Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
31.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра
Баева като разгледа докладваното от
съдия Димитров гр.д. № 8817 по описа за 2018 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
предявен е
иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ .
ИЩЕЦЪТ, С.И.К., с ЕГН ********** поддържа, че с решение от 16.06.2015 г. по НАХД № 19328/2012 г. по описа на СРС,
НК, 20-ти
състав ищецът е бил оправдан по обвинението да е извършил
престъпление по чл.313,ал.1 от НК,за което му е било повдигнато обвинение. Решението
е влязло в законна сила на 02.07.2015 г.
Твърди,че повдигнатото незаконно и несправедливо
обвинение му е причинило неимуществени вреди изразяващи се в болки и
страдания-стрес от досъдебното и съдебното производство,унижение и
асоциализация в резултат на накърнените му чест и достойнство.
Претендира П.на Р.Б. да му заплати неимуществени вреди от незаконното обвинение
в размер на 50 000 лв. Претендира
лихви върху горната сума считано от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., взема становище, че искът е неоснователен и следва да се
отхвърли, тъй като не са доказани твърдените от ищеца неимуществени вреди,а
евентуално размера на претенцията е необосновано завишен.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
доказателствата по делото намира от фактическа страна следното.
От представените по делото материали по н.а.х.д.
№ 19328/ 2012 г. по описа на СРС. 20 състав ведно с
приложеното ДП № 149/ 2011 г. по описа на ГД „КП”,
пр. пр. № 37230/ 2011 г. по описа на СРП се установява,че с нарочно постановление от 07.05.2012
год. С.И.К.,
с ЕГН ********** е бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
С постановление от
12.10.2012 г. на СРП е предложила на съда С.И.К. да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание „глоба” по смисъла на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК.
Образувано е н.а.х.д. № 19328/ 2012 г. по описа на
СРС, 20 състав,по което с решение от 16.06.2015 г. обвиняемия
С.И.К. е бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение по
чл.313,ал.1 НК ,а именно,че е потвърдил неистина в два броя
писмени декларации с вх.№ КК-953-27- 82/20.01.2009 г.
Решението не е обжалвано или протестирано и е влязло в
сила на на 02.07.2015 г.
От показанията на св. В.Г.се установява, че ищецът е
заемал длъжността председател на КУИППД,когато му било повдигнато обвинение за
подаване на декларации с невярно съдържание.Това се отразило негативно на
авторитета му както в управляваната от него комисия,така и при отношенията му с
други органи и институции,тъй като всички знаели за това обвинение и се
отнасяли към него като с лице нарушило закона.Отделно от това при
освобождаването му от длъжност бил тежко атакуван от журналистите,опитвал се да
избягва срещи с тях,тъй като му било неприятно и не се чувствал добре.
От правна страна съдът намира следното:
претенциите
за вреди са основани на разпоредбата на чл. 2, ал.1
т. 3, предл. първо ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето.
В случая фактическият състав на
чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ е осъществен чрез
действия от страна на П.- повдигане и поддържане на обвинение в престъпление,
след което е обвиняемия е бил оправдан изцяло. Налице са основания за
ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществените
вреди от незаконното обвинение.
Относно размера на иска: Според съда основните неимуществени
вреди , които ищецът е претърпял от незаконното обвинение се изразяват в накърнените
му достойнство , чест и професионален авторитет, тъй като към момента на
обвинението той е заемал ръководна длъжност в специализирана комисия, където е било
задължително да няма и сянка от съмнение за неговата честност и почтеност.
Незаконното обвинение е хвърлило петно върху репутацията на ищеца и го е
злепоставило , както сред колегите и подчинените му, така и пред останалите
държавни институции и обществото като цяло,тъй като това обвинение и
отстраняването му от поста председател на комисията за отнемане на имущество
придобито от престъпна дейност са били публично оповестени чрез свободните
медии.
Според съда единствената цел на това незаконно обвинение
в престъпление,което не е тежко по смисъла на чл.93,т.7 НК, сякаш е била да
даде повод за отстраняването на ищеца от заемания отговорен пост, но едновременно
с това е поставила под съмнение и накърнила тежко репутацията му и неговия
авторитет.
С оглед на горното съдът приема, че справедливо по размер
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 25 000 лв. -
за незаконно обвинение, в който размер искът за неимуществени вреди следва да
се уважи ведно със законната лихва от 02.07.2018 год. до окончателното
изплащане на обезщетението, а за разликата до претендираните 50 000 лв.
да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото и съобразно уважената част от
иска ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за
държавна такса в размер на 5 лв.
Доколкото не е представен договор за правна помощ на
пълномощника на ищеца не следва да се присъжда възнаграждение по чл.38 от ЗА.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр.София, бул.”******, Съдебна палата, да заплати
на С.И.К.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. М.С.,*** по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ сумата
25 000 лв.-обезщетение за незаконно обвинение,за което е оправдан по НАХД № 19328/12 г.
на СРС, НО, 20 с-в., ведно със законната лихва върху тази сума от 02.07.2018
год. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 4 лв. като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до
претендирания такъв от 50 000 лв. като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: