РЕШЕНИЕ
гр. София, 26.05.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI „В” въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов ч. гр. дело № 3211 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
– чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „Т.С.“ ЕАД, срещу разпореждане от 20.12.2019 г. по изп. д. № 20198510402914
по описа за 2019 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, с
което е отказано искането на жалбоподателя за намаляване на размера на
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по посоченото
изпълнително дело до сумата от 200 лв.
Жалбоподателят поддържа, че
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв. е
прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1 от 2004 г./. Твърди, че в полза на
взискателя следва да бъде определено адвокатско възнаграждение само за образуване
на изп. дело /по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г./, но не и такова за
процесуално представителство в хода на изп. производство /по чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 2004 г./. Сочи, че към момента на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение било извършено само действието по образуване на
изпълнителното дело от страна на представителя на взискателя, а след това други
действия не били извършвани, тъй като от страна на „Т.С.“ ЕАД били заплатени
изцяло всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение. Посочва, че
изпълнителното дело не се отличава с правна или фактическа сложност, като
извършените от процесуалния представител на взискателя действия се състоят
единствено в изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело. Моли
обжалваният отказ да бъде отменен, а претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение да бъде намалено до законоустановения минимум от 200 лв. Направено е и искане да се намали съответно и
размерът на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски в
настоящото производство.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на
взискателя „Б.С.М.“ ЕООД, чрез адв. Н.И., в което се поддържа, че обжалваното разпореждане
на ЧСИ е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител счита, че жалбата
е неоснователна.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, възражението на
взискателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото,
съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Производството
по изп. д. № 20198510402914 по описа за 2019 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ,
с район на действие СГС, е било образувано въз основа на подадена на 12.12.2019
г. молба от „Б.С.М.“ ЕООД, чрез адв. Н.И.. С посочената молба процесуалният
представител на взискателя е поискал от частният съдебен изпълнител да образува
изпълнително дело и да предприеме изпълнителни действия по изпълнителен лист от
09.09.2019 г. по гр. д. № 74158/2017 г. по описа на СРС. Претендирани били и
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на
230 лева, съобразно договор за правна помощ и съдействие. С молбата бил
приложен изпълнителен лист от 09.09.2019 г., с който „Т.С.“ ЕАД е било осъдено
да заплати на адвокат К.И.Б.сума в размер на 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено от адвоката безплатно процесуално
представителство на ответника И.В.Р. по ч.гр.д. № 36772/2017 г. по описа на
СРС, 55 състав. Към молбата бил приложен и договор за цесия от 22.10.2019 г., с
който цедентът К.И.Б.е прехвърлила на цесионера „Б.С.М.“ ЕООД цялото вземане по
горепосочения изпълнителен лист. Представено било и споразумение за адвокатско
възнаграждение от 10.12.2019 г., сключено между взискателя „Б.С.М.“ ЕООД, в
качеството му на доверител и Адвокатско съдружие „И.“, в качеството на
довереник. В договора е било отбелязано, че уговореното възнаграждение в размер
на 230 лв. следва да бъде изплатено по банков път по сметка на довереника от
доверителя. Било представено и преводно нареждане за кредитен превод за заплащане
на сумата от 230 лв.
На
12.12.2019 г., на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение,
получена на 16.12.2019 г., за заплащане на следните суми: 300 лв. – присъдени
разноски; 236, 91 лв. – разноски по изпълнителното дело и 148,43 лв. – такси по
ТТРЗЧСИ, дължими към 26.12.2019 г.
На
13.12.2019 г. взискателят „Б.С.М.“ ЕООД, чрез адв. Н.И., е депозирал до ЧСИ М.П.
молба, с която е поискал на основание чл. 428, ал. 1 ГПК на длъжника да бъде
връчена покана за доброволно изпълнение. Със същата молба взискателят оттеглил
посочените от него в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за
събиране на вземането, като е посочил, че определя за способ на изпълнението
единствено запор на банковите сметки на длъжника и е възложил на ЧСИ да събере
дължимите суми, в случай че последните са налични по банковите сметки.
На
20.12.2019 г., длъжникът е подал възражение до ЧСИ срещу размера на
определените разноски по изпълнителното дело, в което е посочил, че
претендираното адвокатско възнаграждение от
230 лв. не е било съобразено с Наредба № 1 от 2004 г., тъй като не се
дължало възнаграждение за процесуално представителство. В полза на взискателя
следвало да бъде определено адвокатско възнаграждение само за образуване на
изп. дело /по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г./, но не и такова за
процесуално представителство в хода на изп. производство /по чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 2004 г./. Предвид изложеното е поискал адвокатсково възнаграждение
да бъде намалено на 200 лв. Посочил е също, че таксата по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ е била прекомерна с оглед размера на задължението и същата следвало да
бъде намалена.
С
обжалваното разпореждане от 20.12.2019 г. /надлежно съобщено на длъжника на 08.01.2020
г./ частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на приетото за
събиране адвокатско възнаграждение, тъй като същото било в минималния размер,
съобразно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Анализът на така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът
за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата
му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част
важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената
разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 г./, и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от
ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Разпоредбата
на чл. 10, т. 1 от Наредбата предвижда възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. В разглеждания случай молбата за
образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез
адвокат Н.И., за представителната
власт на който са ангажирани надлежни доказателства.
Представено е пълномощно и споразумение за
адвокатско възнаграждение, сключено между
взискателя и Адвокатско съдружие „И.“. В споразумението е отбелязано, че уговореното възнаграждение в размер на
230 лв. следвало да бъде изплатено по банков път по сметка на
довереника от доверителя. Било представено и преводно нареждане за кредитен
превод за заплащане на сумата от 230 лв. Съгласно
чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при
предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е.
дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално
съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното
дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство. Видно от данните по делото, в хода на
изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ
от 12.12.2019 г.,
е подадена и молба на следващия ден - 13.12.2019
г., с която пълномощникът на взискателя е оттеглил изпълнителните способи,
посочени в молбата за образуване и е направил искане за извършване на
изпълнителни действия – запор на банкови сметки. Следва да се подчертае, че в
молбата за образуване на изпълнително дело бланкетно са посочени три различни
способа за изпълнение – а именно моли се за налагане на възбрани на имоти,
запор на дружествени дялове и запор на движими вещи. Настоящият съдебен състав
приема, че доколкото още на следващия ден взискателят решава да оттегли
посочените в първоначалната молба изпълнителни действия и да насочи
изпълнението към банковите сметки на дружеството, допълнителната молба следва
да се разглежда като уточнителна молба, с която се отстраняват нередовности на
молбата за образуване. При това положение, пълномощникът на взискателя има
право на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело по
чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване
на процесуално представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело
с предмет друго действие, извън това по чл. 10, т. 1 от Наредбата. Въз основа
на гореизложеното следва да се приеме, че в случая не е осъществена същинската
роля на адвоката за процесуално представителство и извършването на действия с
цел удовлетворяване на паричното вземане.
Ето
защо обжалваното разпореждане, с което е отказано да бъде намалено начисленото
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя следва да
бъде отменено в частта за горницата над 200 лв. до размера от 230 лв.
Жалбата в частта по определения по изпълнителното дело
размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и искането той да бъде изменен, няма
предмет - с обжалвания акт на ЧСИ няма произнасяне по таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, поради което в тази част следва да се остави без разглеждане.
В настоящето съдебно производство не следва да се
присъждат разноски. В производството по разноските страните не си дължат
разноски, тъй като в такова производство - относно дължимостта и размера на
разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение /в този смисъл и определение №
489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение №
933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС/. Ето защо
макар жалбата на длъжника да е частично основателна, същият няма право на
разноски в това производство.
Така
мотивиран и на основание чл. 437 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на
длъжника „Т.С.“ ЕАД разпореждането от 20.12.2019 г. по изп. д. № 20198510402914
по описа за 2019 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, в частта му, с която е
отказано намаляване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя по посоченото изпълнително дело за разликата над 200 лв. до размера
от 230 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на длъжника „Т.С.“ ЕАД, в частта й по искането за намаляване на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В
тази част съдебният акт има хараткер на определение и подлежи на обжалване от
жалбоподателя с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от съобщаването му.
Решението,
на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно в останалата част и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.