№ 82
гр. Смолян, 06.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
Сложи за разглеждане докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело
№ 20235400900036 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищците Н. Ю. К., З. Ю. П. и О. Р. П., редовно призовани, не се явяват.
Лично се явяват ищците П. Р. П. и Е. Р. П.. За всички ищци се явява
пълномощникът им адв. Р. М., редовно упълномощена отпреди.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „О. - З.“ АД
гр.С., редовно призовано, се представлява от пълномощника му адв. Р. А., с
пълномощно отпреди.
Свидетелката Г. В. В., е нередовно призована, тъй като все още не е
върнат отрязък от призовката й и в електронната система липсва сведение за
връчване на призовката й. Призоваването е извършено късно, тъй като
депозитът за разпита й е внесен едва на 27.X.2025год.
Адв. М. – Моля да дадете ход на делото.
Адв. А. – Нямам възражения. Моля да дадете ход на делото.
Съдът също счита, че не се налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. М. – Поддържам предявените искове. Поддържам направените
доказателствени искания. Оспорвам отговора на ответното дружество. Водя
двама от тримата допуснати ни свидетели за неимуществени вреди. По
доклада нямам възражения.
Адв. А. – Уважаема госпожо Председател, поддържам, подадения
отговор на искова молба, ведно с направените в него доказателствени искания.
Запознат съм с определение №142 по настоящото дело, където е обективиран
проекта за доклад. Не възразявам същият да бъде приеме за окончателен.
1
След като изслуша предварителните становища на пълномощниците на
страните по делото и на основание чл.146, ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за доклад по делото на проекто-доклада, изготвен с
определение №142/01.X.2025год. по търговско дело №36/2023год. по описа на
Смолянски окръжен съд.
Съдът уведомява страните, че своевременно е изискал като
доказателство по настоящето дело НОХД №5508/2022год. на Софийски
градски съд, НО-28 състав, но с писма от месец септември и от 14.Х.2025год.,
заместник председателя на НО на СГС ни отговоря, че НОХД №5508/2022год.
по описа на СГС, НО-28 състав е изпратено на 04.IX.2024год. за послужване
на 1-9 състав, граждански състав на СГС по гр.д. №8522/2023год. и до
момента не е върнато на НО-28 състав.
Адв. А. – Ние искахме в цялост да бъде присъединено делото, тъй като
до сега в наказателната инстанция и в гражданската съдебна инстанция, в
която се е развило, експертизите са оспорени и са развивани и във втора
инстанция. Затова искахме в цялост, но предвид информацията, която имаме
към момента, това ще забави делото много, затова ще помолим за
удостоверение, с което да се снабдим с относимите документи, които да
представим.
По гореизложеното и на основание чл.186 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на адв. Р. М., като
пълномощник на ищците по делото, и на адв. Р. А., като пълномощник на
ответното ЗАД „О.-З.“ АД гр.С., чрез които да се снабдят от деловодството на
Софийски апелативен съд с относими към настоящия спор документи,
приложени към НОХД №5508/2022год. по описа на НО-28 състав на
Софийски градски съд, което е приложено като доказателство към гр.д.
№8522/2023год. по описа на І-9 граждански състав на СГС, които са
необходими и относими към настоящето производство, за да могат вещите
лица да изготвят заключения по назначените съдебно-медицинската и
съдебно-автотехническа експертизи.
Съдът сне самоличността на допуснатите до разпит свидетели, както
следва:
Р. Д. П. – български гражданин, * години, вдовец, неосъждан. Аз съм зет
на покойната М. Ю. Т. и съпруг на починалата Д. Ю. П.. Желая да
свидетелствам.
М. З. П. – българска гражданка, * години, неомъжена, неосъждана.
Внучка съм на покойната М. Ю. Т. и дъщеря на ищцата З. Ю. П.. Желая да
свидетелствам.
Съдът напомни на свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, като същите обещаха да говорят истината.
2
Свидетелката М. З. П. беше помолена да излезе от залата.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Р. П., който обясни на
съда:
Аз съм съпруг на покойната Д. Ю. П. и зет на покойната М. Ю. Т.. Ние
бяхме сключили граждански брак с покойната Д. П. през 1978год., и повече от
40 години съм зет на покойната М. Т.. М. Т. е от с.Е.. От 15 години със
съпругата ми живеем в гр.С., може две години да ме лъжат, но преди това
живяхме в с.Е.. Ние с моята съпруга и моето семейство живеехме в една къща,
която е близо до къщата на моята тъща М. Т.. Бяхме в много добри отношения
с моята тъща. Имах и тъст, но той почина преди тъщата, три или четири
години преди нея. Оказвали сме помощ на тъща ми, тя се лекуваше нещо. Аз
не съм много в течение, рак ли беше, какво беше. Дъщерите се грижеха за
здравето на майка си. Когато се поболя не можеше сама да ходи по болници и
дъщерите й я водеха. През годините, които живяхме в гр.С., имахме връзка с
М. Т.. Ходихме на празници, на рождени дни се събирахме, на Новите години.
Само за празници си ходихме. Съпругата ми работеше в гр.С. и затова не
можеше за по-дълго време да се връща в с.Е.. М. много помагаше на моята
съпруга. Тя ми отгледа децата. Ние с моята съпруга имаме три деца. Моята
съпруга разчиташе на своята майка винаги през 24 часа, както и обратно, М.
разчиташе на дъщеря си Д.. Моята къща в с.Е. е на около 150 метра от къщата
на М. Т.. Ежедневен беше контакта между майката и дъщеря, докато живеехме
в с.Е.. Аз не съм присъствал на приказки и незнам дали съпругата ми Д. се е
съветвала с майка си и е търсила помощ от нея. Ние заминахме за гр.С.,
защото в с.Е. нямаше работа, затова заминахме да търсим работа в гр.С..
Тежко й беше на Д., че трябваше да остави майка си, когато трябваше да
отидем към гр.С., но тежко, не тежко налагаше се да отидем да работим в С..
Тежко й беше. Моята покойна съпруга Д. П. беше най-голямата дъщеря на М.
Т., която има три дъщери. М. разчиташе на всичките си дъщери. Те са и деца.
Само по празници се прибираше Д. в с.Е., защото работеше в гр.С. и аз бях с
нея. Тази работа ни изгони от с.Е.. Отношенията между М. и Д. не се
отслабиха след като отидохме да живеем в гр.С.. Напротив, след раздялата
започнаха по-често майка и дъщеря да си говорят по телефона. Малката ми
дъщеря Е. П. каза на баба си, че моята съпруга Д. е починала при катастрофа.
Д. П. я погребахме в с.Е.. Когато я докарахме, за да я погребем, М. Т. беше на
хапчета. Аз, че съм мъж не знаех на кой свят съм, а майка й беше в още по-
тежко състояние. На погребението на моята съпруга, бабата беше обгрижвана
от лекар, с хапчета, беше зле. След смъртта на моята съпруга имам
впечатление как се промени живота на М.. Тъжно й беше на М., започна да
забравя, тръгне за нещо, забравя за къде е тръгнала, връща се. Нямам
впечатление след смъртта на дъщеря й, М. да е с влошено здравословно
състояние. Стана по-тъжна М. след смъртта на дъщеря й. След смъртта на Д.,
М. Т. дойде на лечение в гр.С., за раковото заболяване. Откриха й рак. След
смъртта на Д. откриха, че М. има рак. Не мога да преценя дали смъртта на Д.
се е отразила върху здравословното състояние на М., тъй като нямам
3
медицинско образование. Всеки човек по различен начин възприема смъртта и
я преживява. Аз преживях най-много смъртта на Д., която ми беше съпруга,
но кой как се е променил аз не мога да кажа. Това е вътрешно преживяване на
М.. Едната дъщеря на М. - З. дойде заедно със съпруга си в гр.С., а Н. остана
без мъж и си остана в с.Е.. По-късно дойде и започна работа като учителка в
гр.С.. След това се пенсионира и се върна в с.Е., и сега е там. Последните
години, преди смъртта на Д., М. имаше нужда от помощ. Тя им е майка и
дъщерите я гледаха. И трите дъщери я гледаха. Коя как се върне в с.Е. и отива
при майка си. Първата задача и на моята съпруга беше да отиде да види как е
майка й. Моите деца до 8 клас учиха в Основното училище в с.Е.. След това
големият ни син дойде да учи средно образование в Художественото училище
в гр.С.. Другият ми син завърши средно образование в Техникума по
автотранспорт в гр.С.. Дъщеря ми завърши средно образование в гр.Х..
Висшето си образование и трите ми деца изкараха в гр.С., след което
започнаха работа в гр.С.. След смъртта на моята съпруга Д., другите й две
дъщери на М. я докараха в гр.С., на лечение и така разбрах, че е с влошено
здравословно състояние. Тя живееше при малката балдъза З. П.. Ходихме там
при нея, наглеждахме я. Ако трябва нещо също се включвахме в нейна помощ.
М. Т. осъзнаваше какво се случи, когато стана катастрофата с моята съпруга.
Моята съпруга имаше леко притеснение за майка си, докато бяхме в гр.С., че е
сама, но когато се чуеха по телефона, се успокояваше.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката М. П., която обясни на
съда:
Аз съм внучка на М. Т. и дъщеря на ищцата З. Ю. Т.. Помня
катастрофата с моята леля Д. П.. След катастрофата и преди да тръгнем за
погребението на Д. П. в с. Е., ние с майка ми се обадихме на баба, за да й
кажем за катастрофата. Не помня точно дали баба ми знаеше преди ние да й се
обадим, че е станала катастрофа и леля ми е починала. Когато видях баба ми в
с.Е., след катастрофата, тя не беше много добре. Беше тъжна, плачеше
постоянно, зле беше. И по време на погребението, и преди това, на баба ми й
даваха успокоителни. Честно казано незнам дали баба ми осъзнаваше, че
дъщеря й е починала. Положението беше толкова зле. Баба ми беше много зле
и затова й давахме успокоителни. Започна много да плаче, да вика и сигурно е
осъзнавала какво се е случило. След смъртта на леля ми, ние взехме баба ми
при нас в гр.С.. Тя беше много зле. Не разговаряше с никой, не искаше да
излиза навън, не искаше да се храни. Майка ми видя, че баба е прокървила и я
заведе на лекар. Тогава установиха, че има рак на матката. Не я оперираха.
Проведоха й няколко сеанса химио терапии. Излекувахме рака с химио
терапиите и тя остана да живее при нас в гр.С.. Майка ми и баба ми си бяха
ходили на село и там баба счупи тазобедрена става. В гр.Кърджали я
гипсираха и след което я прибрахме в гр.С.. След счупването, честно казано,
баба ми не ходеше много добре. Нямаше желание за нищо. Тя тъжеше,
плачеше, нямаше желание за нищо. Тя тъжеше за загубата на Д.. Баба ми не
можа да свикне със С. и се налагаше да я водим често до с.Е.. Баба ми в с.Е.
4
стоеше постоянно до прозореца, гледаше към гробищата и плачеше. В гр.С.
също тъжеше и затова често я водихме до село, за да се пооправи, но не се
оправяше. Много добри бяха взаимоотношенията между баба ми М. и леля ми
Д., преди да почине. Още си спомням, докато бях малка и си ходих на село,
постоянно бяхме заедно и се разбираха. Леля ми нон-стоп й помагане,
постоянно беше с нея. Не съм присъствала на конфликти между леля ми Д. и
баба ми М., и да са били скарани, незнам. След като леля ми заживя в гр.С.,
постоянно си ходеше на село, с автобус или с кола, който може да я закара, по
празници, по нови години. Ако има нещо, са казвали от село. Връзката им се
запази, според мен. Уникални взаимоотношения имаше между баба М. и
дъщерите й, с поглед се разбираха. Баба ми винаги е държала на
разбирателството, да се слушат една друга. Когато сме искали нещо да
направим и сме стояли отстрани, сме ги гледали как се разбират, те бяха за
пример. Тя сплотяваше семейството. Баба ми напълно се промени след
смъртта на дъщеря й Д.. Нямаше ги тези усмивки, разговори, по-затворена
беше. Преди смъртта на дъщеря й, тя беше усмихната, говореше си с нас, тя
беше много весела жена. И баба ми, и леля ми, бяха весели жени. Освен
анемията, която баба ми си имаше по рождение, аз незнам за други
заболявания преди смъртта на леля ми Д.. Баба ми М. живееше в едно
домакинство с дядо ми, а след неговата смърт, живееше сама. Дъщерите й Д.,
Н. и З., живееха в други къщи в с.Е., след което в гр.С. си имаха собствени
жилища. Не мога да си спомня точно кога Д. напусна с.Е.. Първа напусна с.Е.
и отиде в гр.С., майка ми З.. Аз съм била малка, някъде на * години. След това
в гр.С. се пресели леля ми Д., не съм много сигурна, и последна напусна с.Е.
леля ми Н.. Лятото сме ходили с майка ми и с леля ми, и сме помагали на баба
ми. Например, септември месец, за да й се осигурят дърва за огрев. Баба ми си
гледаше градини с фасул, с картофи, и ние й помагахме да прибере реколтата.
Няколко пъти в месеца леля ми Д. се прибираше до с.Е.. Наблюденията ни са
от това, че ние постоянно се събирахме в гр.С.. Връзката ни е много силна и
постоянно се събирахме, общувахме си, заедно сме ходили при баба си.
Разстоянието гр.С.-с.Е. с кола е около 4 часа, с автобус е около 7 часа, мисля.
На някои от срещите на леля ми с баба ми и аз съм била, да помагам. Ходили
сме си за около 3-4 дни, петък срещу неделя, понякога и отпуски са си вземали
- майка ми, баща ми, другите също, за да може да се помогне, да се видим.
Точно затова съм се възхищавала на леля ми, тя намираше време за абсолютно
всички. На каквото й разстояние да сме се намирали в гр.С., включително и
баба ми на село, тя съумяваше - работеше, има три деца, внучета и успяваше
да обърне внимание на абсолютни всеки. Много сме били радостни и
щастливи. Сигурно й е коствало доста това. Леля ми в гр.С. чистеше входове
на жилищни кооперации. Нямам преки наблюдения колко време леля ми Д. е
отделяла на внуците си. Д. П. има четири внука, които са между 10 и 21
години.
Адв. М. – Не се отказвам от третия свидетел, който сте ми допуснали за
болките и страданията, които е изпитвала М. Т. след загубата на дъщеря й Д.
5
П.. Това ще бъде внука на Д. П. – М. П.. Отказвам се от разпита на двамата
свидетели, очевидци на ПТП-то, които сте ни допуснали. Ще се ползвам от
разпита на свидетелката Г. В. В..
Адв. А. – Предвид, че вече разпитахме двама свидетели за
неимуществени вреди на един човек, на едно и също лице, за едни и същи
обстоятелства, и предвид максимата „testis unus, testis nullus“, все пак имаме
двама разпитани свидетели, явява се неоснователно искането за разпит на
трети свидетел, тъй като какво може да принесе.
Съдът счита, че делото не е изяснено от фактическа страна. Допуснат е
до разпит още един свидетел за установяване на болките и страдания, които е
изпитвала покойната ищца М. Т. след загубата на дъщеря й Д. П. при
процесното ПТП, който следва да се разпита в следващо съдебно заседание,
както и свидетелката Г. В. В., която ще бъде отново призована.
Основателно е и искането да бъдат назначени съдебно-медицинска
експертиза и съдебно-автотехническа експертиза, вещите лица, по които да
отговорят на въпросите, посочени в исковата молба, в отговора на исковата
молба и в допълнителната исковата молба.
По гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска експертиза, която възлага на вещото
лице д-р К. Х., при депозит 700 лева, вносим от ответното застрахователно
дружество в 7-дневен срок, считано от днес, по сметката на Смолянски
окръжен съд за вещи лица и свидетели, която след като се запознае с
доказателствата по делото и тези, които ще представят пълномощниците на
двете страни като копие на наказателното дело, след като съдът ги снабди със
съдебни удостоверения, да отговори на следните въпроси: 1. Какви телесни
увреждания е получила покойната Д. Ю. П., ЕГН ********** вследствие
настъпилото на 18.VIII.2020год. в гр.С. ПТП? 2. Каква е причината за смъртта
на Д. Ю. П., ЕГН **********? 3. Налице ли е причинно-следствената връзка
процесното ПТП, получените от Д. Ю. П., ЕГН ********** телесни
увреждания и настъпването на смъртта й?
НАЗНАЧАВА съдебно-автотехническа експертиза, която възлага на
вещото лице инж. И. Н., при депозит 1000 лева, вносим ответното
застрахователно дружество в 7-дневен срок, считано от днес, по сметката на
Смолянски окръжен съд за вещи лица и свидетели, който след като се запознае
с доказателствата по делото и тези, които ще представят пълномощниците на
двете страни като копие на наказателното дело, да отговори на въпросите,
посочени в исковата молба - раздел VI, в отговора на исковата молба - раздел
IV, т.5, без въпрос 5.2 /С какви дрехи е била облечена починалата?/, както и в
допълнителната искова молба , т.6.
Адв. М. – Госпожо Председател, оглед на събраните в днешното съдебно
заседание гласни доказателства за влошено здравословно състояние на М. Т.
след настъпването на ПТП и смъртта на дъщеря й Д. П., аз ще Ви помоля да
6
ми дадете възможност до следващото съдебно заседание да представя
медицински документи.
Адв. А. – Това са преклудирани факти.
Съдът счита за основателно искането на пълномощника на ищците да му
се даде възможност в следващо съдебно заседание да представи доказателства
за заболяванията на покойната М. Ю. Т..
По гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА възможност на пълномощника на ищците на представи
доказателства за заболяванията на покойната ищца М. Ю. Т..
ОТЛАГА и насрочва делото за 21.I.2026год. от 11,30часа, за която дата
и час ищците и ответника се считат надлежно уведомени чрез
пълномощниците им, да се призоват редовно вещите лица по назначената
СМЕ д-р К. Х. и САТЕ инж. И. Н., и свидетелката Г. В. В..
Протоколът написан в с.з.
Заседанието закрито в 12,08 ч.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
7