ц. Ц. не е депозирал
отговор на исковата молба.
С отговора, ответниците /продавачи по сделката/ В. А. И., К. Д. И., Й. И.
П., И. Й. П. и А. Й. П. оспорват изложените от ищеца обстоятелства, относно
притежаваното право на собственост върху 21/76 ид.ч. от процесния имот,
респективно оспорват твърдяното в ИМ наличие на съсобственост между тях
и Общ. И.о и правото на изкупуване по чл.ЗЗ, ал.2 от ЗС на продадените ид.
части от имота и двете сгради. Твърдят, че никога не е съществувала
съсобственост върху терена между ищеца и ответниците /продавачи по
сделката/, като депозират ВЪЗРАЖЕНИЕ, в смисъл, че ищецът Община И.о не
притежава право на собственост върху 21/76 ид. части от ПИ 56397.1.10 по
КККР на с.Пиргово, общ. И.о, обл. Русе, ул. Пристанищна 74, поради което не
3
разполага с правото по чл.ЗЗ, ал.2 от ЗС - да изкупи продадената част от имота
при действително уговорените условия. Ответниците оспорват АЧОС
№1760/14.03.2019г., вписан в Агенция по вписванията с вх. р-р №3125 от
20.03.2019г. - Акт №98, т.8, дело 1556/2019г. относно вписването, че Община
И.о е станала собственик на имота по силата на закон - на осн. чл.2, ал.2, т.2 от
ЗОС и чл.25 от ЗСПЗЗ, т.е. като земеделска земя, която не принадлежи на
граждани юридически лица или държавата. Твърдят, че Общината не би могла
да придобие процесния имот на това основание, т.к. същият никога не е бил
„земеделска земя" по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ.
В условията на евентуалност, заявяват възражения за недействителност
на правната сделка между ответниците, в която ищецът иска да встъпи, на
следните две основания:
- Нищожност на нотариалното действие, като противоречащо на
закона - чл.32а, ал.2 от ПВп., т.к. нотариалният акт от 05.01.2024г. с
който е извършена разпоредителната сделка вместо да бъде подреден в
книгата за отказите, а нотариалното действие да бъде извършено отново,
е внесен повторно за вписване в СВ-Русе и е бил вписан на
24.01.2024г. и
- Нищожност на сделката, като противоречаща на императивна
разпоредба на закона - чл.ЗЗ, ал.1 от ЗС, поради липсата на
представени пред нотариуса доказателства, че е предложено на
съсобственик да купи продаваната част от имота при същите условия и
писмена декларация, че последният не е приел предложението.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
От показанията на св.И.Д.К.И. и св.В.И.П. се установява, че
ответниците Й. П. и В. И. в периода около 1970-1980г. са почистили скален
терен в близост до брега на река Дунав и пристанището на с.Пиргово, в
местност наричана тогава „Драките". Подравнили мястото и направили
постройки - първият ответник /И. П./ поставил фургон, който пригодил за
живеене-две спални, а вторият ответник /В. И./ направил пристройка
закрепена на метална конструкция в скалите над сградата на отв. Й. П.. От
показанията на тези свидетели се установява, че районът не е обработваема
4
земеделска земя, тъй като представлява скали и камъни разположени на около
20 метра от брега на река Дунав. Там хората от селото са имали различни
постройки -масивни и немасивни за които първоначално нямали никакви
разрешения и документи за собственост, поради което ежегодно били
глобявани.
Видно от справка, издадена от Общинска служба по земеделие/ОСЗ/
с.И.о, изготвена на база наличната информация в Регистъра на земеделските
земи, гори и земи в ГФ за землището на с. Пиргово, в местност „Драките" на
селото, в този регистър на 17.09.1997г. е била открита партида на имот
№000010, индивидуализиран като „вилна зона с площ от 57,917дка, десета
категория, вид на територията по предназначение - за нуждите на селското
стопанство, вид собственост - смесена".
Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот без конкретна
дата, невписан в имотния р-р, но с посочена година 1999г., се установява, че
кметът на община И.о е продал на двамата ответници право на собственост
върху земята в имот с пл. №55, в местността „Пристанището", масив I, в
землището на с. Пиргово, с площ от 55/70 кв.м. при граници: път, зем.земя,
имоти пл.№9 и №10, срещу заплатената от тях сума от 66000,00 лева.
Съгласно препис-извлечение от Протокол №12 от заседание на
Общински съвет И.о, провело се на 31.05.2012г. на осн. чл.21, ал.1, т. 17 и т. 18
и чл.27, ал.4 от ЗМСМА във вр. с чл.25, т. 1 от ЗАТУРБ, с решение № 96 на
Общински съвет И.о се създава Селищно образувание „Пристанище" в
местност „Драките" в землището на с. Пиргово. По делото няма данни това
решение да е влязло в законна сила след обнародване в Държавен вестник,
съгласно изискванията на чл.25, т.З от ЗАТУРБ.
Видно от обнародване в Държавен вестник бр.49/2014г., че със Заповед
РД-18-10 от 23.05.2014г. на Изпълнителния директор на АГКК, че са одобрени
кадастралната карта и кадастралните регистри на селищно образувание
„Пристанище" в землището на с. Пиргово.
Съгласно препис-извлечение от Протокол №15 от заседание на
Общински съвет И.о, проведено на 21.09.2016г., на осн. чл.21, ал.1, т.Н, ал.2 и
чл.27, ал.З от ЗМСМА и чл.129, ал.1 във вр. с чл.ИО, ал.1, т.1 и т.З от ЗУТ, с
Решение №156 от същата дата на ОС е одобрен ПУП-ПРЗ за урегулиране на
128 бр. имоти, обособени в 6 квартала и на улица от О.Т.1 до О.Т.79 и ПУП -
5
ПП на довеждаща инфраструктура за водопровод и електропровод на СО
„Пристанище" в землището на с.Пиргово. Няма доказателства и това решение
да е обнародвано в Държавен вестник, съгласно изискванията на действаща
редакция на закона - чл. 129, ал.1 от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от
26.07.2013 г.).
С оспорения по делото АЧОС №1760, издаден на 14.03.2019г., на осн.
чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.2 чл.З, ал.З от ЗОС и чл.25 от ЗСПЗЗ, Решение №96 по
протокол№ 12/31.05.2012г. на Общински съвет И.о и Заповед РД-18-
10/23.05.2014г. на ИД на АГКК, целият поземлен имот с идентификатор
56397.1.10 с площ от 75кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, находящ се в
землището на с.Пиргово, СО „Пристанище" е обявен за частна общинска
собственост на Община И.о, без съсобственици и съставени по-рано актове.
Отбелязано е, че в имота има постройки. АЧОС е вписан в Сл. Вп. Русе под с
вх.р-р 3125 от 20.03.2019г., Акт №98, т.8, дело №1556/2019г.
Видно от н.д. №2 от 2024г. на нотариус Любен Шилков с район РС Русе,
на 05.01.2024г. ответниците са се явили пред нотариуса и са сключили договор
за покупко-продажба по силата на който първите пет ответници / В. А. И., К.
Д. И., Й. И. П., И. Й. П. и А. Й. П./ са продали на ответника И. Ц. Ц. идеални
части недвижим имот и две сгради, а именно - 55/76ид.ч. от ПИ с
идентификатор 56397.1.10 с адрес с. Пиргово, общ. И.о, ул. Пристанищна
№74, ведно с построените в него сгради: сграда с идент. 56397.1.10.1 със ЗП от
12кв.м. и сграда с идент. 56397.1.10.2 със ЗП от 6 кв.м., за продажна цена в
размер ва 1 000,00 лева. В преписката на нотариалното дело са представени
пълномощни, декларации, скица и данъчни оценки за имота, приходни
квитанции за платени местни данъци и такси към Общ. И.о, но липсват
писмено предложение и декларация, в смисъл, че съсобственик е отказал
изкупуване на ид.ч. при същите условия.
За тази сделка на 05.01.2024г. е бил съставен нотариален акт № 5, т. I,
рег.№ 81, нот.дело № 2 от 2024г. по описа на нотариус Любен Шилков.
С определение за отказ от 08.01.2024г. на осн. чл.32а, ал.1 от ПВп във вр.
с чл.264, ал.1 от ДОПК, съдия по вписванията при РС Русе, отказва да
разпореди вписване на нотариалния акт за покупко-продажба поради това, че
по преписката е представена данъчна оценка в която липсва удостоверяване,
6
че прехвърлителите К. И., И. П. и А. П. нямат данъчни задължения за имота.
Видно от описания по-горе нотариалния акт за сделката, изповядан на
05.01.2024г., че същият е бил повторно входиран за вписване с вх. рег. №717
на 24.01.2024г. и същият е бил вписан в Службата по вписванията като Акт
№53, т.2, дело №276, ДВР №694/2024г.
От искане с вх.№94И-2165-2 от 21.02.2024г. купувачът И. Ц. Ц. е
поискал от кмета на общ. И.о, да изкупи дела от Община И.о от 21/76 кв.м. от
съсобствения имот 56397.1.10, ул. Пристанищна №76, с. Пиргово.
На 29.02.2024г. Община И.о е депозирала искова молба с вх.№6626 в
Районен съд Русе срещу страните по договора за покупко-продажба, като на
основание чл.ЗЗ, ал.2 от ЗС иска от съда да бъде допуснато изкупуване в
полза на Община И.о на продадените 55/76 ид.ч. от ПИ с идентификатор
56397.1.10, ведно с продадените две сгради, за сумата от 1 000,00 лева.
На 05.03.2024г. Община И.о съставя Акт №264 за поправка на предходно
съставения АЧОС №170/14.03.2019г., с който на осн. чл.60, ал.З и ал.5 чл.56,
ал.1, чл.2, ал.1,т.2 и чл.З, ал.З от ЗОС и Решението на ОС И.о №156 от
Протокол №15 от 21.09.2016г. за одобряване на ПУП-ПРЗ за СО
„Пристанище", се обявява за собственик 21/76 или 27,63 ид.ч. от процесния
имот. Така съставеният акт за поправка е вписан в СВ Русе с вх.р-р №2727 на
12.03.2025г. като Акт №26, т.7, дело 1335/25 ДВР 2665.
Съгласно препис-извлечение от Протокол №8 от заседание на Общински
съвет И.о, проведено на 21.03.2024г. , по искане на кмета на общината
Общинският съвет приема Решение №73 с което дава съгласие на кмета за
изкупуване на 55/76 ид.ч. от ПИ с идентификатор 56397.1.10 заедно с двете
сгради построени в този имот.
По делото се представени и приети писмени доказателства за плащани данъци
и данъчни декларации и оценки, които са нетносими за спора, поради което не
се коментират в настоящото изложение.
Като взе предвид гореизложената фактическа обстановка по
делото, съдът стига до следните правни изводи:
Правото на изкупване в хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗС е от
категорията на преобразуващите субективни права, защото то предоставя
възможност съсобственикът - изкупвач едностранно да предизвика правна
7
промяна в правната сфера на съсобственика–продавач.
Съсобственикът - изкупвач може да предизвика едностранно правна
промяна в правната сфера на съсобственика - продавач само ако за него са
налице изискуемите елементи от фактическия състав, предвидени в чл.33, ал.2
от ЗС, за да възникне това негово субективно право. Фактическият състав, при
наличието на който възниква правото на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС включва
следните изискуеми елементи:
- съсобственикът–продавач да се е разпоредил със своята идеална част
от съсобствения недвижим имот в полза на трето лице посредством
действителна продажба;
- липса на предложение за продажба, отправено до другите
съсобственици;
- или представяне на неистинска декларация пред нотариуса от
съсобственика -продавач, че никой от останалите съсобственици не е приел
неговото предложение;
- или наличие на продажба в полза на трето лице при условия, уговорени
привидно във вреда на останалите съсобственици.
След като изпълва ФС по чл.33, ал.2 от ЗС е необходимо съсобственикът
-изкупвач да предяви конститутивен иск, посредством който цели да придобие
правото на собственост върху дела на съсобственика-продавач от общия
недвижим имот. В тази връзка трябва да се изясни, че субективното
преобразуващо право по чл.33, ал.2 от ЗС се упражнява изрично и само по
съдебен ред.
Ищецът-изкупвач следва да предяви конститутивният иск в
преклузивния срок по чл.33, ал.2 от ЗС - двумесечен срок от продажбата.
От анализа на горните текстове на закона се налага изводът, че
предпоставките за уважаване на иска по чл.ЗЗ, ал.2 от ЗС са две:
1/ наличие на съсобственост върху продавания имот и
2/ действителен договор за покупко-продажба. /В този смисъл е Решение
№ 1216 от 10.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1392/2006 г., Vг.о./
В настоящия казус съдът приема, че липсват и двете изискуеми
предпоставки за уважаване претенцията на ищеца Община И.о. Това е така,
тъй като въпреки депозираните в процеса изрични възражения от ответниците
8
/продавачи/ и заявеното с отговора на ИМ изрично оспорване на АЧОС,
ищецът не изложи твърдения за конкретно придобивно основание на което
претендира, че е възникнало твърдяното в ИМ право на собственост и не
представи надлежни писмени доказателства за осъществено конкретно
придобивно основание. В случая в АЧОС №1760, издаден на 14.03.2019г. като
основание за придобиването са изброени множество разпоредби от закона,
едно решение на ОС И.о и Заповед на ИД на АГКК, а именно: чл.56, ал.1, чл.2,
ал.1, т.2 чл.З, ал.З от ЗОС и чл.25 от ЗСПЗЗ, Решение №96 по протокол №
12/31.05.2012г. на Общински съвет И.о за създаване на Селищно образувание
„Пристанище" в местността „Драките" в землището на с. Пиргово и Заповед Р
Д-18-10/23.05.2014г. на Изпълнителния директор на Агенцията за геодезия,
картография и кадастър за одобряване на кадастралната карта на това селищно
образувание.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОС актът за общинска собственост е официален
документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона.
Бидейки такъв има обвързваща материална и формална доказателствена сила
относно изложеното в него, ако е надлежно съставен.
Съгласно ал. З на същата разпоредба обаче актът за общинска
собственост няма правопораждащо действие, т.е. той има само констативно,
но не и конститутивно /правопораждащо/ действие, аналогично на
констативните нотариални актове по чл. 587 от ГПК и съставеният акт за
частна общинска собственост сам по себе си не е условие за придобиване на
право на собственост от общината.
Поради това АЧОС не е годно доказателство за установяване правото на
собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи в процеса
основанието на което е издаден. Когато в акта са посочени, като основание
само правни норми, послужили при актуването и са изброени множество
административни актове, а не и конкретен придобивен способ, същият няма
легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината и
респективно съставилата документа Община И.о, не може да черпи изгодни
правни последици от него, а следва да докаже в процеса конкретния си
придобивен способ.
В хода на процеса ищецът Община И.о не доказа кога и по какъв начин е
придобила собственост върху процесния имот. Поради това твърдението в
9
ИМ, че притежава идеална част от него (на практика защото сама го е
актувала за общински) следва да се приеме за несъстоятелно, а оспореният акт
сочещ взаимно изключващи се обстоятелства относно придобивното
основание също не следва да бъде приеман за годно доказателство за
собственост.
Ако се приеме, че след като е посочила в акта си разпоредбите на чл.2,
ал.2, т.2 от ЗОС и най-вече на чл.25 от ЗСПЗЗ, Община И.о е счела, че имотът
й принадлежи по силата на специалния закон - ЗСПЗЗ, то възниква
необходимостта да бъде изследвана по-долу в изложението именно тази
възможност.
Придобиването на право на собственост от Община И.о върху
земеделска земя не става автоматично по силата на закона, а е необходимо да
бъде проведена разписаната в ЗСПЗЗ процедура и да бъде издаден изричен
административен акт от оправомощения от закона надлежен административен
орган - Об.Сл. „Земеделие" при възстановяване на право на собственост на
общината на отнети земи, съгл. чл.25, ал.2 от ЗСПЗЗ или на специално
назначена от директора на Областна дирекция „Земеделие" смесена комисия
по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. В случая такива данни липсват по делото.
Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм., бр. 10 от 2009 г.) от ЗСПЗЗ
постановява, че „земеделската земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата, е общинска собственост.'''
(2) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм., бр. 98 от 1997 г.) Възстановява се
правото на собственост на общините върху земеделските земи, отнети им
безвъзмездно и предоставени на държавни земеделски стопанства,
трудовокооперативни земеделски стопанства, аграрно-промишлени комплекси
и агрофирми, както и на държавни горски стопанства, когато са били
включени в държавния горски фонд, освен ако са горски разсадници и
полезащитни горски пояси.
Съгласно чл.2 от ЗСПЗЗ „земеделски земи по смисъла на този закон са
тези, които са предназначени за земеделско производство и:
1. (доп. -ДВ, бр. 98 от 1997 г., бр. 68 от 1999 г., изм., бр. 99 от 2002 г.) не
се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и
селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с
околовръстен полигон;"
10
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
процесният имот не е земеделска земя, защото не става за земеделско
производство, разположен е в скалите на каменист речен бряг, който не
представлява обработваема земеделска земя. От друга страна от описаните в
същия този АЧОС административни актове (представени и по делото) —
решение на Общински съвет И.о и заповед на изп. директор на АГКК е видно,
че е обявен за урбанизирана територия - първоначално за вилна зона, а по-
късно и за селищно образувание. Следователно процесният имот изобщо не
покрива изискванията на чл.2 от ЗСПЗЗ, за да бъде категоризиран като
земеделска земя (не е предназначен за земеделско производство и е
разположен в урбанизирана територия) и затова не може да бъде обявяван за
общинска собственост на това основание.
Друг аргумент в подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че
относно правото на собственост на Община И.о в селищно образувание
„Пристанище" в местността „Драките" в землището на с. Пиргово, е налице
трайно установена и непротиворечива съдебна практика на Районен съд Русе
и на Окръжен съд гр. Русе по следните влезли в законна сила съдебни
решения, предоставени на вниманието на съда от ответниците в последното
о.с.з.: Решение №165 от 09.06.2020г. на ОС Русе по в.гр.д.№137/2020г.;
Решение №337 от 29.11.2021г. по в. гр. д. № 597/2021г.; Решение по гр.д.
№3177 от 2020г. на РС Русе; Решение по гр.д.№3341/2020г. на РСРусе.
В цитираните съдебни актове еднозначно и непротиворечиво се приема,
че процесната територия в местността „Драките" на селищното образувание
„Пристанището" на с.Пиргово не е земеделска земя, както и че за да
придобие право на собственост върху земеделска земя по реда на специалния
закон (ЗСПЗЗ) общината е необходимо да удостовери и докаже, че се е
осъществил фактическият състав на чл.19 от ЗСПЗЗ в който е правното
основание на придобиване на правото от общините. А именно, че имотът е
земеделската земя останала след възстановяване на собствеността на
гражданите (т.нар. „остатъчен фонд"), че след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници земите е станал общинска собственост, но след извършване на
специална административна процедура за определянето й. Извършен е от
комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", в която
11
участват представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните горски
стопанства или държавните ловни стопанства, при условия и ред определени с
правилника за приложение на ЗСПЗЗ.
Актът за поправка на АЧОС №2645 от 05.03.2024г., съставен в хода на
производството по делото и представен по-късно след подаване на ИМ пред
съда, не санира липсата на основание за актуваното право на собственост у
ищеца. Напротив, налага се извод, че Община И.о в хода на делото вероятно е
изоставила първоначално избраното от нея придобивно основание (чл.25 от
ЗСПЗЗ), защото тази правна норма вече не е цитирана в акта за поправка на
АЧОС, но е посочено друго - Решение №156 от 21.09.2016г. на Общински
съвет И.о за одобряване на ПУП-ПРЗ и скица от кадастралната карта от
26.02.2024г..
Доколкото кадастралната карта не може да бъде основание за
придобиване на право на собственост, на изследване подлежи цитираното
решение на общинския съвет от 2016г., за което няма данни да е влязло в
законна сила и не поражда правните последици на влязъл в сила
административен акт.
На осн. чл.16, ал.6 от ЗУТ общината придобива собствеността върху
отстъпените й части от датата на влизане в сила на плана. За всеки отделен
урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него
лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота, които подлежат на
вписване в имотния регистър. Влезлите в сила планове пък, по другата
разпоредба на ЗУТ -чл. 16а (преди чл. 16, ал. 7 от ЗУТ), изисква и изплащане
обезщетения. Отчуждително производство в случая няма данни да е било
провеждано. Освен това решението е от 2016г. и времево предхожда
съставянето на първоначалния АЧОС през 2019г., следователно същото не
представлява ново обстоятелство и не би могло да служи като основание за
съставяне на акт за поправка на вече съставен АЧОС, защото чл.60, ал.З от
ЗОС изисква, за да се издаде акт за поправка на вече съставен АЧОС
промяната в данните да е настъпила в последствие, след вписване на
поправяния акта за общинска собственост.
Не може да се приеме, че се поправя явна фактическа грешка/ЯФГ/.
Макар това понятие да не е специално дефинирано в ЗОС, то същото
12
обичайно се използва в смисъл на допусната техническа грешка или
несъответствие между действителната воля на решаващия орган и външното и
изразяване в писмения текст на съответния акт. Случаят не е такъв, доколкото
съставящата АЧОС община посочва изцяло нов административен акт, т.е.
изменя изцяло волята си, а не външният й израз.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че ищецът
Община И.о не доказа в настоящия процес, че е придобивала някога във
времето на годно правно основание право на собственост върху идеална част
или върху целия процесен имот. Поради недоказаност на правото на
собственост върху идеална част от имота, следва да се приеме, че Община И.о
не е активно легитимирана да претендира да й бъде признато правото на
заобиколения съсобственик по чл.ЗЗ, ал.2 от ЗС да изкупи продадената част от
него, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответниците – адв.К.
Д. сумата от 400,00 лева на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр с чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба N:1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община И.о, представлявана от кмета
Георги Ангелов Миланов, срещу В. А. И., К. Д. И., Й. И. П., И. Й. П., А. Й. П.
и И. Ц. Ц. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС – да бъде допуснато
изкупуване в полза на Община И.о, при уговорената между ответниците
продажна цена от 1000,00 лева за притежаваните от тях в съсобственост 55/76
идеални части от ПИ с идентификатор 56397.1.10 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-10/23.05.2014 г. на
изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот от 12.02.2024 г., с адрес на ПИ в село Пиргово, община И.о, област Русе,
ул. „Пристанищна" 74, с площ от 76 квадратни метра, с трайно
13
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10м, номер по предходен план 10, квартал 5, парцел
XXXVI, при съседи: 56397.1.11; 56397.1.158, 56397.1.220, 56397.1.9, ведно с
построените в имота сгради: сграда с идентификатор 56397.1.10.1 със
застроена площ от 12 кв.м, брой етажи 2, предназначение: друГ вид сграда за
обитаване и сграда с идентификатор 56397.1.10.2 със застроена площ от 6
кв.м, брой етажи 1, предназначение жилищна сграда еднофамилна.
ОСЪЖДА Община И.о, представлявана от кмета Георги Ангелов
Миланов да запплати на адвокат К. С. Д. от РАК, с личен N:**********
сумата от 400,00 лева на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр с чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба N:1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
14