Решение по дело №699/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от И. К. К. срещу Решение № 296 от 06.03.2025 г. по АНД № 368/2025 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) К № 8689213 на ОД на МВР Варна, с който на касатора е наложена глоба в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че е допуснато неправилно приложение на закона, т.к. не са налице условията за повторност, доколкото фишовете са издадени на различни правни основания, а и като доказателство е приета схема от Областно пътно управление, която не е одобрена от Община Варна и е от превантивен ремонт на пътя. На следващо място се изтъква, че съгласно приетата схема от Областно пътно управление, знакът В26, с ограничение 60, е на 92км+700м, а преносимата система за контрол е била 93км+073м, като не е взето предвид, че отбивката за улица „Орлова чука“ е по средата на това разстояние, т.е. следва след отбивката ограничението да е 90км/ч. Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да се отмени ЕФ. В хода по същество на делото касаторът поддържа изложените с жалбата доводи и направените искания. Изтъква, че приетата схема не е от одобрен проект за безопасна организация на движението, а по отношение на наличието на отбивка се позовава на представена снимка от Google Maps, като сочи, че има и още отбивка в района – улица „Персина“. Липсата на повторност касаторът обосновава с това, че нарушенията не са еднакви по вид, а и по размер.

Ответникът – ОД на МВР - Варна, с писмени бележки от процесуалния си представител - гл. юриск. К. Л.-А., настоява, че касационната жалба е неоснователна и сочи доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че решението е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите факти по делото, като детайлно са изследвани и обсъдени всички относими доказателства и доводите на наказаното лице и правилно е установена фактическата обстановка. Изтъква се, че правилно РС – Варна приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налице е пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, което нарушение е индивидуализирано в пълна степен, като е индивидуализирано и техническото средство, което е одобрен тип и с което е извършено видеозаснемането и е засечена скоростта, а и са посочени нарушените разпоредби. Сочи се, че в ЕФ е приспадната допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Според ответника по касационната жалба правилно РС – Варна е приел, че основателно е ангажирана отговорността, а и наказанието е правилно определено. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на РС – Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, ако се уважи жалбата и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, да се присъдят такива в минималния размер.

Участващият по делото прокурор дава заключение, че решението на РС – Варна е правилно и пледира за оставянето му в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, установени от въззивния съд от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.

От фактическа страна с обжалваното решение е прието, че на 03.01.2024 г. в 15:37 часа на главен път I-9, в посока от к.к. „Златни пясъци“ към гр. Варна, на пътен възел „Ален мак“, била засечена скорост на движение на лек автомобил марка и модел „Мерцедес ЕКЦ 400 4МАТИК“ с рег. № [рег. номер] от 75 km/h, при ограничение на скоростта на движение в този пътен участък от 60 km/h, въведено с пътен знак В26. Посочената скорост била засечена от преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 120ccd1. За установеното нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП е издаден обжалваният пред РС – Варна ЕФ, с който на собственика на лекия автомобил - И. К., е наложена глоба на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр- с ал. 2, т. 2 ЗДвП в размер на 100 лева за извършено в условията на повторност нарушение.

За да потвърди ЕФ като правилен и законосъобразен, районният съд приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а извършването на нарушението е безспорно доказано. За неоснователни са приети възраженията на наказаното лице, като районният съд посочва следното: Използваното АТСС е одобрен тип средство за измерване, преминало последваща проверка и е достатъчно индивидуализирано; С оглед легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ и посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, не следва в ЕФ да се изписва името на издателя и да има негов подпис, както и да са посочени обсег на действие на радара, режим на действие, режим на излъчване, място на сработване на радара спрямо местонахождението (географски координати); Предвид представената схема на пътния участък – път І-9, около пътен възел „Ален мак“, посока към гр. Варна, на км 92+700, в посока гр. Варна, е поставен пътен знак В26 с въведено ограничение на скоростта 60 км/ч, което е удостоверено и от протокола за използване на АТСС от процесната дата – 03.01.2024 г.; Посочените координати индивидуализират точното местонахождение на АТСС, което се намира извън платното за движение, а не на засечения автомобил, като от протокола, заедно със снимката за точното местоположение и позициониране на АТСС се установява, че същата е била позиционирана на главен път I-9, в посока от к.к. „Златни пясъци“ към гр. Варна, на пътен възел „Ален мак“, което местоположение съответства на описаното в обжалвания ЕФ; От снимката се установява, че засечената скорост на процесния автомобил е 78 км/ч, а водачът е наказан за управление на МПС при скорост 75 км/ч, като е приспадната максимално допустимата грешка в съответствие с чл. 425, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (в действащата й редакция) и съгласно чл. 755 от наредбата, която е със същото наименование, действалата по време на извършване на нарушението и отменена с ПМС № 417/29.11.2024 г.; Законът не изисква нарушенията да са идентични, а да са от един и същ вид, респ. неоснователно е възражението за липса на повторност, с оглед това, че предходното нарушение е в населено място. Направен е извод, че наказанието, наложено с оспорения ЕФ е законосъобразно определено като вид и размер, а и деянието не представлява маловажен случай.

С обжалваното решение в полза на ОД на МВР Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за неправилно като постановено при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК.

РС – Варна се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, с което е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, т.к. е довело до ограничаване на процесуалните права на наказаното лице, а приемайки, че безспорно е доказано извършването на вмененото с ЕФ нарушение, въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон.

С въззивната жалба наказаното лице е направило възражение за липса на „скица/схема на пътния участък или друго доказателство, доказваща, че на мястото на твърдяното нарушение е бил поставен пътен знак, ограничаващ скоростта“. Правилно РС – Варна още с разпореждането за насрочване на заседание по делото е изискал от Областно пътно управление – Варна „утвърден проект за организация на движението на следния пътен участък: гр. Варна, главен път І-9, посока от КК „Златни пясъци“ към гр. Варна, на пътен възел „Ален мак“, и информация има ли поставени и къде пътни знаци от група „В26“ към дата 03.01.2024 г.“ С писмо с изх. № 11-00-24/10.02.2025 г. Директорът на Областно пътно управление – Варна сочи, че представя „схема на пътен участък – път І-9, около п.в. Ален мак, посока гр. Варна, с отразени знаци и хоризонтална пътна маркировка“ и сочи, че Пътен знак В26 (60) е поставен на км92+700, посока Варна. Към писмото е приложен чертеж Ситуация, част: ОБД (организация безопасност на движението – бележка на съда), фаза: ТП (технически проект – бележка на съда) за обект „Превантивен ремонт път І-9 „Зл. Пясъци – Варна“, участък от км 90+764 до км 100+200“, като е посочена и годината на проектиране - 2017. На посочения чертеж са положени два печата – единият, за съгласуване или одобряване от ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“ УРИ:819000-41286/03.11.2017 г., а вторият, на водещия проектант – инж. Н. М. П., със саморъчно положен подпис от инж. П.. На чертежа е налице подпис и на „Изп. директор инж. Н. П.“ (без да е ясно в какво качество се е подписало лицето).

В проведеното открито съдебно заседание, след докладване от съда на така постъпилите доказателства от Областно пътно управление – Варна, а именно писмо и „схема на пътен участък“ наказаното лице е възразило, че е представена схема за превантивен ремонт и това, според него, е проект за временна организация на движението, която е съгласувана само с ОД на МВР и не е одобрена от одобряващия орган, като наказаното лице настоява, че това не е проект за организация безопасността на движението, който трябва да е одобрен от Община Варна и поради това възразява да бъде приета като доказателство.

Тези конкретни възражения, свързани с установяване наличието на утвърден проект за организация на движението на процесния по делото пътен участък и наличието на поставен пътен знак В26 към 03.01.2024 г., не са получили отговор от РС - Варна за тяхната относимост и основателност. Единственото, което е посочил въззивният съд в мотивите на обжалвания съдебен акт е, че „по делото е представена схема на пътния участък…“, „като се установява, че на км 92+700, в посока гр. Варна, е поставен пътен знак В26 с въведено ограничение на скоростта 60 км/час.“

Формалното присъствие на мотиви в съдебното решение без да е даден отговор на въздигнатите в горепосочения аспект аргументи от наказаното лице и защо се приемат от съда за неоснователни, с оглед потвърждаването на НП, е равностойно на липса на мотиви. Това нарушение рефлектира и засяга правото на защита на страните и правото им на справедлив съдебен процес.

Липсата на обсъждане на доводите на санкционираното лице и събраните доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, не изпълнява изискванията на чл. 305 от НПК за мотивиране на съдебния акт. Като краен резултат решението не покрива критериите за фактически установявания, съвкупна оценка на доказателствата и формиране на изводи въз основа на пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. При липса на обосновани мотиви по направените в производството пред РС - Варна възражения и при липса на самостоятелен анализ на приетите за установени факти и обстоятелства, касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на проверяваното решение.

Предвид установеното съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на районния съд, касационната жалба се явява основателна и следва да се отмени обжалваното решение на РС – Варна, и да се върне делото на районния съд за ново разглеждане, като е безпредметно обсъждането с настоящия съдебен акт на останалите касационни доводи на наказаното лице.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да съобрази нормативната регламентация по отношение поставянето на пътни знаци и да изиска от Областно пътно управление – Варна предоставянето на информация за действащия към 03.01.2024 г. одобрен от компетентните органи проект за организация и безопасност на движението във въпросния участък, в който фигурират пътни знаци В26 или действащ към 03.01.2024 г. проект за временна организация на движението, доколкото нарушението, според обжалвания пред районния съд ЕФ е извършено на 03.01.2024 г., а инвестиционния проект, част ОБД, представен по делото е с посочена дата 2017 г., т.е. отпреди 8 години.

Следва РС – Варна да съобрази, че: 1/ Според действащата към момента на заснетото административно нарушение Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (отменена след 23.11.2024 г.) – чл. 3, ал. 1 и ал. 2, пътните знаци и другите средства за сигнализиране може да се използват самостоятелно или в съчетание помежду си, както и в съчетание с пътна маркировка и светлинни сигнали, като се поставят в обхвата на пътя при спазване изискванията на наредбата, както следва: 1. в населени места и селищни образувания - съгласно проект за организация на движението, разработен въз основа на генералния план за организация на движението; 2. извън границите на населени места и селищни образувания - в съответствие с проекта за организация на движението по пътя. 2/ Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от посочената наредба препраща по отношение на изискванията за изработване, съгласуване и одобряване на проектите по ал. 2 към Наредба № 1 от 2001 г. за организиране на движението по пътищата, която наредба е отменена към момента на процесното по делото нарушение и действаща е Наредба № РД-02-20-2 от 24.10.2022 г. за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване (в сила от 06.11.2023 г.)

Тоест следва да се изясни въпросът за наличието на поставен пътен знак В26, както и да се обсъдят и възраженията на наказаното лице, направени в касационното производство, за наличие на две отбивки между поставения пътен знак В26 и пътния възел „Ален мак“, като се има предвид понятието „кръстовище“ - § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП, както и регламентацията на законодателя за действието на пътния знак В26 – чл. 50, ал. 1 ППЗДвП.

На основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд

ОТМЕНЯ Решение № 296 от 06.03.2025 г. по АНД № 368/2025 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Районен съд – Варна от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.