№ 9
гр. Сливница, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20241890200601 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. С. Д., подадена чрез адв. Ц. Д., с която на основание чл.
59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП №
********** за нарушение от 24.05.2020 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ), с който на жалбоподателката на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение по чл.
139, ал. 6 ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че електронния фиш е незаконосъобразен,
доколкото при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че
пътят, по който се е движело процесното ППС не е включен в обхвата на платената пътна
мрежа и не се дължат такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Твърди се, че в ЕФ не е посочената
датата на съставянето му, поради което не може да се провери спазени ли са сроковете по чл.
34 ЗАНН и съставен ли е фиша в едногодишен срок от довършване на административното
нарушение, а именно до 24.05.2021 г. Релевират се доводи за изтекла абсолютна давност за
ангажиране на отговорността на жалбоподателката, а при условията на евентуалност – и
доводи за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Претендират се и
разноски в производството.
В последно проведеното публично съдебно заседание жалбоподателката, редовно
призована, не се явява, не се представлява, като по делото е постъпила писмена защита от
адв. Ц. Д., с която се поддържат изложените в жалбата доводи и отново се навеждат
твърдения за погасяване на административнонаказателната отговорност поради изтекла
абсолютна давност, считано от 24.05.2020 г.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, не
изпраща представител. По делото са постъпили изисканите с разпореждането за насрочване
доказателства, като същите са съпроводени от писмо, в което е застъпено и становище по
същество.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП (ЕФ е
връчен на 12.02.2024 г., а жалбата е подадена по пощата в първия работен ден на 27.02.2024
г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.
Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314
НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
За лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № **** били закупувани
винетки както следва:
на 11.02.2019 г. – със срок на валидност до 18.02.2019 г.;
на 19.04.2019 г. – със срок на валидност до 26.04.2019 г.;
на 126.04.2019 г. – със срок на валидност до 03.05.2019 г.;
на 10.08.2019 г. – със срок на валидност до 10.09.2019 г.;
на 29.08.2020 г. – със срок на валидност до 31.08.2020 г.;
Към 24.05.2020 г. собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с
рег. № ****, била жалбоподателката Й. С. Д., ЕГН **********. Към тази дата за автомобила
не била заплатена винетна такса.
На 24.05.2020 г., в 12:25 часа, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с
рег. № ****, с технически допустима максимална маса от 1570 кг., се движел в община
Божурище по път I-8, в района на км. 41+234, с посока нарастващ километър, когато
устройство № 40671, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси, намиращо се на път I-8 км. 41+234, установило движението му и обстоятелството, че
за ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП според категорията на превозното
средство.
За това деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, бил съставен
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, издаден от АПИ, с който на
жалбоподателката в качеството й на собственик на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал.
1 ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на приетите по делото писмени и веществени доказателства, а именно: ЕФ за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 ЗП № **********, разпечатка от електронната система на АПИ за нарушения в периода
от 01.01.2020 г. до 01.01.2021 г., 2 броя снимки, справка за нарушител, известие за доставяне,
становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ (УИСИ)
Национално тол управление, справка за заплатени винетни такси за л.а. рег. № ****, писмо
вх. № 6221/13.11.2024 г., ведно с приложени към него писмени доказателства, сред които
образец на ЕФ и заповеди за утвърждаването му, протокол за установяване годността за
приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка, извлечение от
географска карта, разрешение за строеж и история на обработка на нарушението.
Писмените доказателства са надлежно приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл.
283 НПК към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав
води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния
2
случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и
категорични доказателства по делото.
Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ
генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението
A6822081ABE45100E053011F160ABD46, ведно със снимков материал към него. Докладите,
заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава
вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва
и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад и становище от УИСИ, за
въпросното преминаване по платена пътна мрежа няма валидна електронна винетка. Поради
какви обстоятелства винетка не е закупена, е вън от обективната съставомерност на
нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и
способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по
надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на
доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка,
поради което им дава вяра.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана с
издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП,
извършено в качеството й на собственик на ППС, като й е наложена предвидената в чл.
187а, ал. 1, вр. чл. 179, ал. 3 ЗДвП санкция за физически лица.
Легалната дефиниция на понятието „Електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, като е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и според същата електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (в редакцията, действаща към датата на нарушението –
Нов - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) при нарушение по чл. 179, ал. 3,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, т.е. предвидена е една
правна възможност за наказващия орган да реализира отговорността на нарушителя по една
облекчена процедура. Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗДвП електронният фиш съдържа
данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2
3
от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане,
като същият се издава по образец, утвърден от УС на АПИ.
Процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият отговаря на образеца на електронен фиш,
приет с Протокол № 28765/2021 г. от заседание на Управителния съвет на АПИ, проведено
на 09.09.2021 г.
Същият отговаря и на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, установяващ вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него, като нарушението, макар и несъвсем
прецизно описано, може да се извлече от съдържащите се в електронния фиш данни относно
фактическата обстановка и нарушените правни норми.
Препис от електронния фиш е връчен на нарушителя, с което е изпълнена
процедурата по чл. 189ж ЗДвП. От изложеното следва извод, че при издаването на ЕФ не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът намира още, че при издаване на ЕФ не е допуснато неправилно приложение на
материалния закон, доколкото по делото не се установи жалбоподателката да е заплатила
електронна винетка за собствения й автомобил, който е бил управляван на 24.05.2020 г.
Нарушението, макар и несъвсем прецизно посочено, може да се извлече от
съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа страна и посочени правни норми).
Прави впечатление, че липсва изрично посочване, че нарушителят в качеството на
собственик не е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за съответния тип ППС, което
предвид цитираните санкционни разпоредби – чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП, може
да се направи извод, че е вмененото на жалбоподателката административно нарушение. За
по-голяма прецизност административнонаказващият орган следва да посочва субекта на
административнонаказателна отговорност, в какво качество е наказан (собственик, водач,
законен представител), вида на незаплатената такса и конкретното изпълнително деяние, тъй
като при определени категории МПС или в хипотези на различни собственик и ползвател на
ППС, това е възможно да е решаващо за законосъобразността на обжалвания акт.
Отговорността на собственика на автомобила е регламентирана в разпоредбата на чл. 139,
ал. 6 ЗДвП и санкционната разпоредба чл. 187а, ал. 1 ЗДвП. Нарушението е описано
достатъчно ясно, като косвена подкрепа този извод намира и в съдебната практика, която
константо, при идентично съдържание на електронен фиш и сходни нарушения на ЗДвП, не
установява наличие на съществено процесуално нарушение досежно съдържанието на
обжалвания акт и изследва правилното приложение на материалния закон (вж. в този смисъл
Решение № 1289/10.12.2021 г. по КНАХД № 1033/2021 г. на АССО, Решение №
1288/10.12.2021 г. по КНАХД № 967/2021 г. на АССО, Решение № 1096/28.10.2021 г. по
КНАХД № 581/2021 г. на АССО, Решение № 1136/10.10.2023 г. по КНАД 895.2023 г. на
АССО и др.).
С измененията на Закон за движение по пътищата и Закон за пътищата (ДВ, бр.
105/2018 г.) е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване през платената
пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства – винетни такси и такси на база време и на база изминато
разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата. Същевременно съгласно чл. 139, ал. 6 ЗДвП водачът на пътно
превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
4
заплатена от трето лице.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП е предвидено, че за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и
такси на база време и на база изминато разстояние, а именно такса за ползване на платената
пътна мрежа – винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, заплащането на
която дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената
пътна мрежа. В чл. 10а, ал. 7, т. 1 ЗП е предвидено, че това са моторните превозни средства,
които имат обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона и
съответно имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници или имат
най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторните превозни
средства с повишена проходимост.
Съобразно чл. 179, ал. 3 ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗДвП, се наказва с глоба в размер 300,00 лв.
С разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето
лице. Съгласно чл. 187а, ал. 4 ЗДвП вписаният собственик, съответно ползвател, се
освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП – 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш
представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и
копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Съгласно чл. 10а, ал. 3 ЗП винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя
на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията
на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му. Според чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата) при
заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния
номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната
такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното
лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса, е
съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани
данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
По делото се установява, че жалбоподателката не заплатила винетна такса за
собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ****, а
същевременно е управлявала същия по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Участъкът от пътя, където е бил заснет автомобилът на жалбоподателката, а именно път I-8,
в района на км. 41+234, е включен в списъка на пътищата в обхвата на платената пътна
мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна
такса, или такса за изминато разстояние – ТОЛ такса, което се установява и от приетото от
Министерски съвет Решение № 127 от 28.02.2020 г. за промени на списъка на
републиканските пътища, за които се събират такса за ползване на пътната инфраструктура
– винетна такса, обнародвано в Държавен вестник, с което съдът се е запознал служебно от
5
сайта на Държавен вестник, бр.19, от 06.03.2020 г. Доколкото няма данни жалбоподателката
да е подала декларация по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, то следва да се приеме, че презумпцията по
чл. 187а, ла. 1 ЗДвП не е била оборена и именно тя, в качеството си на собственик на
автомобила, следва да понесе и отговорността за извършеното нарушение.
Доколкото в разпоредбата на чл. 187а, ла. 1, вр. чл. 179, ал. 3 ЗДвП законодателят е
предвидил административно наказание „глоба“ във фиксиран размер на 300,00 лв., то и
наложената на жалбоподателката санкция е била законосъобразно определена.
Тук е мястото да се отбележи, че съобразно спецификата на електронния фиш,
началото на производството по неговото издаване се поставя със заснемане на извършеното
нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на акт за
установяване на административно нарушение по смисъла на чл. 40 и сл. ЗАНН и има
същото правно значение – дава началото на административнонаказателното производство.
По този начин едновременно се констатира нарушението и същото се санкционира, тоест
електронният фиш инкорпорира в себе си както АУАН, така и НП. Електронния фиш се
счита издаден от датата на заснемане на нарушението, а не от издаването му на хартиен
носите. Издаването му на хартиен носител е само с цел връчване на нарушителя, което е
единственото му значение. Именно поради тази причина в закона не е предвидено
електронния фиш да бъде подписван, за да е годен документ и е без правно значение датата,
на която е възпроизведен на хартиен носител.
Поради изложеното по отношение на електронния фиш не са приложими сроковете,
визирани в чл. 34 ЗАНН, доколкото те уреждат сроковете за съставяне на АУАН и за
издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито
другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е
приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на
наложените наказания, но не и по отношение на електронните фишове. В този изричен
смисъл са Решение № 614 от 12.05.2023 г. по КНАД. № 485/2023 г. на АС – **** област,
Решение № 7804 от 14.12.2023 г. по КНАД № 9200/2023 г. на АС – **** град, Решение №
7804/14.12.2023 г. по КНАД № 9200/2023 г. на АС – ****, Решение № 7679 от 17.12.2021 г.
по КНАД № 7879/2021 г. на АС – ****.
Същевременно обаче съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакувания
ЕФ, доколкото нарушението е извършено на 24.05.2020 г. и към датата на постановяване на
настоящото решение е изтекъл срок, надвишаващ 4 години и 6 месеца, респ. изтекла е
абсолютната давност от 4 г. и 6 м., съгласно чл. 81, ал. 3, вр. с чл.80, ал. 1, т. 5 НК, вр. с чл. 11
ЗАНН, единствено приложима в случая съгласно Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд.
По силата на разпоредбата на чл. 11 ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и
опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се
предвижда друго.
Според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност
са три групи: изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които са
смърт на субекта, давност и амнистия; обстоятелства, водещи до освобождаване от
наказателна отговорност и третата група са такива, които водят до освобождаване от
изтърпяване на наложеното наказание. Давността попада в първата група и представлява
обстоятелство, изключващо наказателната отговорност. Наказателната отговорност може да
бъде осъществена само чрез наказателния процес, което означава, че при настъпване на
давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат –
до нейното погасяване. Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност:
6
погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган
да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34
ЗАНН) и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция
(чл. 82 ЗАНН). В ЗАНН липсва правна регламентация на института на абсолютната
погасителна давност. При това положение следва да намери приложение чл. 11 ЗАНН, във
вр. с чл. 79, 80 и 81 НК. Неоснователно е да се изключи въобще приложението на този
институт в производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания, тъй като по този начин ще се допусне възможността
административните нарушения да се установяват и санкционират след изтичане на
неопределен период във времето, а административните нарушения съставляват деяния с
далеч по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията. В този смисъл
са и възприетите принципни положения в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г.
на ВКС по т.д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130,
ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт.
Съгласно чл. 79 НК давността по т. 2 е обстоятелство по НК, което изключва както
наказателното преследване, така и изпълнението на наказанието и което на осн. чл. 11
ЗАНН, във вр. с чл. 79, ал. 1, т. 2 НК следва да изключи и административнонаказателното
преследване по ЗАНН. Съгласно чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането или прекъсването
на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член. Тъй като давността е институт на
материалното право, срокът по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК (ред. ДВ бр. 12 от
06.04.2010 г.), следва да се определи към датата на извършване на деянието и той е четири
години и половина. В случая абсолютната давност за погасяване на наказателно преследване
по ЗАНН е четири години и половина, считано от датата на извършване на деянието –
24.05.2020 г. От тази дата срокът от четири години и половина, представляващ абсолютна
погасителна давност по чл. 83, ал. 3, вр. чл. 81, ал. 1, т. 5 НК (ред. ДВ бр. 12 от 06.04.2010 г.),
във вр. с чл. 11 ЗАНН е изтекъл на 24.11.2024 г. и считано от 25.11.2024 г. държавата е
нямала право да продължава наказателното преследване срещу лицето, извършител на
нарушението.
В случая, предвид посочената в АУАН и НП дата на извършване на
административното нарушение – 24.05.2020 г., към настоящия момент е изтекъл
абсолютният давностен срок от четири години и половина, с чието изтичане се изключва
въобще административнонаказателното преследване, което включва правомощието на
държавата да възбуди административнонаказателен процес срещу дееца и да му наложи
административно наказание. Следователно това правомощие следва да се счита погасено и
доколкото изтичането на абсолютната давност засяга и самия процес, процесното НП следва
да бъде отменено, а административнонаказателното производство, в рамките на което това
НП е издадено, следва да бъде прекратено.
Относно разноските по делото.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането за присъждане на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно по аргумент на
действащата към датата на изготвяне на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН.
По делото, видно от представения препис на Договор за правна защита и съдействие
от 20.02.2024 г., в който е обективирана и разписка, е доказана направата на разноски в
размер на 350,00 лв., представляващи заплатено от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение за осъщественото от адв. Ц. Д., процесуално представителство, които
именно разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна.
7
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл.
63д, ал. 1 ЗАНН, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № ********** за
нарушение от 24.05.2020 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на
Й. С. Д., ЕГН **********, с адрес с. ****, Столична община, обл. ****, ул. „****“ (3-та) №
13А, на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище и адрес на управление
гр. ****, бул. „Македония“ № 3, представлявана от Председателя на Управителния съвет, да
заплати на Й. С. Д., ЕГН **********, с адрес с. ****, Столична община, обл. ****, ул.
„****“ (3-та) № 13А, сумата в размер на 350,00 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
****-област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8