РЕШЕНИЕ

гр. София, ……………….. г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV „Д” въззивен състав, в закрито заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                        Мл. Съдия: БИЛЯНА КОЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Коева  ч. гр. дело № 13873 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК

Образувано е по жалба на длъжника “З.З.г.” ООД  чрез адв. Т.М.срещу постановление за разноските към придружително писмо с изх. № 30 223/26.08.2019 г.  по изп. д. № 20197900401467 г. на ЧСИ Р.В., рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано искането на жалбоподателя за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по посоченото изпълнително дело съответно и размера на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че на 31.07.2019 г. е получил покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че общия размер на задължението по изпълнителното дело възлиза на 58 199,23 лв., от които главница в размер на 35 400 лв. със законна лихва в размер на 16 744 лв за периода от 15.12.2014 г. до 13.08.2018 г.; 192,29 лв. неолихвяеми вземания; 1600 лв. разноски по изпълнителното дело и разноски по изпълнителното дело в размер на 4 626,94 лв., съгласно ТТРЗЧСИ, изчислени към 13.08.2019 г. Поддържа се, че на 07.08.2019 г. в срока за доброволно изпълнение, цялото задължение по образуваното изпълнително дело е платено. Жалбоподателят поддържа, че процесуалният представител на взискателя не е предприемал, каквито и да е било действия по изпълнителното дело освен депозиране на молбата за образуването му, поради което не следва да бъдат платени разноски в размер на 1600 лв. Поддържа, че за сторените разноски липсват доказателства. Излага съображения, че с оглед размера на действително дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Искането към съда е да отмени обжалваното постановление и да намали до размер от 200 лв. разноските за адвокатско възнаграждение, както и бъде намалена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя.

В мотивите си ЧСИ Р.М.излага съображения, че жалбата е  допустима, но неоснователна. Излага доводи, че възнаграждението не следва да бъде намалявано, тъй като длъжникът е могъл да плати сумата своевременно. Твърди, че разноските се дължали в пълен размер, както за образуването на изпълнителното дело, така и за предприемане на принудителни изпълнителни действия, каквито са извършени. Поддържа се, че в молбата е посочен конкретен изпълнителен способ и са били извършени действия изразяващи се в справка за налични банкови сметки и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в “Уникредит Булбанк” АД. По отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ поддържа, че е нормативно установена, а отделно от това върху нея се начислява ДДС.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Изпълнително дело изп. д. № 20197900401467 г. на ЧСИ Р.В., рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие СГС е образувано въз основа на молба от П.М.З.от 30.07.2019 г. срещу “З.З.г.” ООД, за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 192,29 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата в размер на 35 400 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.12.2014 г. до изплащане на сумата, за които суми е издаден на 24.07.2019 г.  изпълнителен лист по  гр.д.  № 4756/2018 г. по описа на САС. Молбата е депозирана чрез адв. Р.М.. Представен е договор за правна защита и съдействие сключен между взискателя и процесуалния представител от 30.07.2019 г., в който е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 1600 лв., от които са платени в брой 1600 лв. В молбата за образуване на изпълнително дело е посочено като способ на изпълнение – удръжка от банковите сметки на длъжника, направено е искане за проучване имуществото на длъжника.

По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза а 58 199,23 лв., от които главница в размер на 35 400 лв. със законна лихва в размер на 16 744  лв. за периода 15.12.2014 г. – 13.08.2019 г., 192 лв. неолихвяеми вземания, 1600 лв. разноски по изпълнително дело, 4 262,94 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 13.08.2019 г.

На 22.08.2017 г. по делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на присъдените разноски до 200 лв. за адвокатско възнаграждение и съответно намаляване на таксата по т. 26 от Тарифата.

С Разпореждане от 26.08.2017 г. съдебният изпълнител е уважил частично депозираната молба за намаляване размер на разноските, като е намалил адвокатския хонорар до 200 лв. – за образуване на изпълнителното дело и 1050 лв. адвокатски хонорар върху материалния интерес, намалена е лихвата с 57,74 лв., както и е намалена таксата по т. 26 от ТТР ЗЧСИ от сумата 4052,94 лв. на 4036,14 лв.

            Настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК. освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди инцииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя адвокатско възнагражедение:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част , но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – Определение №403/01.112.2004 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 г. по т.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на общо 1250 лева. 

Настоящият съдебен състав намира, че в случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания, поради което и необосновано се явява определянето /"присъждането"/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер. Осъщественото от процесуалния представител на взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело на 30.07.2019 г., в която взискателят е поискал съдебният изпълнител да наложи запор банковите сметки на длъжника и да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника .

При съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 1250 лева като прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева, тъй като процесуалният представител на взискателя е извършил едно единствено процесуално действие - да подаде молба за образуване на изпълнително производство с посочване на принудителни изпълнителни способи. Изпълнението по делото е приключило с провеждане на едно изпълнително действие – налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД. Длъжникът е платил вземането в срока за доброволно изпълнение – на 07.08.2019 г./осем дни след образуване на изпълнителното дело/, поради тази причина не може да се приеме, че неоказването на съдействие от страна на длъжника е довело до наличие на правна и фактическа сложност на делото. Наложеният запор (посочен като способ в молбата за образуване на изпълнителното дело) не е довел до принудително реализиране на вземането, поради което  не е налице каквото и да било отклонение от обичайното развитие на производството, изискващо особено голяма активност от страна на процесуалния представител на  взискателя. Не могат да бъдат споделени съображенията на ЧСИ, че посочването на изпълнителни способи в молбата за образуване на изпълнително дело представляват действия за процесуално представителство, защита и съдействие, различни от образуването му по смисъла на чл. 10, т. 1 НМРАВ. Противното би означавало, че всяко бланкетно изброяване на изпълнителни способи в молбата за образуване на изпълнително дело е достатъчно, за да се приеме, че процесуалният представител е осъществявал действия по процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело. Съдът намира, че направеното в т.1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение почива на различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, респ. необходимостта от извършване на тези действия за реализиране на вземането. Ето защо, когато действията не са били извършени или са били извършени, но не са довели до реализиране на вземането, не може да се приеме, че простото им изброяване води до по висок интензитет на защита по изпълнителното дело.

 Поради изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

 По тези съображения депозираната жалба в тази част следва да бъде преценена като основателна. Дължимите от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до сумата от 200 лева.

 По отношение на доводите за неправилно определяне размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ:

Съдебният изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата след редуцирането й на 4036, 14 лева.

 Следва да се посочи, че пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е и решение, представляващо задължителна съдебна практика, постановено по чл. 290 от ГПК - решение № 640/04.10.2010г- по гр.д. № 920/2009 г. IV ГО на ВКС. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и т.н. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение по чл. 290 от ГПК № 82 от 08.05.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г., IV ГО на ВКС/. 

С оглед основателността на жалбата по отношение на определените разноски за адвокатско възнаграждение и с оглед обстоятелството, че ЧСИ е включил адвокатското възнаграждение при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 и при съобразяване с искането на жалбоподателя, следва да се приеме, че същата следва да бъде редуцирана до размера от 3 319, 93 лв., върху която сума следва да се начисли ДДС или пропорционалната такса по т. 26 възлиза на сумата от 3983, 91 лв. с вкл. ДДС.

Съобразно изложеното се налага извод за основателност на жалбата и в тази част. 

По отношение на разноските: 

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК. 

 

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника “З.З.г.” ООД, ЕИК *******, разпореждане от 26.08.2017 г. по изп. д. № 20197900401467 г. на ЧСИ Р.В., рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие СГС, в което по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е определена дължимата сума за адвокатско възнаграждение по посоченото изпълнително дело до размера от общо 1250 лв., както и е определена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер от 4036 лв. с ДДС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: 

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на разноските на взискателя по изп. д. № 20197900401467 г. на ЧСИ Р.В., рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие СГС, за адвокатско възнаграждение, дължимо от “З.З.г.” ООД, ЕИК *******, от 1250 лева и определя размер от 200 лв. 

НАМАЛЯВА определената в разпореждането за разноски такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от 4026, 14 лв. с ДДС и определя размер от 3983, 91 лв. с вкл. ДДС.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:  1.                                  2.