Номер................................ 06.04.2015г. Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
тринадесети януари 2015
година
в публичното заседание в следния
състав :
Секретар : М.К.
Прокурор :
като разгледа
докладваното от съдията МИЛЕНА К. гражданско дело № 2819 по
описа за 2013 година.
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.З от ПЗР
към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Образувано е по
жалба на ВЕНЕАИНА Г.Л., Д.Й.Л., Б.Л.Л. И Д.П.Л. против Заповед №10 00
58/14.01.2013г. на Кмета на Община Стара Загора, с която Заповед на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с §62, ал.З от ППЗСПЗЗ, § 4Б първо предложение
от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 29.08.2012г. на комисията назначена със Заповед
№РД-25-1506/28.08.2012г. е признато на наследниците на Кольо Трифонов Сукманов,
бивш жител *** правото да придобият собственост върху имот №127, кадастрален
район №278, с площ 494,00 кв.м., при граници и съседи: имот №278.128, път
№278.9512, имот №278.124 и имот №278.126, като на същите е предоставено право
на ползване на имот, находящ се в местност „Орта бозалък", землището на
гр. Стара Загора с Решение №114 а/ 21.10.1987г. на ОНС- гр. Стара Загора, като
било възложено на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка
на имота, съгласно изискванията на чл. 36, ал.2 от ЗСПЗЗ.
С решение № 200/ 13.11.2014г. по
адмд.№ 406/ 2014г. по описа на Административен съд Стара Загора Решение № 675/13.06.2014г.
по настоящото дело е оставено в сила, но делото е върнато за постановяване на
допълнително решение във връзка с придзнаване на правото на Кольо Сукманов в
качеството му на ползвател да придобие собствеността върху имот № 127,
кад.район 278 с площ от 494 кв.м. в землището на гр.Стара Загора.
Ответниците -
Кмет на община Стара Загора, М.К.С., редовно призовани, не се явяват и не
изразяват становище по предмета на делото.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административноправния спор:
Производството
по издаването на оспорената заповед е образувано въз основа на заявление вх. №
0407122/22.06.1992г., подадено от Кольо Трифонов Сукманов, с което е направено
искане „на основание § 4 от ЗСПЗЗ и във връзка с § 5 от ППЗСПЗЗ правото му на
ползване да се превърне в право на собственост на предоставения имот, находящ
се в местността „Над канала", в землището на гр.Стара Загора, с площ от
500 кв.м., представляващ лозе и овощна градина. Видно от приетото като
доказателство по делото Удостоверение № 35/05.02.1988г., издадено от Зам.
Председателя на ИК на ОбНС - Стара Загора, в изпълнение на Постановление на МС
№ 11 от 02.03.1982г. и Решение № 114а от 21.10.1987г. на ИК на ГОНС Стара
Загора, на Кольо Трифонов Сукманов е предоставено право на ползване върху нива
с площ от 0.500дка_ находяща се в местността „Канала", в землището на
гр.Стара Загора Подаденото от Кольо Трифонов Сукманов заявление е разгледано от
комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР към ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 70/15.01.1998г. на Кмета на община Стара
Загора, видоизменена със заповед № 165/ 04.02.1998г. Видно от представения по
делото Протокол № 21/20.04.1998г., комисията е разгледала постъпили заявления
от ползватели, които имат права по §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела,
че същите са редовно подадени, е счела, че по отношение на заявителите,
изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице
условията по § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС
№465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на
собственост върху предоставените им за ползване земи". В протокола не е
отразено срешу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да
придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или по § 46 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, както въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с §
63 о ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите,
изброени в протокола за местността „Канала" в гр.Стара Загора, под №34 е
записан Кольо Трифонов Сукманов. Въз основа на посоченото като установено
комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да
издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от
ползвателите. От приетите като доказателства по делото комбинирана скица между
ползватели и бивши собственици, неодобрен план на новообразуваните имоти,
помощен план на бившите собственици и Решение № 114а от 21.10.1987г. на ИК на
ОНС гр.Стара Загора със списък на гражданите, които получават земя в различни
местности съгласно ПМС, се установява, че под № 62 в списъка е записан Кольо
Трифонов Сукманов, като ползвател н имот в местността „Канала" с площ от
0,500 дка. Имотът е отбелязан с № 127 и попада в имот на бивши собственици.
Съгласно Решение по Протокол № 51777/ 18.07.2001г. на ПК - Стара Загора, на
наследниците на Б.Л. КОМБОВ /сред които са и жалбоподателите в настоящото
производство/, е признато за
възстановяване правото на собственост върху ниви с
площ от 1.700дка, находящи се в м."Орта бозалък" в терен по § 4, ниви
от 2,000 дка - в местността „Ташладжа", ниви от 3,800 дка в местността
„Алтън топ", в землището на гр.Стара Загора. От данните, съдържащи се в
Протокол от 29.08.2012г., изготвен от Община Стара Загора се установява, че
след направения оглед на имота на 12.12.2011г. от комисия е установено, че в
имота има б броя овощни дръвчета, 9 реда лозови насаждения и имота се ползва от
ползвателите.
С обжалваната Заповед
№10-00-58/14.01.2013г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44,
ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.З от ППЗСПЗЗ, § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол
от 29.08.2012г. на комисията, назначена със Заповед № РД-25-1506/28.08.2012г.
на Кмета на Община Стара Загора, е признато правото на наследниците на Кольо
Трифонов Сукманов да придобият собственост върху имот №127, кадастрален район
278, с площ 494,00 кв.м., при граници и съседи: имот №278.128, път №278.9512,
имот №278.124 и имот №278.126, като на същите е предоставено право на ползване
на имот, находящ се в местност „Орта бозалък", землището на гр. Стара
Загора с Решение №114 а/ 21.10.1987г. на ОНС- гр. Стара Загора. Със заповедта е
възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота,
съгласно изискванията на чл. 36, ал.2 от ЗСПЗЗ.
По делото е назначена и изслушана
комплексна съдебно-техническа и агрономическа експертиза, заключението по която
съдът кредитира и възприема като компетентно, обективно и безпристрастно.
Съгласно заключението, планът на новообразуваните имоти в местността „Орта
Бозалъка", общ.Стара Загора не е одобрен и не е влязъл в сила. При огледа
на място вещите лица са констатирали че в имота съществува постройка, която
представлява паянтова дървена сграда и в момента на огледа е установено, че
същата не се използва от продължително време. Не са намерени документи относно
законността на сградата. В имота съществуват 1 брой черница, 5 броя издънкови
сливи и около 30 лозички на видима възраст 15 години. Гъстотата и
конфигурацията на лозовото насаждение не е изпълнена по приетите стандарти.
Според вещите лица, не може да се каже, че в процесния имот е съществувала
овощна градина.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от активно легитимирани по см. на §
62, ал.З от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ лица
/ като наследници на бивш собственик с признато право на възстановяване на
земеделска земя при условията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с Решение по чл.18ж, ал. 1
от
ППЗСПЗЗ/ и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповед
№10-00-58/14.01.201 Зг. е издадена от материално и териториално компетентния по
см. на § 62, ал.З от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. орган - Кмета на община Стара
Загора, но е постановена в противоречие на материалния закон и при допуснати
нарушения на императивно установените изисквания за форма и съдържание на акта,
регламентирани в чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Съгласно посочената разпоредба
административният акт следва да съдържа на първо място фактическите основания
за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които
административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за
упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая в
обжалваната заповед не са изложениц никакви фактически основания и по-точно липсват
мотиви относн наличието на условията по посочената като правно основание норма
на §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива не се съдържат и в протокола на комисията по §
62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ досежно процесния имот. Самият протокол не отговаря
на изискванията на §62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - същият съдържа само
диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице
условията по § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС
№465/11.12.1997г.", без да са изложени мотиви въз основа на кои факти и
обстоятелства е направен извода, че по отношение на ползвателите са налице
нормативно установените предпоставки да придобият право на собственост върху
предоставените им за ползване земи. Това води до извода, че обжалваният административен
акт е постановен при неспазване изискванията на § 61 и §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Признаването на правото да се придобие собственост от ползвателите представлява
сложен фактически състав. Съществен елемент от този състав е протоколът на
комисията по §62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ с мотивирано положителн становище
относно наличието на условията по §4а или по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и спазването
на изискванията актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Административният орган, при съобразяване на всички законови и технически
изисквания, е компетентен със заповед по § 62, ал.З от ПЗР на ППЗСПЗЗ да
признае правото на ползвателя, като в условията на обвързана от становището на
комисията компетентност отчете фактическите и правните основания за придобиване
на собствеността. В случая оспорената заповед е постановена въз основа на
немотивиран протокол и при липса на фактически основания относно претендираното
спорно право. В Заповед №10-00-58/14.01.2013г. са изложени мотиви единствено за
наличието на един от елементите от правопораждащия фактически състав
предоставено право на ползване съгласно акт по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с §
63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Липсват
обаче мотиви досежно наличието на останалите релевантни юридически факти,
обосноваващи спазването на материалните законови изисквания за издаването на
административния
акт. Нарушаването на императивното изискване за форма
на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, е абсолютно основание за неговата отмяна,
по аргумент от разпоредбата на чл. 146, т.2 от АПК.
Съдът намира, че обжалваната
заповед е постановена и в противоречие на материали оправните разпоредби на
ЗСПЗЗ. Съгласно приложимата за случая хипотеза на §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ /която
разпоредба е посочена като правно основание за издаване на заповедта/, за да се
трансформира правото на ползване в право на собственост, е необходимо
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Правото на ползвателя
да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в §
63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и 2.
Имотът да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена
на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието
землище е имотът. От приетото като доказателство по делото Удостоверение №
35/05.02.1988г., издадено от Зам. Председателя на ИК на ОбНС - Стара Загора,
безспорно се установява, че ползвателят е получил процесния имот на основание
акт на Министерски съвет, посочен в нормата на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а именно:
ПМС № 11/ 02.03.1982г. Съгласно заключението на изслушаната комплексна
съдебно-техническа експертиза имотът представлява земеделска земя, не може да
се каже, че в процесния имот е съществувала овощна градина; цялата площ не е
поддържана и обработвана от доста време и няма признаци за извършени
агротехнически мероприятия. Следователно нито към момента на подаване на заявлението
от ползвателя /вх. № 0407122/22.06.1992г./, нито към момента на неговото
разглеждане от Комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и към датата
на постановяване на оспорения административен акт има данни, още по-малко
доказателства дори и като индиция, че процесният имот е представлявал лозе или
овощна градина.
При така установените факти по
делото съдът приема, че кумулативно не са налице юридическите факти - елементи
от правопораждащия фактически състав по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които правната
норма свързва признаване правото на ползвателя да придобие в собственост
предоставения му за ползване имот. При липсата на материалноправните
предпоставки за издаване на заповед по § 62, ал.З от ППЗСПЗЗ, оспореният
административен акт се явява постановен и при неправилно приложение на
материалния закон.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и като
такава следва да бъде отменена. Връщането на преписката на Кмета на община
Стара Загора за постановяването на мотивиран административен акт по §62, ал.З
от ПЗР на ППЗСПЗЗ не се следва, както с оглед на установената в съдебното
производство по делото липса на материалноправни предпоставки по §46 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
С оглед изхода на делото искането
на пълномощника на жалбоподателите за присъждане на направените по делото
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община
Стара Загора бъде осъдена да заплати на жалбоподателите сумата от 200 лева,
представляваща внесено възнаграждение за вещи лица.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 176 от АПК,
съдът
РЕШИ
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ на НАСЛЕДНИЦИТЕ на ползвателя КОЛЬО ТРИФОНОВ СУКМАНОВ
- М.К.С. ***, ЕГН **********, ПРАВОТО да придобие собствеността на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § _ 62, ал.З от ППЗСПЗЗ, § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ
върху имот №127, кадастрален район 278, с площ 494,00 кв.м., при граници и
съседи: имот №278.128, път №278.9512, имот №278.124 и имот №278.126 в землището
на гр.Стара Загора по заявление с вх.№ 0407122 от 22.06.1992г, ПО ЖАЛБАТА на В.Г.Л.
с ЕГН **********,***, Д.Й.Л. с ЕГН **********,***, Б.Л.Л. с ЕГН ********** ***
и Д.П.Л. с ЕГН ********** ***.
Решението е
постановено с участието на заинтересованото лице М.К.С. ***.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок _ от съобщаването му на страните пред Административен съд Стара
Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: