Р Е Ш Е Н И Е
№ 3985/10.10.2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Ани Динкова,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 4382 по
описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от В.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу „В.И.” ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, офис 4, и „Б.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл.
224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарното заплащане от страна на ответниците на сумите, както следва: сумата 9081.26 щ. д., представляваща неплатено нетно
трудово възнаграждение за положен труд през м. март /4747.84 щ. д./ и м. април
2015 г. /4333.42 щ. д./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й
изплащане; сумата 272.44 щ. д., представляваща обезщетение за неизползвания от
ищеца платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 7 работни дни, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата 533.79 щ. д.,
представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за м. март 2015 г.
в размер на 4747.84 щ. д. за периода 27.04.2015 г. – 03.06.2016 г.; сумата
487.20 щ. д., представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за м.
април 2015 г. в размер на 4333.42 щ. д. за периода 27.04.2015 г. – 03.06.2016
г., както и сумата 30.63 щ. д., представляваща обезщетение за забава върху
неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
272.44 щ. д. за периода 27.04.2015 г. – 03.06.2016 г.
В исковата си молба и уточняващите
молби към нея от 06.07.2016 г. и 02.05.2017 г. ищецът В.Б.М. излага, че е
работил на кораб м/к „Б.” през периода 22.12.2014 г. – 24.04.2015 г., съгласно
индивидуален трудов договор на моряка, сключен на 20.01.2015 г. между него и „В.И.”
ЕООД, на длъжност втори механик, с месечно възнаграждение в размер на 5000 щ.
д. Твърди, че не е получил дължимото му се трудово възнаграждение за м. март и
м. април 2015 г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2015 г. Поддържа, че считано от прекратяване на трудовото му правоотношение
работодателят е изпаднал в забава за плащането на дължимите суми. Посочва, че
работодателят е потвърдил задълженията в издадена от него Справка за дължими
суми с изх. № *
г. Твърди, че ответникът „Б.” АД е имал качеството на беърбоут
чартьор на кораба, на който е полагал труд, поради
което и същият на основание чл. 199з КТК отговаря солидарно за задължението за
плащане на трудовото възнаграждение. На основание чл. 199ж КТК възнагражденията
на екипажа са разходи, свързани именно с експлоатация на кораба. Посочва, че
този ответник изрично е признал, че носи отговорност за задълженията на кораба,
произтичащи от заплати, в споразумение за разсрочване на плащанията от
11.08.2015 г., сключено с други членове на екипажа, които вече са получили
доброволно плащане на дължимото им се възнаграждение. По изложените в исковата
молба съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски.
Ответникът „В.И.” ЕООД,
редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47,
ал. 1 и 5 ГПК, не е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът „Б.” АД е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез
процесуалния му представител – адв. Мл. П. Поддържа становище за допустимост,
но неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е страна по трудовия
договор с ищеца, поради което не са налице основания за ангажиране на
отговорността му за заплащане на претендираните суми.
Не оспорва обстоятелството, че е имал качеството на беърбоут
чартьор на м/к „Б.” в периода 08.01.2015 г. –
13.11.2015 г., съгласно договор от * г., сключен с корабособственика
„И. Т. СА”, М. о. Твърди, че отношенията по договора
се уреждат съгласно правото на Англия. Затова, счита, че нормата на чл. 199з
КТК е неотносима, а дори и да е, то солидарна
отговорност между беърбоут чартьора
и работодателя не възниква относно задължения за заплати, тъй като трети лица
са само тези, които нямат договорни отношения с наемателя или лица, за които
той отговаря. Посочва, че с договор за беърбоут чартър от 07.05.2013 г. преотдал
кораба под наем на „Ш.
Л. СА”, Маршалски
острови, за срок от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. Между този пренаемател и ответникът „В.И.” ЕООД бил сключен договор за
мениджмънт на кораба за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016 г. и именно в
изпълнение на задълженията си по този договор първият ответник е сключвал и
договорите с екипажа, поемайки задълженията и отговорностите на корабособственика по смисъла на чл. ІІ от Морската трудова
конвенция. По изложените в отговора съображения моли предявените искове да
бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание ищецът се представлява от мл. адв. Н. Н., която заявява, че поддържа
подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът „Б.” АД се представлява от адв. Г.
Л. и адв. Л.
Ш., които поддържат
становище за неоснователност на предявените срещу дружеството искове и молят
същите да бъдат отхвърлени.
Ищецът и ответникът „Б.” АД представят
писмени защити по делото.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ,
чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, предявен срещу ответника „В.И.” ЕООД:
От приетия като писмено
доказателство индивидуален трудов договор на моряка от 20.01.2015 г. се
установява, че между ищеца В.Б.М. и ответника „В.И.” ЕООД е съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът приел да изпълнява
длъжността „втори механик” с месторабота – м/к „Б.”, като било договорено
месечно трудово възнаграждение в размер на 5000 щ. д.
Видно от заповед № * г.,
трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 26.04.2015
г.
В
производството не бе оспорено обстоятелството, че през м. март 2015г. – м.
април 2015 г. ищецът реално е полагал труд в полза на работодателя, за което му
се дължи и съответното уговорено трудово възнаграждение.
От
заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че дължимото неизплатено нетно трудово възнаграждение през
посочения период е в общ размер от 9081.26 щ. д., а именно: за м. март 2015 г.
– 4747.84 щ. д. и за м. април 2015 г. – 4333.42 щ. д.
По
изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане на договореното трудово
възнаграждение в полза на ищеца, съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид
направените изводи за основателност на иска, следва да бъде уважена и
претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й
изплащане.
По
акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху неизплатените трудови възнаграждения:
Според
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В конкретния случай съдът приема, че работодателят е изпаднал в
забава относно дължимото на работника трудово възнаграждение след настъпване на
падежа, на който е следвало да бъде заплатено същото, който в случая е датата
на прекратяване на трудовото правоотношение – 26.04.2015 г., тоест изпаднал е в
забава на 27.04.2015 г. За претендирания период 27.04.2015г.
– 03.06.2016 г. работодателят е бил в забава, поради което и искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание.
Съгласно
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза размерът на
обезщетенията, които ответникът дължи на ищеца за забавени плащания на
дължимите трудови възнаграждения за периода м. март 2015 г. – м. април 2015 г. е,
както следва: върху главницата от 4747.84 щ. д. – 533.79 щ.д., а върху
главницата от 4333.42 щ. д. – 487.20 щ. д.
По
изложените съображения съдът намира, че исковата претенция е доказана и по
размер, поради което следва да бъде уважена изцяло.
По иска с правно основание
чл. 224, ал. 1 КТ:
В производството не бяха
оспорени твърденията на ищеца, че към датата на прекратяване на трудовия
договор същият не е ползвал полагаемият му се платен годишен отпуск в размер на
7 работни дни за 2015 г. В самата заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение също е посочено, че в полза на лицето следва да се заплати
обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 7 работни дни.
От заключението на вещото
лице Д.П. се установява, че размерът на обезщетението за неизползвания от ищеца
платен годишен отпуск възлиза на сумата 272.44 щ. д.
Не са ангажирани
доказателства за платени суми в полза на ищеца.
По изложените съображения
съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид
направените изводи за основателност на иска, следва да бъде уважена и
претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й
изплащане.
По акцесорната
претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск:
Както се посочи и по-горе
в изложението, работодателят е в забава за плащане на дължимите към работника
суми, считано от 27.04.2015 г.
Размерът на дължимото
обезщетение за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
за периода 27.04.2015 г. – 03.06.2016 г. е изчислен от вещото лице в размер на
30.63 щ. д. В този смисъл претенцията е доказана по основание и размер, поради
което следва да бъде уважена в цялост.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че по делото е представена справка от работодателя за
дължимите в полза на работника суми при прекратяване на трудовия му договор,
която съвпада изцяло с установените от съдебно-счетоводната експертиза размери.
По отношение на исковете
за солидарното осъждане на ответника „Б.” АД:
По
делото е приет договор за стандартен Беърбоут Чартър на Балтийския и международен морски съвет кодово
име: „Беъркон 2001”, от 06.01.2012 г., сключен между „И.
Т.” С.А., М. о.в
качеството му на корабособственик и „Б.”
ООД в качеството му на беърбоут чартьор
/наемател на кораба/, от който се установява, че на „Б.”
ООД е бил предоставен под наем кораб м/к „Б.” за срок от 5 години /от 06.12.2012
г. до 06.12.2017 г./.
Не е
спорно по делото, че ответникът „Б.” АД е универсален правоприемник на „Б.”
ООД.
В
отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че нормите на
българското законодателство, включително и КТК са неприложими, поради направен
в договора за беърбоут чартър
избор на приложимото право, доколкото в чл. 30(а) от договора било посочено за
приложимо английското право.
Съдът намира
възражението за неоснователно, а направените от страните по договора за беърбоут чартър избор на
приложимо право и съд – за относими само по отношение
на възникнали между тях спорове във връзка с изпълнението на договора. В чл. 10(б)
от същия договор изрично е предвидено задължение за чартьорите
да спазват разпоредбите за командния състав и екипажа, които са в сила в
държавата на флага на кораба или всеки друг приложим закон. В императивната
норма на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях
отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя
изрично е посочено, че с наредбата се уреждат трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под
българско знаме, и корабопритежателя. Съгласно чл. 12
КТК правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя, както и отношенията между членовете на
екипажа се уреждат от закона на знамето на кораба независимо от гражданството
им и от мястото, където тези отношения са възникнали.
Българското
законодателство би било неприложимо и компетентен би бил Арбитраж в Лондон за
всеки спор възникнал от или във връзка с договора за беърбоут
чартър, но само между страните по договора, като
избраните приложимо право и съд са неприложими по отношение на спорове във
връзка със заплащане на трудовите възнаграждения на членове на екипажа, какъвто
е настоящият.
Съгласно
дадената в чл.199а и §17 от ДР на КТК легална дефиниция договорът за беърбоут чартър е договор за
наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава
пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да
назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. В следващите
разпоредби е предвидено, че наемателят комплектова
кораба с екипаж, капитанът и другите членове на екипажа са подчинени на
наемателя, както и че търговската експлоатация на кораба се осъществява от
наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут
чартър, като всички разходи, свързани с
експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка.
Ищеца
основава исковата си претенция на твърдението, че ответното дружество „Б.“ АД е
било корабопритежател на кораб „Б.“ в процесния период по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК, а също и
на отговорността на беърбоут чартьора
пред трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с
експлоатацията на кораба.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 КТК съдържа легална дефиниция на
понятието корабопритежател – това е лице, което
експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба
или го ползва на друго законно основание.
От ангажирания в производството доказателствен
материал се установява, че „Б.” ООД
като основен беърбоут чартьор
/наемател на кораба/ предоставя за ползване кораб м/к „Б.” на „Ш.л.С.А.”
като под-беърбоут чартьор
/наемател на кораба/ за срок от 36 месеца за периода 07.05.2013 г. - 07.05.2016
г., а „Ш.л. С.А.” сключва с ответника „В.И.” ЕООД
договор за мениджмънт на кораб м/к „Б.”. Гореизложените обстоятелства се
установяват от приетите като писмени доказателства договори от 07.05.2013 г.
/л. 57 – л. 84 от делото/. Като доказателство по делото е прието и генерално
пълномощно, с което се установява, че Кс. Ив. е била упълномощена
да представлява дружеството „Ш. Л. С.А.”, като извършва всички действия, които
са необходими или целесъобразни от името на дружеството във връзка с всякакви
дейности или интереси или друго на дружеството /л. 132 – л. 146/.
Съгласно заключението на вещото лице Е.А. по допуснатата съдебно-графологична експертиза, подписите, положени „За чартьорите” в Договора между „Б.” ООД и „Ш.л.С.А.” от
07.05.2013г., са изпълнени от Кс.Н.Ив.
Ето защо и на основание чл. 194, ал. 2 ГПК съдът приема, че
проведеното оспорване относно истинността на подписите, положени от Кс.Н. Ив., върху договора за подбеърбоут
чартьор, не е доказано.
За установяване на факта,
че именно „Ш. Л. С.А.” е осъществявал реалната експлоатация на кораба „Б.”, на
който труд е полагал ищецът, са представени доказателства за осъществени
плащания, намиращи се от л. 147 – л. 205 от делото.
Като
писмено доказателство е прието и писмо от директора на дирекция „М.
Ад.
– В.”, относно кораба м/к „Б.” /л. 56/, в което се посочва,
че същият е заличен от регистрите на корабите наети на беърбоут
чартър на 17.11.2015 г. по молба на корабособственика. М/к „Б.” е вписан в регистрите на
наетите кораби на беърбоут чартър
на 11.01.2012 г. Като корабособственик е посочен „И.Т. С.А.”, М. о., за беърбоут чартьор – „Б.” ООД за периода 11.01.2012 г. – 06.01.2017
г.; за подбеърбоут чартьор
за периода 06.01.2012 г. – 06.01.2017 г. „E. Sh. LLC” /договорът му е прекратен на
07.05.2013 г./; за подбеърбоут чартьор
за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016 г. - „Ш. л. С.А.”, М. о.
Предвид
посоченото и приетото за установено в производството, съдът намира, че в случая
може да бъде направен обоснован извод, че корабопритежател
на кораба „Б.” по смисъла на закона /чл. 9, ал. 3 КТК/ за процесния
период м. март 2015 г. – м. април 2015 г. е „Ш.
Л.
С.А.”, М. о.
Съгласно
разпоредбата на чл. 199г, ал. 1 КТК в случай, че не е уговорено друго,
наемателят в границите на правата, които има по договора за беърбоут
чартър, може да сключва от свое име договори за
отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или
за част от него. Доколкото по делото не се установява да е налице забрана за
наемателя да преотдава наетия кораб, следва и
изводът, че законосъобразно е сключен договор за подбеърбоут
чартър между „Б.” ООД като основен беърбоут
чартьор /наемател на кораба/ и „Ш.л.С.А.”
като под-беърбоут чартьор
/наемател на кораба/ от 07.05.2013 г., като след това последният е сключил
посоченият по-горе в изложението договорът за мениджмънт на кораба с ответника „В.
И.”
ЕООД от 07.05.2013 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 199з КТК наемателят отговаря пред трети лица за
основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба,
включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с
нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества.
Нормите на чл. 199е и чл. 199 ж КТК посочват, че наемателят комплектова
кораба с екипаж като търговската експлоатация на кораба се осъществява от
наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут
чартър, като всички разходи, свързани с
експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка.
От
съвкупния анализ на горецитираните разпоредби и
установената по делото фактическа обстановка следва правният извод, че „В.И.“
ЕООД е назначил екипаж на кораба за сметката на „Ш. Л.“ С.А., с оглед сключения между тях
договор за мениджмънт на кораба от 07.05.2013 г., а не от името и за сметката
на „Б.“ АД, тъй като към момента на сключване на трудовия договор и през процесния период „Ш. Л.“ С.А. е имал качеството на корабопритежател /наемател/ на кораба м/к „Б.”, с оглед
сключения между него и „Б.”
ООД договор от 07.05.2013 г.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че нормата на чл.199з КТК се
отнася до вреди възникнали за трети лица във връзка с експлоатацията на кораба
и е неприложима за претенция за трудови възнаграждения на екипажа на кораба. Още
по-малко тази разпоредба предвижда солидарност за заплащане на дължими в полза
на работниците суми.
Предвид
гореизложеното и доколкото по делото не се установи нито договорно, нито
законно основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника „Б.“ АД
за заплащане на претендираните суми, съдът приема, че
предявените срещу него искове са неоснователни и недоказани, поради което
същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При
този изход на спора, тъй като ищецът не е направил искане за присъждане на
разноски, такива не следва да му се присъждат.
Основателно
е искането за присъждане на разноски в полза на ответника „Б.” АД. Същият
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства
за извършени такива, както следва: 1050 лв. – заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, както и сумата 150 лв. – депозит вещо лице за изготвяне на СГЕ.
От страна на процесуалния представител на ищеца е направено възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ЗЗД. Съдът, като взе предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото, броя и вида на
предявените искове, броя на проведените открити съдебни заседания по делото,
ангажирания в производството доказателствен материал
и минималният размер на дължимото възнаграждение, изчислен съгласно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /1067.96 лв./, приема възражението за неоснователно. В полза на
страната следва да бъдат присъдени претендираните
разноски в общ размер от 1200 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Варненския районен съд сумата в общ размер от 846.38 лв., както следва:
сумата 796.38 лв., представляваща дължимата държавна такса в производството /626
лв. по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ; 50 лв. по иска с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ; 70.38 лв. по иска за заплащане на обезщетение за
забава върху неплатеното трудово възнаграждение и 50 лв. по иска за заплащане
на обезщетение за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск/, както и сумата 50 лв., представляваща платен депозит за ССчЕ от бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
офис 4, да заплати на В.Б.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 9081.26 щ. д. /девет хиляди осемдесет и един
щатски долара и двадесет и шест цента/, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд
през м. март /4747.84 щ. д./ и м. април 2015 г. /4333.42 щ. д./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.
128, т. 2 КТ; сумата 272.44 щ. д. /двеста седемдесет и два щатски
долара и четиридесет и четири цента/, представляваща обезщетение за
неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 7 работни
дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане,
на основание чл. 224, ал. 1 КТ; сумата 533.79 щ. д. /петстотин
тридесет и три щатски долара и седемдесет и девет цента/, представляваща
обезщетение за забава върху възнаграждението за м. март 2015 г. в размер на
4747.84 щ. д. за периода 27.04.2015 г. – 03.06.2016 г., на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД; сумата 487.20 щ. д. /четиристотин осемдесет и седем щатски
долара и двадесет цента/, представляваща обезщетение за забава върху
възнаграждението за м. април 2015 г. в размер на 4333.42 щ. д. за периода
27.04.2015 г. – 03.06.2016 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата
30.63 щ. д. /тридесет долара и шестдесет и три цента/,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 272.44 щ. д. за периода
27.04.2015 г. – 03.06.2016 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от В.Б.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „Б.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл.
224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати
солидарно с „В.И.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, сумите, както следва: сумата 9081.26 щ. д.,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд през м.
март /4747.84 щ. д./ и м. април 2015 г. /4333.42 щ. д./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата 272.44 щ. д.,
представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за
2015 г. в размер на 7 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до
окончателното й изплащане; сумата 533.79 щ. д., представляваща обезщетение за
забава върху възнаграждението за м. март 2015 г. в размер на 4747.84 щ. д. за
периода 27.04.2015 г. – 03.06.2016 г.; сумата 487.20 щ. д., представляваща
обезщетение за забава върху възнаграждението за м. април 2015 г. в размер на 4333.42
щ. д. за периода 27.04.2015 г. – 03.06.2016 г., както и сумата 30.63 щ. д.,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 272.44 щ. д. за периода
27.04.2015 г. – 03.06.2016 г.
ОСЪЖДА В.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Б.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
сумата 1200 лв. /хиляда и двеста
лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
„В.И.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
офис *, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 846.38 лв. /осемстотин
четиридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща дължими
такси и разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: