№ 38215
гр. София, 14.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110112102 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
1. Производството е по реда на член 276, параграф 1 ДФЕС и Глава
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГПК (преюдициални запитвания)
2. По настоящото дела са отправени преюдициални въпроси по реда на
чл.267 ДФЕС, за което е образувано дело С-245/25 по описа на Съда на
Европейския съюз.
3. Съдът на ЕС е искал допълнителна информация по дело С-245/25
относно приложението на чл.3, т.1, Приложение III, т.8 от Регламент
2024/1689, както и за неговото прилагане ratione temporis.
4. При формулиране на отговорите по исканата информация, националният
съд установи необходимост и от тълкуване на принципите за бездействие
лоялно сътрудничество и правна сигурност, обективирани в дела С-
129/96, C-212/04,
5. Настоящият съдебен акт съдържа представяне на допълнителна
информация по искане по дело С-245/25, както и ново преюдициално
запитване.
6. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуване на чл.267 ДФЕС,
чл.113 от Регламент 2024/1689, както и на принципите за правната
сигурност, лоялно сътрудничество и бездействие. Запитването цели да
отговори на въпроси дали национален съд може да отправи
преюдициално запитване, ако приеме, че национален закон или акт може
1
да противоречи на духа на една все още недействащ Регламент
директива. Така Съдът на ЕС ще даде тълкуване, за да гарантира, че
националното законодателство не подкопава бъдещото прилагане на
европейското право.
СТРАНИ ПО СПОРА
7. Ищец: „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *, седалище и адрес
на управление: гр. С* чрез процесуален представител адвокат А. Б. -
САК, съдебен адрес: гр. София, *, тел. * email ***@***********.***
8. Ответник: „ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *, Седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Ч*, email: ********@*******.***
ПРИЛОЖИМО НАЦИОНАЛНО ПРАВО
ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ГПК)
9. Дължимост на защита и съдействие
Чл. 2. Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях
молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
10. Служебно начало
Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по
движението и приключването на делото и следи за допустимостта и
надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той
съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
11. Назначаване на вещо лице
Чл. 195. (1) Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно,
когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими
специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.
(2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед
на обстоятелствата по делото.
12. Отстраняване на вещо лице
2
Чл. 196. (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите
лица.
(2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице
някое от основанията по ал. 1.
(3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства,
които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе
отношение по твърденията в молбата за отстраняването му.
(4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото
лице.
13. Възлагане на експертиза
Чл. 197. (1) В определението, с което съдът назначава вещото лице, се
посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се
предоставят на вещото лице, името, образованието и специалността на вещото
лице.
(2) Съдът дава на вещото лице подходящ срок за изготвяне на заключението.
Вещото лице уведомява съда, когато не може да изготви заключението в
определения срок, и посочва какъв срок му е необходим.
14. Освобождаване на вещото лице
Чл. 198. Назначеното вещо лице се освобождава от възложената му задача,
когато не може да я изпълни поради липса на квалификация, болест или друга
обективна причина, при условията на чл. 166 или когато не е изготвило
своевременно заключението.
15. Представяне на заключението
Чл. 199. Вещото лице е длъжно да представи заключението най-малко една
седмица преди съдебното заседание.
16. Изслушване на вещото лице
Чл. 200. (1) Съдът напомня на вещото лице отговорността му за даване на
невярно заключение.
(2) Вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават
въпроси за изясняване на заключението.
(3) При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече
вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването.
3
17. Допълнително и повторно заключение
Чл. 201. Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е
достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква
съмнение за неговата правилност.
18. Оценка на заключението
Чл. 202. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го
обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
19. Разногласие между вещи лица
Чл. 203. При разногласие между вещите лица всяка група излага своите
отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието,
той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава
други вещи лица.
ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО
Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета от 13
юни 2024 година за установяване на хармонизирани правила относно
изкуствения интелект и за изменение на регламенти (ЕО) № 300/2008,
(ЕС) № 167/2013, (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1139 и (ЕС)
2019/2144 и директиви 2014/90/ЕС, (ЕС) 2016/797 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за
изкуствения интелект) (Регламент за изкуствен интелект наричан
Регламент за ИИ)
20. Член 113 Влизане в сила и прилагане
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му
в Официален вестник на Европейския съюз.
Прилага се от 2 август 2026 г.
Независимо от това:
a) глави I и II се прилагат, считано от 2 февруари 2025 г.;
б) глава III, раздел 4, глави V, VII и XII и член 78 се прилагат, считано от 2
август 2025 г., с изключение на член 101;
4
в) член 6, параграф 1 и съответните задължения в настоящия регламент се
прилагат, считано от 2 август 2027 г.
ДОГОВОР ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ДЕС)
21. Член 19, параграф 1
Съдът на Европейския съюз се състои от Съд, Общ съд и специализирани
съдилища. Той осигурява спазването на правото при тълкуването и
прилагането на Договорите.
Държавите членки установяват правните средства, необходими за
осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото
на Съюза.
ДОГОВОР ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ДФЕС)
22. ГЛАВА 2
ПРАВНИ АКТОВЕ НА СЪЮЗА, ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРИЕМАНЕ И
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ
РАЗДЕЛ 1
ПРАВНИ АКТОВЕ НА СЪЮЗА
Член 288
(предишен член 249 от ДЕО)
С оглед на упражняването на областите на компетентност на Съюза
институциите приемат регламенти, директиви, решения, препоръки и
становища.
Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и
се прилага пряко във всички държави-членки.
Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден
резултат от държавите-членки, до която е адресиран, като оставя на
националните власти свобода при избора на формата и средствата за
постигане на този резултат.
Решението е задължително в своята цялост. Когато решението посочва
5
адресати, то е задължително само за тях.
Препоръките и становищата нямат задължителен характер.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ПО ДЕЛО С-245/25 И
НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ
23. Основен елемент от доказването по делата за пътно-транспортни
произшествия (ПТП) са вината на виновния шофьор, причините за ПТП,
механизъм на ПТП (по какъв начин се е случило ПТП), както и
причинно-следствена между вредите от ПТП и механизмът на ПТП. За да
постанови своя акт, запитващата юрисдикция трябва да събере
доказателства за това как е възникнало ПТП и какви са причините за
ПТП. Въз основа на тези доказателства съдът преценява дали случилите
са факти и обстоятелства са противоправни, т.е. шофьорът носи ли вина,
има ли правно задължение да спазва закона с оглед фактите от
обективната действителност. За събирането и оценка на тези факти и
обстоятелства съдът назначава съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ). Същата има за предмет да установи коя е причината за ПТП.
Едва след това съдът прави правен извод за виновността на шофьора.
Значителна част от правните изводи на съда се основават на САТЕ. Затова
САТЕ е основен елемент за решаване на спора. Съдът постановява своя
акт, взима своето решение, въз основа на САТЕ. Затова САТЕ трябва да
бъде обективна, да е ясен по какъв начин вещото лице е направило
изчисленията, дали тези изчисления са верни.
24. По делото вещото лице е използвано Virtual Crash. Чрез изслушване на
вещото лице в открито съдебно заседание (който протокол е представен
към запитването) и представените от страните данни и неоспорени от тях
факти и обстоятелства, се установи, че в програмата Virtual Crash се
въвеждат данни като: характеристика за автомобила, пътя, часовото и
метеорологичното време, наклона, пътни значи, ленти за движения и
други елементи. Това са входящи данни. Въз основа на тези входящи
данни, програмата прави прогноза, решение за това по какъв начин се е
случило ПТП. Програмата генерира резултат, въз основа на въведени
6
данни от вещото лице и предварително създаден алгоритъм от
софтуерните разработчици. Софтуерът извежда механизма, т.е. скоростта
на колата преди и след ПТП, как колата се е ударила, как колата се е
движила. Софтуерът представя динамиката на самия процес, т.е. прави
виртуална симулацията на ПТП. Програмата изчислява и скоростите на
движение на автомобила, въз основа на въведените данни. Вещото лице
инкорпорира получените данни от програмата в САТЕ. По този начин
резултатите, които програмата генерира, оказват влияние върху
вътрешното убеждение на магистрата. Това е така, защото резултатите се
инкорпорират в заключението на САТЕ. А резултатите са получени от
автоматизирана програма, машинно базирана система. По този начин те
влияят върху формирането на съдебното решение
25. Ето защо съдът приема, че програмата е машинно базирана система –
взема решение, дава отговор, въз основа на предварително зададен
алгоритъм. Алгоритъмът е създаден от разработчика на програмата.
Освен това, програмата проявява адаптивност. Вещото лице създава
компютърната симулация по конкретен казус – дело. Тази компютърна
симулация се използва като модел за следващи при същия вид автомобил
и скорост на движение.
26. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че програмата Virtual Crash
попада в дефиниция на чл.3, т.1 от Регламент 2024/1689. Вещото лице
въвежда данни в програмата, същата генерира резултати (прогноза за
най-вероятния механизъм на ПТП, решение за скоростта и начина на
удара по време на ПТП и други), които резултати оказват влияние при
сформиране волята на съдебния акт при взимане на решение. Резултатите
са автоматично генерирани, въз основа на алгоритъм, създаден от
програмистите и използва вече готови симулации за конкретни коли и
пътища, които са получени от други симулации.
27. С оглед казаното от вещото лице в открито съдебно заседание за
техническите характеристики на програмата „Virtual crash“, както и
тяхното съпоставяне с определението, дадено в член 3, точка 1 от
Регламент (ЕС) 2024/1689, съдът приема, че програмата изцяло
припокрива дефиницията за „система за изкуствен интелект“. Програмата
работи с данни; използва алгоритми или модели; създава изходни
резултати (симулации), които влияят на вземането на решения.
7
28. Програмата попада и в Приложение III, т.8 от Регламент 2024/1689,
защото въз основа на програмата, вещото лице изготвя експертизата, т.е.
експертизата съдържа резултатите от програмата – скорост, механизъм,
компютърна симулация на ПТП, обстановка, причина за ПТП.
Експертизата подпомага съдебните органи за вземане на решения. Съдът
няма право да откаже да не приложи САТЕ, освен ако има специални
знания от областта на науката и техниката. Настоящият съдебен състав
няма специални знания от науката и техниката (механиката, динамиката,
кинематиката, деформация на метали) в такава степен, че без експертиза
да определи по какъв начин е възникнало ПТП, какви са скоростите за
движение на леките автомобили, каква е причината за ПТП и от
техническа гледна точка дали ПТП е било предотвратим. Затова съдът
следва да обоснове своето решение, въз основа на експертизата. Същата
е направена на база на автоматично генерирани резултати, което
подпомагат съда при вземане на решение. Ето защо съдът счита, че
процесната програма отговаря на Приложение III, т.8 от Регламент
2024/1689.
29. В този смисъл съдът счита, че разпоредбите от цитирания Регламент и по
специално Приложение III, т.8 от Регламент 2024/1689 имат връзка с
националното производство. Съдът следва да вземе решение, въз основа
на генерирани резултати от автоматично генерираща система (Virtual
Crash). Така един съдебен акт ще се основе на резултати, генерирани от
софтуерен продукт. Ролята на вещото лице се явява посредствена, тъй
като същият само въвежда параметрите на ПТП в програмата, която след
това генерира възможния механизъм. Същият този механизъм и
резултатите от автоматичните изчисления се инкорпорират в
заключението на САТЕ.
30. Страните спорят, че не знаят по какъв начин са получени резултатите от
експертизата, които са генерирани от програмата. Страните спорят, че
при ръчно изчисляване на входящите данни, не се получават резултати
като тези от програмата. Страните спорят, че не знаят по какъв начин
програмата е генерирала резултатите - не знаят нейния алгоритъм.
Налице е black box effect. Но по делото се установи, че вещото лице е
проверило ръчно резултатите, които програмата е генерирала
автоматично.
8
31. Затова съдът запитва може ли Правото на ЕС да се тълкува в смисъл, че
съдът не може да не знае по какъв начин е получен даден резултат от
автоматична система, която подпомага съда при вземане на решение и
дали допуска съдът да се позове на тези резултати, ако същите се
проверени от физическо лице, което е проверило, че автоматично
генерираните резултати от програмата отговарят на законите на физиката
и фактите по делото. Така съдът счита, че процесната програма попада в
Приложение III, т.8 от Регламент 2024/1689. Това е така, защото съдът
основа своето решение, постановява своя акт, въз основа на САТЕ, която
е получена от автоматично генерирани резултати от софтуерен продукт.
Ето защо за съда не е ясно дали чл.19 ДЕС следва да се тълкува в смисъл,
че допуска съдът да се позове на резултат, който е автоматично генерира
от софтуер и същият е проверен от физическо лице.
32. Разпоредбите от ПЕС имат значение пряко към производството, защото
съдът ще постанови своя акт, въз основа на резултатите от програмата.
Едни правораздавателен акт, каквото ще е решението на запитващата
юрисдикция, ще се основе само и единствено на резултат от система от
изкуствен интелект. За съда не е ясно дали може да се позове на
резултатите от програмата или трябва да се докажат, че същите са
проверени от човек – принципът за човешка ревизия.
33. Ето защо тълкуването на Правото на ЕС е необходимо за спора, тъй като
ще отговори въз основа на какви доказателства съдът може да постанови
своя акт. Трябва ли да има човешка ревизия. А както съдът обясни по-
горе, основните доказателства по делото е САТЕ, защото тя дава отговор
на въпроса каква и причината за ПТП. Ето защо запитването е значение
за решаване на делото – постановяване на крайния съдебен акт и за това
какво доказателства са допустими да се приемат и кредитира от съда.
34. Националното законодателство изисква от съда да се позове на САТЕ при
този вид дела. Следователно със запитването съдът цели да установи
дали запитващата юрисдикция следва да приложи националното
законодателство при зачитане на САТЕ, ако същото противоречи на
изискванията за високорискови системи. Затова съдът иска да се тълкува
Регламент 2024/1689 за това дали допуска запитващата юрисдикция да се
позове на автоматизирано генерирано решение и дали следва да се
прилага принципа за човешка ревизия. Съгласно националното
9
законодателство съдът не е длъжен да приема заключението, но трябва да
се мотивира от останалите доказателства, които го противоречат. При
това положение ако съдът не приема заключението на експертизата,
делото остава неизяснено от фактическа страна. А задължението на съда
е да съдейства за събиране на доказателства. Затова е необходимо
тълкуване, за да се установи кои доказателства следва още да се съберат
и кои да не се кредитират.
35. Запитващата юрисдикция иска да установи какво означава принципа за
човешка ревизия при автоматизирани решения, които участват при
постановяване на съдебен акт.
36. Чл.86 от Регламент 2024/1689 се прилага от 02.08.2026 г. Въпреки това по
делото са налице доказателства, че са използвани системи, основаващи на
изкуствен интелект и автоматично генерирани резултати/решения
(ADM). Макар и регламентът да се прилага в по-късен момент, съдът
винаги следва да спазва Върховенството закона и зачитането на
основните човешки права. На ниво ЕС са налице достатъчно данни, че се
използват системи с ИИ и ADM, поради което основните човешки права
следва да се гарантира от запитващата юрисдикция като независим и
безпристастен съд по смисъла на чл.19 ДЕС. Затова съдът е поискал
едновременното тълкуване на чл.86 от Регламента и на чл.19 ДЕС. Съдът
счита, че така автоматичните генерирани резултати следва да подлежат
на човешка ревизия. Но за това следва да се произнесе Съдът на ЕС.
37. Запитващата юрисдикцията се е позовала на дела C-817/19 и C-634/21 и
C-293/17 и C-294/17.
38. Затова макар и да не е в действие чл.86 от Регламента, със запитването
настоящият съд цели да установи дали Принципът за Върховенство на
закона и чл.19 ДЕС следва да се тълкуват в смисъл, че следва да се
осъществи човешка ревизия на резултати, които са взети автоматично от
софтуер/програмен продукт, които резултати са в основаната на
постановяване на съдебен акт.
39. Във всеки един случай, съдът следва да се произнесе и по оспорването на
експертизата и по допускане на допълнителна експертиза. Това ще стане
след като се изясни дали човешката ревизия на автоматично генерирани
резултати е достатъчно условие да се приеме, че Върховенството на
закона е спазено, а именно, че автоматично генерираният резултат е
10
проверен от човек. Дали тази проверка е проверка от съда, който няма
необходимите знания или е проверка от вещото лице. Затова е
необходимо да се отговори на поставените от запитващата юрисдикция
въпроси. Тези въпроси касаят тълкуването освен на чл.86 от Регламента,
но и на принципа за Върховенство на закона и чл.19 ДЕС.
40. Независимо от по-късното действие на Регламента, ответникът се
позовава на него. Позовава се на ChatGPT.
41. Въпреки ratione temporis запитването може да бъде спряно до влизане в
действие на чл.86 от Регламента, както и въпросите да бъдат
преформулирани към зададеното тълкуване на чл.19 ДЕС, което
настоящата юрисдикция е направила в запитването.
42. Освен това, съгласно дело C-129/96, Inter-Environnement Wallonie ASBL
срещу Région Wallonne, Съдът на Европейския съюз (СЕС) постановява,
че дори преди изтичането на срока за транспониране, държавите членки
имат задължение, произтичащо от Директивата, да се въздържат от
приемане на разпоредби, които сериозно биха компрометирали
постигането на резултата, предписан от нея. Това се нарича "задължение
за бездействие" (standstill obligation). В дело C-212/04, Adeneler и други,
Съдът потвърждава, че в периода между влизането в сила на дадена
директива и изтичането на срока за транспониране, националните
съдилища имат задължението да тълкуват своето национално право,
доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на директивата, за
да постигнат резултата, преследван от нея. националните власти трябва
да се въздържат от приемането на мерки, които биха могли сериозно да
компрометират постигането на резултата, предписан от директива, чийто
срок за транспониране все още не е изтекъл.
43. СЕС въвежда принципа на задължението за лоялно сътрудничество
между държавите членки и Европейския съюз. Те гарантират, че дори и
преди окончателното им прилагане, актовете на ЕС имат определена
степен на правна тежест и не могат да бъдат игнорирани от националните
власти. Така националният съд може да поиска тълкуване на Правото на
ЕС, ако национален съд е сезиран със спор, в който е необходимо да се
приложи национална разпоредба, която може да застраши сериозно
резултата, преследван от законодателния акт, в случая Регламента за
изкуствения интелект.
11
44. Принципът на "задължение за бездействие" произтича от принципа на
лоялно сътрудничество, утвърден от Съда на ЕС, който налага на
държавите членки задължение за бездействие в периода между влизането
в сила на директивата и изтичането на срока за транспониране.
Същността на този принцип е, че през този период държавите членки не
трябва да приемат законодателство или да прилагат съществуващи
разпоредби по начин, който би компрометирал бъдещото прилагане на
директивата.
45. Въпреки че директивата все още не поражда пряк ефект за гражданите,
националният съд може да поиска тълкуване, за да прецени дали
националното право, което трябва да приложи, е съвместимо с това
задължение за бездействие. Ако се установи несъвместимост,
националният съд трябва да се въздържи от прилагането на
противоречащото национално право. Този принцип е особено важен, тъй
като: гарантира ефективността на правото на ЕС още преди действието
на законодателния иск; Защитава гражданите от национални мерки, които
биха подкопали правата им, произтичащи от бъдещите разпоредби на
директивата.
46. Тези правни принципи са установени и развити в съдебната практика на
Съда на ЕС, включително в дело C-129/96 Inter-Environnement Wallonie и
дело C-212/04 Adeneler, които са основополагащи в тази област.
47. Както СЕС постановява когато националните съдилища прилагат
вътрешното право, те са длъжни да го тълкуват, доколкото е възможно, в
светлината на текста и целта на съответната директива, за да постигнат
търсения от директивата резултат и следователно да спазват член 249,
трета алинея ЕО (вж., inter alia, Решение от 29 октомври 2004 г. по
съединени дела C-397/01 до C-403/01 Pfeiffer и други [2004] Recueil, стр.
I-8835). Това задължение за тълкуване на националното право в
съответствие с правото на Общността се отнася до всички разпоредби
на националното право, независимо дали са приети преди или след
въпросния акт (вж., inter alia, Решение от 29 октомври 1990 г. по дело C-
106/89 Marleasing [1990 г.] Recueil, стр. I-4135, точка 8, и Решение от 29
октомври 1990 г. по дело Pfeiffer).
48. Изискването националното право да се тълкува в съответствие с правото
на Общността е присъщо на системата на Договора, тъй като то
12
позволява на националните съдилища, по въпросите от тяхната
компетентност, да гарантират пълната ефективност на правото на
Общността, когато решават споровете, пред които са изправени (вж., inter
alia, Pfeiffer and Others).
49. Поради това, ако регламентът е влязъл в сила, но не се прилага, и
национален съд има съмнения относно неговото тълкуване, за да реши
висящо пред него дело, той може да се обърне към СЕС за тълкуване.
Това се прави, за да се избегне противоречива съдебна практика и да се
осигури правна сигурност.
50. Макар още чл.86 от Регламент 2024/1689 да не е в действие, но все пак е
приет и е част от Правото на ЕС. Запитващата юрисдикция иска да
установи дали националното право, в случая ГПК, приемането на
експертиза и събирането на доказателства, нейното кредитиране от съда,
не подкопава бъдещото прилагане на европейското право. В случая съдът
иска да установи дали бъдещото право по чл.86 от Регламента въвежда
правото на обяснение и принципът за човешка ревизия, когато едно
решение е взето автоматизирано или се основава на резултати,
генерирани автоматично. Отговорите на тези въпроси да обясни на
запитващата юрисдикция дали националното право и съдебната практика
на по-горе съд не противоречи на Общностното право Така Съдът на ЕС
ще даде тълкуване, за да гарантира, че националното законодателство не
подкопава бъдещото прилагане на европейското право.
51. При липса на тълкуване, съдът ще приложи национална правна
разпоредба сега, а след 02.08.2026 г. може да не я приложи, когато ще
може да отправи преюидициално запитване. Това ще постави в
неравностойно положение лицата, които подават искови молби преди и
след 02.08.2026 г. Ще наруши принципът за предвидимост на съдебните
решения – принцип за правна сигурност.
52. Този принцип е от изключително значение, защото осигурява защита на
гражданите от несъвместими национални мерки, приети в периода преди
окончателното транспониране на дадена директива или прилагане на
регламент.
53. Макар да се иска тълкуване на Регламент, съдът приема, че следва да се
принципите при предварително тълкуване на Директива. Ето защо
запитващата юрисдикция се позовава именно на цитираните дела и
13
принципите за бездействие и лоялност, поради което и на това основание
иска тълкуване на Регламента, макар и да не е в действие, съгласно чл.113
от него.
54. Съгласно принципа на "предварителна лоялност" и „лоялно
сътрудничество“, съдът не следва да прилага национални разпоредби,
които биха компрометирали бъдещото прилагане на директивата.
Следва да се отчете, че преди окончателната дата на прилагане, нормите
на правото на ЕС имат определени правни последици. В случай на
регламенти, които са пряко приложими, този принцип се прилага дори
по-силно.
55. Принципът на правна сигурност изисква правилата да бъдат ясни и
предвидими, за да могат гражданите и предприятията да планират своите
действия. Тълкуването на регламент преди датата на неговото прилагане
е от съществено значение за постигане на правна сигурност, тъй като то
помага на националните съдилища да избегнат решения, които биха били
несъвместими с бъдещото прилагане на правото на ЕС.
56. Принципът на лоялно сътрудничество задължава държавите членки и
техните институции (включително националните съдилища) да
предприемат всички мерки, за да осигурят изпълнението на
задълженията, произтичащи от Договорите и актовете на Съюза.
Отправянето на преюдициално запитване в такъв случай е акт на лоялно
сътрудничество, който гарантира бъдещата ефективност на Регламента.
57. Ето защо националният съд изпитва затруднение за тълкуване на чл.267
ДФЕС и принципите за лоялно сътрудничество и предварителна
лоялност. За настоящата юрисдикция не е ясно дали националните
съдилища могат и трябва да отправят преюдициални запитвания, ако са
сезирани с дело, което засяга бъдещото прилагане на регламент. Това е
необходимо, за да се гарантира, че националните власти и съдилища няма
да приемат или прилагат мерки, които биха направили невъзможно
ефективното прилагане на регламента след настъпването на датата му на
прилагане. Това налага отправяне на ново преюидициално запитване,
както е това по дело С-129/96 за тълкуване на чл.267 ДФЕС, чл.113
от Регламент за изкуствения интелект и принципите за лоялно
сътрудничество и правна сигурност.
58. Запитването е допълнение към въпросите от запитване, за което е
14
образувано дело С-245/25 по описа на СЕС.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТПРАВЯ до Съда на Европейския съюз следните преюдициални въпроси,
на основание чл.267 ДФЕС и чл. 629 ГПК:
1. Следва ли член 267 от Договора за функционирането на Европейския
съюз и Принципите за правна сигурност и задължение за бездействие
да се тълкуват в смисъл, че национална юрисдикция може да отправи
преюдициално запитване за тълкуването на Регламент на Съюза, който е
влязъл в сила, но чиито разпоредби все още не се прилагат, когато
правните последици от този Регламент са от значение за разрешаването
на висящо пред нея дело?"
2. Следва ли член 113 от Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския
парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година за установяване на
хармонизирани правила относно изкуствения интелект и Принципът за
лоялно сътрудничество да се тълкува в смисъл, че се прилага ratione
temporis (във времево отношение) към правоотношения, които са
възникнали преди датата на неговото прилагане, но продължават да имат
правни последици след тази дата?"
ДА СЕ ОТГОВОРИ НА СЕС по искане за информация към дело С-245/25 в
смисъл, който са формулирани горните параграфи от т. 23 до т. 54
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Съда на Европейския съюз.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа и
всеки месец, след справка в e-Curia и публичната част на сайта СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.631 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15