Решение по дело №275/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  11.ІХ.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесет и осми юли, две хиляди и двадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявени са ревандикационен  иск ,намиращ правно основание в чл. 108 от Закона за собствеността , осъдителен иск за сумата от 6000лв.- представляваща неос-нователно обогатяване, намиращ правно основание в чл.59 от Закона за задълженията и договорите и  осъдителен иск за сумата от 650лв.- представляваща неоснователно обо-гатяване, намиращ правно основание в чл.59 от Закона за задълженията и договорите.

 

Ищците Т.С.П., лично и като законен представител на малолетния си син Д.Д.П. и Ч.Д.П., чрез пълномощника си Т.С.П. ***, твърдят че са наследници на общия им наследодател Д. Ч. П., поч. на 15.ІV. 2010г.

Твърди се, че през 2005г., ответникът В.И.С.  продал на наследодателя недвижим имот, представляващ магазин за кафе, със застроена площ от 68.8кв.м., складово помещение за напитки с площ от 14кв.м., складово помещение за зимнина с площ от 14кв.м. складово помещение за бельо с площ от 12кв.м. и складово помещение с площ от 22кв.м. -  подробно описани в съставения за сделката нотариален акт с № 195 том IX peг. 9322 дело 1308 от 2005г.на нотариус М. Д..

След смъртта на П.,  ищците като негови наследници, били съсобст-веници на по 1/3 идеална част от посочените по-горе имоти.

При упражняване правото си на собственост, ищците установили, че в съ-седство с имота им представляващ магазин за кафе, е построено и функционира поме-щение собственост на ответника, което той е отдал под наем и към което помещение е присъединена част от техния имот - магазин за кафе, а имено – 17.8кв.м. Тези 17.8кв.м. били  присъединени чрез изграждане на преградна стена между двата имота, поради което въпросните 17.8 кв.м. попадали във имота на ответника и били в негово владение, но реално били собственост на ищците.

Твърди се, че с нотариална покана от 03.VІІІ.2018г., връчена на ответника на 15.VІІІ.2018г., ищците уведомили ответника, че не желаят да ползва занапред собстве-ната им част и желаят да им предаде нейното владение.  Със същата нотариална покана,  ответника бил поканен в срок от два месеца- от получаването на поканата да възста-нови реалните граници на имота и да освободи заетите от него 17.8кв.м., които заел неправомерно от имота на ищците, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181. 11.8.3.12.  С нотариалната покана ответника бил уведомен, че дължи на ищците обезщетение за минал период в размер на 100лв. на месец за полз-ваните от него 17.8кв.м. от тяхното помещение, като му бил определен и наем за в бъдеще в размер на 100 лв. месечно за ползваните от него 17.8кв.м. от помещението ни.

Твърди се, че към дата на предявяване на исковата молба ответникът про-дължава да владее неправомерно и въпреки противопоставянето на ищците  съсобст-вените им 17.8кв.м., като и не бил изплатил обезщетение за минал период в размер на 6000 лв., нито определената наемна цена за ползването на 17.8квм. от имота им и която към датата  предявяване на иска възлизала в размер на 650лв.

Описаните в исковата молба обстоятелства обуславяли правния ни интерес от постановяването на съдебен акт, с който да се признае за установено спрямо ответ-ника С., че ищците са съсобственици и на заетите от него 17.8 кв.м., и които са част от целия им имот, представляващ магазин за кафе със застроена площ от 68.8кв.м. находящ се в едноетажно тяло на хотелски комплекс „Хеброс”, построен в УПИ III - 103 в квартал 159А по плана на гр. Харманли, утвърден със заповед 626/79г. и 1788/ 2000г., с административен адрес гр. Харманли, пл. Възраждане 7, и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.11.8.3.12. при граници магазин с площ 17.8кв.м., фризьорски салон, междусградно пространство и коридор, като и да бъде осъден да им предаде владението върху процесния  имот.

Не плащането от страна на ответника на обезщетение за това, че е ползвал противоправно част от недвижимия ни имот, както и неплащането от негова страна на определения от ищците наем за ползване на части от имота им, обуславяли правния им интерес ответникът да бъде осъден да им заплати наем за ползваните от него 17.8кв.м. от техния имот или сумата от 650лв. за времето от 15.VІІІ.2018г. - 01.ІІІ.2019г., както и да бъде осъден да им заплати обезщетение за минал период в размер на 100лв. месечно за ползваните от него 17.8кв.м. от помещението - а именно сума в размер на 6000лв. за времето от пет години назад, считано от получаване на изпратената до ответника нотариална покана или от 15.VІІІ.2014г. до 15.VІІІ.2018г.

Молят съда да постановите съдебно решение, с което:

- Да признае за установено спрямо ответника, че ние ищците са собственици на ползваните от ответника 17.8кв.метра, представляващи част от съсобствения на ищците недвижим имот, представляващ магазин за кафе със застроена площ от 68,8 кв. м., находящ се в едноетажно тяло на хотелски комплекс „Хеброс”, построен в УПИ III - 103 в квартал 159А по плана на гр. Харманли утвърден със заповед 626/79г. и 1788/2000г„ с административен адрес гр. Харманли, пл. „..”.., и представ-ляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.11.8.3.12., при  граници  магазин  с  площ 17.8кв.м., фризьорски салон, междусградно пространство и коридор, като да осъди ответника да им  предаде владението върху процесиите части от горепо-сочения имот.

- Да осъди ответника да заплати на ищците сумата от 6000 лв. Представ-ляваща обезщетение за времето от 15.VІІІ.2013г. - 15.VІІІ.2018г., през което ищците са били лишени от възможността да ползват 17.8кв.м., представляващи част от съсобст-вения им  недвижим имот, представляващ магазин за кафе със застроена площ от 68.8кв.м. находящ се в едноетажно тяло на хотелски комплекс „Хеброс”, построен в УПИ III - 103 в квартал 159А по плана на гр. Харманли утвърден със заповед 626/79г. и 1788/2000г., с административен адрес гр. Харманли пл. „…” .., и предс-тавляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.11.8.3.12. при граници магазин с площ 17.8кв.м., фризьорски салон, междусградно пространство и коридор.

- Да осъди ответника да заплати на ищците сумата от 650лв., представля-ваща наемна цена за времето от 15.VІІІ.2018г. до 15.ІІІ.2019г., през което ответникът е ползвал 17.8кв.м. и които са част от съсобствения на ищците недвижим имот, представ-ляващ магазин за кафе със застроена площ от 68.8кв.м., находящ се в едноетажно тяло на хотелски комплекс „Хеброс”, построен в УПИ III - 103 в квартал 159А по плана на гр. Харманли утвърден със заповед 626/79г. и 1788/2000г., с административен адрес гр. Харманли, пл.„..” …, и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.11.8.3.12. при граници магазин с площ 17.8кв.м., фризьорски са-лон, междусградно пространство и коридор.

Претендират присъждане на съдебни и деловодни разноски .

 

С уточняваща молба вх. № 4966/03.VІ.2019г. процесуалния представител на ищците е уточнил обстоятелствената част на исковата молба като е посочил , че про-цесните 17.8кв.м., представляващи част от съсобствения на ищците недвижим имот, представляващ магазин за кафе със застроена площ от 68.8кв.м., находящ се в едное-тажно тяло на хотелски комплекс „Хеброс”, построен в УПИ III - 03 в квартал 159А по плана на гр. Харманли утвърден със заповед 626/79г. и 1788/ 2000г„ с административен адрес гр. Харманли, пл. …, и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.11.8.3.12. при граници: магазин с площ 17.8кв.м., фризьорски са-лон, междусградно пространство и коридор, са част от имот представляващ самостоя-телен обект с идентификатор 77181.11.8.3.12. находящ се в сграда № 3 с идентификатор 77181.11.8.3.12, разположена в поземлен имот с идентификатор 77181.11.8. Твърди се , че процесиите 17.8кв.м. се ползват от ответника към имот представляващ самостоя-телен обект с идентификатор 77181.11.8.3.13, въпреки противопоставянето за това от страна на ищците.

С уточняваща молба вх. № 7877/03.ІХ.2019г. процесуален представител на ищците е уточнил обстоятелствената част на исковата молба като е посочил, че процесните 17.8кв.м. са „присъединени” от ответника към магазин за кафе с площ от 17.8кв.м и който магазин е съседен на помещението собственост на ищците. Въпросният магазин за кафе към настоящия момент според ищците бил с площ от около 35.6кв.м. Процесиите 17.8кв. м., по документите на ищците освен, че са част от помещение тяхна собственост, граничат с магазин за кафе собственост на ответника и който магазин представлява обект 13 по представените доказателства - скици.

 

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника В. И.С., в които е изразено становището, че предявената искова молба е недопустима,неточна, неясна , неоснователна и недоказана .

Твърди се, че имота на ищците и съседните до него били построени в тези физически граници. Те така били приети и се ползвали по този начин. В момента, в който наследодателят на ищците изявил желание да закупи магазина , той бил в размери както е по настоящем. Д. П. го харесал, купил и ползвал в този вид, като докато бил жив нямал претенции.  От покупката минали тринадесет години и половина. Ответника счита , че дори и да е имало някакви разминавания в размерите и площта всеки е придобил имота в размерите по настоящем  по силата на давностно владение.

С отговора на исковата молба е направено възражение за придобиване по давностно владение на имот с идентификатор 77181.11.8.3.13 в размерите, в които е бил построен и е в момента при положение, че има разминаване от строителните пла-нове и действително построеното.

Ответника счита претенциите  за заплащане на обезщетение и наем за  неос-нователни, като твърди че не е ползвал собственост на ищците и нищо не им дължи.

Твърди се че и двата имота повече от шест години не се ползват,нито от собствениците, нито са отдавани под наем  - стопанското им значение било нула и по-сочениете размери на обезщетението и наема не били реални и нямало как да бъдат получени.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недви-жим имот № 195 т.ІХ рег. № 9322 дело №1308/ 2005г. на Нотариус М. Д. рег. №419 на Нотариалната камара в района на Районен съд Харманли се установява, че на 13.Х.2005г. Д. Ч. П. е закупил от ответника С. недвижим имот представляващ магазин за кафе, със застроена площ от 68.8кв.м., складово по-мещение за напитки с площ от 14кв.м., складово помещение за зимнина с площ от 14кв.м. складово помещение за бельо с площ от 12кв.м. и складово помещение с площ от 22кв.м.

От приобщеното по делото Удостоверение № 65/ 25.І.2019г. на община Харманли се установява , че Д. Ч. П. е починал на 15.ІV.2010г. и е оставил за свои наследници Т.С.П., Ч.Д.П. и Д.Д.П. – съответно съпруга и синове.

От показанията на разпитаните по делото свидетели : Е. С. и И. У. (ангажирани от ищцовата страна ) се установява , че познават процесния имот и са го посещавали на место . От П. свидетелите разбрали, че по отноше-ние на имота има неуредици – имало построена стена в имота на ищците, като по този начин съседното помещение – собственост на ответника била по-голямо, за сметка на това на ищците.  През м.юни 2010г. св.С. и П. пристигнали в гр. Харманли, за да водят разговори с ответника по повод разликата в квадратурата на продадения от него имот. Разговора се състоял, но ответника изразил категорично несъглесие за каквато и да било промяна. От своя страна св. У. твърди , че през 2024г., след като разбрал за магазина собственост на ищците, проявил интерес да го закупи и го огледал на место. След като разбрал за разликата в квадратурата описана в документите и в действителност решил сам да проведе разговор с ответника и да уредят отношенията помежду си. Узунов успял да се срешне със С., но при краткия разговор ответника категорично отказал да извършва каквато и да било промя-на в имота си и го отпратил.

В показанията си св.А. М. (ангажиран от отвитника) заявява, че преди да стане разпределението на имотите в търговски център,  те са били собственост на „ Лъки спорт „ ООД,  в която той е бил съдружник заедно с ответника . Твърди , че от самото начало , когато е правено преустройството на обекта от ресторант в търговс-ки център е помагал на ответника . Относно спорния магазин- понастоящем собстве-ност на ищците, заявява че изначално той не отговаря на строителните книжа и е изме-нен, като това е направено за да може единият магазин да стане по-голям, а другият с по-добър външен вид - първоначално ответника нямал намерение да продава обособените самостоятелни обекти. Твърди, че когато наследодателя на ищците оглеж-дал процесния магазин, обекта бил във вида който е и към настоящия момент. Бил запознат с направената промяна и бил компенсиран , като му било предоставено мазе с по-голяма квадратура . 

От Заключението на назначената по делото Съдебно техническа експертиза – неоспорена от страните,  се установява, че по строителна и друга документация притежавания от ищците недвижим имот с идентификационен № 77181.11.8.3.12 и представляващ магазин за кафе би следвало да бъде  68.8кв.м., а в действителност е 57.8кв.м. В закллючението е отразено че по строителна и друга документация притежа-вания от ответника недвижим имот с идентификационен № 77181.11.8.3.13 и представ-ляващ магазин би следвало да бъде  17.8кв.м., а в действителност е 27.1кв.м.- измерени на место, но при изместването на стъклената витрина с 0.30м. към коридора , както е по проект, площта на обекта става 28.8кв.м. Вещото лице определило и посочило справедлива наемна цена за 1 кв.м. – 5лв. на месец. Към заключените си вещото лице е приложило изготвена от него „ Ръчна-скица“ която онагледява извършените от него измернавия и констатации. 

В даденото допълнително заключение, вещото лице е установило, че квадратурата на мазето на ищците, съгласно представената документация е 62.00кв.м., като реално изпалзваната площ е 60.45кв.м.

 

С оглед  гореизложената фактическа обстановка и доказателствата по дело-то,  съдът прави следните правни изводи:

Ревандикационния иск е иска на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота -предмет на иска, че той е  във владение на ответника, както и че последния упражнява това владение без правно основание. Не доказването на който и да е от тези три елемента има за последица отхвърляне на иска поради неоснователността му. Върху ответника пада тежестта да докаже основанието, на което владее или държи имота.  

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен. Ищците по делото основават правото си на собственост въз основа на Нотариален акт за покупко-продаж-ба на недвижим имот № 195 т.ІХ рег. № 9322 дело №1308/ 2005г. на Нотариус М. Д.рег. №419 на Нотариалната камара в района на Районен съд Харманли, по силата на който на 13.Х.2005г. техния наследодател Д. Ч. П. е закупил от ответника С. недвижим имот представляващ магазин за кафе, със застроена площ от 68.8кв.м., складово помещение за напитки с площ от 14кв.м., складово помещение за зимнина с площ от 14кв.м. складово помещение за бельо с площ от 12кв.м. и складово помещение с площ от 22кв.м.

От събраните в хода на настоящото производство, както гласни така и пис-мени доказатества, по категоричен начин се установява, че претендираните от ищцо-вата страна 17.8кв.м. са били във владението на ответника, който изначално –при  преустройството на целия обекта от ресторант в търговски център е включил  тази площ към друго негово помещение. По този начин още при обособяването на обектите като магазини, имота закупен в последствие от наследодателя на ищците, е станал с по-малки размери – с 11кв.м. съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза.  Това обстоятелство е било добре известно на наследодателя на ищците, но той не е възразил при сключването на сделката и не е упражнил предоста-вените му от чл.210 от ЗЗД права.   

Упражнявайки владението върху процесната част от имота на ищците, ответника след като изначално я е прибавил към друг самостоятелен обект (понас-тоящем имот с идентификационен № 77181.11.8.3.13) я е придобил по давност и тя е станала негова собственост – каквото възражение е направено от ответника с отговора на исковата молба.

За да е налице придобиване на един имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение последния признак на владението правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие – каквито твърдения липсват. Освен да не е установено с насилие, то не следва и да се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот. Това, че спокойно е владението, което не е установено с насилие, както и че предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност, е прието и в съдебната практика

Настоящия състав на съда не сподяля направено от ищцовота страна оспорването на придобивната давност. Съгласно разпоредбата на чл. 116 ЗЗД - прило-жим съответно към института на придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. Така например различните покани - устни, писмени, нотариални; фактическите смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност /чл. 81 ЗС/. С оглед изложеното не може да се счита за смутено владението на един недвижим имот в настоящия случай на част от него, което не е придобито и поддър-жано с насилие, нито придобивната давност - прекъсната, с водене на разговори или отправяне на покани включително и нотариални. И в този случай владението остава необезпокоявано- несмущавано и непрекъснато/, тъй като не се касае за противопоста-вяне от собственика на имота на поведението на владелеца по отношение на имота.

С оглед гореизложеното, настоящия съдебен състав намира претенцията на ищците намираща правно основание в чл. 108 от Закона за собствеността, за неосно-вателна и недоказана. Не са налице две от кумулативните предпоставки, а именно ищецът не е доказал, че е собственик на процесната част от имота, както и че владението на ответника върху тази част е без правно основание. Точно обратното в хода на процеса според съда се установи , че ответника е придобил процесната част от имота на ищците по силата на давностто владение.

С оглед изхода на предявения ревандикационен иск, неоснователни и недоказани се явяват предявяните искови претенции намиращи правно основание в чл. 59 от Задълженията и договорите, тъй като в настоящото производство не се установи  ответника да се обогатил по какъвто и до било начин  за сметка на ищците.

 

С оглед изхода на делото ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него включващи : адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. и внесен депозит за вещо лица 100лв. – съгласно представения Списък за разноските по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното съдът,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  Т.С.П. ЕГН **********, лично и като законен представител на малолетния си син Д.Д.П. ЕГН ********** и от Ч.Д.П. ЕГН **********, чрез пълномо-щника си Т.С.П. ***, против В.И.С. ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за установено, че ищците са собственици на ползваните от ответника 17.8кв.метра, представляващи част от съсобствения на ищците недвижим имот, представляващ магазин за кафе със застроена площ от 68,8 кв. м., находящ се в едноетажно тяло на хотелски комплекс „Хеброс”, построен в УПИ III - 103 в квартал 159А по плана на гр. Харманли утвърден със заповед 626/79г. и 1788/2000г„ с административен адрес гр. Харманли, пл. „…” …, и представляващ самос-тоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.11.8.3.12., при  граници  магазин  с  площ 17.8кв.м., фризьорски салон, междусградно пространство и коридор, и осъждане на ответника да им предаде владението на описаната част , като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  Т.С.П. ЕГН **********, лично и като законен представител на малолетния си син Д.Д.П. ЕГН ********** и от Ч.Д.П. ЕГН **********, чрез пълномо-щника си Т.С.П. ***, против В.И.С. ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, за осъждане на ответника да заплати сумата от 6000 лв. - представляваща обезщетение за времето от 15.VІІІ.2013г. - 15.VІІІ.2018г., през което ищците са били лишени от възможността да ползват 17.8кв.м., представ-ляващи част от съсобствения им  недвижим имот, представляващ магазин за кафе със застроена площ от 68.8кв.м. находящ се в едноетажно тяло на хотелски комплекс „Хеброс”, построен в УПИ III - 103 в квартал 159А по плана на гр. Харманли утвърден със заповед 626/79г. и 1788/2000г., с административен адрес гр. Харманли пл. „..” …., и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.11. 8.3.12. при граници магазин с площ 17.8кв.м., фризьорски салон, междусградно пространство и коридор , като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  Т.С.П. ЕГН **********, лично и като законен представител на малолетния си син Д.Д.П. ЕГН ********** и от Ч.Д.П. ЕГН **********, чрез пълномо-щника си Т.С.П. ***, против В.И.С. ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, за осъждане на ответника да заплати сумата от 650лв., представляваща наемна цена за времето от 15.VІІІ.2018г. до 15.ІІІ.2019г., през което ответникът е ползвал 17.8кв.м. и които са част от съсобствения на ищците недвижим имот, представляващ магазин за кафе със застроена площ от 68.8кв.м., нахо-дящ се в едноетажно тяло на хотелски комплекс „Хеброс”, построен в УПИ III - 103 в квартал 159А по плана на гр. Харманли утвърден със заповед 626/79г. и 1788/2000г., с административен адрес гр. Харманли, пл.„…” …., и представляващ самостоя-телен обект в сграда с идентификатор 77181.11.8.3.12. при граници магазин с площ 17.8кв.м., фризьорски салон, междусградно пространство и коридор, като НЕОСНО-ВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА Т.С.П. ЕГН **********, лично и като законен представител на малолетния си син Д.Д.П. ЕГН ****** 7746 и Ч.Д.П. ЕГН **********, да заплатят на В.И.С. ЕГН ********** ***, направените разноски по делото в размер на 700.00лв.

    

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните .

 

                            

 

                                                                         Районен съдия: ........................