Р
Е Ш Е Н И Е
№
1873
гр. Перник, 13.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на петнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00832 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 410 ГПК.
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез
пълномощника си юрк. Е.М., срещу Л.И.В. и В.К.В.,***, с искане да бъде признато за установено,
че ответниците дължат разделно, всеки
съобразно притежаваната идеална част, а именно: ½ ид. ч., на ищцовото
дружество сумата от 1395,40
лева, представляваща стойност на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в гр., ул.
„“, бл. , вх. , ап. , от които:
главница в размер на 1293,75 лева за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително, сумата от 101,65 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
08606/2018г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение
на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си по облигационното правоотношение, в което
се намират с ответника, като е доставяло топлинна енергия в процесния
топлоснабден имот за процесния период от време, но от страна на ответника е
налице неизпълнение на задълженията му, респ. незаплащане на дължимите за това
суми.
В
предоставения по чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответниците са депозирали писмен
отговор, в който оспорват по основание и размер предявените искови претенции,
за което излагат подробни аргументи.
В
съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете
така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им. Ответникът
Л.И.В., пледира за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни. Същия
твърди, че абонатната станция в сградата не е въведена в експлоатация,
съобразно разпоредбите на Наредба 6/2001г.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 6399
от 06.12.2018г. по ч. гр. д. № 08606 по описа за 2018г. на ПРС. Същата е
връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил
вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо
за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството,
че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК
едномесечен срок.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В
настоящия случай, с оглед изявлението на представителя на ответника, в съдебно
заседание, проведено на 21.06.2019г., с доклада по чл. 146 ГПК, съдът е обявил
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците са
собственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр. Перник гр. Перник, ул.
„Миньор“, бл. 1, вх. А, ап. 8. С оглед това обстоятелство, съдът намира, че
ответниците са съсобственици на процесния имот, притежаващи по ½ идеална
част от последния (доколкото не е установено нещо различно), поради което и
същите се явяват клиенти на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала
ex lege (по силата на закона),
от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна
енергия за битови нужди”.
За
да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да
докаже исковете си и по размер.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143,
ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
От
заключението по изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза на вещото
лице З.З. се установява, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия за
процесния период за топлоснабден имот, находящ се в гр., ул. „“, бл. ,
вх. , ап., тъй като в жилището се ползва топла вода и
отополение, както и че жилището е свързано със сградната инсталация за
топлоснабдяване.
С оглед възражението на ответника, досежно въвеждането в
експлоатация на абонатната станция в СЕС и по негово искане, е извършена
съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице Б.Й. е посочил, че абонатната
станция е въведена в експлоатация, съгласно нормативната база. Вещото лице е
посочило, че Ас номенклатурен № 45403/11, обслужваща СЕС на адрес: гр., ул. „”
№ е монтирана в помещението на
предшествуващата абонатна станция, без да се променят трасето на
присъединителния топлопровод, предназначението на помещението, принципа на
работа на топлоснабдителната инсталация, топлинната мощност, натоварването на
сградата, не се засяга конструкцията на помещението (сградата), което сочи, че
е извършена замяна на съществуващата до 2003г. АС с модернизирана такава.
Вещото лице сочи, че съгласно чл. 151 ЗУТ, в тази хипотеза не следва да се
издава разрешение за ползване от ДНСК.
Предвид гореустановените факти, съдът намира, че
абонатната станция е въведена в експлоатация по съответния законов ред.
От приетата като доказателство по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че задължението на ответниците
към ищцовото дружество, е в размер на 1293,75 лева, представляващо главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
С
оглед горното съдът намира, че съответно притежавания обем от права от
ответниците, задължението на всеки един от тях възлиза на 646,88 лв.,
представляващо ½ от общия дълг. С оглед на тези обстоятелства, искът, с
който се иска признаване за установено, че се дължи процесната главница
разделно от двамата ответника, е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Както
беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно
ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане
купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
От
обсъдената по-горе съдебно-икономическа експертиза е видно, че размера на
лихвата за забава за процесния период – от 09.07.2017г. до 20.11.2018г., за главното задължение на процесния имот е
101,65лв., респ. в размер на 50,83 лв. за всеки един от ответниците, съобразно съответната
им ½ идеални части от общия дълг, поради което и този установителен иск
следва да бъде уважен като основателен.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск,
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 505,82 лв, от които: 55.82 лв. за
държавни такси в двете производство (исково и заповедно), 200,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в двете производства и 250.00 лева за
възнаграждения на вещи лица в исковото производство. С оглед изхода на делото,
същите следва да му бъдат присъдени.
Предвид уважаването на предявените
установителни искове, ответникът няма право на разноски.
С оглед гореизложеното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.И.В., с
адрес: ***, ДЪЛЖИ на “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” сумата от 646,88
лв., представляваща ½ от
стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр.,
ул. „“, бл. , вх. , ап. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 50,83 лв., представляваща ½ от
общия размер на законната лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 20.11.2018г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата от 646,88лв., считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 05.12.2018г. до окончателното й изплащане, за които
суми по ч. гр. дело № 08606/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.К.В., с
адрес: ***, ДЪЛЖИ на “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” сумата от 646,88
лв., представляваща ½ от стойността
на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр., ул. „“, бл. , вх. , ап. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 50,83 лв., представляваща ½ от
общия размер на законната лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 20.11.2018г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата от 646,88лв., считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 05.12.2018г. до окончателното й изплащане, за които
суми по ч. гр. дело № 08606/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.И.В., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- Перник”АД,
с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
„Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 252,91
лв., представляваща ½ от направените в заповедното и исковото
производство разноски за държавни такси,
възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.К.В., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- Перник”АД,
с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
„Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 252,91
лв., представляваща ½ от направените в заповедното и исковото
производство разноски за държавни такси,
възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. г. д. № 08606/2018г.
на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: