Р Е
Ш Е Н
И Е
№435 07.12.2023 год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№460 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба от Н.Н.П. ***, чрез пълномощника му адвокат П.Б. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №23-1228-000524/20.06.2023 год. на Г.Й.А. - Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, с която на
основание чл.171, т.2а, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е
приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 20.06.2023 год.. Твърди
се, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, а самата тя е немотивирана.
Възпроизвеждането на съставеният акт не изпълва законовите изисквания за
мотивиране на административен акт. В жалбата са изложени също така оплаквания
за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до постановяването й при
неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните
правила. Жалбоподателят твърди, че не са налице законовите предпоставки,
посочени в хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, тъй като е изпълнил в срок
издаденото предписание за извършване на медицинско изследване на кръвта.
Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените
разноски по делото.
Ответникът Г.Й.А. - Началник група в сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Стара Загора, не се представлява и не изразява становище
относно подадената жалба.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С
оспорената Заповед №23-1228-000524/20.06.2023 год., издадена от Г.Й.А. - Началник група в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на
жалбоподателя Н.Н.П. е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС за
срок от шест месеца, считано от 20.06.2023 год.. От фактическа страна е
обоснована с това, че на 20.06.2023 год. в гр. Стара Загора на ул.“Георги
Байданов“ в посока изток-запад южно от бл.12 в кв. Казански управлява
собствения си лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ *** след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установено с техническо средство „Дръг тест“ 5000 ARРK 0020,
проба №18 в 12.45 часа с отчетен резултат положителен за канабис. Издаден и
връчен талон за изследване с номер 0173512 със седем броя хорограмни стикера.
Заповедта е
издадена въз основа на съставения спрямо Н.Н.П. *** АУАН серия GA №842757/20.06.2023 год.
за това, че на 20.06.2023 год. в гр. Стара Загора на ул.“Георги Байданов“ в
посока изток-запад южно от бл.12 в кв. Казански управлява собствения си лек
автомобил „Ситроен“ с рег.№ *** след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установено с техническо средство „Дръг тест“ 5000 ARРK 0020,
проба №18 в 12.45 часа с отчетен резултат положителен за канабис.
По делото са приети като доказателства административната
преписка по издаването на заповедта, включваща и протокола за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 20.06.2023 год.; Заповед
№349з-4467/23.12.2021 год. на Директора на ОДМВР Стара Загора; Заповед
№8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи; талон за
изследване; показанията на дръг тест №334; доказателства относно техническата
годност на техническото средство дръг тест. Изискана е справка от Второ Районно
управление Стара Загора, относно резултата от извършена токсикохимична
експертиза. В отговор се получи писмо с изх.№УРИ 8245-22171/07.11.2023 год.,
съгласно което, водачът е дал кръвна проба и урина за анализ в ЦСМП – Стара
Загора, пробата е изпратена и получена на 22.06.2023 год. в НИК – София, но към
момента няма постъпил протокол за извършената експертиза.
След като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от
активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Оспорената
Заповед №23-1228-000524/20.06.2023 год. на Г.Й.А. - Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6
и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В случая Г.Й.А. - Началник група в сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представената по
делото Заповед №349з-4467/23.12.2021 год. на Директора на ОД на МВР Стара
Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно
чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за
прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в
хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от
ЗДвП.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава
пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат
обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице
изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на
основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата
обстановка по делото не съществува между страните. Не е спорно че водача е бил
спрян, че е бил тестван с дръг тест за употреба на наркотични и упойващи
вещества, който е дал положителен резултат за канабис. Дал е кръвна проба и урина,
но резултат от токсикохимичната експертиза, към настоящия момент няма.
Оспорената
заповед е постановена обаче при неправилно приложение на материалния закон.
Според
нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния
административен акт – чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – се прекратява регистрацията на
МПС за срок от шест месеца до една година. Очевидно, че в настоящия случай е
налице втората хипотеза на законовата норма, а именно употребата на наркотични
вещества.
При
настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от доказателствата по
делото, на Н.Н.П. е съставен АУАН серия GA №842757/20.06.2023 год.
за управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози,
установено с техническо средство „Дръг-тест“ 5000. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е.
той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане
на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла
на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия GA №842757/20.06.2023 год. е подписан без възражения и
доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство. Жалбоподателят
очевидно е оспорил показанието на техническото средство, поради което е дал и
кръвна проба и урина за химико-токсикологично изследване. Подал е и
допълнителни писмени възражения срещу АУАН, които са прието за неоснователни.
Според
чл.23, ал.1, изр. второ и трето от Наредба №1 от 19.07.2017 год., употребата на
наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването
на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с
пробата кръв.
При
наличието на данни за медицинско и химическо лабораторно изследване, то данните
в него следва да бъдат съобразени. В този смисъл е и разпоредбата на чл.6, ал.9
от Наредба №1 от 19 юли 2017 година за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също следва да бъде
съобразена при определяне материално-правните предпоставки за издаване на
процесната ПАМ. На базата на фактическото положение следва да се прецени и
направената от органа правна квалификация, което е част от проверката за
законосъобразност на оспорената ПАМ. Като не е сторил това,
административният орган е допуснал и съществено процесуално нарушение, което е
основание за отмяната на оспорената заповед.
По своята
правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/
от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо
е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и
при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е
налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на
правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на
притежавания от жалбоподателя лек автомобил. В този смисъл процесната
преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните
в нея материалноправни предпоставки по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, поради
което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
В случая по
делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е подписал и е
получил талона за изследване, явил се е в срока за вземането на биологична
проба (кръв), в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен
тест с дръг теста от полицейските органи. Поради това, като е издал заповедта
за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и чл.3а, т. 2 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, ответникът е издал материално
незаконосъобразен административен акт.
В
допълнение съдът намира, че следва да се отбележи, че административния орган, в
хипотези като процесната /когато лицето е оспорило данните от техническото
средство и се е явило да даде кръвна проба при спазване условията по Наредба №1
от 19.07.2017 год. и което в случая е безспорно, е удачно преди налагането на
ПАМ, с оглед спазване правилото на чл.171, т.1, б.“б“, предл. последно от ЗДвП
да се изчакват резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да
се предприемат и последващите действия, включително и тези по налагане на ПАМ
от рода на процесната.
Безспорно е
че всяка принудителна административна мярка, с оглед правилото на чл. 22 ЗАНН,
се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. По своя
характер принудителната административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ има цел да
преустанови извършването на административно нарушение - управляването на
моторно превозно средство във физическо състояние, което не съответства на
установеното от закона, както и да предотврати настъпването на вредни
последици. Поради неоспоримия факт, че последиците от това административно
нарушение са изключително сериозни за целите на Закона за движението по
пътищата - да се опази животът и здравето на участниците в движението, чл.1,
ал.2 от ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение на
принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т. е.
преди издаване на акта, с който мярката се прилага.
Употребата
на упойващи вещества следва да е безспорно установена, като в конкретния случай
резултатът от теста, проведен с Дръг Тест 5000-АRРК 0020, е оспорен, макар това
изрично да не е отбелязвано в талон за изследване №0173512 от 20.06.2023 год.,
издаден съгласно чл.3а, т.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за РУКАКУНВТА. Издаването
на такъв талон се налага при отказ на лицето да му бъде извършена проверка с
техническо средство/тест, при оспорване показанията на техническото средство
или когато фактическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка
с техническо средство/тест. Несъмнено първата и третата предпоставка не са
изпълнени по отношение на жалбоподателят, поради което талон му е издаден в
хипотезата на оспорване на резултата от теста. По преписката са налице данни за
изпълнение на предписанието за лабораторно изследване, но не са представени
резултати от извършената химико-токсикологична експертиза, нито е изразено
становище от ответника в тази насока. С
оглед на това отразеното в заповедта фактическо положение не се подкрепя от
доказателствата по делото. В тежест на административния орган е да установи
наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, а именно извършване
на административно нарушение, което в конкретния казус не е установено с
предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство –
химико-токсикологично лабораторно изследване на кръвна проба, поради което и
пред съда е недоказано извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
При този
изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР Стара
Загора /като юридическо лице, в структурата на което е включен сектор
„Пътна полиция”/ следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя Н.Н.П. направените по делото разноски в размер 10.00
лв. за държавна такса.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Н.П., ЕГН ********** *** Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №23-1228-000524/20.06.2023 год.,
издадена от Г.Й.А. - Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Стара Загора,
представлявана от Директора Лазар Христов да заплати на Н.Н.П., ЕГН ********* ***
сумата 10.00 /десет/лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно на
основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: