№ 77
гр. Шумен , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на двадесет и
девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи О. Карагьозян
Членове:Теодора Е. Димитрова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Азадухи О. Карагьозян Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500148 по описа за 2021 година
Производство по чл.274 и сл. вр. с чл.577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Г. С. Г. от гр. Ш..., против определение с изх.№
1503/30.03.2021 г. на съдията по вписванията при СВ-гр. Шумен, с което е отказано
заличаване на възбрана, вписана под № 276, т.1, дв. вх.рег. № 3403 от 12.06.2018 г., вписана
по искане на ЧСИ Д.З. с рег. № * с район на действие ШОС. Жалбоподателят счита отказа
на съдията по вписванията за неправилен, необоснован, постановен в противоречие с
материалния закон. Излага, че с постановление за възлагане от 16.09.2020 г., влязло в сила
на 06.10.2020 г. е обявена за купувач на публична продан на имот, по изп. дело №
2014*0400340, по описа на ЧСИ Д. З. с рег. № *, район на действие ШОС, а именно:
Самостоятелен обект с идентификатор № 83510.662.359.2.3, на едно ниво с предназначение
за офис, на сутеренен етаж, с площ 103 кв.м. находящ се в гр. Ш., ул. №. Постановлението за
възлагане било вписано в АВп, с вх. рег. № 4970/29.10.2020 г., том 15, № 28/2020 г.,
канцеларско д. № 1885/29.10.2020 г. излага, че взискателят, присъединените и обезпечени
кредитори вписали възбрани били редовно уведомени за изготвеното разпределение. ЧСИ
неоснователно не издал писмено нареждане за заличаване на възбраната, позовавайки се на
ТР № 1/2015 г. на ВКС, което към настоящия момент било прецизирано с разпоредбата на
чл.433, ал.4 ГПК /ДВ бр.100/20.12.20219 г./ Според ТР „след влизане в сила на
постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и
всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана
по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права”. Излага, че няма други
вписани искови молби и вещни права след вписването на постановлението. Според
жалбоподателя щом на ЧСИ не е известно дали други лица могат да противопоставят вещни
права, то следва да се приеме, че такива не съществуват и липсва основание за
противопоставимост на възбраната спрямо купувача, а няма и данни същата да брани
някакви други права. Излага още, че не бил извършен въвод във владение на имота, тъй като
1
ЧСИ му поискал непосилна такса за въвод. Счита, че няма как да се извърши въвод, тъй като
длъжникът доброволно освободил имота и предал ключовете за него, а и това не било
свързано по никакъв начин с наличието на други вещини права върху имота, защото те
подлежали на вписване. Сочи, че съдията по вписванията не отчел новата разпоредба на
чл.433, ал.4 ГПК, съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по
отношение на имущества продадени в хода на изпълнително производство, има действие
занапред. Следователно диспозитива на ТР 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според който след
публичната продан възбраните не се заличават не отговаря на действащия закон. Позовава
се на съдебна практика, обективирана в опр. № 65/10.04.2020 г. по ч.гр.д.№ 596/2020 г. на І
г.о., опр. № 72/28.04.2020 г. по ч.гр.д.№ 532/2020 г. на І г.о., опр. № 161/05.10.2020 г. по
ч.гр.д.№ 1507/2020 г. на ІІ г.о. на ВКС, според които новото законодателно решение запазва
действието на възбраната в периода от вписването им до тяхното заличава, което означава,
че се запазва поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата,
произтичащи от по-рано вписаните актове през този период. Измененито е в съответствие с
целта на възбраната – да запази имота от изменение, повреждане и унищожаване или
разпоредителни сделки до изнасянето му на публучина продан и удовлетворяване на
паричното вземане на взискателя и присъединените кредитори от цената на имота. Предвид
изложеното моли атакуваният отказ да бъде отменен.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът
намира частната жалба и за основателна, поради следното:
Със заявление вх. рег. № 1503/30.03.2021 г. Г. С. Г. е депозирал искане до СВ-
гр.Шумен, да бъдат заличени възбрани, сред които възбрана, вписана под № 276, т.1, дв.
вх.рег. № 3403 от 12.06.2018 г., с кредитори „Банка ДСК“ ЕАД и ТД на НАП Варна, вписана
по искане на ЧСИ Д.З. с рег. № * с район на действие ШОС. Към молбата е приложено
постановление за възлагане от 16.09.2020 г., удостоверение от ЧСИ Д. З. изх. №
19007/18.11.2020 г. по изп.д. № 2014*0400340, удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличаване на имот, издадено от Агенция по вписванията, документ за внесена държавна
такса.
От приложената преписка е видно, че жалбоподателят е купувач на публична продан
на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
83510.662.359.2.3, на едно ниво с предназначение за офис, на сутеренен етаж в триетажна
сграда с идентификатор 83510.662.359.2, с площ 103 кв.м., построена в ПИ с идентификатор
83510.662.359, находящ се в гр. Ш., ул. №, при посочени граници и съседи. В
удостоверението на ЧСИ е посочено, че вписаната по изп.д. възбрана дв.вх.№
2083/18.04.2018 г. е вписана за обезпечаване на Договор за ипотека с дв. вх. рег.№
2281/04.04.2014 г. Постановлението за възлагане от 16.09.2020 г. е вписано в Агенцията по
вписванията от купувача. Разпределението на постъпилата сума е изготвено и предявено на
06.11.2020 г. и влязло в законна сила. Взискателят, присъединените и обезпечени кредитори
2
с вписани възбрани са редовно уведомени за изготвеното и предявено разпределение, в т.ч.
„Банка ДКС“ ЕАД и НАП. ЧСИ сочи още, че по изпълнителното дело не е извършен въвод
на купувача, поради което не му е известно дали други лица могат да противопоставят
вещни права по отношение на имота, предмет на публична продан. Публичната продан е
извършена по първата по ред договорна ипотека. Постановлението за възлагане е влязло в
сила на 06.10.2020 г., вписано в Службата по вписванията, с вх. рег. № 4970/29.10.2020 г.,
том 15, № 28/2020 г. к. д. № 1885/29.10.2020 г..
На 30.03.2021 г. по молбата на купувача на публична продан е постановен отказ на
съдията по вписванията за заличаване на възбрана, вписана под № 276, т.1, дв. вх.рег. №
3403 от 12.06.2018 г., вписана по искане на ЧСИ Д.З. с рег. № * с район на действие ШОС, с
мотива, че видно от удостоверението на ЧСИ не е извършен въвод на купувача, поради
което на ЧСИ не е известно дали други лица могат да противопоставят вещни права по
отношение на имота, предмет на публична продан. Освен това съдията по вписванията се
позовава и на ТР 1/2015 г. ОСГТК на ВКС, съгласно което след влизане в сила на
постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и
всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписваната възбрана
по изпълнението, ако не му е противопоставима и ако не брани права. Тъй като ЧСИ не се е
убедила по категоричен начин, че трети лица нямат вещни права, противопоставими на
купувача на публична продан последният не би следвало да иска заличаване на възбраната.
На следващо място сочи, че съгласно чл.31, ал.1 ПВп купувачът на публична продан не е
легитимиран да иска заличаване на възбраната.
Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна
до следните правни изводи: Съгласно чл.31, ал.1 от ПВп., вписването на възбраните се
заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило
възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението, а съгласно ал.2 на
същия текст, когато гаранцията или обезпечението не са послужили, заличаването на
възбраната става по искане на заинтересования със заявление, към което прилага
удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи.
В мотивите на т. 3 на ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на
ВКС е допусната възможността купувачът на публичната продан /както и всеки следващ
приобретател на имота/ да сезира съдията по вписванията с искане за заличаване на
вписаната възбрана върху придобития на публичната продан имот, какъвто е и настоящият
случай.
При това разрешение и като се вземе предвид обстоятелството, че в случая искането
за заличаване на възбраната изхожда от купувача от публичната продан, определението на
съдията по вписванията, с което е прието, че заявителят не е легитимиран да иска
заличаване на възбраната, съгласно чл.31, ал.1 от ПВп., а това може да бъде сторено само от
учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната, в случая – ЧСИ, е в
3
противоречие с приетото в тълкувателното решение.
Следва да се посочи още, че в мотивите на т.3 на горепосоченото ТР е прието, че
"след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият
собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска
заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не
брани права".
Идеята на поставеното условие е да се препятства възможността заличаването на
възбраната да засегне правата на купувача на публичната продан и неудовлетворените
кредитори. Съображенията на Върховния съд са, че заличаването на възбраната има обратно
действие – все едно, че никога не е била вписвана. След като бъде заличена,
заинтересованите лица няма да могат да се позовават на защитното действие на чл. 452, чл.
453 и чл. 496, ал. 2, предл. 2 ГПК, тъй като вписана възбрана вече няма. Затова в
тълкувателното решение е прието, че има хипотези, при които възбраната продължава да
брани права и след извършването на публичната продан, поради което не следва да бъде
заличавана в тези случаи.
След приемането на тълкувателното решение е налице законодателна промяна, която
изрично урежда въпроса какво е действието на заличаването на възбраната. Приета е нова
разпоредба – чл. 433, ал. 4 ГПК /ДВ, бр. 100/2019 г./, съгласно която вдигането на запорите и
заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на
изпълнителното производство, има действие занапред. Това ново законодателно разрешение
отрича възможността заличаването на възбраната да има обратно действие. С новата
разпоредба изрично се запазва действието на възбраните в периода от вписването до
заличаването им. Това означава, че се запазва поредността на вписванията и
противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове през този
период.
Целта на възбраната е да запази възбранения имот от изменение, повреждане и
унищожаване, както и от разпоредителни сделки, с цел изнасянето му на публична продан и
удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединените кредитори от цената
на продадения имот. Тази цел се обезпечава с разпоредбите на чл. 451, ал.1, чл. 452, чл. 453
и чл. 496, ал. 2, предл. 2 ГПК. Целта на възбраната се постига с приключване на публичната
продан на възбранения имот, влизане в сила на възлагателното постановление и
заплащането на цената или част от нея на взискателя или извършеното разпределение между
взискателите на тази цена.
Новата разпоредба на чл.433, ал.4 ГПК е гаранция, че действието на възбраната ще се
запази до провеждането на публичната продан, независимо от последващото й заличаване.
Запазване действието на възбраната след публичната продан не е оправдано, тъй като тя е
изпълнила функциите си. При настъпване на нови факти /последващо придобиване на
същия имот от длъжника след заличаване на възбраната или прогласяване недействителност
4
на публичната продан по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК/, кредиторът има възможност да впише
нова възбрана, както и да предприеме други средства за защита на своите права, например
предявяване на иск по чл.135 ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на длъжника, в
случай, че такива бъдат извършени след заличаване на възбраната. /В този смисъл Опр. № 81
от 12.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 632/2020 г., I г. о., ГК; Опр. № 72 от 28.04.2020 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 532/2020 г., I г. о., ГК; Опр. № 65 от 10.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
596/2020 г., I г. о., ГК и др./.
Предвид гореизложеното и след като съобрази новата разпоредба на чл. 433, ал. 4
ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./, настоящият състав счита, че атакуваното определение на
съдията по вписванията следва да бъде отменено, като вместо това следва да се постанови
заличаване на вписаната възбрана.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение с изх.№ 1503/30.03.2021 г. на съдията по вписванията при СВ-гр.
Шумен, с което е отказано заличаване на възбрана, вписана под № 276, т.1, дв. вх.рег. №
3403 от 12.06.2018 г., вписана по искане на ЧСИ Д.З. с рег. № *, с район на действие ШОС,
по молба вх. рег. № 1503/30.03.2021 г. на Г. С. Г., от гр. Ш....
УКАЗВА на съдията по вписванията при Служба по вписванията – имотен регистър
при ШРС да извърши исканото заличаване по молба вх. рег. № 1503/30.03.2021 г. на Г. С.
Г., от гр. Ш....
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5