Решение по дело №1718/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262566
Дата: 29 юли 2022 г.
Съдия: Йоана Милчева Генжова
Дело: 20211100501718
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../……...07.2022г., гр.С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:   

                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

        ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

мл.съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

  

при участието на секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №1718 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №180752/20.08.2020г., постановено по гр.д. №55075/2019г. по описа на СРС, 168 състав, е признато за установено, че С.И.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 188,04 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. – 30.04.2018г. в имот, находящ се в гр. С.,*** и отразена в общи фактури с №**********/31.07.2017г. и №**********/31.07.2018г., сумата от 22,81 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 14.09.2017г. до 06.06.2019г., сумата от 27,06 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 17.06.2019г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение от 25.06.2019г. по ч.гр.д. №34418/2019г. по описа на СРС, 168  състав, като е отхвърлен искът по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на обезщетение за забава в размер на 5,19 лева върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределние за периода от 30.06.2016г. до 06.06.2019г. като неоснователен. Осъдена е С.И.П. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 391,46 лева – разноски по делото, и 73,40 лева – разноски в заповедното производство. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Б.“ ООД.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата С.И.П. срещу решението, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Поддържа се, че акцесорната претенция за лихви се явява неоснователна, тъй като не били ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, поради което не било установено изпадането в забава на ответника. Не били доказани размера на топлинната енергия и изправността на уредите за измерване на топлинната енергия. В противоречие със съдебната практика първоинстанционният съд приел, че общите условия са със силата на договорни отношения между страните. Друго нарушение било приемането на СТЕ, която изготвила заключение по документи, които не са представени по делото. Не били представени документи за въвеждане в експлоатация на абонатната станция и не било доказано тя да е отговаряла на техническите изисквания. Не били представени също така документи за съгласие от потребителя за приспадане или добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури. Със суми за връщане от ищеца били прихванати стари задължения извън процесния период, като не се установявала безспорност на тези вземания, както и, че ответникът е изразил съгласие с прихващането. Не били ангажирани от ищеца доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинната енергия за процесния период. Така се възпрепятствала възможността да бъдат точно измерени доставените количества топлинна енергия и съответно заплатена стойност от страна на ответника. Липсата на тези доказателства била основание за отхвърляне на исковете. От ищеца не били ангажирани доказателства за извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки в абоната, поради които е било възпрепятствано такова отчитане като основание за служебно начисляване на задълженията. При липсата на отчетни документи и с оглед изричното оспорване от ответника, било безпредметно обсъждане на приетите по делото експертизи. Недължими били и претендираните суми за дялово разпределение, защото не били представени доказателства нито за основанието, нито за размера им. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна „Т.С.“ ЕАД. С молба от 26.05.2021г. въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Третото лице – помагач „Б.“ ООД не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД *** И.П. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №34418/2019г. на СРС, 168 състав, представляващи ½ от задълженията за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. по аб. №110933.

Установява от събраните по делото доказателства, че през процесния период ответницата е била битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 148900 в качеството й на собственик на ½ идеална част от процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр. С.,*** (видно от договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 21.05.1975г. и молба декларация до ищцовото дружество от 23.01.2003г., подадена от С.И.П., да й бъде открита партида на посочения адрес).

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „Б.“ ООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответницата е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, съобразно квотата си в съсобствеността. 

Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена по отношение на ответницата С.И.П. в размер на 188,04 лева, представляваща 1/2 от стойността на доставената топлинна енергия, се установява от кредитираното заключение на СТЕ и от представените документи за главен отчет от третото лице – помагач. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява, че дължимите суми за доставена в имота на ответницата топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №110993. Вещото лице посочва, че според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в имота ТЕ за отопление на имот е определяна по реален отчет на показанията на три броя ИРРО, монтирани на три броя радиатори в имота, като един брой лира е демонтирана (затапена). Абонатът заплаща стойността на топлинна енергия за сградна инсталация, която се разпределя от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. ТЕ за БГВ се отчита по показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран водомер за топла вода. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на сумата от 376,06 лева.

Ответницата, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е платила на ищцовото дружество дължимите суми за доставената топлинна енергия за процесния период, не е ангажирала по делото доказателства за извършени плащания. Поради изложеното, решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен предявеният иск за ½ от стойността на доставената топлинна енергия в размер на 188,04 лева, е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на исковете за установяване дължимост на такса за услугата дялово разпределение:

По арг. от  чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово разпределение. Установено е по делото и обстоятелството, че през процесния период третото лице – помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен № 110993. Предвид изложеното, искът е основателен и доказан до размера на сумата 27,06 лева и решението, с което е уважен в посочения размер е правилно.

По отношение на иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземанията за доставената топлинна енергия:

Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана топлинна енергия през процесния период от м.05.2016г. до м.04.2018г. са приложими Общи условия на "Т.С." ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните доказателства на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2017 г. разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2017 г., и 31.07.2018г., а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06.2017 г., респективно на 14.06.2018 г. (45 дни след изтичане на периодите, за които се отнасят фактурите, считано от 30.04.2017 г., респ. 30.04.2018 г.). При това положение, с оглед неприложимостта на цитираните по-горе клаузи на Общите условия, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито се доказва да е отправена от ищеца до ответника. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен и поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции решението в частта, с която този иск е уважен, следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът се отхвърля.

По разноските:

При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски над сумите в размер на 374 лева за исковото и 66 лева за заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете. На въззиваемата страна, независимо от частичното отхвърляне на жалбата не следва да бъдат присъждани разноски за въззивното производство, тъй като същата не е подала отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, поради което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да й се присъждат.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №180752/20.08.2020г., постановено по гр.д. №55075/2019г. по описа на СРС, 168 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че С.И.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 22,81 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 14.09.2017г. до 06.06.2019г., както и в частта, с която С.И.П. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за исковото производство над сумата от 374 лева до пълния присъден размер от 391,46 лева и за заповедното производство над сумата от 66 лева до пълния присъден размер от 73,40 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, срещу С.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, положителен установителен иск с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземането в размер на сумата от 22,81 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 14.09.2017г. до 06.06.2019г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №34418/2019г. по описа на СРС, 168 състав.

ПОТВЪРЖДАВА решение №180752/20.08.2020г., постановено по гр.д. №55075/2019г. по описа на СРС, 168 състав, в останалата обжалвана част.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Б.“ ООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                         

 

  2.