РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Благоевград, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг.
Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг.
Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200706 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. И. М., с ЕГН
**********, подадена чрез адв.С. С. със
съдебен адрес гр.С****, ж.к.”М*******
1
против Наказателно постановление №24-1116-
000404/11.03.2024г. на Началник Група,
сектор „ПП“ ОД МВР Благоевград, с което на
жалбоподателя за административно
нарушение по чл. 21, ал. 2, от ЗДвП, на
основание чл.182 ал.5, във връзка с чл.182,
ал.2, т. 4 ЗДвП е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 600
/шестстотин/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, сочи се, че са
допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в неясно
обвинение, неправилна квалификация. Иска
се отмяна на наказателното постановление.
Претендират се разноски
В проведеното пред настоящата съдебна
инстанция заседание жалбоподателят,
редовно призован не се явява и не се
представлява, в писмено становище,
депозирано по делото от адв.С. се подържа
жалбата, по същество се излагат доводи за
отмяна на наказателното постановление,
поради липсата на системност и неправилна
2
преценка на наказаващия орган при
квалификация на деянието. Претендира
разноски, които да бъдат определени по реда
на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Административнонаказващият орган
редовно призован, не се явява и не изпраща
представител, в придружително писмо, с
което е изпратена преписката прави
възражение за прекомерност на разноски.
Районна прокуратура Благоевград,
редовно призовани, не изпращат представител
и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като служебно провери
обжалвания акт, доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
На 09.07.2023 г. в 12.50 часа в Община
Смитли по АМ Струма, км.104 с посока на
движение от гр.Симитли към Благоевград,
при „ВОБД” със Заповед №РД-11-982/22г. на
АПИ и максимално разрешена скорост от 90
км/ч. , въведено с пътен знак В 26 , с мобилна
радарна установка ARH CAM S1 № 120ccb0
била засечена скорост на движение на МПС
„Т********””, с рег. № ***** от 121 км/ч.
(след отчитане на допустима грешка в полеви
3
условия 3%) при разрешена такава 90 км/ч –
т. е. превишение от 31 км/ч. Въз основа на
тези данни бил изготвен протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и
материала е предаден за обработка, като след
извършена справка за собственост е
установено, че автомобила е собственост на
жалбоподателя. На същия била предявена
декларация по чл.188 от ЗДвП, в която на
21.12.2023г. същия вписал, че на 09.07.2023г.
автомобилът е управляван от него.Била
извършена проверка и в електронното досие
на водача, при която било установено, че
спрямо същия са издадени и ЕФ серия
К№4402760 и ЕФ серия К№7239589, влезли в
сила на 12.04.2023 г. за идентични нарушения,
поради което било прието че М. е извършил
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП при
условията на системност и на 16.01.2024г.
св.М. М. в присъствието на св.А. съставил на
жалбоподателя АУАН№934074. Актът е
връчен на жалбоподателя на 19.02.2024, като
същия го подписал без възражения, такива
постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН, като
жалбоподателят изложил доводи за липсата на
системност. Във връзка с постъпилото
4
възражение била извършена проверка,
изводите, от която били обективирани в
докладна, с която е изразено становище за
издаване на НП.
При идентичност на словесното описание
на нарушението и правната му квалификация
и след като приел възраженията за
неоснователни на 11.03.2024 г. е издадено
атакуваното наказателно постановление,
което е връчено на жалбоподателя на
22.04.2024 г.
От приложения към делото снимков
материал – снимка № 120ССВ0/0045383 се
установява, че на процесната дата –
09.07.2023., в 12:50 ч., при координати
41.906700 23.118900 е засечена скорост на
движение от 125 км/ч, като са записани
датата, часа, фиксираната скорост и е заснет
регистрационния номер на автомобила.
По делото е приложен и протокол,
съставен на 09.07.2023 г. за използване на
АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата
5
Използваната за установяване на процесното
нарушение радарна установка ARH CAM S1
№ 120ccb0 е преминала проверка на
28.04.2023 г., при която е установено
съответствие с одобрения тип .
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните по делото свидетели , които чрез
показанията си установяват как е
констатирано нарушението и процедурата по
съставяне на АУАН. В подкрепа на
,установеното от фактическа страна са и
приобщените към доказателствения материал
по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства, а именно снимков материал,
удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, протокол за
използване на АТСС, протокол от проверка,
справка за собственост на МПС, справка за
нарушител/водач, заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., писмо на ОПУ
Благоевград, ведно с копие от скица – схема
на пътя, декларация по чл.188 от ЗДвП,
справка АИС по отношение на
6
жалбоподателя, писмена информация,
относно ЕФ серия К№4402760 и ЕФ серия
К№7239589.
Съдът кредитира показанията на
полицейските служители, доколкото същите
са последователни и логични, като съдържат
информация за процедурата по установяване
на нарушение със системата за контрол. От
показанията на свидетеля се установява,
начина на работа на мобилната установка и в
какво се състоят действията на полицейския
служител. От показанията на тези свидетели
се установява още и защо е съставен АУАН,
какво е установено.
Съдът кредитира и приложените
писмени доказателства, както и приложения
снимков материал, като безпротиворечиви,
относно подлежащите на доказване факти и
кореспондиращи с показанията на
разпитаните свидетели. Досежно приложения
снимков материал, съдът намира, че също
няма пречка да бъде кредитиран. Съгласно
чл.189, ал.15 ЗДвП изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на МПС, снимки,
7
видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
Следователно снимковия материал и клипа
представляват годно доказателствено средство
за констатираното нарушение.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при
спазване на преклузивния срок за обжалване.
Разгледана по същество е частично
основателна.
При разглеждане на дела по оспорени
наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което
дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от
8
компетентни органи - АУАН е съставен от
полицейски орган от сектор "Пътна полиция"
при ОДМВР-Благоевград в съответствие с чл.
189, ал. 1 ЗДВП , а атакуваното НП е издадено
от орган, надлежно упълномощен на
основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП с нарочна
заповед, представена и приета по делото като
доказателство. В този смисъл
актосъставителят и наказващият орган са
материално и териториално компетентни да
установят нарушението и да наложат за него
административно наказание.
Съставеният АУАН и издаденото НП
съдържат законоустановените с чл. 42 и чл.
57, ал. 1 ЗАНН. В конкретния случай АУАН е
съставен от св.М., който дава пълно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които
същото е извършено. В тази насока са и
показанията на свидетеля А.. Чрез изпълнение
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът
9
издал АУАН постига пълна индивидуализация
на нарушението и нарушителя, без да
ограничава правото на защита на
жалбоподателя. Издадения в съответствие с
процесуалните норми акт е редовен и като
такъв се явява правно основание за издаване
на НП. Съдът счита, че не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй
като при реализирането на
административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.Релевантните
за обективната съставомерност на
нарушението признаци са описани по ясен и
конкретен начин, предвид което
неоснавателни се явяват доводите в обратна
насока.
АУАН и НП са издадени и в сроковето по
чл.34 от ЗАНН. Съгласно посочената
10
разпоредба не се образува
административнонаказателно производство, а
образуваното се прекратява, ако не е съставен
акт за установяване на административно
нарушение в тримесечен срок от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Съгласно
представените по делото доказателства,
санкционираното нарушение е установено на
датата на неговото извършване – 09.07.2023
г.Тази дата обаче не може да бъде приета за
датата, на която е установен нарушителят
предвид съществуването на възможност
автомобилът да е управляван от друго лице, а
не от неговия собственик. В случая
нарушителят е установен на 21.12.2023 г.,
когато жалбоподателят е попълнил
декларация на основание чл.188 ЗДвП и с
подписа си е удостоверил, че на 09.07.2023 г. в
12.50 ч. той е управлявал процесния
11
автомобил. Ето защо именно от 21.12.2023 г.
започва да тече предвиденият с чл.34, ал.1
ЗАНН преклузивен срок за съставяне на
АУАН, който е спазен със съставянето на акта
на 16.01.2024 г.
Предвид изложеното съдът не констатира
допуснати в хода на
административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния
акт по отношение на това нарушение.
Съдът намира, че в случая се установи по
безспорен начин вмененото на жалбоподателя
нарушение.
Видно от представения снимков материал
/снимка № 120ССВ0/0045383 (заснет с
автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1 № 120ccb0) измерената скорост на
движение на управлявания от жалбоподателя
автомобил е била 125 км/ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3
км, поради което правилно във АУАН и НП е
отразена скорост от 121 км/ч. Именно тази
12
скорост е била съобразявана при преценка
относно наличието на превишаване на
разрешената такава.
На следващо място от представените по
делото от Областно пътно управление-
Благоевград писмени документи се
установява, че към 09.07.2023г. на посочения
пътен участък е бил поставен знак В26 . Ето
защо мястото, където е засечена скоростта на
движение на автомобила на жалбоподателя,
несъмнено попада извън населено място, а
посочения знак въвежда приетото
ограничение. От отразеното в протокол за
използване на АТС се установява, че
автоматизираното техническо средство, с
което е заснето процесното нарушение също е
било позиционирано на място и в обхвата на
максимално позволената съгласно чл. 21, ал. 2
ЗДвП скорост за движение от 90 км/ч,
въведена с пътен знак.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП,
собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение,
като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не
13
посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В конкретния случай, в
попълнената по реда на чл.188 ЗДвП
декларация жалбоподателят лично заявил, че
той е управлявал автомобила на описаното в
НП време.
Предвид горното, районният съд намира, че
въз основа на събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се
установява, че жалбоподателя е осъществила
от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. От
субективна страна нарушението е извършено
при пряк умисъл, като жалбоподателя е
съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасните последици и пряко ги е
целял. Същият е правоспособен водач и като
такъв е запознат с разпоредбите на ЗДвП,
както и със задължението да съобразява
поведението си на пътя с тях.
От друга страна в случая съгласно
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП /в сила към
датата на извършване на нарушението/, за
нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и
58 г от ЗАНН
14
В словесното описание на нарушението,
съдържащо се в АУАН и НП е посочено, че
деянието е системно, доколкото за същото по
вид нарушение срещу лицето има издадени и
влезли в сила два електронни фиша, а именно
ЕФ серия К№4402760 и ЕФ серия
К№7239589, като е отразено, че и двата са
влезли в сила на 12.04.2023 г. При избора на
санкция за процесното нарушение в
наказателното постановление като правно
основание е посочена разпоредбата на чл. 182,
ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП, която намира
приложение при нарушения за скорост,
осъществени в условията на системност.
Съгласно легалната дефиниция на §6, т.62 от
ДР на ЗДвП системно е нарушението,
извършено три или повече пъти в
едногодишен срок от влизането в сила на
първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по
вид нарушение. В случая от доказателствата
по делото се установява,че описаните в АУАН
и НП два електронни фиша се влезли в сила
на 12.04.2023 г., като от тази дата до датата на
извършване на санкционираното с НП
15
нарушение липсват доказателства за
извършване на същото по вид нарушение от
страна на жалбоподателя, което да обуслови
извод за наличието на системност на
нарушението, а оттам и санкционирането му
на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Действително в случая се установява
двукратно санкциониране на жалбоподателя, с
влязъл в сила електронен фиш за нарушение
на чл.21, ал. 2, вр. ал.1 ЗДвП, но доколкото и
двата електронни фиша са влезли в сила на
една и съща дата, е невъзможно да бъде
прието, че което и да е от нарушенията,
санкционирани с тези електронни фишове е
извършено след влизането им в сила на
12.04.2024 г. В случая според съда е налице
повторност по смисъла на парагра 6, т.33 от
ЗДвП, доколкото деянието, предмет на
атакуваното НП е първо, извършено след тази
дата. В случая обаче, в обжалваното НП не е
описано, че нарушението е извършено в
условията на повторност, не е описано и от
какво се обуславя същата –на коя дата, какво
нарушение е било извършено и каква санкция
е била наложена на нарушителя, за да доведе
до налагане на санкция за повторно
16
извършено нарушение със завишен размер на
глобата. Съдът не може да направи такава
квалификация, тъй като нарушителят не е бил
запознат с тези факти и не се е защитавал по
отношение на тях, което от своя страна
съществено накърнява правото на защита на
наказаното лице да разбере за какво точно
нарушение е било санкционирано.
Независимо от посоченото, тъй като в случая
липсва съществено изменение на
обстоятелствата въз основа на които е
повдигнато административнонаказателното
обвинение, съдът намира, че в съответствие с
предоставеното му с чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН
правомощие, следва да преквалифицира
основанието, въз основа на което е наложено
административното наказание за нарушението
и да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение, а именно по основния текст.
Санкционната норма, която следва да намери
приложение за описаното и доказано
нарушение на жалбоподателя по чл. 21, ал. 2
ЗДвП, е чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, тъй като се
установи, че неговото превишение на
въведеното ограничение за скорост при
управление на МПС на процесната дата,
17
място и пътен участък, е с 31 км/час.
Предвидено е наказание във фиксиран размер,
а именно "глоба" в размер на сумата от 300
лв., в който смисъл атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изменено
Съобразявайки гореизложеното и доколкото
по делото по безспорен начин се установи, че
жалбоподателят е осъществил нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, съдът
приема, че жалбата се явява частично
основателна, поради което и на основание
чл.63, ал.7, т. 1 ЗАНН обжалваното
наказателно постановление следва да бъде
изменено по отношение на приложената
санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 5 във
вр. ал. 2, т.4 ЗДвП, като я преквалифицира по
чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП и намали наказанието
"Глоба" от 600 лева на 300 лева и отмени
наказателното постановление в частта му, с
която на жалбоподателя е наложено наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца . При този изход на делото
право на разноски възниква и за двете страни
с оглед размера на наложената глоба и
изменението му от настоящата съдебна
инстанция. Жалбоподателят претендира
18
заплащането на разноски в размер , определен
съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв, а наказващия
орган прави възражение за прекомерност,
което съдът намира за неоснователно.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от които жалбоподателят е
представляван безплатно в настоящото
производство на основание чл. 38, ал. 2 вр с
ал. 1, т. 3 от ЗА и в тази връзка е отправено
искане за присъждане на разноски от страна
на адв. С.. Основанията, при които адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1
ЗАдв.: 1 лица, които имат право на издръжка;
2 материално затруднени лица; 3 роднини,
близки или на друг юрист. В посочената
разпоредба не е уредено изискване клиентът
да доказва наличието на някое от посочените
основания при сключване на договора за
правна помощ. Преценката дали да окаже
безплатна правна помощ се извършва от
самия адвокат и е въпрос на договорна
свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско
19
възнаграждение на адвокат, оказал безплатна
правна помощ, са посочени в разпоредбата на
чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е
оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в
съответното производство насрещната страна
да е осъдена за разноски, т. е. да е
постановено позитивно решение за страната,
представлявана от съответния адвокат /чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При
осъществяване на посочените предпоставки и
заявено своевременно искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен
да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в
размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. минимум,
като осъди другата страна да го заплати. При
негативно решение за страната,
представлявана от съответния адвокат,
адвокатът няма право да получи адвокатско
възнаграждение, поради което преценката
дали да окаже безплатната правна помощ е
негова. С оглед изхода на делото, следва в
полза на проц. представител на
жалбоподателя да се присъдят направените по
20
делото разноски на основание чл. 38, ал. 2 във
вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в
действащата към сключване на договора за
правна помощ редакция. Районният съд
намира за необходимо да посочи, че
приложима е редакцията на цитираната
наредба именно към датата на сключване на
договора за правна помощ, към който момент
страната е договорила правна помощ. В
случая договора е сключен на 21.06.2024 г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата /в приложимата редакция/ за
защита по дела с определен интерес
възнагражденията при интерес до 1000 лв. са
400 лв. Ето защо съотнесено към размера на
наложената с наказателното постановление
глоба в размер на 600 лева, определеният по
реда на Наредбата минимален размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата 400. 00 лева. Предвид горното и
доколкото делото не се отличава с фактическа
и правна сложност, като в съдебното
производство са проведени три открити
съдебни заседания, в полза на адв. С. следва
21
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в размер на установения с Наредбата
минимум, а именно 400 лв.. По отношение
възраженията за прекомерност, същите са
неоснователни, доколкото същото е в
минимален размер съобразно правилата на чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения
С оглед размера на глобата след изменението
от настоящия съдебен състав, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени
200лв за заплатено адвокатско
възнаграждение, който размер е определен
съобразно уважената част по правилото на
чл.78, ал.1 ГПК, към която разпоредба
препраща чл.144 АПК. Разноските следва да
бъдат възложени в тежест на ОДМВР-
Благоевград, което е юридическото лице, в
чиято структура е включен
административният орган – издател на
оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
22
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№24-1116-000404/11.03.2024г. на Началник
Група, сектор „ПП“ ОД МВР Благоевград, с
което на М. И. М., с ЕГН **********, с адрес
гр.С*****, ж.к.”М****** за административно
нарушение по чл. 21, ал. 2, от ЗДвП, на
основание чл.182 ал.5, във връзка с чл.182,
ал.2, т. 4 ЗДвП е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 600
/шестстотин/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложимата
санкционна норма от чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т.
4 ЗДвП на чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП и
НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание "глоба" от 600 лева /шестстотин/ на
300 лева /триста лева/, като ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №24-1116-
000404/11.03.2024г. на Началник Група,
сектор „ПП“ ОД МВР Благоевград в частта, с
която на М. И. М., с ЕГН **********, с адрес
гр.С*******, ж.к.”М******* е наложеното
наказание "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Благоевград ДА
ЗАПЛАТИ на адв.С. С. със съдебен адрес
23
гр.С****, ж.к.”М******* сума в размер
200,00 лева (двеста лева), представляващи
адвокатско възнаграждение за
представителство по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Административен съд-гр.Благоевград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при
Районен съд –_______________________
Благоевград:
24