№ 508
гр. Горна О., 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20244120100484 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от
ЗПК и осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Д. П. от
гр. Д. О. срещу „Сити Кеш“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че чл. 11 и чл. 5 от
договор за паричен заем № 958040 е недействителен, поради противоречие
със закона за потребителския кредит и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и добрите нрави,
както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да върне на ищеца сумата от 422,95 лева – получена от ответника
без основание, ведно със законната лихва от момента на предявяване на
исковата молба до погасяване на вземането. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника "Сити Кеш" ООД. Излага подробни контрааргументи против
доводите на ищеца за недействителност на договора за кредит. Навеждат се
подробни съображения за неоснователност на изложените в исковата
1
твърдения за допуснати нарушения, представляващи основание за нищожност
на договора или на негови отделни клаузи. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че по силата на договор за потребителски кредит
№ 958040 от 06.11.2023 г. ответното дружество „Сити кеш“ ООД е
предоставило в заем на ищеца Радослва П. сумата от 600 лева. Срокът за
погасяване на кредита бил определен до 06.05.2024 г., при уговорени
стандартен годишен лихвен процент – 44,50 и ГПР – 54,58%. Общо ищецът
заплатил на ответното дружество сумата 1022,95 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства,
които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски № 958040 от 06.11.2023 г., като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцовата страна е
получила в заем сумата 600 лева и е върнала сума в размер на 1022,95 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
2
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на
твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за
кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят
ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка
следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено
единствено, че той е в размер от 54,58 %. Действителният ГПР по процесния
договор е значително в по-голям размер, като се има предвид, че следва да се
върне в рамките на два месеца горница в размер над 50 %, предвид
включената неустойка(виж погасителния план по договора). Поради това е
надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този
смисъл съдът констатира, че вземането се основава на нищожен договор за
кредит, поради което на основание чл. 23 ЗПК (и съобразно трайната съдебна
практика – т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от
21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, а така също и
Определение № 50116 от 22.02.2023г. по т.д. № 2024/2022г. по описа на I търг.
отделение на ВКС и Определение № 50161 от 29.03.2023г. по т.д. №
1070/2022г. по описа на II търг. отделение на ВКС, Определение № 1059 от
24.04.2024г. по т.д. № 1254/2023г. по описа на I търг. отделение на ВКС) на
възстановяване подлежи единствено чистата стойност на кредита – т.е.
усвоената главница от 600 лв.
3
По изложените съображения процесния договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде
прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се
обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.
Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за
заем е основателна и претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23
от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 422,95 лева. Съгласно чл. 23
от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. С плащането от ищеца на суми
над получената главница в размер на 600 лева е налице неоснователно
обогатяване за ответника със сумата 422,95 лева. Поради това осъдителния
иск за сумата от 422,95 лв. следва да се уважи, като се присъди и
претендираната законна лихва, считано от 28.02.2024 година до окончателното
изплащане.
По разноските:
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото за заплатена държавна такса в размер на 100 лева.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата следва на
ищцовия пълномощник да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, което съдът определя в размер на 480 лева за
двата уважени иска.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
958040/06.11.2023 година, сключен между "Сити кеш" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *** и Р. Д. П. с ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Д. О., ул. ***, на основания чл. 22 от
ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона за
потребителския кредит.
ОСЪЖДА "Сити кеш" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление: гр. С., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. П. с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Д. О., ул. *** сумата от 422,95 лева /четиристотин двадесет
и два лева, 95 ст. /, представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит № 958040/06.11.2023 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 28.02.2024 година до окончателното изплащане, както и
сумата 100 лева /сто лева /, представляваща разноски за държавна такса по
делото.
ОСЪЖДА "Сити кеш" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. от АК-С.,
БУЛСТАТ ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата сумата от 480/четиристотин и осемдесет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, платими по следната банкова
сметка в "Обединена българска банка", АД с IBAN:*** с титуляр адв. П. С.
П..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
5