№ 271
гр. Видин, 23.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ
СъдебниМАРИАН АС. РУСКОВ
заседатели:ЮЛИЯ Д. СТАНКОВА
при участието на секретаря Н. ЦВ. КЮЧУКОВА
и прокурора П. Б. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ
Наказателно дело от общ характер № 20241300200182 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Видин се явява прокурорът П. Ч..
Гражданският ищец С. П. С. се явява лично.
Подсъдимият И. Б. И. се явява лично и с АДВ. И. Н. от АК – София с
пълномощно от досъдебното производство и АДВ. Й. С. с пълномощно по
делото.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото и да се извършат
възможните съдебно-следствени действия.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ: Моля да дадете ход на делото
АДВ. Н.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. С.: Моля да дадете ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът като взе предвид, че в протокол от съдебно заседание от
25.03.2025 г. при предявяването на материали по том 1,2 и 3 от ДП в протокола
не е отбелязано, че това са материали от ДП, които по характера си са
секретни материали, намира, че следва да извърши повторно предявяване, за
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЯВЯВА на страните материали по ДП №83/2023 г. по описа на ОД
на МВР Видин, пр.пр. №1731/2023 г. по описа на ОП-Видин, които
представляват секретни материали по ДП, както следва:
Том 1 част 1 ВДС
Том 1 част 2 ВДС
Том 2 част 1 ВДС
Том 2 част 2 ВДС
Том 2 част 3 ВДС
Том 3 ВДС
ДП следствено дело №17/2023 г.: том 1, том2, том 3, том 4.
С оглед на това, че по делото са приложени видеозаписи от магазин
„ЛИДЛ“ на два броя ДВД и общо са около 30 часа, съдът намира, че следва да
предяви видеозаписите на страните.
С оглед на горното
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Да се изгледат видеозаписите от магазин „ЛИДЛ“
Изгледаха се видеозаписите, както следва:
Диск 1 със записите на него и
Диск 2 със записите на него.
Съдът предявява на страните писмо, находящо се на лист 200 от
2
следствено дело №17/2023 г., том 1. С писмо, адресирано до ОСлО в ОП гр.
Видин, от което е видно, че записите от камери 5,7,8,9,10,11,12,13,14,17 и 18
обхващат цялата търговската зала и касовата зона в магазин „ЛИДЛ“. В
писмото е посочено, че охранителните камери на магазин „ЛИДЛ“ в гр. Видин
не наблюдават паркинга на магазина, складовите площи и аварийните врати.
Видеозаписите се преглеждат с прескачане през 2 минути и отразяват
вътрешността на магазин „ЛИДЛ“ във Видин.
Секретните томове бяха върнати на служителя от секретно деловодство.
След приключване на прегледа на видеоматериалите по камерите на
магазин „ЛИДЛ“ съдът даде възможност на подсъдимия да даде обяснения по
обвинителния акт.
ПОДСЪДИМИЯТ И. И. – Не се признавам за виновен по така
повдигнатото ми обвинение. Смятам, че същото не е доказано.
На 01.06.2023 г. съм бил дежурен по график като разследващ полицай на
територията на област Видин. След обяд се получи входящо обаждане, че в с.
Капитановци е настъпило ПТП, има пострадал и трябва да се посети
местопроизшествието от дежурна група, в която съм и аз. Посетих мястото.
На място беше гражданският ищец. Бяха осигурени поемни лица. Посетих
местопроизшествието и в присъствието на вещото лице Р. И. - автоексперт и
служител на Техническа лаборатория. Имаше служители на КАТ-Видин, които
съставиха съответните протоколи. Аз извърших огледа на
местопроизшествието. На място дойде лице, което познавам от няколко
години, т.н. поп С., който се интересуваше от деянието. Още като пристигна
ми каза – „Познавам и двамата участници в ПТП-то“, тъй като към онзи
момент беше служител на храма в Антимово и в Кутово. Попита ме може ли
да помогнем на С., което ме учуди, защото не знаех какво трябва да му
помагаме и защо. Отговорих му, че сега започва ДП, не знаем дали С. е
виновен или не. Това ще се установи със свидетели и експертизи. Каза, че му е
много близък и държи да му се помогне. Отказах категорично, което го
подразни.
Аз познавам поп С. от няколко години. Той търсеше услуги и
3
съдействие от мен по различни въпроси. След като приключи огледът на
местопроизшествието отидох в сградата на полицията, образувах ДП и бях
призовал още на място г-н С. С. - гражданския ищец и другия участник в
ПТП-то.
Първо дойде по-възрастният човек, разпитах го в качеството му на
свидетел, след което дойде и С.. Кабинетът ми се намира в сградата на
районното, обаче в заден корпус и след 17,30 часа централните входове се
затварят и се ползва входът на районното.
Приех С. и той започна да ми обяснява, че познава различни колеги,
като каза имената им. Аз казах, че не са ми колеги, като имах предвид, че не са
юристи, а не че не работим в едно министерство. Това мисля, че го подразни и
обиди и може би е споделил с тях. Същият ден го разпитах като свидетел и му
обясних, че до настоящия момент е в качеството на свидетел. До настоящия
момент няма изготвени експертизи, като бъдат изготвени ще докладвам на
наблюдаващия прокурор и ще се прецизира какво качество ще има С..
Тъй като ПТП е настъпило след управление на МПС мотоциклет и в
последствие от другия участник разбрах, че той е возил свидетелката С.,
попитах какви са им взаимоотношенията. Той ми каза, че са само приятели.
Обясних му, че е добре да й съдейства и да се грижи за нея. Мисля, че ме е
разбрал, защото в последващ разговор каза, че й е купувал стоки, вода и т.н.
На следващия ден посетих г-жа С. на адреса й, такава е практиката в
полицията, тъй като имаше данни, че е получила телесно увреждане и може
да бъде изпратена за лечение в гр. София. Разпитваме свидетелите по-бързо за
да не разпитваме после по делегация. Посетих я в дома й, в присъствието на
нейна позната и моя колежка от авто-патрула. Разясних й правата, които има.
Разпитал съм я в качеството на свидетел, защото към онзи момент още не
знаех, дали има качеството на пострадал, защото нямахме съдебно
медицинска експертиза. Разясних й, че ако има телесно увреждане тя, като
пострадал, може да повдигне обвинение на основание чл.342, ал.2 към
обвинения, след като той бъде установен. Тя ми каза, че са приятели и сме
записали, че ако той е виновен, тя не желае да се води наказателно
производство срещу него. Разясних й, че може да търси обезщетение от
застрахователи. Тя не ми каза, че живеят на семейни начала. Това го разбрах в
съдебно заседание, защото, ако го знаех тогава, щях да й разясня правата, че
4
може да не дава обяснение.
Няколко дена по-късно получих обаждане от поп С., който се
интересуваше от резултатите от образуваното за ПТП досъдебно
производство. Казах му, че не е човек на когото мога да давам такава
информация.
Около две седмици по-късно посетих заведение „Ривиера“ в град Видин
с мои познати, които са разпитани в хода на процеса, където се появи поп С..
Дойде, седна на нашата маса без да го каним – той по принцип е доста нагъл.
Седна до мен и започна да ме разпитва за пътно транспортното произшествие,
в което е участвал С.. Попита ме може ли да му се помогне по някакъв начин.
Аз му обясних, както и предния път, че все още нямаме виновен, тъй като
нямаме изготвени съдебно медицинска и автотехническа експертизи. Обясних
му, че ако пострадалата не желае да се води такова разследване, то ще бъде
прекратено и му обясних, че всичко зависи от наблюдаващия прокурор.
Няколко дена по-късно бях командирован в Слънчев бряг, поради
недостиг на кадри в МВР и започнах да получавам телефонни обаждания от г-
н С.. Не знам откъде ми е намерил телефонния номер – имам предвид
гражданския ищец. Звънеше ми почти през ден и търсеше информация
относно ДП и постоянно твърдеше, че е невинен. Обясних му няколко пъти, че
след анализ на доказателствата и изготвяне на заключение на
автотехническата и съдебно медицинската експертизи, наблюдаващият
прокурор ще прецени дали е виновен или не, и ще се повдигне ли обвинение.
Също така му обясних, че ако пострадалата каже, че желае да се прекрати ДП,
той няма да получи обвинение. Поради факта, че ми звънеше постоянно, сме
искали информация от телефонните оператори, от която да е видно, че аз не
съм търсил С. по никакъв повод и няма изходящо обаждане от моя телефон до
него. Позвъняванията са от него към мен.
Когато изтече командировката ми, се прибрах на територията на РУ-
Видин и гражданският ищец С. продължаваше да звъни и да ме търси. Имаше
случай, когато не съм му отговарял на телефонните обаждания и тогава
стоеше пред районното, за да ме чака да вляза или да изляза. Търсеше контакт
с мен – това нещо го има в протокол за разпит, че ме е чакал. Мисля, че два
или три пъти съм го разпитвал по негова инициатива и в един от случаите
поиска да му бъде предоставена служебна бележка, като каза, че ще му
5
послужи пред застраховател. Но той няма такъв и ми каза, като го попитах, да
запиша – да послужи където е необходимо.
Според мен срещите, които е търсил и разговорите – от ВДС е видно, че
входящите обаждания са само от него към мен. Според мен тези срещи са
били нарочни. Вече в хода на разследването разбирам, че е бил оборудван и е
търсил някаква провокация. Разговорите, които сме водили, понеже знам с
какво се занимава, че има кафемашини в града, бяха все в посока на това, че
няма средства, че не му достигат и според мен, така са били насочени, че да се
споменават финансови средства. Аз не съм говорил за пари, никога не съм му
искал пари. Мисля, че и той казва в един от протоколите, че аз не съм му искал
пари, а поп С. му е искал.
В деня, когато ме задържаха, получих няколко обаждания от С.. На
следващия ден трябваше да пътувам на турнир със сина ми в гр. Албена.
Обясних му, че съм ангажиран. Мисля, че беше ден петък и му казах, че няма
как да се виждам с него, но той беше доста настоятелен. Казах му, че съм пред
магазин „ЛИДЛ“ да пазарувам. След няколко минути той дойде. Паркирал съм
на паркинга на търговския обект. Беше топло, колата ми работеше,
климатикът работеше, бях седнал в колата на хладно. Той видя къде съм
паркирал, явно знаеше колата ми и влезе в автомобила ми. Започна пак да
разпитва за делото, започна пак да говори, че финансово не е добре, без да го
провокирам и да питам за финансовото му състояние. Понеже не исках да ме
виждат хората с него обиколих от „ЛИДЛ“ до „Кокиче“ и се върнах пак на
паркинга на „ЛИДЛ“. След това той слезе от автомобила и аз бях спрян от
служители на дирекция Вътрешна сигурностна МВР. В предна дясна врата
намериха сумата от 1000 лева. Аз бях зад автомобила. Не знам къде са
посочили, че са намерили парите. Бях с белезници и към мен беше насочено
оръжие.
В последствие, при извършено освидетелстване, се установи след
изследване с ултравиолетова лампа, че няма следи от намерените пари, защото
парите са били маркирани.
Искам да ви кажа в каква връзка познавам поп С.. Познавам го от преди
5 години преди случая. Бил е свещеник в моето село Балей, където съм
адресно регистриран. Винаги ме е търсил за услуги, за съдействие. Водил съм
го даже при две колежки в РУ да им освещава стаите срещу заплащане – той
6
не работи без пари. В определен интервал от време беше шофьор на владиката
и тогава беше сменен от друг шофьор, и през цялото време, понеже го беше
яд, ми звънеше и искаше да пращам патрула, тъй като твърдеше, че този,
който му е взел мястото, употребява наркотични вещества. Аз наистина съм
пращал патрул няколко пъти. Мисля, че два пъти са тествали шофьора и вече
разбрах, че няма смисъл и отказвах вече на С., което го подразни.
По същото време жената, с която живея на съпружески начала и имаме
дете, започна работа в Агенция „Митници“. Тогава отец С., понеже аз
почерпих за случая и той пак се появи, поиска съдействие да уредим негов
племенник, който завършва юридическо образование в София, да започне
работа в Агенция „Митници“. Аз му казах, че не мога да му съдействам за
това. Неговият племенник е македонски гражданин и няма как да работи в
митниците. Това също го подразни. От тогава съм спрял контактите с този
човек, докато не се видяхме на 1-ви юни 2023 г. на местопроизшествието, за
което разказах.
Отец С. и гражданският ищец ми досаждаха и ме притесняваха през
цялото време.
Аз не съм го приел на масата в заведение „Ривиера“ отец С., той просто
дойде и седна на нашата маса.
Въпрос от ПРОКУРОРА – Защо, когато сте били на паркинга на ЛИДЛ“
сте приели С. С. във вашата кола?
Адв. Н. – Правя възражение срещу въпросите на прокурора.
ПОДСЪДИМИЯТ И. И. – По никакъв начин не съм уведомявал отец С..
Не съм му звънял.
Въпрос от гр. ищец С. С. – Може ли да докаже това, че отецът е звънял?
Някой присъствал ли е на разговора с отец С.?
ПОДСЪДИМИЯТ И. И. – След произшествието отец С. не ми е звънял.
След настъпване на ПТП-то, отец С. ми е звънял няколко пъти да пита, как се
движи делото с ПТП-то. Иначе по други въпроси не ми е звънял.
СТРАНИТЕ /по отделно/ – Нямаме повече въпроси към подсъдимия.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за други доказателства.
Гр.ищец С. – нямам искания за доказателства.
7
АДВ. Н. – Нямаме искания за други доказателства.
АДВ. С. – Нямаме искания за други доказателства.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми съдебен състав, поддържам внесения
обвинителен акт спрямо подсъдимия И.. Смятам, че в хода на ДП и
проведеното съдебно следствие са събрани доказателства за виновността на
подсъдимия, за извършване на престъпление по чл.302, ал.1, предл. Последно
и т.2, б.“а“, предл. Първо във вр. с чл.301, ал.1 от НК, а именно, че на 16 юни
2023 г. във Видин, в качеството си на длъжностно лице - „старши разследващ
полицай в РУ“ в Сектор „Разследване-РУ-Видин“ на Отдел „Разследване“ при
ОДМВР - Видин, поискал чрез С. Ц. В. дар от С. П. С. - парична сума в размер
на 2 000 лв., който не му се следва и на 28.07.2023г. в гр. Видин приел дар от
С. П. С. - парична сума в размер на 1 000 лв., който не му се следва, за да
извърши действие по служба - да приключи разследването по досъдебно
производство №368 ЗМ-83/2023 г. по описа на ОДМВР - Видин с писмено
мнение по чл.235 от НПК за прекратяване, като деянието е извършено чрез
изнудване посредством злоупотреба със служебното положение
Считам, че от свидетелските показания на свидетелите В., С., а частично
и на С. именно подкрепят това обвинение. Същите са последователни и
непротиворечиви. В подкрепа са и приложените ВДС от проведената
комуникация между свидетел и подсъдимия И., както и С. и И., както и сумата
от 1000 лв., която е открита в автомобила на подсъдимия И..
Видно от доказателствата е, че подсъдимият И. от дълги години е
старши разследващ полицай. Същият няколко пъти е награждаван за
изпълнение на своите задължения и може да приемем, че същият е познавал
нормативната база, с която работи, както и е имал опит в разследването на
ПТП. От доказателствата и от приложения протокол за разпит на свидетеля С.
по ДП е видно, че на същата не й е било изрично разяснено разпоредбата на
чл.343, ал.2 от НК, а именно, че същата може да поиска прекратяване на
8
делото. Известна е била тази информация на подсъдимия, това е било и негово
задължение, но не го е сторил и това би предопределило изхода на воденото
ДП за настъпилото ПТП. Въпреки това, в проведените в последствие
разговори със свидетеля С. подсъдимият И. е използвал нееднократно
различни по вид думи и изрази, в които да го увери, че може да стане
обвиняем, да има големи разноски по дела, ако има претенции спрямо него, с
което иска да покаже, че същият е можел да повлияе на разследването с
благоприятен за свидетеля С. изход. Именно по този начин, знаейки какво е
длъжностното качество на подсъдимия И., както и проведените разговори в
сградата на кабинета на И., се е внушавало именно такава обстановка и
възможност за свидетеля С., че може да стане обвиняем. И това подкрепя по-
тежката квалификация, а именно, че деянието е извършено с груба
злоупотреба със служебно положение. Подсъдимият е осъзнавал, че
упражнява такова въздействие върху С., именно да го мотивира и да се
обогати с поисканата сума от 2000 лв.
Съставянето на заключителното мнение по чл.235 е евентуално действие
на разследващия орган, какъвто е бил подсъдимият И.. Действително, същият
не е задължителен, но това не го прави невъзможно действие на разследващия
орган, който да предопредели изхода на разследването в производството за
изхода от настъпилото ПТП.
Смятам, че доказателствата категорично подкрепят повдигнатото
обвинение. За същото законът е предвидил лишаване от свобода от 3 до 10
години, глоба до 20 000 лв. и лишаване от права по чл.37, т.6 и т.7 от НК.
С оглед чистото съдебно минало, добрите характеристични данни на
подсъдимия И. – както споменах същият е бил награждаван, считам, че следва
да се определи наказание в минимума на предвидената норма, като считам, че
не следва да е ефективно, а при условията на чл.66 от НК с 5 години
изпитателен срок, глоба от 2000 лв. и лишаване от право да заема длъжност в
системата на МВР в срок от 2 години. Също така да бъдат присъдени
направените разноски, а вещественото доказателство – паричната сума, да
бъде върната на гражданския ищец С..
Не възразявам да бъде уважен гражданският иск в поискания размер.
ГР. ИЩЕЦ С. С. – Поддържам казаното от прокурора. Нямам какво да
9
добавя. Моля, да бъдат уважени гражданските искове по начина, по който са
предявени.
АДВ. С. – Уважаеми г-н председател, съдебни заседатели, изискването
на наказателно процесуалния кодекс е обвинението да бъде безспорно и
категорично доказано, а дори най-малкото съмнение да се тълкува в полза на
обвиняемия. Обвинението следва да бъде от годни доказателства.
В настоящия случай считам, че с оглед разпоредбата на НПК, не следва
бъдат взимани под внимание показанията на свидетелите Й., В., М. и К., които
са лица, извършващи определени действия – беседи по разследването и
техните показания не следва да бъдат ценени, и не следва съставът да
мотивира каквито и да е мотиви, въз основа на техните показания.
По отношение на останалите доказателства слушах прокурора, но той не
формулира като изводи.
На първо място, не са извършвани процесуални действия с И., тъй като
същият е бил задържан и е бил зад неговия автомобил, с насочено срещу него
оръжие. Видно е, че няма как да участва във никакви действия, когато е
задържан и с насочено оръжие.
На следващо място са провеждани разпити пред съдия, когато е бил
задържан. Макар да са пред съдия, тези разпити са насочени против личността
на подсъдимия и той е следвало да участва в тях. Следвало е да му бъде
дадена такава възможност, каквато не му е дадена.
На следващо място, имаме разпит на свидетеля С. В., който аз, за първи
път виждам свидетел да заявява, че категорично потвърждава това, което е
казал на ДП, след като не сме го чели предварително, но в неговите показания
има съществени разминавания с показанията на гражданския ищец. И двамата
свидетели твърдят различни факти и обстоятелства, от които не знам как ще
формираме фактическа обстановка, като тези двама свидетели твърдят
различни неща. Гражданският ицещ твърди, че когато се е намирал в колата, е
извадил от портфейла си някакви пари и ги е предал на подсъдимия И.. Да,
обаче, ако ги е предал, това означава, че при тестване с ултравиолетова лампа,
трябва да има следи по него, а такива следи никъде по него няма. Как хем ще
предадеш парите и той ще ги вземе, хем няма да бъде отразено в тест с лампа.
10
За мен това категорично, че не отговаря на твърдението, че гражданският
ищец е предал парите, а подсъдимият ги е взел. Тук има различно фактическо
положение от това, което се твърди.
На следващо място искам да подчертая, че от разпитаните в предходно
съдебно заседание свидетели стана ясно, че именно свидетелят С. В. е отишъл
както на ПТП-то, така и в последствие е търсил и отишъл при И., и е искал
съдействие от него, като И. му е отказал каквото и да е.
Самият граждански ищец е заявявал, че подсъдимият никога не му е
искал каквито и да са парични средства при различните разпити. То всъщност
и при неговите различни разпити са налице значителни разминавания.
На следващо място, в пледоарията на прокурора аз не видях никъде
въобще да става дума, тъй като обвинението е за изнудване, не видях факти и
обстоятелства, които да навеждат на извода за изнудване, с каквито и да е
действия. Също не видях къде става въпрос за това, че И. щял да приключи
ДП с еди-какво си мнение, от кои факти и доказателства извежда тези
твърдения. В записите от ВДС и от „ЛИДЪЛ“ няма каквото и да е в тази
връзка спрямо факти и обстоятелства, поради което аз считам, че обвинението
не е доказано в нито един от своите аспекти, поради което моля, да признаете
И. за невиновен.
АДВ. Н. – Уважаеми г-н председател, уважаеми съдебни заседатели, в
хода на съдебното следствие по внесения обвинителен акт, който е
изключително неясен, дори и в диспозитива на същия не е ясно каква е волята
на обвинението с тази цифрово изразена квалификация, но ние сме длъжни да
се защитаваме по този обвинителен акт. Твърди се от обвинението и днес това
се поддържа в съдебно заседание, че подзащитният ми И. непосредствено чрез
свидетеля В. е поискал определена сума пари от гражданския ищец С.. Сумата
е 2000 лв., а бил получил 1000 лв. Какво говорят фактите.
Безспорно е, че има настъпило ПТП. Абсолютно безспорно е, че И. е бил
дежурен разследващ и е извършил огледа на местопроизшествието, а един от
участниците е С.. Той е мотористът, а пък неговата приятелка, както
установихме по-късно, с която живее на семейни начала, е пострадала
вследствие на това ПТП. По неясни пътища там се е появил свидетелят С. В..
Междувпрочем, обясненията на И. не са само защитна теза, те са част от
11
доказателствения материал, което следва да обсъдите, когато се съвещавате.
Нито И. И. е извикал В., нито пък към онзи момент е знаел, какви са
взаимоотношенията между В. и С., а самият В., което твърди и пред вас, макар
и много обрано, че се чул със свидетеля С. за това ПТП и затова бил отишъл,
тъй като били приятели. Тази фигура на С. В. ще обсъдя малко по-късно,
защото тя е изключително интересна и е крайъгълният камък в настоящото
производство.
И. е изпълнил задължението си като дежурен разследващ полицай,
извършил е огледа на местопроизшествието, ДП е прекратено и абсолютно
правилно, както обясни днес пред вас, към онзи първоначален момент никой,
включително и разследващият не може да определя виновния за настъпилото
ПТП. И. е спазил този принцип, че единствено на базата на изготвени
експертизи – авто-техническа и съдебно медицинска, тъй като както И.
обясни, С. не се е намирала там – стана ясно и от нейните показания, че тя е
откарана в болница поради телесна повреда, но никой не знае каква е тя. Дори
на следващия ден, когато е била разпитана в дома й, отново не е била ясна
степента на увреждане. На първо място, ако е лека телесна повреда на всички
юристи в залата е ясно, че тя се преследва по частен ред. В случая, следва да
се изчака и правилно е постъпил И. да се получи съдебно медицинската
експертиза и съответно авто-техническата експертиза, за да се формира
мнение.
Още при огледа на местопроизшествието е констатирано, че водачът на
мотоциклета управлява без гражданска отговорност. От там насетне, какви са
били намеренията, какво е било желанието на свидетеля В., само може да се
гадае, но както правилно още към онзи момент, дори гражданският ищец С.
заявява в разпита пред съдия, за пари е говорил свидетелят С. В..
Междувпрочем, явно този човек е търсил някакъв вариант от една страна, ако
може да се облагодетелства от настъпилото ПТП с участие на С., от друга
страна, да злепостави, както е видно на по-късен етап, да злепостави И. по
някакви други съображения, част от които са може би тези обстоятелства, за
които И. ви обясни днес – и с проверките на шофьора на владиката, и с
желанието му племенникът му да бъда назначен в митницата, и отказът и в
двата случая на И.. Не знаем, може само да гадаем, но този момент не може да
бъде изключен от мотивите на В.. Но не това е важното.
12
По-важното е, че към онзи момент няма как да се обясни на С., че тя
може да бъде конституирана в качеството си на пострадал от ПТП и може да
се ползва, като бъде само вписана в протокола, защото твърдяното от И. не е
опровергано от показанията на свидетелката. Още повече, нито С., нито С.
към онзи първи момент са заявили, че живеят на семейни начала, за да може
да й бъде разяснена тази възможност тя да откаже да дава показания срещу
лице, с което живее на съпружески начала. Това нещо се появи в съдебна зала
в хода на съдебното следствие.
В хода на ДП, което подчерта изрично държавното обвинение и то
подкрепя обвинителната теза, С. в разпита си е заявил, че сумата, намерена в
лекия автомобил, е негова. В съдебната зала пред вас се започна едно
увъртане, ще си позволя да ползвам този термин, което по неясни за мен
причини наложи да бъдат разпитани отново С. и В. и С. обясни, че парите ги
изтеглила тя, дала ги на С., за да ги предаде по-късно. Може да се даде вяра на
свидетеля С. С., че след като С. В. му е заявил, че трябва да даде определена
сума пари, той се е свързал със служители на МВР. Видно е от една докладна
записка, която е писмено доказателство, началникът на РУ с фамилия Тренчев,
при него явно е била тази среща на база на познанствата, които С. е изтъкнал
пред моя подзащитен още в първия ден, и от там е станало свързването със
служителите на Вътрешна сигурност, които единствено могат да разследват
служители в МВР. От този момент нататък абсолютно идентично е
поведението на пострадалия с подписано във влязло в сила решение 189 от
3.02.2015 г. на ВКС за провокация към подкуп от страна на Петко Велков
Петков – Пепи еврото, спрямо Николай Цонев, съдия Сотиров и Попов. Все
едно се е повторило всичко това, само че тук, с участието на г-н С. и под
вещото ръководство на Вътрешна сигурност на МВР. И този факт не може да
бъде оспорен. Доказателство по делото – има ВДС от среща на С. с
подзащитния ми И., чакайки го пред РУ, видите ли, за бележка за
застраховател. Как ще получиш бележка за застраховател при положение, че
нямаш валидна гражданска отговорност и пред кой застраховател. Кой е този
застраховател, който ще ти иска такава бележка. Това разбира се, според мен,
е линията на поведение, която е дадена на С. от служителите от Вътрешна
сигурност – да се търси този контакт. Самият С. казва, че на срещата отива
оборудван и да се води разговор в такава посока. Нали на нас ни е ясно, че за
да се прекрати едно ДП за ПТП, прокурорът е този, който се произнася със
13
своя акт.
На следващо място следва да бъде доказано кое е виновното лице от
двамата водачи на МПС. Както свидетелят Р. И., който бе разпитан от вас, той
на много по късен етап, след задържането на подсъдимия И., е изготвил авто-
техническата експертиза. Към онзи момент, дори когато е задържан нашият
подзащитен, тази експертиза не е била изготвена. И освен това, няма яснота
каква е телесната повреда на пострадалата С., за да може на виновното лице
да му бъде повдигнато обвинение и едва след това конституираният като
пострадал да заяви, че не желае наказателно преследване, и прокурорът да
прекрати наказателното преследване.
Този път аз съм извървявал. Случаят с певицата Дима – нейната
приятелка едва след като беше привлечена като обвиняема заяви, че не желае
наказателно преследване и тогава беше прекратена делото.
На следващо място поведението на свидетеля В. – затова, че той е
отишъл, срещнал се е или по-скоро е намерил компанията на И., които са се
веселили, както обясни и самият той пред вас, непоканен е седнал на масата и
е започнал пореден опит да комуникира с И., за делото на С.. Разпитан и от
вас единият от двамата свидетели, който по-добре е чул, заяви много ясно
пред вас, че И. И. меко казано, го е „отрязал“, че няма какво да говорят по това
дело.
Пак подчертавам, но четейки това решение на ВКС, частично
познавайки това дело, служителите на Вътрешна сигурност разбира се не и без
помощта на С., чрез него са подбуждали, чрез него са правили всички
възможни действия, за да уличат И. в престъплението „подкуп“, което никак
не е приятно престъпление и в това решение, което се базира междувпрочем и
на едно постановление №8 от 1981 на Пленума на Върховния съд, в което е
записано – „..убеждаване и мотивиране на провокирания да реши да приеме
или да даде подкуп, с цел да бъде изобличен и органите на властта не следва
да улесняват, а следва да предотвратяват деянието“. Върховният съд е
конвентирал и решение на Европейския съд за правата на човека и отново
позовавайки се на докладчика Биляна Чорчева, е описала, че лица от
държавни служби чрез поставено лице, действащо под техен контрол,
осъществяват въпросното деяние – провокацията към тях и, че всички тези
неща съдържат риск от злоупотреба от страна на агентите, участващи в
14
разследването, което може да бъде проявено под формата на „мотивира към
извършване на престъпление“. Наистина, изключително подробно този
съдебен състав е мотивирал, защо приема, че е провокация. Когато се
запознавах с материалите по това ДП и по време на съдебното следствие
сравнявайки го с това решение на ВКС, то е копи-пейст със съответните
разбира се нюанси и слава богу, но както И. обясни – с пистолет, държан до
лекия автомобил, пред очите на много хора, някои от които го познават и
знаят, че е следовател на МВР, което влияе върху репутацията и личността на
индивида. Във времето, в което И. е задържан, се провеждат разпити пред
съдия – има решения и на Върховния съд и на Европейския съд за защита
правата и свободите на гражданите, че реално с първото действие, което е
отпочнато спрямо теб, с последващ личен обиск, с осветяването с тази
ултравиолетова лампа, дават основание да се приеме, че спрямо него
процесуално следствените действия са започнали и участието на
заподозряното лице или участието на задържаното лице, са задължителни. Не
напразно колегата каза – от вас се иска да се произнесете върху негодни
процесуално следствени действия. Правилно вие се убедихте и заличихте в
съдебно заседание свидетеля К.. Под въпрос са действията, които са
извършили другите двама служители на Вътрешна сигурност. Опита на един
от тях да обясни, че само е участвал в наблюдението пред „ЛИДЛ“, но те са
реално извършени действия по разследването. Но дори от техните показания
става ясно, че свидетелят С. е мотивиран, за да извършва множество
обаждания в посока И., да го чака пред полицейското управление под
благовидния предлог за служебна бележка и да иска да се срещне с него, след
като вече са маркирани въпросните пари. Но забележете, парите свидетелят ги
поставя в кората на колата, дори го е било страх да му ги набута в ръцете, за да
„светне“ И. – в тази част не е успял да изпълни указанията.
Държавното обвинение твърди, че безспорно и категорично е доказано
обвинението. Аз считам, че нито е безспорно, нито категорично. Няма как да
се позоваваме и на веществените доказателства ВДС, събрани по СРС, защото
в практиката и по НПК изрично е определено, че само на такива доказателства
не може да почива съдебен акт.
Аз ви моля, да не се притеснявате от това, че видите ли, убеден съм, че
няма да се притесните, че тук пред вас е изправен бивш служител на МВР, че
може би делото е със обществен интерес. Аз считам, че в крайна сметка се
15
решава съдбата на нашия подзащитен, дали е извършил престъпление. Аз
считам, че той престъпление не е извършил. Грешката му за мен е, че въобще
се е срещал със С., независимо от това, че той е досаден. Аз не бих го
направил. Много рано бих им обяснил да си стоят, където им е мястото. Но
какъв е мотивът на С., за да продължи толкова активно да се занимава и да
атакува нашия подзащитен, не знам.
Видно е, че има наслагване в описанията на В. и С., когато ги разпитахте
за гражданския иск. Видно е, че липсва каквато и да е синхронизация. Аз
очаквах, че С. ще посочи лица различни от тези, които са разпитани, а В. и С.
бяха разпитани на 24.10.2024 г. и явно по съвет на някой, може би юрист,
отново се появиха пред съдебната зала и вие ги допуснахте да доказват
парите. Тогава почнахме да говорим за бялата карта, за „Париба банк“, кои са,
кой е изтеглил парите. Тогава С. се сети, че тя е човекът, който ги е дал.
Аз пак се връщам на първите разпити, когато С. казва, че парите са
негови. Тогава В. обясняваше, колко зле се чувствал и ходел на фитнес. Мисля,
че в тази част абсолютно неубедително не успя да му помогне /явно човекът,
който му дава съвети, ги дава само по протоколите/, та съветникът на С. не
можа да му помогне да си докаже нанесена вреда от страна на подсъдимия.
Моля, да постановите съдебен акт, с който признаете за невинен
подзащитния ми И. И..
АДВ. С. – Искам само нещо да допълня.
Както отбелязар колегата, гражданският ищец близо 2 години във
всичките си разпити твърди, че парите били негови и изведнъж в едно от
предните заседания започна да се твърди друго, а именно, същият твърди, че
пиел лекарства за кръвно, които сам си е предписал, но това звучи крайно
нелогично. Това лекарство, което сам твърди, че си е предписал, се отпуска по
лекарско предписание и с рецепта, не може да се вземе ей така.
На следващо място, свидетелката заяви изведнъж, че парите били нейни
и теглени от „Париба“. Обаче пък, самият С. опровергава казаното от нея и
излиза, че парите не са от „Париба“, а от „Бяла карта“. Аз съм категоричен, че
показанията са крайно нелогични и взаимно изключващи се.
16
ПОДСЪДИМИЯТ И. И. в лична защита – Поддържам казаното от
защитниците ми. Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
ПОДСЪДИМИЯТ И. И. – Моля съда, да ме признае за невинен по така
повдигнатото обвинение.
Съдът счете делото за изяснено и се оттегли на тайно съвещание,
След проведеното тайно съвещание Съдът обяви присъдата си в
присъствието на страните, като им разясни реда и срока за обжалване, като
обяви на страните, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в 60 дневен
срок на основание чл.308, ал.2 от НПК.
На основание чл.309, ал.1 от НПК след постановяване на присъдата
Съдът се занима с мярката за неотклонение на подсъдимия, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за неотклонение спрямо подсъдимия И.
Б. И. – „Парична гаранция“ в размер на 1000 лева.
Определението може да бъде обжалвано или протестирано пред
Софийски Апелативен съд в 7-дневен срок от днес.
След влизане на присъдата в законна сила да се върне на ОД на МВР
Видин Досъдебното производство за ПТП, което е приложено към настоящото
наказателно дело.
На съдебните заседатели Юлия Димитрова Станкова и Мариан А.
Русков да бъде изплатено възнаграждение, за участие в съдебно заседание за
времето от 14:00 часа до 17:20 часа /четири часа/ от бюджета на Окръжен съд
– Видин.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:20
часа.
17
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
18