Р
Е Ш Е Н И Е
№ 5498
гр.Варна, 29.12.2017год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ – ти състав, в публично заседание
проведено на двадесет и девети ноември през две
хиляди и седемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при
секретаря Г.ДАМЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7839 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, сумата от 11.89лв. /единадесет
лева, осемдесет и девет ст./, получена от него без основание. Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ищецът аргументира правен интерес от заявения иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
На 16.04.2014 г. П.Й.Н. сключва Приложение № 1 към договор № *********/16.04.14
г. с „М." ЕАД *** за ползвания от него телефонен номер * с предмет услуги
по тарифен план „Мтел трансфер L", с месечна абонаментна такса от 39,90
лв. с включен ДДС, за срок от 24 месеца.
На 02.01.2015 г. „М." ЕАД *** издава фактура на П.Й.Н.
с № ********* на стойност 75,68 лв. с ДДС, от които 52,78 лв. за потребени
услуги и 22,08 лв. за изплащане на стока и 0,82 лв. за лихва. Сумата е била
платена от ищеца в брой на 29.01.2015 г. в магазин на "М." ЕАД - Варна,
за което е издаден фискален бон. В последствие при направена справка по
извлечението от фактурата си ищецът установява, че от платената сума 11,89 лв.
били платени на дружеството без основание, тъй като П.Й.Н. не ги дължи. Сумата
била начислена за услуга Домашен интернет, каквато ищецът не ползва, но такава
била отразена в приложение Б към фактурата.
По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК. Ответникът изразява становище за допустимост и неоснователност
на иска. Възразява по основателността на иска и обстоятелствата на които същият
се основава.
Излага
следната фактическа обстановка в аргумент на възраженията по основателността на
иска:
На 18.06.2014 г. П.Н. посещава магазин на М. и се интересува от
възможността да ползва домашен интернет. Предложена му е оферта, като той взима
договора със себе си, искайки да го прочете в къщи. На 19.06.2014 г. служител
на М. се свързва с него, за да бъде уговорена дата за инсталация на услугата. П.Н.
заявява, че все още не е взел решение, дали иска интернет от М.. На 20.06.2014
г., след нов разговор, той отказва инсталацията, като заявява, че не го
устройва така предложената му оферта. В системата на М., обаче договорът вече е
генериран и от октомври
През
- 95,60 лв. с включен ДДС,
начислени по фактура № *********/06.03.2017 г. (цялостно плащане) на 15.03.2017
г.;
- 1,00 лв. с включен ДДС,
начислени по документ № *********/06.03.2017 г. (цялостно плащане) на
15.03.2017 г.;
- 88,85 лв. с включен ДДС,
начислени по фактура № **********/02.05.2017 г. (цялостно плащане) на
05.05.2017 г.;
- 28,75 лв. с включен ДДС,
начислени по фактура № **********/01.06.2017 г. (частично плащане) на
06.06.2017 г.
Процесната
сума е включена в общата сума, образувана от кредитираните задължения на П.Н..
С тази сума са заплатени последващи задължения на П.Н., начислени по
продължаващите договорни отношения между него и М.. Наистина претендираната
сума е недължимо заплатена от П.Н. на 29.01.2015 г., но видно от всички
горепосочени факти и обстоятелства, в последствие, на 24.01.2017 г., тя му е
възстановена и използвана от него за заплащане на последващи негови задължения
към М..
Ето защо,
във връзка с всичко гореизложено, счита така предявения иск от П.Н. за
неоснователен и моли, като такъв съда да
го отхвърли.
Моли за присъждане на направените
в производството разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично.Поддържа
иска и моли за неговото уважаване.
В съдебно заседание ответникът , чрез проц.представител
юк.К. поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на иска и присъждане на
сторените по делото разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Видно от представеното по делото приложение № 1 към
договор № ********* от 16.04.2014г. между „М.” ЕАД и П.Й.Н. е сключен договор
за телефонен номер *, с предмет – предоставяне на услуги по тарифен план „Мтел
трансфер L“ от „М.” ЕАД, с месечна абонаментна такса от 39,90 лева с вкл. ДДС
за срок от 24 месеца.
Към доказателствата по делото са приобщени
кредитно известие № ********** от 24.01.2017г. към фактура № ********** от
01.11.2014г.; кредитно известие № ********** от 24.01.2017г. към фактура №
********** от 01.12.2014г.; кредитно известие № ********** от 24.01.2017г. към
фактура № ********** от 02.01.2015г.; кредитно известие № ********** от
24.01.2017г. към фактура № ********** от 01.02.2015г.; кредитно известие №
********** от 24.01.2017г. към фактура № ********** от 04.03.2015г.; кредитно
известие № ********** от 24.01.2017г. към фактура № ********** от 01.04.2015г.;
кредитно известие № ********** към фактура № ********** от 05.05.2015г.;
кредитно известие № ********** от 24.01.2017г. към фактура № ********* от
02.06.2015г.; кредитно известие № ********** от 24.01.2017г. към фактура №
********** от 02.07.2015г.; кредитно известие № ********** от 24.01.2017г. към
фактура № ********** от 01.08.2015г.; кредитно известие № ********** от
24.01.2017г. към фактура № ********** от 02.09.2015г.; кредитно известие №
********** от 24.01.2017г. към фактура № ********** от 02.10.2015г.; кредитно
известие № ********** от 24.01.2017г. към фактура № ********** от 02.11.2015г.;
кредитно известие № ********** от 24.01.2017г. към фактура № ********** от
02.12.2015г.; кредитно известие №
********** от 24.01.2017г. към фактура № ********** от 05.01.2016г.; кредитно известие № ********** от
24.01.2017г. към фактура № ********** от 02.02.2016г.; кредитно известие № ********** от
24.01.2017г. към фактура № ********** от 04.03.2016г.; кредитно известие №
********** от 24.01.2017г. към фактура № ********** от 01.04.2016г.; фактура № ********** от 06.03.2017г.; фактура
№ ********** от 02.05.2017г.; фактура № ********** от 01.06.2017г.; извлечение
от партида на П.Й..
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Успешното
провеждане на предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца по делото е да установи,
че между страните е възникнала валидна облигационна връзка по силата на
договора за предоставяне на електрони гласови съобщения от 16.04.2014г., по
която ищецът е изправна страна, както и че е заплатил процесната сума от 11,89
лева в полза на ответника. В тежест на ответника е да докаже наличието на
основание за получаване на претендираната сума.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи съществуването на валидна облигационна връзка между страните, основана
на договор от 16.04.2014г., по силата на който ответното дружество се е
задължило да предоставя на ищеца мобилни услуги за номер * при тарифен план
„Мтел трансфер L“, с месечна абонаментна такса от 39,90 лева с вкл. ДДС за срок
от 24 месеца.
Не е спорно между страните, че на 02.01.2015 г. „М." ЕАД ***
издава фактура на П.Й.Н. с № ********* на стойност 75,68 лв. с ДДС, от които
52,78 лв. за потребени услуги и 22,08 лв. за изплащане на стока и 0,82 лв. за
лихва., като сумата по фактурата е платена от ищеца в брой на 29.01.2015 г. в
магазин на "М." ЕАД - Варна, за което е издаден фискален бон.
Не
се оспорва и факта, че от платената сума по фактурата 11,89 лв. са платени на дружеството без основание.
Ответникът
признава факта, че претендираната сума е недължимо заплатена от П.Н. на
29.01.2015 г., като сочи, че тази сума е
възстановена на 24.01.2017год. и използвана от него за заплащане на последващи
негови задължения към М..
Възраженията
на ищеца, относно незаконосъобразното сторниране на което ответникът се
позовава се явяват основателни.
Съгласно
чл.115,ал.1,ал.2 и ал.3 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка
или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е
длъжен да издаде известие към фактура. Известието се издава задължително не
по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал.1. При
увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на
данъчната основа или при разваляне на доставки-кредитно известие. Законният
срок е императивен и след изтичането му изменение на данъчната основа не може
да се извършва , а ако такова е неправено, то е неправилно и незаконосъобразно,
явяващо се в нарушение на ЗДДС.Като такова не може да бъде признато и не
поражда правни последици. /Решение №6858 от 10.06.2015год. на ВАС по адм.дело №4539/2015год.
ІІ г.о. , Решение №2461 от 09.03.2015год. на ВАС по адм.дело
№4070/2014год. и др./.
Нормите на
чл.115,ал.2 и ал.3 от ЗДДС,предвиждат, че при разваляне на доставки се издава
задължително кредитно известие към съответната фактура не по-късно от 5 дни от
възникване на съответното обстоятелство по ал.1 на чл.115 от ЗДДС, т.е. от
развалянето на доставката. При издаването на този първичен счетоводен документ
получателят на развалената доставка е длъжен да коригира размера на ползвания
данъчен кредит. Доколкото ответникът по време на съдебното производство не
представи надлежно съставено кредитно известие в срока по чл.115,ал.2 от ЗДДС,
което да е връчено на получателя и не е
действително извършено сторниране в законоустановения срок, то възражението на
ответника настоящият съдебен състав приема за неоснователно.
С оглед
неоснователността на направеното от ответника възражение се извежда извод за
основателност на иска, предвид на което съдът постановява решение , с което
уважава иска.
Предвид направеното искане и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски. Възражението на ответника за прекомерност на
адв.възнаграждение, претендирано от ищеца се явява основателно. Предвид
фактическата и правна сложност на делото и на основание чл.78,ал.5 във вр. с
чл.36 от ЗА , съдът намалява адв.възнаграждение от 800лв. на 300лв. Ведно с адв.възнаграждение на ищеца следва да
се присъди държавната такса в размер от 50лв.
Воден от
горното, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.” ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.Н.,
ЕГН ********** *** сумата от 11,89
/единадесет и 0,89/ лева, платена на на 29.01.2015 г.,
по фактура №
********* от 02.01.2015 г.,като
получена без основание, на основание
чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.” ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.Н.,
ЕГН ********** *** сумата от 350/триста
и петдесет /лева, представляваща направените по делото разноски, изразяващи
се в 50лв. държавна такса и 300лв. адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/