№ 506
гр. Варна, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500290 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се развива по реда на чл.294 от ГПК, след
обезсилване на решение № 1520/14.10.2021г. по в.гр.д.№ 1405/2021г. на
Окръжен съд-Варна и връщане на делото за разглеждане от друг състав.
Производството е образувано е по въззивна жалба на С. Ж. Д. срещу
решение № 260239/28.01.21г. постановено по гр.д.№ 5424/2019г. по описа на
ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от С. Ж. Д., ЕГН **********
срещу С. А. И., ЕГН ********** главен иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че С. Ж. Д. е собственик на отразената на л.86
от делото реална част в размер на 320 кв.м. от имот с обща площ от 909 кв.м.,
с идентификатор № ***, находящ се в *** при граници - имот ***, имот
№***, имот №***, имот №*** на основание давностно владение и
предявеният в условията на евентуалност иск за приемане за установено
спрямо С. И., че С. Ж. Д. е собственик на реална част, с площ от 25
кв.м./включващи стъпка в земята 7 кв.м. и тераси по измервания/, а по
кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята от имот с идентификационен
№***, находящ се в *** с обща площ от 909 кв.м., при граници съгласно
1
скица: съседи с идентификатори: ***, №***, №***, №***, върху която е
изградена жилищна сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта на
гр.Варна, на основание чл.124, ал.1 от ГПК и са уважени предявените от
ответника С. И. насрещни искове срещу С. Ж. Д., като е ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С. Ж. Д., че С. А. И. е собственик на реална
част в размер на 320 кв.м. от имот с обща площ от 909 кв.м., с идентификатор
№*** по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в *** при граници -
имот ***, имот №***, имот №***, имот №***, която реална част е посочена с
точки А, В, С и D на скица на л. 262 от делото /скица № 7 от заключението по
СТЕ/, която приподписана от съда е неразделна част от постановеното
съдебно решение и ответникът С. Ж. Д. е ОСЪДЕН ДА ПРЕДАДЕ на С. А.
И. владението на посочения имот /реална част в размер на 320 кв.м. от имот с
ид. № ***, находящ се в *** при граници - имот ***, имот № ***, имот №
***, имот № ***, посочена с точки А, В, С и D на скица на л. 262 от делото,
скица № 7 от заключението по СТЕ, на основание чл.108 от ЗС както и С. Ж.
Д. е ОСЪДЕН ДА ПРЕМАХНЕ частта от сграда с ид. *** по Кадастралната
карта на гр.Варна, разположена в имот с ид. ***, находящ се в ***, която част
е разположена в имот с ид.***, като навлиза в имота с площ от 25 кв.м и
частта от сградата, която се намира в зоната от 3 м. от страничната
регулационна линия между УПИ XLII-22246 и УПИ ХПИ-2224в, съответно
имоти *** и *** и заключена между точки А, В, С и D на скица на л. 263 от
делото/ скица № 8 от заключението по СТЕ/, на основание чл.109 от ЗС и в
частта, с която С. Ж. Д. е ОСЪДЕН да заплати на С. А. И. сторените по
делото разноски в размер на 6108,26 лева за държавна такса, вещи лица,
адвокатско възнаграждение и такси за вписване на исковата молба, на
основание чл.78, ал.1 и ал.З от ГПК.
Обжалваното съдебно решение е постановено при участието на Д. И.
Ж., ЕГН ********** като трето лице - помагач на страната на ответника С. А.
И..
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
oт въззиваемата страна – С. А. И., чрез процесуалния си представител.
Заявява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и
законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение.
Не е постъпил отговор от третото лице-помагач на ответника - Д. И. Ж..
По въззивната жалба на С. Ж. Д. срещу решение № 260239/28.01.2021г.
2
постановено по гр.д.№ 5424/2019г. по описа на ВРС при първоначалното
разглеждане на делото във въззивна инстанция е постановено решение №
1520 от 14.10.2021г. по в.гр.д. № 1405/2021г. по описа на ВОС, с което
обжалваният съдебен акт е потвърден.
С Решение № 50138 от 02.02.2023г. постановено по гр.д. № 706/2022г.
по описа на ВКС, I ГО е обезсилено Решение № 1520 от 14.10.2021г. по в.гр.д.
№ 1405/2021г. по описа на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на същия състав със задължителни указания по прилагането на
закона. След връщането му във ВОС производството е образувано под №
290/2023г.
В изпълнение на задължението си да обезпечи постановяване на
допустим съдебен акт по същество на спора и съгласно дадените на основание
чл.294, ал.1, изр.2 от ГПК задължителни указания на ВКС с Решение № 50138
от 02.02.2023г. постановено по гр.д. № 706/2022г. по описа на ВКС, I ГО,
настоящият съдебен състав на ВОС с определение от 23.02.2023г. по в.гр.д.№
290/2023г. е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца С. Ж.
Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба да
отстрани нередовностите на исковата молба, както уточни дали e предявил
/наред с вече предявените искове за собственост/ и иск за унищожаване на
одобрения от съда договор за спогодба от 25.01.2002г. /в делбеното
производство по гр.д.№ 1236/1994г. по описа на ВРС, образувано под нов №
447/2001г. по описа на ВРС/, като сключен поради грешка в предмета
/относно реалната част от съсобствения имот, който е искал и се е съгласие да
придобие в изключителна собственост по силата на спогодбата/, която грешка
е допусната, заради невярно отразяване в скицата-проект за разделяне на
делбения имот на четири дяла на построената от ищеца в съсобствения имот
незаконна сграда спрямо общата граница между реалния дял получен от
ищеца и реалния дял получен от праводателя на ответника на основание чл.28
от ЗЗД. В случай, че предявява и иск по чл.28 от ЗЗД е указал да посочи
срещу кого насочва иска си /като съобрази, че това са страните по спогодбата
от 25.01.2002г., респективно техните наследници или правоприемници/ и да
формулира надлежен петитум на предявения иск.
С уточняваща молба от 08.03.2023г. С. Ж. Д., чрез процесуалния си
представител е посочил, че наред с предявените искове за собственост с
исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 5424/2019г. по описа на ВРС, е
3
предявил и иск по чл.28 от ЗЗД за унищожаване на одобрения от съда
договор за спогодба от 25.01.2002г. /в делбеното производство по гр.д.№
1236/1994г. по описа на ВРС, образувано под нов № 447/2001г. по описа на
ВРС/, като сключен поради грешка в предмета /относно реалната част от
съсобствения имот, който е искал и се е съгласие да придобие в изключителна
собственост по силата на спогодбата/, която грешка е допусната, заради
невярно отразяване в скицата-проект за разделяне на делбения имот на четири
дяла на построената от ищеца в съсобствения имот незаконна сграда спрямо
общата граница между реалния дял получен от ищеца и реалния дял получен
от праводателя на ответника. Посочил е срещу кого насочва исковата си
претенция по чл.28 от ЗЗД, а именно и срещу Д.С.Х. /правоприемник на
съделителят А.Е.А./ и „***“ ЕООД /правоприемник на съделителя Н.Г.Й./.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът С. Д., чрез
процесуалния си представител е завил че поддържа въззивната жалба, но
предвид указанията на ВКС и направените от него уточнения, че ведно с
предявените искове за собственост против С. И. по чл.124, ал.1 от ГПК с
исковата молба от 05.04.2019г. е предявил и иск по чл.28 от ЗЗД за
унищожаване на одобрения от съда договор за спогодба от 25.01.2002г. /в
делбеното производство по гр.д.№ 1236/1994г. по описа на ВРС, образувано
под нов № 447/2001г. по описа на ВРС/, като сключен поради грешка в
предмета /относно реалната част от съсобствения имот, който е искал и се е
съгласие да придобие в изключителна собственост, моли обжалваното
решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне и по иска за унищожаемост.
Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Въззиваемата страна С. И., чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание заявява становище за неоснователност на жалбата. По
отношение на иска по чл.28 от ЗЗД счита, че разглеждането му следва да бъде
отделено в друго производство, а произнасянето по настоящата въззивна
жалба да бъде спряно до приключване преюдициалното исково производство.
Третото лице-помагач – Д. Ж., чрез процесуалния си представител моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното
първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав, при проверка валидността и допустимостта
4
на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 и
чл.270 от ГПК, с оглед указанията дадени с решение № 50138 от 02.02.2023г.
постановено по гр.д. № 706/2022г. по описа на ВКС, I ГО, както и предвид
последвалите във връзка с тях уточнения от ищеца по делото намира, че
първоинстанционното решение № 260239/28.01.21г. постановено по гр.д.№
5424/2019г. по описа на ВРС следва да бъде обезсилено и делото върнато на
друг състав на същия съд за ново произнасяне включващо и предявения иск
по чл.28 от ЗЗД.
Видно от мотивите на цитираното решение на ВКС исковата молба, по
която се е произнесъл районния съд с обжалваното решение е била нередовна
по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, тъй като е констатирано
несъответствие между изложената обстоятелствена част включваща
твърдения на ищеца С. Д. за грешка в предмета относно реалната част от
съсобствения имот, който е искал и се е съгласие да придобие в изключителна
собственост по силата на спогодбата от 25.01.2002г. одобрена в делбеното
производство по гр.д.№ 1236/1994г. по описа на ВРС, образувано под нов №
447/2001г. по описа на ВРС и формулираният петитум, с оглед отсъствие на
формулирано надлежно искане за признаване унищожаемостта на същата.
Въз основа на дадените на ищеца указания в рамките на настоящото
въззивно производство ищецът е заявил, че едновременно с исковете за
собственост, с исковата молба от 05.04.2019г., по която е образувано гр.д.№
5424/2019г. по описа на ВРС, е предявил и иск за унищожаемост на договора
за спогодба от 25.01.2002г. поради грешка в предмета му. С молбата от
08.03.2023г. е формулирал липсващият, поради нередовност на исковата
молба, надлежен петитум на иска по чл.28 от ЗЗД и е посочил ответниците
спрямо които го предявява.
На база на изяснените обстоятелства касателно броя и вида на
предявените искове по гр.д.№ 5424/2019г. по описа на ВРС, настоящият
съдебен състав намира, че не е в състояние да проведе надлежен
инстанционен контрол на обжалваното съдебно решение поради липса на
произнасяне по предявения от ищеца иск по чл.28 от ЗЗД за унищожаемост
на договора за спогодба от 25.01.2002г. обективиран в протокола от
съдебното заседание по гр.д.№ 447/2001г. по описа на ВРС, който се явява
главен спрямо кумулативно съединените с него искове за собственост по
чл.124, ал.1 от ГПК. Това е така, тъй като процесният имот с ид. № *** по
5
Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 909 кв.м., по отношение на който
ответникът се легитимира като собственик, както и съседният му имот с ид.
№ *** по Кадастралната карта с площ от 1145 кв.м., по отношение на който
ищецът се легитимира като собственик, са всъщност два от дяловете
образувани при делбата от 2001г. – дял трети /на ответника/ и дял втори /на
ищеца/ възложени с процесния договор за спогодба от 25.01.2002г. в дял и
собственост съответно на ищеца – С. Д. и на праводателя на ответника – Д. И.
Ж..
Твърденията за наличие на порок водещ до унищожаване на договора за
спогодба, с който е приключила делбата на съсобствения между ищеца С. Ж.
Д. и съделителите му Д. И. Ж., Н.Г.Й., А.Е.А. и Е.Б.К.Д. имот с пл.№ 2224 по
плана на ***, респективно основателността им, би обусловило извод за
отпадане правното действие на договорения между съделителите способ за
прекратяване на съсобствеността чрез трансформирането и в собственост на
самостоятелни обекти, както и до наличие на съсобственост по отношение на
целия имот пл.№ 2224, част от който е и процесния имот. Следователно
произнасянето на съда по иска с правно основание чл.28 от ЗЗД има
обуславящо значение за резултата по кумулативно предявените с него
исковете за собственост – главен и насрещен, с оглед ефекта който би
произвело евентуалното му уважаване – наличие на съсобственост, а не на
индивидуална собственост по отношение на процесния поземлен имот. На
това основание разглеждането им следва да стане в общо производство, което
изключва възможността произнасянето по исковете за собственост да бъде
спряно до приключване на производството по иска за унищожаемост, в
какъвто смисъл е направеното от въззиваемата страна искане.
При това положение, с оглед липсата на произнасяне по кумулативно
съединения с исковете за собственост и едновременно с това главен по
отношение на тях иск за унищожаване на договора за спогодба от
25.01.2002г. поради грешка в предмета, решението на ВРС №
260239/28.01.2021г. постановено по гр.д.№ 5424/2019г. и определението по
чл.248 от ГПК от 20.04.2021г. следва да бъдат изцяло обезсилени и делото
върнато на районния съд за произнасяне по всички кумулативно съединени
искове на ищеца /за унищожаемост на договора за спогодба от 25.01.2002г. и
искове за собственост/ и насрещен иск за собственост на ответника.
Новото разглеждане на делото следва да започне от фазата на
6
отстраняване на нередовности на исковата молба, като на ищеца бъдат дадени
указания за уточняване на фактите и обстоятелствата, при които е сключил
договора за спогодба от 25.01.2002г. обуславящи грешка в предмета му
относно реалната част от съсобствения имот, който е искал и се е съгласие да
придобие в изключителна собственост по силата на спогодбата; посочване на
ответниците по исковата претенция – всички останали страни по спогодбата
от 25.01.2002г. и съделители по делбата, респективно техните универсални
или частни правоприемници в качеството им на задължителни необходими
другари по този иск; посочване на цена на иска, заплащане на дължима
държавна такса; Уточняване на предмета на исковете за собственост –
собственост на реална или идеална част както и качеството, в което ги
предявява ищеца – индивидуален собственик на реална част или
съсобственик на идеална част от конкретно индивидуализиран имот; Горните
уточнения следва да бъдат направени както по отношение на поземления
имот, така и по отношение на сградата в случай, че и тя е предмет на исковете
за собственост; Следва да бъдат уточнени фактите и обстоятелствата, при
които е придобита собствеността по отношение на сградата – кога е
построена, от кого, в какво качество – като собственик на терена или въз
основа на учредено право на строеж, придобита ли е по друг начин – какъв;
Следва да бъде дадена възможност на ищеца да посочи, съобразно
уточненията на горните обстоятелства, срещу кого насочва исковете за
собственост – само срещу първоначално посочения ответник или и срещу
други лица, в случай че се твърди съсобственост по отношение на имотите с
оглед твърдяната унищожаемост на спогодбата от 25.01.2002г.; В случай, че в
следствие на уточненията настъпят промени касателно предмета и/или
страните по исковете касателно вещни права спрямо имоти, следва да бъде
разпоредено и последващо вписване на молбите съдържащи уточненията,
респективно актът на съда по конституиране на нови страни. Следва да бъде
проведена и нова процедура по чл.131 от ГПК предвид непроизнесения иск
по чл.28 от ЗЗД както и с оглед евентуално уточните предмет и страни на
исковете за собственост. В случай, че след уточненията на предмета и
страните по исковете за собственост настъпи промяна, следва да бъде
преценена и редовността и допустимостта /правен интерес/ и на насрещната
искова молба.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски, но
7
съдебният състав намира, че въпросът за отговорността за разноските
направени от страните следва да бъде разрешен с приключващия съдебен акт
според изхода му, поради което с настоящия не присъжда такива.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260239/28.01.2021г. постановено по гр.д.№
5424/2019г. по описа на ВРС и Определение № 263725/20.04.2021г., с което
съдът се е произнесъл по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в
частта за разноските, на основание чл.270, ал.3 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Варна за ново разглеждане от друг
състав на същия съд при съобразяване на указанията дадени в мотивите на
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8