№ 6774
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110143027 по описа за 2023 година
А. Д. Ц. е предявила против Фирма осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъдат
осъден да заплати на ищеца сумата от 2944.95 лв., представляваща лихва за
забава получена без основание сума по изп. дело № **************** по
описа на ЧСИ Г.Ц., образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от
23.02.2010 г. по ч. гр.д. 1398/10 г. по описа на РС- /населено място/, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-01.08.2023 г., до
окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 228.94 лв.,
представляваща удържани от ищеца без основание такси по ТТРЗЧСИ, с
чийто размер ответникът се е обогатил, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба-01.08.2023 г., до окончателното плащане.
Ищецът поддържа, че въз основа на издаден изпълнителен лист от
23.02.2010 г. по ч. гр.д. 1398/10 г. по описа на РС- /населено място/ е
образувано изп. дело № **************** по описа на ЧСИ Г.Ц. в рамките на
което Фирма е следвал ода заплати сума в обща размер на 21336.31 лв. Сочи,
че с решение от 08.06.2016 г. по т. д. 151/201 г. на ОС /населено място/,
производството по несъстоятелност на Фирма[1]А. Ц.“ е прекратено и е
заличен търговеца. Посочва се, че с решение от 24.03.2023 г. по гр. д. №
19523/2022 на СРС била уважени исковете на ищцата срещу Фирма с правно
основание чл. 439 ГПК, чл. 55 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за недължимо платени суми
по изп. дело № ****************. Посочва, че за периода след предявяване
на исковата молба по гр. д. № 19523/2022 на СРС, а именно 04.05.2022 г. до
29.05.2023 г. по изп. дело № **************** били разпределени сумата от
3173.89 лв., представляваща 2944.95 лв. лихва за забава и 228.94 лв. удържани
от ищеца без основание такси. Моли съда да уважи предявените искове.
1
Претендира разноски.
Ответникът признава исковете с подадения отговор на исковата молба.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. С отговора на исковата
молба ответникът, е заявил, че признава исковете, а в открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за
постановяване на решение при признание на иска. Не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът, на
основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при
признание на иска.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски като се претендира
сумата в размер на 127 лв. платена държавна такса и 800 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира за неоснователно
възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК. По делото дружеството
ответник е признало иска, но с извънпроцесуалното поведение на
представляващите го лица е довело до необходимост от предявяването на
настоящия иск, поради което направеното възражение се явява
неоснователно. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се
натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият е
демонстрирал претенция по отношение процесното задължения, доколкото е
продължил да получава суми по изпълнително дело дори и след
постановяване на съдебното решение. С оглед на гореизложеното
твърдението на ответника, че не бил станал причина за завеждане на делото
се явява неоснователно и сторените разноски от ищеца следва да бъдат
възложени на ответника. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намира
за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което следва да бъде оставено
без уважение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на А. Д. Ц., ЕГН **********,
със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Б. Л. по предявените
искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, сумата от
2944.95 лв., представляваща лихва за забава получена без основание сума по
изп. дело № **************** по описа на ЧСИ Г.Ц., образувано въз основа
на издаден изпълнителен лист от 23.02.2010 г. по ч. гр.д. 1398/10 г. по описа
на РС- /населено място/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
2
исковата молба-01.08.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата от
228.94 лв., представляваща удържани от ищеца без основание такси по
ТТРЗЧСИ, с чийто размер ответникът се е обогатил, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба-01.08.2023 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на А. Д. Ц., ЕГН **********,
със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Б. Л., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 927 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3