О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                            

                                               гр.София, 01.10.2020 год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ В състав, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:                                                        

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ  

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА 

                                                                                   мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА

                                  

като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №9199 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         

          Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Настоящото производство е образувано по две въззивни жалби и частна жалба, както следва:

1.Въззивна жалба вх.№5015255/03.02.2017г., подадена от ответниците – М.Ц.Ц. и К.А.Ц., последната починалата в хода на производството и с разпореждане от 15.03.2018г. на основание чл.227 от ГПК е конституиран нейния законен наследник - С.Ц.Г. /съгласно приложено удостоверение за наследници от 15.04.2015г., издадено от СО район „Сердика“/, срещу решение от 28.10.2016г., постановено по гр.д.№26235/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти с-в., в частта, в което са уважени предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД общо за сумата от 2000 лв..

Въззивната жалба е допустима и редовна, подадена от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Дължимата държавна такса е изцяло внесена – с молба от 20.08.2018г. от въззивниците по въз.дело №8060/2018г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав, се прилага вносен документ за изцяло внесена държавна такса.

Подадената въззивна жалба е администрирана като препис от нея е връчен на другите страни – Р.З.А. и Н.А.А., които в законоустановения срок са депозирали писмен отговор. 

2. Въззивна жалба вх.№5007135/19.01.2017г., подадена от ищците – Р.З.А. и Н.А.А., която с оглед постъпила молба-уточнение от 10.08.2018г. по въз.дело №8060/2018г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав, в която се сочи, че се поддържа жалбата по отношение на присъдените разноски, е прието, че представлява искане по чл.248 от ГПК и същата няма характер на въззивна жалба. В тази връзка е постановено определение от 13.09.2018г., с което е прекратено въз.дело №8060/2018г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав, като е върнато същото на СРС за произнасяне по молба по чл.248 от ГПК, която имплицитно се съдържа в подадената въззивна жалба вх.№5007135/19.01.2017г. от ищците – Р.З.А. и Н.А.А..

След връщане на делото в СРС е постановено определение №562089 от 14.12.2018г. по реда на чл.248 от ГПК.

3. Въззивна жалба вх.№5087390/25.05.2018г., подадена от ищците – Р.З.А. и Н.А.А., срещу решение от 28.10.2016г., постановено по гр.д.№26235/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти с-в., в частта, в което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд по своя преценка е приел, че така подадената въззивна жалба представлява допълнение към въззивна жалба вх.№5007135/19.01.2017г. -  в този смисъл е постановил разпореждане от 12.06.2018г..

Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд не е извършил преценка за допустимост и редовност на така подадената въззивна жалба вх.№5087390/25.05.2018г. – на първо място следва да се съобрази с факта, че предходно подадена въззивна жалба вх.№5007135/19.01.2017г. има характер на молба по чл.248 от ГПС с оглед постъпило уточнение от самите ищци - молба-уточнение от 10.08.2018г. по въз.дело №8060/2018г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав, след което да прецени допустимост на подадена въззивна жалба вх.№5087390/25.05.2018г. /като се съобрази с датата, на която ищците са уведомени за постановеното решение, което обжалват частично/. В случай, че СРС прецени, че така подадената въззивна жалба е допустима, следва да администрира същата – на първо място да даде възможност на въззивниците-ищци да внесат дължимата държавна такса по сметка на СГС – първоинстанционният съд при изчисляването на дължимата държавна такса следва да вземе предвид факта, че въззивниците са двама и всеки от тях разполага със самостоятелно право на обжалване, т.е. дължимата държавна такса следва да се изчисли поотделно за всеки от въззивниците. След евентуалното внасяне на дължимата държавна такса от всеки от въззивниците следва да се изпрати препис от въззивната жалба на другите страни за писмен отговор по чл.263 от ГПК.

Едва след изпълнение на така дадените от настоящия състав указания въззивната жалба следва да се изпрати на СГС за разглеждането й по същество.

4. Частна жалба вх.№5020599/07.02.2019г., подадена от ищците – Р.З.А. и Н.А.А., срещу определение №562089 от 14.12.2018г. по реда на чл.248 от ГПК, постановено по гр.д.№26235/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти с-в..

Въззивният съд констатира, че така подадената частна жалба е изпратена на въззивната инстанция, без да е събрана дължимата държавна такса. СРС следва да администрира подадената частна жалба  като при изчисляването на дължимата държавна такса следва да вземе предвид факта, че частните жалбоподатели са двама и всеки от тях разполага със самостоятелно право на обжалване, т.е. дължимата държавна такса следва да се изчисли поотделно за всеки от частните жалбоподатели.

По тези съображения настоящият състав счита, че неправилно СРС е изпратил на по-горната инстанция подадените въззивна жалба вх.№5087390/25.05.2018г. и частна жалба вх.№5020599/07.02.2019г., без надлежно да администрира същите с оглед дадените по-горе указания. Настоящото въззивно дело се явява преждевременно образувано и като такова следва да бъде прекратено. Делото следва да се върне на СРС, който да изпълни дадените по-горе указания по извършване на преценка за допустимост и редовност на въззивна жалба вх.№5087390/25.05.2018г. и частна жалба вх.№5020599/07.02.2019г., след това делото да се изпрати обратно на СГС за разглеждане на постъпилите жалби.

Поради нередовността на изпратените въззивна жалба вх.№5087390/25.05.2018г. и частна жалба вх.№5020599/07.02.2019г., е налице процесуална пречка в настоящото производство да се разгледа въззивна жалба вх.№5015255/03.02.2017г., подадена от ответниците – М.Ц.Ц. и К.А.Ц., последната починалата в хода на производството и с разпореждане от 15.03.2018г. на основание чл.227 от ГПК е конституиран нейния законен наследник - С.Ц.Г. /съгласно приложено удостоверение за наследници от 15.04.2015г., издадено от СО район „Сердика“/, срещу решение от 28.10.2016г., постановено по гр.д.№26235/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти с-в., в частта, в което са уважени предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД общо за сумата от 2000 лв..

         Така мотивиран, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по въз.гр.дело №9199/2020г. по описа на СГС, ГО, ІІІ-В състав.

ВРЪЩА делото на СРС, І Г.О., 30 с-в за преценка на допустимост и редовност на въззивна жалба вх.№5087390/25.05.2018г., подадена от ищците – Р.З.А. и Н.А.А., срещу решение от 28.10.2016г., постановено по гр.д.№26235/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти с-в., в частта, в което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД; както и за администриране на частна жалба вх.№5020599/07.02.2019г., подадена от ищците – Р.З.А. и Н.А.А., срещу определение №562089 от 14.12.2018г. по реда на чл.248 от ГПК, постановено по гр.д.№26235/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти с-в..

След изпълнение от СРС на дадените в мотивите на настоящото определение указания делото да се изпрати обратно на СГС за разглеждане на постъпилите жалби.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

         

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1/.                

 

 

          2/.